Завладяването на Америка

9

Огромната зала отново бе пълна с бойци, които разговаряха оживено. Обстановката изглеждаше спокойна, стана ясно, че бурята бе преминала.

— Елате насам! — извика кралят към хората на площадката. — Вече всичко изглежда наред.

След като кралят се изкачи до залата, първото нещо, което направи бе да излезе извън нея, за да направи оглед на насените щети. Още на пръв поглед стана ясно, че не са големи. Тежките лафети на оръдията бяха спасили от полет във въздуха по-голямата част от мулетата, натоварени с провизиите, а понеже те бяха прикрепени с ремъци и въжета към тях, торнадото не бе имало нужната сила да ги повдигне и да ги запрати нанякъде. По всяка вероятност, то беше доста по-слабо от предишното. Само няколко лафета стояха преобърнати в края на площада и животните, които лежаха до тях, вероятно бяха ранени. Докато той обикаляше насам-натам и се взираше в подробностите, по някое време дочу зад гърба си тежки стъпки. Хвана меча си и се обърна се като ужилен, но първото нещо, което забеляза, бе озъбената паст на Дзог, който го гледаше с тъжни очи.

— Слава на закрилниците на Холивуд — изпъшка Барди облекчено. — Както виждам си цял и невредим. И този път отърва драконовата си кожа.

— Да, но съм невъобразимо гладен. Идва ми наум да си похапна от месцето на тези гадове, които след като са вече са мъртви, едва ли стават за нищо друго.

— Къде отиде културната ти шлифовка? — упрекна го Барди. — Не мога да повярвам, че пред мен се намира бивш водещ на телевизионно предаване.

— Това беше някога — възрази драконът. — Сега се намираме в родния ми свят и не трябва да страдам от скрупули. Едно време моите роднини са си похапвали девици и никой не е възразявал, нито му е правило впечатление. Тези кретени убиха доста от хората ни и трябва да им наложа послесмъртно наказание, от което ще се почувствам удовлетворен. Не виждам причина защо да не се опитам да ги изям всичките, след като не заслужават да бъдат погребани. Нещастниците дори нямат свястна религия, нали надникнах в залата и видях ококорения им идол. Хващам се на бас, че тук мъртвите ги изяждат сънародниците им, уверен съм че те практикуват канибализъм. Никъде наоколо не забелязах домашни животни, а ти много добре знаеш, че човешкият организъм има нужда от протеини, също като моя. И не забравяй, че все пак съм дракон, макар че понякога самият аз го забравям. Но сега сме в състояние на война и чувствам как позабравените ми природни инстинкти са се възвърнали.

Кралят се замисли за момент и стигна до извода, че всъщност казаното от Дзог бе доста вероятно. Беше чел за нещо подобно от историята на другия свят. Вече бе на път да капитулира пред искането на приятеля си, но инстинктивно, възможните предстоящи действия на дракона го караха да изпитва чувство на погнуса.

— Ще наредя да изнесат труповете извън стените на селището и да ги съблекат. След това нито съм чул, нито видял, нито искам да зная какво си направил — реши окончателно.

— Така те харесвам. А аз и отсега мога да изляза навън, в очакване бъдещото възмездие. Ще си мисля за него и ще ми става хубаво на корема.

Барди се върна в залата и с влизането му в нея околните разговори веднага притихнаха. Той се отправи към групата на своите приближени, които също го бяха забелязали.

— Кой отговаря за техническото състояние на оръжията и лафетите? — попита по пътя към тях на висок глас.

— Аз, Ваше Величество — пристъпи напред едър мъж.

— Предполагам, че си шлосер механик, така ли? — поспря за момент кралят.

— Да, Ваше Величество.

— Разполагаш ли с тежък чук?

— Разбира се, Ваше Величество.

— Стига си произнасял Ваше Величество, ами вземи чука от багажа си и след час, от оня каменен истукан да не е останало нищо цяло. Не ми се гледат обожествени изроди. Искам да го разтрошиш на малки парчета и ако се наложи, нека някой да ти помага.

