Завладяването на Америка

13

В ранния следобед на следващия ден, за всеобщ ужас на жителите му, в Поктатлек се изсипа многобройната войска, предвождана от Мокатек. Състоеше се от около пет хиляди, зле облечени и гладни войни, придружени от десетина шамана. По разбираеми причини, пряко свързани с техните стомаси, вождът беше успял да ги събере в най-кратък срок. Барди го посрещна радушно, изтърпя още едно взаимно наплюване и извика отговорника по прехраната, комуто предстояха доста тежки часове. След това с помощта на Малона и Комхун, той се договори с Мокатек новопристигналите да лагеруват извън селището, като му обясни, че присъствието на осем хиляди бойци на територията на площада е невъзможно, поради липса на достатъчно място. Накрая кралят го покани на вечеря в дома, в който бяха отседнали и обеща да му предоставят собствена стая.

Дого пристигна за някакви указания и докато Барди разговаряше с него, Рок издебна удобния момент и дръпна настрани вожда, заедно с преводачите, за да му обясни най-тактично, че трябва да престане с плюенето, а ако иска да се плези, нека да го прави на своите хора. Доста учуден и озадачен, Мокатек все пак съгласи и с двете напълно непонятни за него изисквания.

През същата вечер, той остана много доволен от предложеното гостоприемство. След като се нахрани до насита, вождът се нахвърли юнашки върху алкохолната напитка, скоро изпадна в пиянско откровение и се издаде, че знае езика лакатланите и че комтунът му също го знаел, затова останал до края на преговорите, следователно Комхун бил напълно излишен като преводач, защото само бавел провеждането на добрия разговор. От неговото признание излезе, че при преговорите вождът бе проявил военна хитрост. Беше следил превода на Малона, независимо, че още от детството си знаел този език, който в последствие го улеснявал в разузнаването за собствените му набези. Но той вече имал пълно доверие в новия си съюзник в лицето на Барди, защото разбрал, че държал на думата си и също бил много велик войн, въпреки че не му харесвало да го плюят в знак на уважение. След като Мокатек съвсем се напи, кралят реши да му се отблагодари за хвалебствията, като го замъкна на гръб до стаята му.

— Утре ще тръгнем на нов поход — заяви той на присъстващите, след като се върна при тях — А сега Нилс, Викто и Дорго също да се насочат към леглата си.

— Искам да поговоря с някой от пристигналите шамани — каза Горо. — Необходимо ми е да разуча техниката им за париране на психическата атака на атлантите. Уверен съм, че използват силна магия.

— Ще имаш достатъчно време — отклони молбата му Барди. — Преходът до следващото населено място ще продължи два три дена, а Малона вече се преумори да превежда.

— Тогава и аз отивам да спя — промърмори магьосникът. — След като нямам какво друго да правя…

— Лека нощ — каза кралят и се обърна към Рок: — Искам да вземеш участие в обучението на диверсионните групи. Можеш да ги научиш на много неизвестни за тях смъртоносни прийоми, които се употребяват при единична борба от специалните части.

— Дадено — каза приятелят му и изпи до дъно купичката с алкохолното питие. — Обещавам да поговоря на тази тема с Ерик и Басото. Сега ще последвам примера на Горо и предполагам, че тази вечер няма да вдигаш толкова шум — ухили се той с типичната си усмивка и стана от масата. След като излезе от трапезарията, Барди и Малона останаха насаме и девойката побърза да увисне на врата му.

— От утре няма да имаме възможността да бъдем заедно поне няколко дни — каза тя задъхано. — Затова трябва да използваме момента. Впрочем докога ще се крием?

— Докато Викто и Нилс са с нас. Ще трябва да го приемеш.

— Вече приех доста неща — въздъхна Малона. — Сигурно участта ми е такава.

На следващият ден армията се подготвяше за поход. Мулетата се впрягаха в двуколките и лафетите, бойците прибираха скромния си багаж и получаваха порции храна, останали от предишната вечер, после готвачите прибираха празните баки и триножниците. Към десет часа сутринта, Барди повика Малона и двамата отидоха да събудят Мокатек, който не беше напълно изтрезнял от предишната вечер и здраво хъркаше. Кралят се наведе към него и внимателно го разтърси по рамото. Вождът подскочи от матрака си и го изгледа с див поглед, но след това го позна и придоби по-нормален вид.

