Завладяването на Америка

26

След още три месеца в пристанището на Омала пристигна Тор, вторият от оставените в залива на Мохика кораби. Сведенията, получени от капитана му бяха още по-тревожни. Малона съвсем се беше разпасала в поведението си на кралица, дори Мокатек възнамерявал ново нападение на някой от укрепените с гарнизони градове. Засега го възпирало само приятелството му с Барди и надеждата, че той скоро ще се появи, за да оправи нещата. Той бе помолил за незабавното му завръщане в Америка.

Месец по-късно пристигна специалният кораб, който докара хладилният фургон и двете коли, а сведенията, получени от капитана му не бяха по-различни.

След още един месец с Ра пристигна и пратеникът. Капитанът на кораба бе преценил, че не може да чака повече в залива на Мохика, поради важността на събитията. Не след дълго вестоносецът се появи в кралския кабинет. Беше мъж на около четиридесет години на име Аградор, един от доверените хора на Ламон, напълно одобрен за мисията си от сенешала Горголан и главния съветник Горо.

— Докладвай! — нареди Барди. — Предполагам, че си успял да се срещнеш с Мокатек и с Малона. — Тя взе ли си бележка от нарежданията, които й дадох?

— Как да ви кажа, Ваше Величество. И да, и не. Привидно се съгласи с всичко наредено от вас, но мнението ми е, че е решила да я кара както си знае. Много е своенравна, освен това напредналата бременност я е направила доста нервна. Казаха ми, че често крещи на подчинените си. Мисля, че едва ли ще спази предписанията ви. Вие сте твърде далече от нея, а Дого направо е отчаян. Не смее да предприема никакви действия, защото е узнал, че отношенията ви с нея са били доста… близки — преглътна пратеникът с усилие последната дума.

Кралят усети, че почервенява. Беше едновременно ядосан и смутен. Съвсем бе забравил за бременноста на оставената от него кралица в далечната Америка.

— Мокатек какво каза? — попита.

— Страшно е недоволен от нея. Моли ви веднага да пристигнете при него. Заяви, че народът на патлоките, съставен от неговите племена, почти гладува.

— Лесно ли се добра до Теночтан?

— На два пъти се опитаха да ме убият. Не зная кои бяха, защото вече не са между живите, за да го кажат. Пистолетите ми свършиха добра работа.

— Хм-м-м — измънка кралят и се замисли. — Благодаря ти, Аградор, изпълнил си повелята ми. Отивай при семейството си, за да се отдадеш на заслужена почивка.

Смелият мъж напусна кабинета и Барди нареди да повикат Горо. След като старият човек влезе в кабинета му, кралят бързо отвори прозореца, после му разказа новите лоши новини.

— Тръгвай веднага нататък — каза магьосникът, след като го изслуша. — Ако стоиш тук, нищо няма да оправиш. — Нека дракона да те придружи, макар че е заядливо животно и още не се е сдобрил с мен. Вземи коне, едната кола и хладилния фургон, заедно със специализирания кораб. Повикай със себе си и Рок, заедно с няколко от неговите бивши командоси, както и Дасо за всеки случай. Той вече е кротък като агне и горчиво съжалява за напиването си. Снабдете се с автоматично оръжие, гранати, базуки и изобщо с всичко, което е подходящо за на нова завоевателна кампания. Тръгвай с по-голямата част от бойната флотилия, но остави няколко кораба тук за всеки случай. Извикай Ламон да помага на Хелга и колкото можеш по-бързо се отправяй към Америка. Колкото до Малона, и аз не знам как ще постъпиш. Ще прецениш на място. Явно не става за кралица. Подбери някой от твоите хора и го постави на нейно място. Може би най-подходящ е Дого. Той ще направи блестяща кариера — от прост селянин до генерал, накрая до вице крал. Това момче, въпреки че не е вече толкова момче, ще се разбира добре и с Мокатек, защото има ум в главата си. Малона трябва да бъде детронирана, а що се отнася до бъдещото й дете, прибери го след време тук, ако ще и да е под чуждо име, за да получи необходимото образование. Все пак то ще носи твоите гени и за в бъдеще ще ти бъде полезно. Що се отнася до мен, този път няма да те придружа. Много съм стар. Ще държиш връзка с мен от разстояние. Толкова с моите съвети.