— Тъй вярно, Ваше Величество — рапортува без много да мисли здравенякът и излезе навън, за да потърси оръдието на унищожение.

— Тази вечер ще установим лагера си в залата — каза Барди, след като се доближи до Рок. — Ще разпалим огньове по пода й, ще приготвим храната и тук ще преспим. — Дого?

— Да, Ваше Величество.

— Кои от бойците най-много се проявиха в двете битки?

Лицето на грамадния генерал почервеня и той смутено пристъпи от крак на крак.

— Ами в първата битка… Какво да кажа за нея?…

— Виждам, че се чувстваш неудобно. Наблюдавах ви през бинокъла и трябва да призная, че ти, Бино и Заган бяхте от тези, които се сражаваха най-храбро. Дори оня гигант не успя да ви строши главите. Каква е оценката ти за второто сражение?

Дого почервеня още повече, но произнесе смутено:

— Като че ли нашите бойци не можеха да се сравняват по бойно умение с иберите и витангите, които не участваха в първата битка. Те не дадоха нито една жертва, а Басото и Ерик се биеха като зверове и поваляха врага така, както бурята поваля житни класове.

— Не очаквах, че си склонен към литературни сравнения. Повикай ги! Извикай и ковчежника Рего.

Не след дълго, тримата се явиха пред него и стегнато отдадоха чест. Барди остана изненадан, че ибериецът и витангът доста бързо бяха усвоили военните почести, приети в Обединеното Кралство.

— На вашите услуги, Ваше Величество! — каза Басото, който явно бе усвоил по-добре ландирския език, защото в говора му почти не се усещаше акцент.

— Свободно. Всяка проява на храброст трябва да бъде стимулирана. Много съм доволен от вас и поради липса на ордени и медали, ви присъждам парична награда, от което сигурно повече ще се зарадвате. Нека ковчежникът да ви връчи по тридесет златни барди, а всеки от хората, които наехте да получи по пет, което превишава месечната му заплата. Доволни ли сте?

— Тъй вярно, Ваше Величество — отговориха двамата в хор.

— Присъждам награда от тридесет барди и на вас — обърна се кралят към Дого, Бино и Заган. — Но ще ги получите малко по-късно.

— Какво означава «ордени и медали» — попита Ерик. — Да не би да са нещо по-ценно?

— Не са — отряза кралят. — Рего, отивай да изплатиш сумите — нареди той на ковчежника. — А на вас предлагам да се разходим из селището — насочи той поглед към групата на Рок и тримата генерали. — За всеки случай вземете с по няколко войника. Ще разберем какво се намира в околните къщи.

След като даде нареждане да погребат собствените си бойци и да изнесат труповете на чуждите извън стената, като ги съблекат и оставят на произвола на съдбата, т. е. на Дзог, Барди яхна Буцефал и напусна залата, последван от своето обкръжение.

Селището беше смълчано, наоколо не се забелязваше жива душа. В западния край на площада се намираше сравнително голяма каменна къща, която вероятно принадлежеше на някой от местните първенци и той насочи натам.

Когато стигнаха до нея, Рок слезе от коня си, извади пистолет и почука с дръжката му по дървената повърхност на входната врата. Зад нея се чу слабо шумолене, но никой не отвори. Русият гигант прибра засега безполезното оръжие, извади меча си и после стовари тежкия си ритник върху нея. Вратата се отвори с трясък и отвътре се чуха слаби писъци.

