Завладяването на Америка

18

Барди се огледа и остана доста изненадан. Цялата им група беше попаднала в откритото пространство между филмовите студии на «Либърти Пикчърс», където се подвизаваше господин Манделщайн. Преди много години се бе оказал тук заедно с Горо и Дзог, защото магьосникът беше сбъркал текста на любовното заклинание за съешаване на дракони, а грешката му ги отпрати за първи път в Холивуд, благодарение на гургила Кико. Кралят, който на това място едва ли щеше да остане такъв, продължи да се оглежда и постепенно се увери, че се намира там, където трябва. На истинското, добре познато място.

Беше посред нощ. В далечината се забелязваше огромното светлинно табло на филмовата компания, издигнато край една от главните холивудски пътни артерии. Насоченият лъч от рефлекторите на халогенни лампи, поставени на конзоли, осветяваше пространството пред няколко входа, над които бяха разположени телевизионни камери. Във вътрешността на сградата сигурно имаше нощна охрана.

Дзог и Горо също познаха обстановката, докато Малона и Дасо изглеждаха като съвсем «паднали от Луната».

— Пристигнахме! — възкликна магьосникът. — Най-сетне се намираме на въжделеното ми място, което от петнайсет години сънувам. Офисът ми е платен, а клиентите вероятно вече се редят на опашка пред него, за да ползват услугите ми. Аз съм щастлив!

— Почакай! — каза Барди. — От къде да зная в коя година и кой месец сме пристигнали?

— Знаеш, че при предишните прехвърляния се завръщахме на същият ден, в който бяхме отпътували от предишния свят — намеси се Дзог.

— Да, но вече не съм уверен, че това е станало правило. Защо не се оказахме в моето студио? Впрочем скоро ще разберем.

— Мисля, че бедата е друга — продължи драконът. — Преди завръщането си в Ландирия, ликвидирахме тукашните си банкови сметки. Душата ми отдавна трепери да се хапна някоя друга овца, но нали първо трябва да я купя?

— Забрави ли, че тук беше телевизионен водещ на популярното предаване «Дзог и Пипо дриснята»? Всяка банка ще ти отпусне кредит, най-вече твоята — успокои го Барди. — И аз се намирам в същото положение.

— А аз какво да правя? — почеса се Рок замислено по брадичката. — Ще трябва да давам големи обяснения. Ако сме се върнали горе-долу по същото време, защо не съм ви заловил? Къде са изчезнали петстотинте хиляди патрона и хората ми? Ако сме пристигнали по-късно от провеждането на операцията, ще трябва да обяснявам къде аз самият съм изчезнал, да не говорим за хората ми и патроните. Отделът по борба с тероризма на FBI никога не се шегува при даване на мъгляви обяснения. Могат да ми видят сметката, без да им мигне окото. Изобщо не ми се мисли, че сме пристигнали по-рано, защото всички можем да се срещнем със себе си, а сам по себе си, принципът на прехвърлянето едва ли търпи подобен парадокс.

— Мисля, че и в двата по-вероятни случая, трябва да прикриеш самоличността си — каза Дзог. — Да изчезнеш от полезрението, просто да не съществуваш за никого, освен за нас. Нали знаеш как става? Ще си пуснеш брада и мустаци, ще си боядисаш косата и ще се регистрираш с фалшиви пръстови отпечатъци, чиито лепенки се намират лесно на черния пазар. Така става по филмите.

— Забрави ли за ирисовата идентификация? — изпадна в мрачно настроение бившият командирът на отделението за борба с тероризма.

— Ще намерим подходящи контактни лещи, само че трябва да бъдат много изпипани. И разбира се, ще трябва да си смениш името.

— Всичко това ми звучи доста наивно. Съществува и ДНК анализ — отвърна Рок на дракона и се замисли за други възможни варианти, за които изобщо не се сещаше.

Съвсем разстроена, Малона се прилепи към Барди, в инстинктивно търсене на защита. Беше ясно, че новият чужд свят я плашеше и объркваше. Дасо също изглеждаше доста смутен и макар и временно, бе възвърнал блуждаещият си поглед. Горо единствен се чувстваше на върха на щастието си.

— Защо стоим навън? — попита той. — Да позвъним на охраната на което и да е студио и да влезем в него, тук не сме непознати. Ако отворят големите му врати, дори и Дзог ще успее да се намъкне вътре.

— Какъв претекст ще измислим? — усъмни се Барди.

— Били сме някъде на гуляй и искаме да покажем студиото на новите си приятели — отвърна магьосникът. — Не е много убедително, но става на работа. После ще научим в коя година и в кой месец сме се завърнали, а в хладилниците може и да намерим нещо за похапване.