— Горо, знаеш ли, че с тези съвети изкара заплатата за следващите няколко месеца?

— Нали затова са дъртите? Докато не са съвсем изкуфели, да са годни да ги дават — произнесе беззлобно магьосникът. — Действай!

Веднага след като Горо напусна кабинета, Барди нареди да изпратят куриер, който да повика Рок от Ландирия, после се отправи към обора на Дзог.

— Пак ли?! — изрева страшилището, след като изслуша информацията по отношение на Америка, предоставена му от краля. — Отново да отиваме на майната си. За какво ти е всичко това? Не може ли да си живееш спокойно живота на този благодатен остров, пълен с овце, вместо да ходим до другия край на света? Обясни ми защо толкова се напъваш?

Барди се замисли и не можа да даде сам на себе си точно определение за постъпките си. Наистина, какво го потикваше да извършва такива действия? Америка си е Америка, докато остров Ере беше родния му край. Заради острова си заслужаваше да се воюва, но заради другата част на света едва ли. Тогава той се сети за бъдещите си мечти, за ресурсите, които предлагаше новият континент и за хората от неговото кралство, които бе оставил донякъде беззащитни в другата част на новия свят. Трябваше да нареди незабавното създаване на радиопредаватели. Учените от Университета, въпреки природния си мързел се бяха справили с направата на акумулатори, бяха създали електрически крушки и това не изглеждаше толкова невъзможно. Преди да тръгне отново към новия континент, заедно с радиостанциите той трябваше да получи и обучени радисти. Мигновената връзка с двата континента съвсем не бе за пренебрегване.

В очите му се появи познатият стоманен блясък, придобит преди доста години.

— Дзог, идваш ли с мен или не идваш? — попита той настоятелно.

— Естествено, че ще тръгна с теб. Какво да те правя? Приятел си ми. Но нареди да приемат дракончетата в нещо като детска градина. Не искам да ги оставя на възпитанието на простите ми жени.

— Считай го за уредено — каза Барди и излезе от обора.

След още месец от пристанището на Омала тръгна флотилия, съставена от осем бойни кораба, оглавена от Завоевател и придружена от специализирания, който влачеше платформата на Дзог, Бойното морско формирование отново потегли към Америка. Учените от Университета в Славна победа бяха успели да се справят с направата на радиостанции и между капитаните на плавателните съдове се осъществяваше непрекъсната радиовръзка.

Този път пътешествието на корабите, задвижвани от парни машини, постави нов рекорд по време на придвижването си до новия континент. Бреговете на Мохика се показаха точно след трийсет дни, през които нямаше никакви произшествия. Нямаше гарвани, нямаше и изненади от страна на атлантите. С помощта на специализираната платформа, Дзог, колата и хладилния фургон, бяха разтоварени на американския бряг, заедно с многобройните коне.

— До Теночтан ще се добера по-бързо, ако използвам гумите на превозното си средство — заяви кралят на дракона. Надявам се да долетиш дотам преди мен. Ще се постарая и да се видя с Мокатек, за да разбера в какво се състои неразбирателството му с Малона.

— Тръгвай! Нека да те пази богът на драконите, ако има такъв — рече Дзог. Не забравяй да вземеш със себе си освен Рок и някой от командосите му, както и някой от радистите. Освен радиостанция, постави в багажника на колата достатъчно резервно автоматично оръжие и гранати — така, за всеки случай. А за мен осигури достатъчно замразени овнешки бутове, които ще изпратиш с фургона. Знаеш, че ниската им температура не ме притеснява да ги изяждам с удоволствие. Вземи и самара ми, може би по-нататък ще се наложи да го използваш. Колкото до летенето, изглежда, че отново ще трябва да се напъна. Ще ми бъде трудно, но ще се опитам да се постарая, въпреки че вече съм доста стар дракон.

Барди се раздели с него, реши да не изчака пренощуването, изпълни съветите му и не след дълго, придружен от Рок, един от командосите и радиста, натисна педала на газта на колата и се отправи към Теночтан, въпреки лошите условия на местния терен. Последваха ги доста добре въоръжени конници, които почти не изоставаха от превозното му средство.