Барди, който в това време се бе смъкнал от коня си, се вмъкна след него в широкия коридор, последван от тримата генерали и бойците, претърсването на помещенията започна. Първите две, отляво и отдясно, притежаваха само входен отвор със свод и се оказаха кухни. В ъглите им бяха разположени овални пещи, по стените бяха накачени етажерки с кухненски съдове от изпечена глина. И двете помещения разполагаха с дълги маси, зад които се опитваха да се скрият доста грозни жени, които вероятно бяха надали писъците. Повечето от тях бяха доста пълни и с обезформени тела, косите им бяха мазни и завързани на плитки. От пръв поглед ставаше ясно, че не бяха любителки на редовното къпане. След като разбраха, че влезлите благородници не показват особен интерес към тях, нито ги заплашват с нещо, някои от тях се окопитиха, усетиха по-ниския ранг на пехотинците и се опитаха да им отправят лукави погледи, но по понятни причини не срещнаха никакъв интерес. Групата продължи по коридора. Следващите помещения се оказаха няколко трапезарии и много килери за съхраняване на продукти, в които нямаше жива душа. По всичко личеше, че собственикът на къщата е бил важна личност и тя често е била посещавана. Барди тръгна по стълбата към горния етаж и Рок побърза да го последва. Сводестите отвори на стаите се оказаха преградени с дебели тъкани завеси, изпъстрени с цветни орнаменти. Използвайки острието на сабята си, Барди отметна една от тях, не забеляза нищо опасно и смело нахълта в стаята. От ниския матрак, разположен в полумрака на ъгъла се надигна женска фигура, която тръгна към него. Преди да го доближи, лицето й попадна в светлината на отвора в стената, който заместваше прозорец и кралят се сепна, като ударен от електрически ток. Младата жена срещу него притежаваше неописуема красота, която го накара да онемее. Лицето й излъчваше специална екзотика, невиждана дори в Холивуд. Чертите й нямаха нищо общо с нахалната, същевременно сладникава красота на Розамунда, бившата му жена, нито с благородните меки линии на кралица Хелга. Срещу него стоеше хищник от рода на котките. Черните очи с големи мигли се впиваха в неговите, готови да ги изпият. Чувствената уста на жената срещу него леко потрепваше върху изящното й скулестото лице с матов оттенък, снабдено с тънки извити вежди и изтънчен нос. Стройното изваяно тяло на девойката предизвикваше усет за неистово плътско желание. Изглежда, че чувството на сексуална магия, която внезапно бе обхванала двамата, беше взаимно, но кралят с усилие успя да се отърси от него и едва сега осъзна, че Рок също се намира в стаята. Надникнали за момент в нея, генералите бяха останали заедно с пехотинците в широкия коридор, готови да влязат при всяко повикване. Барди се обърна към приятеля си и видя, че той също е онемял.

— Тази жена може да побърка всеки представител на силния пол — доби накрая дар слово грамадния човек. — Дори и мен.

— Изненадите следват една след друга — окопити се окончателно кралят. — Гарван, торнадо, зомбирани касапи, барут, изрод, който се изпарява, накрая невероятно красива жена. Тази Америка ни поднася наниз от изненади. Какво ли още ни очаква?

Красавицата се вслушваше в разговора им с невероятен интерес.

— Малона — посочи тя с показалец себе си и нежното й гласче зазвуча като трели на славей.

— Барди — поддаде се отново на хипнотичният и чар кралят и направи същия жест. — Рок — посочи той приятеля си.

— Барди, Рок — каза фаталната чаровница и забързано заговори на някакъв непознат език, който поразяваше с музикалната си интонация. Звучеше много приятно.