— Ох! — изпъшка Дзог. — Не искам да ви гледам как ще ядете.

— Ами не го прави — отвърна злорадо Горо.

— Какво ли е станало на площада в Теночтан? — произнесе загрижено Барди. — Досега не съм престанал да мисля за това, децата останаха там.

— И с мен е същото — рече Рок. — Но кой знае защо, този път инстинктът ми не подсказва опасност. В момента, в който ни погодиха този номер, ти нареди масиран залп. А там все пак останаха смели и тренирани бойци. Десантните групи на Басото и Ерик, които са добре обучени от мен; Дого, Бино и Заган; Мокатек и комтуните. Предполагам, че всички те са се справили с атлантите както трябва. И мисля, че ти все някога ще намериш начин да се завърнем там.

— Дано предположенията ти да са верни — въздъхна приятелят му. — Нека първо да се възползваме от появата си в света на Холивуд, после ще помислим за връщане, което според Дасо не е толкова лесно. Можем да помислим и за другия способ, който вече сме го прилагали. Ако успеем да го осъществим, според Дзог отново ще се окажем там в момента, в който са ни прехвърлили. Засега разполагаме с достатъчно време, сега нека да тръгнем към онова студио, както предложи Горо, за да уточним нещата. Наистина няма смисъл да висим навън.

Охраната доста се забави, докато им отвори вратата. Мъжът с униформа, който се подаде предпазливо, отначало ги изгледа с подозрение, но след това забеляза огромната фигура на дракона и по лицето му се появи широка усмивка.

— Ти ли си Дзог? — попита той с любопитство.

— Кой друг може да бъде? Да не би в този свят да съществува друг като мен?

— Прав си — каза пазачът. — От един месец не си се появявал на екрана и направо се затъжах за теб. Да ти призная, предаването ти истински ми липсва, а аз съм най-големият твой почитател.

— Мен не ме ли позна? — попита Барди, зарадван, че човекът без да иска бе уточнил появата им в този свят, а закъснението по време се обясняваше с предишното им попадане в неговото паралелно подобие. — Аз съм Бърт Грейди, работя за господин Манделщайн.

— Ъ-ъ-ъ — проточи пазачът. — Може и да съм чувал за теб, но Дзог е несравнимо по-известен.

— Тогава защо не ме поканиш вътре? — попита драконът. — Но трябва да отвориш онази, голямата врата, за да успея да се промъкна. Може и да ти дам автограф.

— Всъщност какво ви води насам по никое време? — усети се униформеният мъж.

— Досега бяхме на бар с тези двамата — посочи Барди Малона и Дасо. — Жената е принцеса от изтока, а този момък е велик илюзионист. Предстои им да сключват договори за различни продукции. Пристигнали са вчера късно следобед и не са имали възможност да разгледат Холивуд. Преди малко поискаха да видят как изглежда някое негово студио и аз ги заведох до моето.

— Такава ли била работата — почеса се пазачът по темето. — Ако ви пусна, няма ли да наруша правилника? Инструкциите са твърде точни.

— Няма да кажем на никого — увери го Барди. — На разсъмване ще те напуснем и никой няма да разбере. Нали разбираш, искаме да им покажем декори, реквизит, апаратура и така нататък. Няма да бъде лошо да отвориш и някой хладилник, защото досега бяхме в бара и пихме различни напитки, без да хапнем нищо.

— И Дзог ли беше с вас? — усъмни се охраната. — Не виждам как би се сместил в който и да е бар.

— Срещнахме го по пътя насам. Драконите имат обичай да си правят нощни разходки — продължи да го лъже кралят във временна оставка.

— Влизайте, тогава — реши човекът. — Сега ще отида да отворя голямата врата.

Барди се спогледа с Рок, който беше на път да се ухили. Както винаги досега, той бързо беше успял да прогони лошите мисли.

— Защо разбирам този език? — прошепна му Малона, докато влизаха във вътрешността на огромното помещение.

— И с мен се случи същото, когато пристигнах тук за пръв път. — Подозирам, че това е част от номерата на гургилите.

— Какво е гургил? — продължи красавицата.

— После ще ти обясня. Нека първо да се нахраним.

— Ами аз и Дасо за какво сме? Кажи какво искаш и веднага ще го материализираме.

— Сега не му е моментът. Не желая да събуждаме подозрения.

— Заповядайте в кабинета ми — предложи любезно служителят на реда. — От вчерашните снимки са останали няколко каси със сандвичи и безалкохолни напитки. Сега ще ги донеса.

— Една от тях ни бъде достатъчна — каза Барди. — Останалите ги дай на Дзог.

— Разбира се, разбира се — размаза се от сервилност пазачът и хвана някаква количка, която стоеше в ъгъла до будката му, която нарече кабинет.