— Подготвяме се за тръгване, освен това искам да те запозная с Дзог — каза кралят. — Малона, опитай се да му обясниш какво представлява драконът, защото той и неговите бойци трябва да свикнат с присъствието му.

Неотразимата хубавица заговори на странния, съвсем непривичен за Барди език и след няколко разменени изречения му съобщи:

— Мокатек каза, че имал представа за драконите, но тукашните били много опасни, криели се в дълбоки пещери и когато излизали от тях, често нападали хора. Не разбирал как един дракон може да бъде приятел на някого, но предполага че няма да има проблеми, след като и той ти е съюзник.

— Кажи му, че ще го чакаме пред къщата. Дзог сигурно ще се зарадва на новината.

Не след дълго, тримата излязоха извън селището, тръгнаха покрай стената и скоро стигнаха до огромния корем на заспалия гигант, който както се предполагаше, се повдигаше равномерно. Драконът бе потънал в дълбок храносмилателен сън. Лагерът на новопристигналите бойци бе установен от другата страна на населеното място и войните на Мокатек все още не бяха успели да го забележат. След като се опита да го събуди по нормалния начин и не постигна успех, Барди прибягна до изпитания си похват. Опарен от пламъка, запален под края на опашката му, Дзог изрева, скочи на крака и премигна с огромните си очи, после го позна и се развика:

— Защо не оставяш хората да поспят, нещастнико!

Отново беше забравил, че е дракон, но в случая това нямаше голямо значение.

— Обединената армия очаква високото ти присъствие — усмихна се кралят. — Ще благоволиш ли да ни придружиш? Впрочем, запознай се Мокатек, новият ни съюзник. Той се присъедини към нас със своите бойци и няколко шамана, които вероятно умеят да парират психическите атаки на атлантите. Докато спеше, ние свършихме доста работа.

— И вие трябва да вършите нещо, не само аз — озъби се Дзог и от устата му изскочи леко пламъче. — Добре че ме запозна с тоя, защото външния му вид не ми харесва особено и ако не го познавах, можех да го изям. Нали знаеш, понякога стават грешки.

— Мокатек току-що ни съобщи, че в планините се навъртали дракони. Но били много диви и опасни.

— Слава на Върховния зъбат, това е съвсем добра новина за ушите ми.

— Би било добре, ако отслабнеш, за да започнеш отново да летиш. Да не мислиш, че аз ще се катеря по чукарите, за да ти търся нова съпруга?

— Ами Дорго за какво е? И той може да свърши тази работа.

— Може, но личното запознанство с някоя драконка е твоя задача, не е морално да я прехвърляш на детето си. Помисли по въпроса и започвай с гладуването. Тъкмо ще изчистиш организма си от вредните токсини, които си натрупал.

— По всичко изглежда, че ще трябва да се напъна да го направя, макар и временно. Но първо трябва да престана да мисля за овце и човешки трупове, макар че последните се оказаха приятно солени — въздъхна драконът. — Какво да се прави? Инстинктът ми за размножение изисква жертви. А ти не ми говори за морал.

Барди усети, че се изчервява и бързо тръгна към входа на селището. Нима и драконът се беше досетил за интимните му отношения с Малона? Нали винаги спеше навън? Барди се сети, че неговият вид винаги се е славел като изключително интелигентен, с отлично развита интуиция. Това не му бе попречило да се окаже на границата на изчезването си.