Докато кралят се чудеше как да постъпи по-нататък, Малона внезапно го хвана за ръка и го изведе от стаята, за да го въведе в една от съседните. Подът й бе покрит с килими с красиви шарки, а върху матракът в дъното, отрупан с възглавници, лежеше много възрастен мъж с горда осанка. Той беше или много стар, или болен, защото едва се понадигна от мястото си. Младата жена забързано му обясни нещо, възрастния мъж помисли за миг и кимна. След това тя отново хвана дланта на Барди, изведе го от помещението и го поведе в края на коридора. Разтвори завесата на нов сводест отвор, заместващ врата и той се оказа в стая с по-разкошна от предишната обстановка. Не само пода, но и стените й бяха покрити с килими, таванът й беше облицован с разкошни орнаменти от дърворезба. В единият ъгъл бе разположен познатият вече тип матрак, покрит с красива завивка, по който също бяха разхвърляни много възглавници в различни цветове. В другия ъгъл на стаята се намираше съвсем ниска масичка, върху нея се забелязваха няколко глинени гледжосани съда и стомна, вероятно пълна с вода. Малона направи с ръка кръгов жест, след това последователно посочи към него и към матрака. Посланието й бе донякъде двусмислено, но не подлежеше на съмнение. Барди беше поканен да бъде гост на къщата. Девойката го изведе навън и пое ръката на Рок, който се бе поколебал да влезе след тях и още стоеше в коридора с останалите, после въведе двамата в срещуположното помещение и повтори същите жестове.

— Изглежда, че сме поканени да пренощуваме на това място — констатира кралят.

— Да не ни скроят някакъв номер? — усъмни се приятелят му. — Знаеш ли дали не са във връзка с онзи изрод, който се представя за атлант?

— Едва ли — каза Барди. — По-скоро проявяват чувство на гостоприемство. При всички случаи, тук ще преспим по-удобно, отколкото в залата.

— А децата и Горо?

— Виждам, че наоколо има още стаи. Предполагам, че и за тях ще се намери свободно място. Ще пратя някой от бойците да ги повикат.

Кралят надникна навън, за да даде нареждането, след това се върна при тях. Приятелят му бе застанал срещу девойката като глътнал бастун, а тя продължаваше да му чурулика нещо с напевния си, ангелски глас.

— Ако остана още малко с тази жена, чувствам че ще изгубя контрол над себе си, макар че произхождам от северна нация — призна грамадният мъж. — За да не бъда окончателно омагьосан, предлагам да продължим с огледа, после да донесем багажа си.

— Изчакай да дойдат децата и Горо — каза Барди. — А дотогава ще проведем езиково обучение.

— Стая — обходи той с жест помещението, като гледаше към Малона.

— Стая — отвърна девойката, която изглежда веднага схвана целта на занятието.

— Масичка — посочи с пръст кралят към полезната мебел.

— Ма-сич-ка — повтори Малона.

Рок внезапно избухна в гръмогласен смях.

— Какво толкова се смееш? — скастри го Барди. — Нали все пак трябва да установя някакъв контакт?

— Мисля си, че когато се започне с езикови уроци, после следват и други, проверени от практиката.

— Глупости — навъси се кралят, без да бъде много уверен в бъдещите си действия. Атмосферата отново стана неловка, но стъпките, които се чуха по стъпалата, донякъде разведриха обстановката. След няколко мига, Горо подаде дългия си нос си зад завесата, а след него се появиха Викто и Нилс.

— За какво ни повика? — попита навъсено магьосникът.

— За да те запозная с бъдещата ти домакиня, която ще ти предостави възможността да спиш на легло. Само не се изпускай, задръж газовете си поне за няколко минути. Нали разбираш, дамата е красива и можеш да се изложиш пред нея.

— Не виждаш ли, че тук няма прозорци — озъби се магьосникът. — Помещението се проветрява, а на старите хора всичко е позволено.

— Горо — тикна в пръст гърдите му Барди, за да го представи. — Никога не е благодарен на никого, но едва ли го разбираш. Викто и Нилс — направи той кръгов жест, с който включи децата, себе си и Рок, след това сложи длан на бузата си, наведе глава и затвори очи.

Изглежда че Малона беше от твърде досетливите, защото хвана Викто за ръката и даде знак на Горо и Нилс да я последват.

— Настаняването приключи — отбеляза Рок. — Да яхваме конете и да продължим с претърсването.

Огледът на съседните къщи не поднесе някакви изненади. Вътрешната им подредба бе почти същата, обитателите им бяха или уплашени, или ги гледаха с доста враждебен поглед. Никъде не откриха оръжия, но и никъде не срещнаха проявената от Малона гостоприемност.