Предводителят на малката група едва сега си даде сметка, че държанието му е съвсем нетипично за служител на охранителна фирма и отправи въпросителен поглед към Дасо, който само леко се подсмихваше. Положението беше ясно. Младият магьосник беше отправил някоя друга мисъл форма в съзнанието на мъжа и сега го манипулираше като марионетка.

— Виждам, че с всеки изминат ден ставаш все по-умел. Разбираш ли този език? — попита го Барди.

— Yes — отговори младежът на английски. — Не зная как се получи, но след като този човек си отвори устата, аз вече го знаех. Знаеш ли как е станало?

— Само предполагам. Сега тръгвай да ядем хамбургери и да пием «Пепси Кола».

Дасо отново го изгледа учудено, но му гласува доверие.

Компанията прекара остатъка от нощта в подобрено настроение. Пазачът, който се казваше Хенри, се чудеше с какво да им угоди. Той даде на Дзог да изяде всичките останали каси със сандвичи и въпреки че драконът си остана гладен, все пак му благодари. След това чудовището успя да му даде автограф с помощта на овъгления край на прът и парче картон, които се намериха в реквизита. Когато на сутринта Барди измъкна всички навън, пазачът ги изпрати извънредно доволен и лицето му сияеше от щастие. После Дасо побърза да му изтрие пресните спомени, с изключение на този за автографа даден от Дзог.

Барди познаваше навиците на продуцента Манделщайн, които включваха работа от зори до късна вечер. И той не закъсня да се появи. Луксозната му кола паркира пред входа на студиото и услужливият шофьор му отвори вратата от неговата страна, за да излезе.

— Ха, кого виждам! — възкликна дебелият като топка мъж и намести по навик старомодните си очила, които по тези времена почти никой не носеше. — Бърт Грейди от плът и кръв. Къде се изгуби, нямаше те повече от месец и тъкмо щях да ти търся заместник. Впрочем какво е станало с теб? Изглеждаш надебелял и позастарял, досега не бях забелязал в косите ти бели косми.

— Бурният нощен живот не води до нищо добро — импровизира Барди. — Бях на Бахамите, после в Лас Вегас и профуквах парите си. Сега съм гол като пушка и очаквам да се смилиш над мен с някой аванс. А малко фитнес бързо ще възвърне предишният ми външен вид.

— Знаеш, че с тебе винаги сме се разбирали, въпреки, че не одобрявам постъпката ти. Коя е тази до теб? Не зная дали още си се развел с Розамунда, но оценявам вкуса ти. Тази хубавица ми прилича на мексиканка, предлагам й веднага да започне като статистка в «Проклятието на Кетцалкуотъл», снимането му вече започна. Е, зная какво ще кажеш, мога и да и дам някоя друга реплика. Виждам, че си домъкнал и този момък, и него все някъде ще го уредим, нека да се обади на Лански от мое име. А онзи грамаден мъж, също не е за изхвърляне, има доста мъжествен вид и е подходящ като колорит на всеки уестърн. Впрочем за какво си дошъл? Казвай, че нямам време.

— За договора ми за «Жестоко преследване» — подсети го Бърт Грейди, под чието име се подвизаваше във филмовите среди. — Беше обещал, че ще ми дадеш главната роля.

— Ах, да — плесна се по челото господин Манделщайн. — Нали с това започнахме, но напоследък съм толкова разсеян. Влизай в колата ми, имам готови формуляри. Тези нека да те почакат малко.

Барди се взря в лицето на Дасо, което изразяваше пълно недоумение и реши, че гургилът Кико отново си върши работата както трябва. В противен случай извънредната отстъпчивост ни господин Манделщайн бе необяснима. И Бърт Грейди тръгна след него, за да подпише договора. След като го направи, той помоли сценариста да му заеме за малко колата си, за да откара приятелите си до вкъщи и продуцентът любезно се съгласи, без да запита къде е неговата, след това прие да изпрати някой, който да отведе конете до най-близкия обор на някое студио, дори му даде няколко стотачки, които винаги се намират в джоба на продуцентите. След като прибраха дисагите си и ги положиха в багажника на лимузината, Барди настани Малона, Горо и Рок на задната седалка, Дасо някак си се намести в краката им, а той седна до шофьора. Дзог трябваше да се придвижи пеша до луксозния си обор, където го очакваха въжделените му овчи трупове и той се раздели с компанията с доста голяма радост.

Докато красивата кола се движеше по шосето, Дасо и Малона обръщаха глави наляво и надясно, и попиваха с погледи невероятната за тях околна обстановка. Барди разбираше културния шок, който получаваха и неволно си спомни за реакциите на Розамунда, когато за първи път откриваше света на Холивуд. След като стигнаха до къщата му, той помоли шофьора да го изчака двайсетина минути, за да се договори с Горо за бъдещите им действия и после да го откара в офиса му. После го накара да отвори багажника, за да си приберат дисагите.