Колата подскачаше при всяка неравност, но това трая само докато успяха да се измъкнат от джунглата. Все пак водородният й мотор, високото й окачване и добрите й гуми позволиха да се доберат до първото селище, после излязоха на примитивният път, построен от жителите на тази страна. Придвижването към Теночтон стана по-лесно.

В отдавна завоюваното следващо селище не се оказа присъствие на атланти, масивните врати на входа му бяха незабавно отворени и кралят бе посрещнат с почести от шефа на местния гарнизон, организиран от него.

— Е, този път нямаме неприятности — каза Рок на Барди, който бе седнал на седалката до него. — Предполагам, че ще пренощуваме без проблеми.

— Изглежда, че е така. Само трябва да изберем подходящи жилища.

Изборът не продължи дълго. Кметът или старшината на селището им предостави две от най-добрите, заслужаващи уважение къщи и въпросът бе приключен.

На другия ден Барди продължи придвижването си към Теночтан. Когато свитата му стигна до Тучока, в който град също не се откриха проблеми, той излезе от превозното си средство и поиска кон за по-нататъшното си придвижване. Междувременно разбра, че бащата на Малона е починал.

— Да те придружа ли? — попита Рок Свенсон.

— Разбира се — отвърна Барди. — За къде съм, без теб?

Малката планинска пътека насочи малобройната група от конници, предвождана от краля към територията на патлоките и към селището на Мокатек — засега все още съмишленик и поддръжник на политиката на Обединеното кралство в Америка. В тази дипломация единственият отговорен за крехкото равновесие бе вожда на тези племена и кралят искаше да се срещне с него. След няколко часа път, накрая това се случи.

— Този път няма да се плюем — рече Барди, след като го прегърна. — Пристигам с най-добрите си намерения.

— Разбрах, че този акт на голяма любезност не ти е много приятен — отвърна му Мокатек. — Сигурно вече си разбрал, и може да ти е неприятно, но трябва да заявя, че Малона ме измами напълно. Независимо от факта, че ти беше доста близка. Въздържах се от всякакви действия, преди да се видя с теб. Трябва да решим как да се справим с нея.

Речта на Мокатек на ландирски език изглеждаше точна и съвършена, изглежда че той беше положил усилия да усвои добре чуждия език и притежаваше вродената способност да се справи с това. На Барди не му оставаше друго, освен да се възхити от интелигентността на индианския вожд.

— Донесох ти деликатеси за хапване — заяви той. — Е, и нещо за пийване. От неприкосновените запаси на Дзог.

— Добре си се сетил, но това не решава проблема с Малона — усмихна се Мокатек.

— За това съм тук, за да го разрешим — заяви кралят.

— Тя не спази установените условия. Започна да ни изнудва и бави с плащането на частта от данъците, както се бяхме разбрали с теб и племената на патлоките сега гладуват, без да имат възможност да нападнат някои от градовете, за да се снабдят със средства за прехрана. Мисля, че доста ти помогнах в сраженията с атлантите. Би трябвало да бъдеш благодарен и справедлив.

— Точно такъв ще бъда. Малона повече няма да дирижира нещата в тази страна, а ти се надявам да ми останеш приятел. За това съм пристигнал.

— Разбира се, нали толкова пъти сме се напивали заедно — каза Мокатек и го прегърна на свой ред. — Винаги можеш да разчиташ на мен.

Барди и Мокатек се разделиха в особено състояние. Първият едва успя да се качи на коня си, а вторият едва не падна на прага на къщата си, преди да го изпрати. Естествено за това бяха виновни двете бутилки уиски, подарък от дракона, които извършиха ново обединяващо действие.

На следващият ден, кралят, все още не напълно изтрезнял, продължи пътя си към Теночтан. Премина през градовете до него, направи преглед на гарнизоните им и установи, че властта на Обединеното кралство е наложена в тях. Смесените бракове изобщо не бяха нарушили смисъла на неговите директиви. На третия ден кралската свита, съставена от моторното превозно средство, докарано не без усилия от Дасо от Тучока, придружено от група добре въоръжени конници, пристигна в столицата Теночтан и спря пред двореца, станал свидетел на окончателното поражение на атлантите. Внушителното попълнение на кралските сили бе посрещнато от Дого, който изглеждаше доста блед и разстроен.