— Тези типове сигурно са във връзка с атлантите — каза Рок след като излязоха от поредната проверена къща. — Не видя ли с какви мрачни погледи ни гледаха?

— Не мисля, че това е причината. По-скоро във всяко от тези семейства вероятно има поне един убит техен роднина, независимо, че е бил принуден от малките изроди да се сражава с нас. Може би направихме грешка, че предадохме труповете на загиналите на съхранение в корема на Дзог. Възможно е жителите на селището да спазват някакви погребални ритуали.

— Може да е така, но не забравяй древната максима от моя свят — победителят винаги има право — рече приятелят му.

— Опитай се да им го обясниш — отвърна му Барди и се запъти към по-бедните къщички, които се намираха извън центъра на селището.

Почти всички от тях бяха неугледни, подобни една на друга и бяха изградени от изсушени, не изпечени тухли. Покривите им бяха покрити с отъпкана глина и пласт от някакви влакнести изсушени растения. Кралят предположи, че в тях живеят земеделски работници, които обработват поне част от огромните по площ полета.

Предположението се оказа вярно. Обитателите им се оказаха хора, които очевидно не обръщаха особено внимание на хигиената. Ръцете им бяха загрубели от полска работа, бяха облечени с просто скроени дрехи и ги посрещаха с покорено наведени глави. Бедността им беше очебийна. Във вътрешността на претърсените къщи се разнасяше миризма на разложени боклуци и човешки нечистотии.

Селището се оказа по-голямо, отколкото бяха предположили. Кралят разпредели по-нататъшния оглед между Дог, Бино и Заган, които взеха със себе си по двама-трима бойци и беше на път да се откаже собственото си действия, но дългът му на предводител го застави да продължи с претърсването за още известно време. Отдавна беше разбрал, че личният пример винаги усилва дисциплината и боеспособността на една армия.

Бяха изминали около два часа и къщите на около една четвърт от селището все още оставаха не проверени. Барди реши да даде нареждане за прекратяване на по-нататъшните огледи. Групата за проверка на сигурността се събра и участниците в нея се отправиха обратно към залата на огромното здание, което най-вероятно беше храм на ококореното божество. Преди да се отправи към гостоприемната си домакиня, кралят искаше да проконтролира състоянието на армията си.

Всичко се оказа наред. От идола не бе останала и следа, храната бе сготвена, бойците бяха донесли спалните си чували. Генералите бяха разпратили часовои по протежението на стената, които се бяха нахранили и заминали на постовете си. Барди и Рок оставиха конете си в залата и наредиха да им донесат зоб, дадоха последни разпореждания, събраха малкото си багаж и докато бойците довършваха вечерята си, се отправиха пешком към къщата на Малона.

Домакинята им поднеса доста приятна изненада. Масата на една от трапезариите бе отрупана с зеленчуци, плодове и ястия, сред които се намираха и няколко опечени пуйки, по всяка вероятност диви. Горо и децата вече бяха започнали да се хранят, без да ги дочакат, но кралят оправда постъпката им. Дългият преход през предишния ден и напрежението от битката бяха изтощили силите на всички. Рок и Барди не дочакаха подкана, а юнашки се заеха с първата им попаднала кълка. Малона беше застанала на централното място и дирижираше действията на дебелите готвачки, които им прислужваха. По някое време те донесоха кани с някаква местна спиртна напитка, която въпреки слабия си алкохолен градус приятно влизаше в гърлото.

Седнали в съседство на домакинята, децата вече се бяха нахранили и разменяха с нея откъслечни думи. Горо пъшкаше, но продължаваше да тъпче корема си, който типично за старите хора продължаваше да подава сигнали за глад. Барди и Рок вече наблягаха на съдържанието на каните, но от време на време продължаваха да слагат по хапка в устата си. По някое време те спряха подаването на нови порции и дадоха знак на Малона, че вече са сити.

— Хареса ли ви вечерята? — изчурулика изненадващо тя на ландирски.