Но влизането на Барди в собствения му дом доста го затрудни, понеже ключовете за него се намираха в двореца в Славна Победа, а самото Обединено Кралство в друг свят. Освен това беше забравил кода на алармената инсталация, с който тя се изключваше. Сети се, че и документите, които удостоверяваха американското му гражданство също бяха при ключовете, но винаги можеше да извади дубликати. Рок разбра затруднението му и предложи:

— Да счупим някое от стъклата и да влезем вътре.

— Алармата веднага ще се разпищи, онези от охранителната фирма веднага ще довтасат и ще трябва да давам обяснения.

— Какво от това, нали къщата е твоя? — учуди се приятелят му.

— Нямам документи. А и ти не трябва да бъдеш забелязан.

— Винаги мога да се скрия някъде наоколо.

— Не е толкова лесно, сам го знаеш. Навсякъде е пълно с телекамери, които записват денонощно. Трябва да намерим някакво друго решение.

— Нали трябва да влезем вътре, а е заключено? — попита Дасо.

— Това го разбраха и бръмбарите наоколо — промърмори Горо.

— Можем сами да си помогнем — заяви младежът. — Разполагаме с портативните преобразуватели, които се употребяват за просто прехвърляне. Трябва само да си представим, че се намираме вътре в къщата, а не извън нея.

Барди го изгледа с възхищение, от този младеж наистина щеше да стане голям магьосник. После си спомни, че когато в миналото Розамунда си взе багажа и го напусна, тя демонстративно беше хвърлила ключовете си на пода, а той ги прибра и ги пъхна в първата му попаднала празна ваза. Кой знае защо, това събитие се бе запечатало в паметта му. Мина му глупавата мисъл, че ако сега я срещнеше, тя щеше да бъде също така млада, както преди петнайсет години, докато той бе остарял точно с толкова. След това мислите му направиха завой и се върнаха към проблема, който трябваше да реши. С алармената инсталация положението бе по-тежко, но можеше да изключи прекъсвача, който захранваше къщата с електричество и след това да се обади по телефона на охранителната фирма, която щеше да му съобщи и забравения код. Номерът й бе залепен върху таблото на алармата. Предполагаше, че не бяха монтирали резервен акумулатор към нея, защото едва ли го беше поискал. В къщата му никога не се бе намирало нещо особено ценно. Планът за влизането окончателно се оформи в главата му и той каза:

— Няма какво повече да се бавим, да пристъпим към предложеното от Дасо. Концентрирайте се!

Всички се оказаха в хола на долния етаж, с изключение на Горо, който остана навън и продължаваше да мижи. Барди изключи електричеството, отвори входната врата и му каза:

— Влизай.

След това се насочи към телефона, който за щастие се оказа, че работи. Вероятно плащането му продължаваше да става по сметка, която Барди бе забравил да анулира. Той се свърза с фирмата, получи комбинацията на кода на алармената инсталация, включи електричеството и бързо я изключи, след това се върна при останалите.

— Най-сетне имаме дом — обяви. — Понеже колата очаква Горо отвън, предлагам да почнем с него. — Какво смяташ да правиш?

— Как какво? — учуди се магьосникът. — Нали клиентелата ми вече ме чака? Трябва да проверя дали телефонът ми работи, след това да си купя мобилен, и да започна с развалянето на лошите магии на пострадалите от тях хора. Само че както се оказа, и аз ще имам проблеми с влизането в наетата от мен къща, нещо не ме бива с простото прехвърляне. Няма да е лошо Дасо да ме придружи, за да отвори отвътре, а ти му покажи как се изключва електричеството и се отваря вратата. И ще бъде добре, ако ми дадеш поне една стотачка.

Барди откъсна лист от бележника си и бърза надраска цифрите, които преписа телефона си.

— Ето ти моя номер, след като се настаниш, веднага ми се обади. Дасо, тръгвай с него. Рок, горе има две стаи, избирай която ти хареса. Има и баня. Малона, ела с мен да ти покажа кое за какво служи и как се борави с него.

Барди повтори обиколката на помещенията, която някога бе направил с Розамунда и към края й очите на красивата му любовница останаха широко отворени.

— Барди, това е свят на чудесата — възкликна Малона и увисна на шията му. — Как си можал да напуснеш това вълшебно място?!

«Само не това — простена душата му. — Не искам историята да се повтаря.» След това се сети за Хелга и се изчерви поради неуместната мисъл, което отдавна не беше правил.