— Добре дошли, Ваше Величество — каза той и пристъпи от крак на крак — Не крия, че тук имах известни неприятности. По време на вашето отсъствие ми беше много трудно да спазвам вашите нареждания, поради своеволията на тази, която оставихте да ръководи Мохика. Впрочем миналата седмица тя роди бебе от мъжки пол… Има светли коси, същите като вашите…

— Къде се намира Малона?

— Горе, на втория етаж, в бившата спалня на крал Мотисима.

Двамата тръгнаха нагоре по стълбите и скоро стражите пред масивната дървена врата сведоха глави и направиха почтителен поклон. Вестта за пристигането на краля бе плъзнала навсякъде.

Въоръжените мъже отвориха вратата на голямото помещение и Барди пристъпи в него със смесени чувства. Завари бившата си възлюбена да лежи в широко легло, обсипано с богато орнаментирани възглавници и покрито с балдахин. До нея седеше дойка, която кърмеше здраво и красиво на вид бебе с рядка светла коса.

— Добре дошъл, скъпи — каза тя. — Огледай сина си, може и да го подържиш.

Кралят мълчаливо взе бебето от дойката и внимателно го притисна към гърдите си, като същевременно придържаше главата му. Несъмнено изпита топли чувства.

— Чудесен е. Добре си се справила със задачата.

— Доста се измъчих при раждането — рече красивата жена и в очите й светна гордо пламъче. След това погледа й се промени и в него проблеснаха искриците на хищник. — Няма ли да ме прегърнеш?

Този път в погледа на Барди се появи отдавна придобитият стоманен блясък.

— Няма да стане. Не го заслужаваш.

— Защо? — подскочи Малона като тигрица и седна на ръба на леглото. — Говори свободно, тази слугиня не разбира ландирски.

— Защото не изпълни нарежданията ми. Трябваше отново да пристигна с кораби и бойци, за да те вкарам в правия път. Накратко, много си се разпасала, докато ме нямаше и не заслужаваш да бъдеш кралица. Впрочем, вече не си такава.

— А каква съм? — изсъска тя като разярена дива котка.

— Пленница. Ще се върнеш в Тучока, в родната къща на баща си и ще живееш там под охрана, заедно с детето. Докато реша какво да правя с теб.

— Мислех, че ме обичаш — разрева се Малона внезапно.

— Обичах те и сигурно още те обичам. Но интересите на Обединеното кралство стоят над моите лични. Впрочем ти почти успя да развалиш всичко, изградено от мен. За малко да ме вкараш в нова война с патлоките, уведомиха ме и че си заговорничила и с пленените атланти. Изобщо си използвала прерогативите на властта, която ти предоставих само за твоя полза и изгода. Ако не беше приятелството ми с Мокатек…

— Скъпи, прости ми ако не съм постъпвала правилно! За в бъдеще ще спазвам всичко, което ми наредиш!

— Съжалявам, но вече си изгубила доверието ми. Приготвяй си багажа, скоро ще напуснеш Теночтан.

Без да й дава повече обяснения, Барди бързо излезе от кралската спалня и я остави разплакана. Усещаше, че ако бе останал още малко време с нея, сигурно щеше да се размекне. Дого го очакваше навън. Докато слизаха по стълбите му се стори, че дочува далечно хлопване на врата, после леки стъпки, които бързо се приближаваха зад тях. Забеляза Дасо, който стоеше във фоайето на пред входа заедно с няколко бойци и почувства странно замайване.

«Всъщност за какво толкова се напъвам? — мина му през главата могъща мисъл. — животът е кратък и уморителен, ако го прекратя, всичките ми проблеми ще свършат. Небитието е толкова сладко, представлява само приятна почивка»

Докато се протягаше към кобура на пистолета си и го изваждаше, Дасо се хвърли към него и успя да го избие. След това изрева нещо на бойците и хукна нагоре по стълбите. Кралят усети неимоверна слабост и се свлече на пода.

Когато дойде на себе си, първото видяно беше угрижените физиономии на Дого и Рок, надвесени над лицето му.

— Какво се случи? — попита безсилно Барди.

— Искахте да се застреляте, Ваше Величество — каза смутено генералът. — Тъкмо насочвахте пистолета към главата си, когато Дасо успя да го избие. След това се отправи нагоре по стълбите заедно с няколко бойци, изглежда тръгна да преследва някого.