— Да, разбира се — изненадан отвърна Барди. — Много благодарим. — Но как се научи да говориш езика ни? Това е невероятно.

— Викто и Нилс мен научили — отвърна девойката. — Аз разбрала много, докато вас нямало.

— Ако ни беше съученичка в Славна Победа, щеше да бъде пълна отличничка — каза синът му. — Има невероятна памет, за няколко часа сигурно е запомнила хиляди думи. Ние влязохме в ролята на учители и накрая устата ни заболяха от говорене — поясни сина му. — Татко, тази жена е изключително умна и приятна.

— И много красива — добави Нилс.

Неочаквано за себе си, Барди усети, че се изчервява и отпи глътка от малката купичка, която заменяше чашка.

— Нахранихте се, тръгвайте към леглата си — нареди Рок.

— Дорго и Дасо няма ли да спят заедно с нас?

— Не. Не трябва да прекаляваме с гостоприемството, а Дорго все пак е дракон.

— Но отдавна е свикнал с удобството на леглото — отбеляза Викто.

— Тази вечер не му се полага — прекрати спора кралят. — Отивайте да спите. — Горо, не прекаляваш ли с яденето? На твоята възраст е опасно да ядеш толкова много, може да се повредиш.

— От всичко на този свят, най-много мразя някой да ми брои хапките — отвърна магьосникът. — Сега ми е паднало да се нахраня добре.

— Нали беше вегетарианец? — ухили се Рок. — Защо наблягаш на месото?

— Защото дивите птици също са диетична храна — уточни Горо. — А в случая вегетарианството може да изтърпи временен компромис.

— Носиш ли книгата за заклинания? — попита го Барди. — Искам да направя известен експеримент.

— Какви ги дрънкаш? — изфъфли магьосникът с пълна уста. — Не ме карай да говоря, защото ще се задавя. — Какво искаш?

— Да прочетеш някое заклинание и същевременно да се съсредоточаваш в това нещо — извади той от джоба си преобразувателя и го положи на масата, а при появата му, девойката издаде звук на уплаха. — Този уред се състои от някакви кристали с особени свойства, които при добро съсредоточаване материализират явленията. Не е изпробван в комбинация с магия, но според мен би трябвало да я усилва.

— Добре де — рече Горо, после преглътна и бръкна с ръка в големия джоб на мантията си, за да извади кожената книга, с която никога не се разделяше. — Какво заклинание да подбера?

— Това лошо нещо, много лошо — намеси се леко треперещата Малона, сочейки преобразувателя.

— Почакай да извършим експеримента — успокои я Барди. — Зная какво правя. Какво предлагаш? — обърна се той към Горо. — Внимавай да не ни върнеш в Холивуд! Ще съсипеш всичко, което постигнахме досега, а й Дзог не присъства сред нас.

— Момент, няма да поема такава отговорност — започна магьосникът да прелиства страниците на книгата.

— Отдавна трябваше да си я научил наизуст, но по природа си мързелив — отбеляза Рок.

— Ти да не би да знаеш наизуст Библията? — озъби му се старецът. — Не ми пречи в търсенето, защото не намирам нещо особено подходящо. Така, слушайте и избирайте: магия против нощно напикаване, против урочасване от лош поглед и против простуда; любовна магия, впрочем тази вече съм я пробвал и съм установил, че не действа както трябва; следват заклинания против дървеници в дюшеците, за добра реколта, против лоши духове — тази още не съм посмял да я пробвам; по-нататък има магия за повече пари, която при мен в миналото не е показвала голям ефект, след това книгата продължава със заклинания за овеществяване на нещата и така нататък. Много са — изпъшка магьосникът. Избрахте ли нещо?

— Спомняш ли си за появата на бананите? — обърна се Рок към Барди. — Не ги виждам по масата и те явно още не са пренесени на този континент, така че можем да се опитаме ги доставим.