След петнайсетина минути дългата колона на обединените войски се проточи по пътя към следващото завоевание, което по сведенията на Кетцотлак беше голям град със сложното за произнасяне име Тлатцтектлацкан, но до него се стигало извънредно трудно, защото пътят преминавал през пролома на висока планина. Яхнали конете си, Барди, Рок, Дасо и Дого се движеха начело. Втората група ездачи, която включваше Малона, Горо, децата, Бино и Заган, се движеше в края на колоната от бойци на Обединеното Кралство, последвана от Дзог, който се мъкнеше след тях с доста унил вид, вероятно унесен в мисли по предстоящото му гладуване. След тях следваха двуколките и лафетите с оръдия, теглени от издръжливите животни и войската на Мокатек, оглавена от него. Патлоките доста бързо свикнаха с вида на дракона, конете и мулетата, може би защото видяха, че водачът им изобщо не се страхува от тях. Вероятно сега мислите им бяха заети с напълването на вечно гладните им кореми, до което оставаше доста време. Барди не се бе пазарил, да им дава сухи дажби за обедно хранене, но готвачите му се бяха наели с доста непосилната задача да приготвят вечеря за цялата обединена армия, остатъците от която се превръщаха в закуска. Така че по време на поход, те трябваше да се задоволяват с двукратно приемане на храна.

Небето бе ясно, но над планините започваха да се събират облаци, които ако продължаваха със същите темпове на развитие, можеха да се превърнат в дъждовни. Пътят продължаваше наклона си нагоре и все нагоре.

В ранният следобед, кралят забеляза група от няколко дървета, порасли край пътя, спря хода на Буцефал и обяви почивка. Скоро неговото обкръжение се събра на поляната между дебелите дънери и Малона повтори блестящото си изпълнение с топлото ястие, торбата с питките, малките и големи купички, и каната с ободряваща напитка, които бяха свалени от двуколката. Тя постла покривката върху тревата и нареди по нея донесеното. После сипа на всеки по малка порция от храната, наля от напитката в купичките, които заместваха чаши, раздаде питките и обедът започна.

— Предлагам да поканим и Мокатек — каза Барди. — Дасо, отивай да го повикаш.

— Не ни трябва особено, но щом като си решил да го поканиш… — промърмори Горо. — Ох, старият ми задник отново е натъртен от язденето — оплака се той както винаги.

— Ами ходи пеша — ухили се Рок.

— Не съжаляваш старите хора — обиди се магьосникът.

— А ти не преставаш да мрънкаш. Дръж се като мъж.

— Барди, я виж какво има над нас — уплашено извика магьосникът. — Наблюдателят се е появил отново.

Черната птица, която бе кацнала на висок клон над тях изграка и мръдна опашката си, сякаш за да покаже, че е забелязана.

— Сега ще й видя сметката — извади Барди пистолета си.

— Не хаби скъпоценни куршуми за невинната гарга — присмя му се Рок. — И аз на времето исках да я очистя, но след като размислих, стигнах до извода, че не е нужно. Ако е изпратена нарочно, след като я убиеш, вероятно ще изпратят друга на нейно място.

— Ами ако наистина ни наблюдава и после съобщава на някого за придвижването ни? При нападението на Поткатлок, зомбираните типове ни очакваха подготвени!

— Започваш да ставаш суеверен.

— Горо наистина може да има право.

— Пази мунициите за по-важни срещи с врага — ядоса се Рок и яростно захапа голям къс от питката. — С този «Колт» четиридесет и пети калибър, най-много да счупиш клона под гаргата и той да се изтърси на главите ни. — Остави тъпата птица на мира!

— Наблюдател, гаден Наблюдател с лоши намерения — мърмореше под носа си Горо. Но в книгата няма заклинание, с което да го пропъдя завинаги.

— Га, га — заграчи гарванът, сякаш им се присмиваше.

— Все пак ще му видя сметката — закани се Барди и повдигна оръжието, но в този момент пристигнаха Дасо и Мокатек, който понечи да го наплюе, но се сети за обещанието, дадено на Рок и се въздържа.

— Заповядай да хапнеш с нас — покани кралят Мокатек с красноречив жест.

Вождът не се забави да захапе първата му поднесена питка, а Дасо внезапно се втренчи в гарвана и извади преобразувателя от джоба си.

— Какво се отнесе? — попита го Горо. — Сядай да се нахраниш!

— Само за момент, искам да пробвам нещо — отвърна младежът и лицето му придоби необикновено съсредоточен вид, а устните му зашепнаха някакви неразбираеми слова. Останалите от групата го изгледаха учудено.