Кралят осъзна, че е бил подложен на нова психотронна атака, само че този път Дасо вместо да му навреди, го беше спасил и заслужаваше голяма благодарност. Не след дълго той се появи на стълбата, придружен от бойците, които мъкнеха със себе си дребен и грозен атлант, придружен от един от комтуните на Мокатек. Те ги довлякоха и ги проснаха на колене на пода.

— Какво да ги правим, Ваше Величество. — Веднага ли да ги убием? — попита младежът.

— Единият е предател, а другият пленник, който се е измъкнал от охраната по същия начин. Първият го предайте на Мокатек, той знае какво да прави с него, а вторият го ликвидирайте. По тяхна собствена инициатива ли стана опита за убийството ми, по-скоро за моето «самоубийство», или някой стои зад тази работа?

— Малона — промълви Дасо. — Много ми е неудобно да го кажа. Надникнах в мислите на комтуна, с атланта ми беше по-трудно. Тя ги е направила свои доверени хора и е била добре запозната със способностите им. На атланта е обещала свобода, а на комтуна много злато. С две думи били са купени напълно.

— Да махаме ли тези боклуци? — попита Дого.

— Да — каза Барди и се замисли за коварството на Малона. Преди време бе готов да отдаде живота си за нея, а тя през цялото това време си е правила тънки сметки. Може би от самото начало на връзката им или след като е узнала, че е бременна. С коварството си, тази жена би могла да стигне и до Обединеното кралство… После той се сети за незабравимите часове, прекарани с нея и изпита остро чувство на гадене. Не можеше да си позволи да я ликвидира, но докато тя бе жива, от нея винаги щеше да се излъчва постоянна опасност. Заточението й трябваше да бъде много строго охранявано.

Докато още се двоумеше какво да я прави, във фоайето нахлу задъхан радист.

— Лоши новини, Ваше Величество! — рече той с пресекулки в гласа си.

— Докладвай!

— В Тримония са се появили атланти. Засега се криели, но са били забелязани. Ламон счита, че са пристигнали на разузнавателна акция.

Барди се сепна като ужилен от оса.

— Свържи се с него и му кажи да вземе всички възможни защитни мерки — нареди. — До няколко дни ще потегля обратно към острова.

Новината беше извънредно лоша.

През следващите два дни кралят се занимаваше с изясняване на редица проблеми, свързани с оставените от него гарнизони и разпределянето на бойците, които щяха да останат на място като попълнения, даваше съответните нареждания и ги изпращаше по вестоносци. Най-важното бе уреждането на доставките за племената на патлоките. На свечеряване на втория ден, самият Мокатек се появи в Теночтан, яхнал бившия му любим Буцефал. Придружаваха го десетина комтуни и още толкова индиански войни.

— Гладен ли си? — попита го Барди.

— Знаеш, че винаги съм гладен. И колкото повече ям, толкова повече огладнявам. В това отношение си приличаме с дракона — каза вождът. — А ако има нещо и за пиене…

Кралят го отведе в трапезарията на двореца и му разказа за произшествието с Малона и уреждането на доставките, както и за последната лоша новина — появата на атланти на остров Ере.

— Добрите новини са по-малко от лошите — отбеляза Мокатек между големите хапки, които поемаше. — На твое място бих ликвидирал Малона, но зная, че няма да го направиш. Защо не ме вземеш със себе си? Сигурно ще ти бъда полезен, заедно с комтуните и войните, които водя за теб. Освен това моите хора са много силни в разузнаването и откриването на следи от противник.

— Тук ще си по-полезен. Думата ти е тежка, твоите хора те слушат и ти се подчиняват. Има време да посетиш Обединеното кралство. Ще оставя един от радиопредавателите на Дого, другият на теб, заедно с два радиста. Ще държим непрекъсната връзка. Нека сега да преминем към по-приятната част от вечерята, чувствам главата си подута от работа и решаване на проблеми.

— Да ти се намира още някой от подаръците на Дзог? — ухили се вожда.

— За съжаление ще преминем на местно гориво.

— Защо не повикаш Дасо да го трансформира?

— Виж, това е добра идея. И без това още не съм му благодарил, че ми спаси живота.

Финалът на вечерта се получи такъв, както в добрите стари времена. Накрая Барди замъкна Мокатек в отредената му стая и сам на свой ред легна да спи, временно забравил проблемите.