— Ами ако твоят гургил се намеси отново, как ще разберем, дали той или преобразувателят е съдействал на магията? — попита кралят. — Освен това при предишните опити на Горо са се появявали невероятно гадни неща — от конски фъшкии до косми, парцали и кокали.

— Нека да започнем с бананите, после ще измислим нещо друго. Разбирам накъде биеш. Целта ти е барута.

— Хайде Горо, започвай, но същевременно се съсредоточавай, наведен над преобразувателя. Челото ти трябва да стои по продължението на централната му ос, поне така заварих атланта, който после изчезна.

Старият магьосник преглътна хапката си и започна да мърмори непонятните шумерски слова, на които беше написана книгата. В следващия момент трапезарията бе обхваната от истинско бедствие. От всяка точка на пространството й започнаха да извират банани, които ги удряха по главите и по ръцете, и образуваха купчини по масата и по пода.

— Достатъчно! — изрева кралят, дръпна бързо преобразувателя и го прибра обратно в джоба си. — Какво направи?

— Каквото трябваше — тросна се Горо. — Направих заклинание за банани и мислено си ги представих, но не уточних количеството им. Едва ли ще можем да изядем толкова много, а освен това съм чел, че тези плодове не трябва да се употребяват при консумация на алкохолни напитки. Дават допълнителен опияняващ ефект.

Малона се бе свила на стола си, лицето й издаваше уплаха.

— Успокой се — каза Барди. — Няма нищо страшно. Тези неща са вкусни и се ядат. — Как мислиш? — обърна се той към Рок. — Дали твоят гургил се включи в опита или станахме свидетели на прякото действие на уреда?

— Това може да се провери на практика, ако преминем към създаване на нещо по-сложно, напълно непознато на Линифер — предложи приятелят му — Горо, направи магия за самобръсначка «Джилет», от тези с по три самонагаждащи се остриета. От петнайсетина години употребявам бръснач и този инструмент вече ми е омръзнал. Барди, подай му преобразователя.

Кралят отмести с лакът купчината банани пред магьосника и отново постави пред него чудодейният прибор, който заблестя под светлината на многото светилници, окачени по стените.

— Съсредоточи се добре — нареди той. — Но само върху материализацията на една единствена самобръсначка. Ако постигнеш успех, после ще произведем още много. И армията има нужда от тези полезни прибори. Прочети заклинание за битов предмет!

Горо се беше поокопитил и отново впи поглед в книгата. Този път мърмори доста по-дълго, накрая се чу слабо изпукване и върху масата падна нещо малко и продълговато.

— Какво е това? — попита Рок и се втренчи в него, после сам си отговори: — Създал си само дръжката на самобръсначка, режещата й част с остриетата липсва. Горо, явно не те бива за по-сложни магии — изрече той разочаровано.

— Не можах да си я представя както трябва. Знаеш, че по принцип магьосниците избягват да се бръснат, понеже брадата е символ на престижната им професия. Знаеш, че дори в Холивуд подстригвах моята с ножици. Как да си представя самобръсначка, когато никога не съм я употребявал? Само съм я мяркал по щандовете на магазините.

— Донякъде има право — намеси се Барди. — Нека да опитаме с нещо друго. Горо, направи магия за материализиране на остра кама, сигурно ще ти бъде по-лесно.

Този път магьосникът направо се изпоти. Бръщолевенето на непознатия език продължи двойно по-дълго, накрая на масата тупна нещо, което наистина приличаше на исканото оръжие. Само че дръжката му бе доста крива, а острието нащърбено.

— Дзог отдавна казваше, че си некадърен, но винаги те защищавах — възмути се кралят. — Я виж на какво прилича този боклук, сякаш сам си се опитал да го направиш в някоя ковачница.

— Ами кой друг? — оправда се Горо. — Макар и косвено, камата е мое производство. Но аз да не би да съм майстор железар? Важното е, че преобразувателят действа, защото досега само с магия не бях постигал получаване на метал.