Неочаквано над дърветата се появи ястреб, който пикира към гарвана, но черната птица избегна атаката, като литна встрани от клона. Ястребът започна да я преследва и я изгони в чисто пространство, но тя внезапно изчезна. Без да се забави, преследвачът й моментално направи същото. Не изминаха и трийсет секунди, и докато хората претърсваха с погледи небето, учудени от странното събитие, ястребът отново се появи, сграбчил гаргата в острите си нокти, след това кацна близо до тях и започна да я разкъсва с клюна си. Наоколо се разхвърча перушина.

— Браво Дасо! — окопити се първи магьосникът, разбрал смисъла на станалото. — Наблюдателят вече няма да може да съобщи нищо на никого, въпреки че се опита да избяга в друго пространствено измерение. Как го постигна?

— Съсредоточих се в пирамидката, произнесох магия за премахване на зли сили и си представих ястреба. После той сам си свърши работата.

— Както виждам, ученикът ти е много способен — каза Барди.

— Само не е ясно дали ястребът се появи поради магията или поради съсредоточаването на Дасо — добави Рок.

— Ами ако е комбинация и от двете? — запита приятелят му.

— Лошото е, че не можем да го установим. Но по всичко личи, че ученикът ще надмине учителя си.

Горо изсумтя и наблегна на паницата с ястието пред него. Увлечен в яденето, Мокатек изобщо не бе внимавал в развитието на събитията.

— Имам идея — каза Малона. — Ако е толкова способен, Дасо ще може да приготвя вкусна храна. Под мое ръководство, разбира се. Още утре ще направим опити. След като с помощта но това на това нещо — посочи тя пирамидката — могат да се правят банани, би трябвало да се създава и всичко останало, годно за ядене.

— Желязна логика! — похвали я Рок. — Пожелавам ти пълен успех в експериментите, а аз ще ти помагам в изяждането им. Особено ако се получи свинска пържола на скара.

Мокатек млясна няколко пъти и се потупа доволен по корема, с което показа, че го е напълнил. Увлечени в разговорите, сътрапезниците едва сега забелязаха, че гърнето с гозбата е напълно празно.

— Не остана за закуска! — възмути се Викто. — Този дивак изяде всичко! — посочи го той.

— Ъ-хъ-ъ — изсумтя радостно Мокатек. — Дивак, дивак! — произнесе с видимо удоволствие.

— Внимавай какви ги приказваш — сгълча го баща му. — Може да е научил някоя наша дума.

— Глупости! — възрази Викто. — Не виждаш ли, че е тъп като торен бръмбар.

— Съвсем не е толкова тъп, колкото си мислиш — ядоса се Барди. — Напротив, доста е хитър. Забранявам ти да говориш пред него обидни думи.

— Добре де — разсърди се Викто и се сви на мястото си, а Нилс го потупа съчувствено по рамото.

— Нахален е — констатира Дорго и подви опашка между долните си лапи, върху която досега беше седнал настрани. — Не стига, че и мен ме боли задната ми част, а сега няма и да се нахраня както трябва. Ако продължава така, кога ще стана голям като баща си? На вас ви е лесно, яздите си нормално конете, а аз какво да правя с тази опашка? Заради нея непрекъснато стоя приведен на коня и усещам как тя хваща мазоли от непрекъснатото му клатене.

— Ами ходи пеш, както посъветвах Горо, ти поне си млад — ухили се Рок. — Или прелитай по някой друг километър и след това ни изчаквай да се довлечем.

— Баща ми не позволява да летя — намръщи се дракончето. — Все го е страх да не ми се случи нещо лошо, а след историята с торнадото, сигурно още дълго ще остана прикачен към земята.

— Правилно процедира — каза грамадният мъж. — И аз щях да постъпя точно така. С тези атланти никой не знае какво може да изникне.

— Ех, ако можех да летя! — въздъхна Нилс.

— И това може да стане някой ден — успокои го баща му. — Само че трябва да произведем самолети.