Барди внезапно потъна в мислите си и игнорира околното обкръжение. Не можеше много да се разчита на възможностите на стария човек, а не виждаше алтернатива. Все пак концентрацията на мисли, особено при заклинание, изискваше известна техника и при магьосниците тя се добиваше с дългогодишна практика. Наистина, не всеки бе способен да борави с безценният уред, който бе присвоил от атланта Гопо. Кой ли друг би могъл да се справи с тази задача? Изведнъж той се сети за момъка с блуждаещия поглед, който от няколко години се обучаваше при магьосника на изкуството на магията и според стареца беше най-способния от тримата му ученици. На сутринта обезателно трябваше да изпробва Дасо, току-виж с това момче би се получило нещо по-свястно, въпреки налудничавият му поглед. Това негово намерение щеше да се окаже доста правилно, но той не знаеше, че то бе внушено от гургила Кико, придружаван от събрата си Линифер, който зорко наблюдаваше от собствения си континуум развитието на събитията на американския континент. Верен на инстинктите си, гургилът беше предвидил за Барди нещо доста приятно и в известен смисъл опасно, което скоро предстоеше да се случи и обезателно трябваше да допринесе за подобряването на съдбата му. Кико го усещаше инстинктивно, така както го възприемаха и всички останали негови събратя, които не се задълбочаваха в анализа на собствените си, обикновено правилни действия.

Кралят се сепна, върна към реалната обстановка около себе си и посегна към първия му попаднал банан.

— Опитай го, вкусен е — показа той на Малона как се манипулира с кожата му и отхапа малко парче. — Повикай прислужниците да приберат купищата наоколо. При всички случаи, тази вечер няма да смогнем да изядем всичките плодове.

Девойката, която досега онемяла следеше развитието на събитията в трапезарията, последва съвета му, отхапа късче от взетия плод и се усмихна. Бананът несъмнено й се стори вкусен. Тя се провикна с ангелското си гласче и няколко дебели прислужнички надзърнаха изненадано в трапезарията, после изчезнаха, за да се върнат с кошници, в които започнаха да събират магическата реколта.

— Изглежда че и ние трябва да си лягаме — каза Рок, след като обърна поредната купичка с приятната напитка. — Остава да благодарим на домакинята.

— Съгласен съм, утре ни чака много работа — отвърна Барди и стана от мястото си. — Благодаря ти, Малона, вечерята беше чудесна.

— Аз се радва, че вие добре нахранени — каза девойката и го изгледа с такъв поглед, че той за втори път през този ден се почувства като ударен от електрически ток.

Гостите напуснаха трапезарията. След като надникна навън и забеляза поставените от Дого часовои, кралят се изкачи по стълбите и влезе в определената за него стая, в която намери допълнително поставени кана, завивка и гърне с похлупак за природни нужди, което му навя стари спомени. Той съблече дрехите си от лека материя, подходящи за местния климат, угаси стенния светилник и се отпусна блажено на матрака, обграден от многото възглавници, чието групово предназначение все още му бе неизвестно. Може би голямото им количество служеше само за украшение. Барди затвори очи и почти се унесе в сън, когато дочу лек шум от стъпки в стаята, което го накара да застане нащрек. Бръкна под възглавницата си, за да извади камата, която бе сложил под нея, и беше готов да се развика, когато някакво по котешки гъвкаво тяло се долепи до неговото и малка длан го погали по бузата.

— Аз съм — прошепна — Малона. — Иска да бъде с теб.

Колебанията на краля приключиха в момента, в който топлите й устни се впиха неговите и той усети зърната на твърдите й гърди, притиснати към тялото му. След това всичко потъна в огъня на безумна страст, която на два пъти се бе разпалвана през изтеклия ден, но тогава не искаше да си го признае. Мъжете по принцип са доста податливи при сексуални атаки от страна на слабия пол, кралете не правят изключение. Не всеки има късмета млада и красива жена да се напъха в леглото му, а угризенията на съвестта обикновено настъпват впоследствие.