— Дивак, дивак — ухили се отново Мокатек и се потупа доволно по корема. Явно искаше да направи всички присъстващи съпричастни към доброто му настроение.

— Виждаш ли каква беля ми направи? — погледна Барди ядосано сина си. — Запомнил е тази дума и все някой ден ще научи значението и!

Викто засрамено наведе глава и започна да помага на Малона да прибере покъщнината.

— Да тръгваме — предложи Рок.

— Утре сутринта ще сте на питки и каквото още си носите — подхвърли красавицата и каза нещо на вожда, който се надигна и пръдна в знак на благодарност от състоянието на вътрешностите си, след това без да наплюе никого тръгна към смелите си войни.

— Съюзникът доста го бива в обноските, дори повече от мен — ухили се ехидно Горо и го последва.

През останалата част от деня, въпреки станалата плътна маса от облаци, дъждът не успя да завали. Същата вечер, обединените войски направиха общ лагер. Бойците на Барди опънаха палатките си, запалиха огньовете и готвачите се заеха с приготвянето на вечерята, под нетърпеливите гладни погледи на съплеменниците на Мокатек, на които предстоеше да спят върху голата земя, обвити в наметките си, но за тях това беше нещо обичайно.

След като всички се нахраниха, Горо се вкопчи в Малона и тя се принуди да превежда в разговора му с един от шаманите, който говореше езика на лакатланите. Беше същият, с когото се бяха срещнали в планината и се казваше Комултак. Дасо се включи като слушател на странната беседа, наостри уши и гледаше да не изпусне нито дума. След дълго мотаене по темата и много езикови мъки, магьосникът и ученикът му разбраха, че шаманите употребяват особен род магия, която е извънредно силна, но не се прави със заклинания и не води до материализация на предмети. Тя витаела само в психичната сфера и изисквала пълно съсредоточаване на съзнанието при навлизането му в «другото състояние», при която всяка мисъл добивала форма и цвят. Лошите мисли приемали уродливи неправилни форми и се оцветявали в черно, тъмно синьо и виолетово. Добрите мисли винаги били с правилни геометрични очертания и се оцветявали в жълто, зелено, светло синьо и червено. Когато враг или недоброжелател искал да причини зло някому, единствената защита на нападнатия от атаката на лошите енергии, било да му се извърши така нареченото припокриване и цялата работа се свеждала до обвиване на тъмната мисъл форма със светла, след което нейното действие се обезсилвало. Когато атлантите излъчвали страшно могъщи мисъл форми, с което целели пълното припокриване на съзнанието на хората, за да го «задушат», което водело или до смъртта на някой или до трайното му оставане в подчинено състояние, тогава шаманите обединявали усилията си и извършвали още по-могъщо припокриване, обикновено с цвета на слънцето, след което на врага не му оставало нищо друго, освен да вие от безпомощност, защото не бил в състояние да причини зло на никого. Но Комултак не можа да отговори на въпроса как усеща появата на лоша мисъл форма и обясни, че това е естествена даденост на всеки велик комтун от племената на неговия народ.

След приключването на дългия разговор, Горо остана напълно разочарован, докато Дасо остана доста замислен, въпреки че блуждаещият му поглед не издаваше процесите, който се въртяха в главата му. Малона благодари на Комултак за оказаното внимание и доста изморена, отиде да спи в палатката си. След като бе разговарял известно време с Дзог, Барди викна Дого да постави часовоите и нареди бойците да си лягат, след това и той направи същото. Децата отдавна бяха заспали и целият лагер потъна в тишина. Единствени часовоите и Дасо останаха да наблюдават звездите, които отново се бяха показали в проясненото небе. Бавно и постепенно, в главата на младежа се оформяше интуитивно разбиране за комбинираната същност на всяко явление, което за в бъдеще най-вероятно щеше да му донесе слава и да го направи велик магьосник.

Гургилите Кико и Линифер, които през изминалия ден с интерес бяха наблюдавали действията на техните протежета, най-сетне се прозяха и преминаха в друг пространствено времеви континуум, където царуваше нищото, а то заменяше техния сън.