Завладяването на Америка

25

Кръщаването на новоизлюпените дракончета се извърши след около седмица. Барди I бе наредил да ги докарат с карета, а Мидрика и Констарин сами долетяха на площада пред обора на двореца в Славна победа. Поради липса на по-подходящо място, церемонията се проведе в обора на Дзог, който изглеждаше на върха на щастието си и отпусна още няколко бутилки уиски от неприкосновените си запаси. Хелга, Мейла, Рок, Лина и Инге също присъстваха на тържеството, заедно с Горо и Дасо. Семейството на бившия командос все още не бе тръгнало за Ландирия, кралицата не искаше да се раздели толкова бързо с братовчедка си.

Оборът изглеждаше малко тесен за събраните дракони и хора, четирите новоизлюпени дракончета изглеждаха доста смутени, но поради повишената им природна интелигентност разбираха за какво става дума. Те все още не се бяха научили да говорят добре на ландирски език, но при драконите това е въпрос на малко време. Както подобаваше, след приветствените думи на Барди и назоваването на имената им, драконовата част се зае с консумация на месо, а човешката с ядене на сладкиши и пиене на подаръка на Дзог.

— Какъв мил празник! — отбеляза Хелга. — Отдавна не сме се събирали заедно с толкова добри приятели. — Мейла, вземи си от този сладкиш, ще ти хареса. Аполон и Парис, Артемида и Диана. Имената звучат много приятно. Ти ли ги измисли?

— Не — каза Барди. — Заслугата е на Рок. На времето той измисли и имената на повечето от корабите.

— Браво Рок! — обърна се кралицата към него. — Имаш талант.

— И аз така мисля — намеси се Лина. — Мъжът ми винаги го е бивало във всичко. Не само в сраженията.

— Слушай, Барди — намеси се Дзог между две мръвки, които преглътна с удоволствие. — Как мислиш? Тези двете ми жени дето ги докарахме чак от Америка, няма ли да бъдат годни да снесат по още някое друго яйце? Вярно, че са малко дърти и грозновати, но я си помисли? За Обединеното кралство винаги ще бъде по-изгодно да притежава някой друг дракон в повече. В крайна сметка всеки дракон представлява бойна сила. Защо от седем дракона не ги докараме до дузина? Претенциите ми са малко егоистични, но мисля, че едно велико кралство като твоето може да си позволи издръжката на такова количество. Годишният ти бюджет ще може да я покрие. Е, разбира се това зависи от жените ми и още колко яйца ще могат да снесат.

— Дзог, знаеш ли? С теб никога не съм имал проблеми, а ти само си ми помагал — рече кралят. — Нека драконите в кралството да бъдат дванайсет на брой, разбира се, ако това стане възможно.

Дасо, който досега бе стоял встрани от говорещите неочаквано извади пирамидка от военните трофеи и се съсредоточи в нея. Барди се изненада, защото бе наредил всички предмети на атлантите да се съхраняват в трезора на двореца и не бе ясно как младежът се бе докопал до нея. Впрочем пред него стоеше почти изпита бутилка с уиски. Докато той се съсредоточаваше, физиономията на Рок внезапно се промени, грамадният мъж извади пистолет и го насочи към краля.

— Бъди проклет! — изрева той. — Сега ще те ликвидирам!

Пирамидката падна от ръцете на Дасо, избита от тях по свръхестествен път. Гургилът Линифер и братовчед му Кико, които наблюдаваха празненството, счетоха за нужно, че това не е в полза нито на Рок нито на Барди. Действията на Дасо с нищо не подобряваха съдбите им. В следващия момент, младежът се оказа между челюстите на Дзог и започна да скимти от страх. Рок бе застинал като статуя с пистолет насочен към гърдите на краля.

— Предупредих ли те? — изписка Горо, който досега не се бе намесвал в разговорите на групата, но беше стоял встрани от нея. — Знаех, че този малък идиот ще се опита да го направи, но трябваше да изпие бутилка уиски, за да се опита.

— Веднага премахни внушението, или от теб няма да остане здрав кокал. Ще се превърнеш в тор за бъдещите ми деца — изхърка Дзог, докато Дасо извършваше в пастта му безпомощни движения. — Разбра ли ме малък кретен? Въобразил си нещо, което не е за твоите възможности.

— Сега, сега — изкрещя ученикът на Горо. — Надявам се да ме оставиш жив!

— Зависи — каза Дзог. — След малко ще решим.

Лицето на Рок постепенно доби осмислен израз. Погледна с изненада пистолета си, насочен към Барди и почервеня от срам.

— Какво щях да сторя? — изговори безпомощно.

— Изглежда искаше да ме убиеш — каза кралят. — Но не беше виновен.

— Какво да го правя това кретенче? — изхърка драконът. — Да го изям ли?

— Няма да е лошо — отбеляза Горо. — Това типче престъпи клетвата на Мордолох.

— Моля ви, не ме убивайте! — проплака Дасо, заклещен между огромните зъби на Дзог. — Никога повече няма да правя такива неща! Бях под действието на алкохола! За в бъдеще мога да ви бъда много полезен! Никога няма да го повторя!

— Да му вярваме ли? — попита Горо.

— Простете му, той е млад, напи се и направи голяма грешка — рече Хелга милостиво. — Сега е в безпомощно състояние.

— А ако Рок ме беше убил? — каза Барди. — По каква причина да му прощавам?

— За в бъдеще може да бъде полезен в отношенията ти с атлантите и за предстоящите ти работи в Америка. Той вече знае, че винаги ще бъде контролиран. Моля те, прости му!

Барди си помисли, че разсъжденията на жена му имат основание и кимна с глава. Тя беше доказала здравия си разум по време на неговото отсъствие.

— Дзог, пусни това дребно изродче — рече Рок. — Все пак трябва да получи някакво наказание.

Драконът изтърси Дасо на пода на обора. Рок се доближи до него и му удари няколко здрави ритника, от които младежът изскимтя.

— Марш оттук гадина мръсна! Да не съм те видял повече да се навърташ край мен! Барди, моля за извинение за тази гадост, но не бях виновен.

Дасо се изправи с усилие и с несигурна стъпка напусна обора. Физиономията му беше бледа и безизразна.

— Искрено съжалявам, че така се получи — обърна се кралят към Дзог. — Точно в деня на кръщаването на децата ти.

— Ще го преживея — каза драконът. Отървах ви от този посерко, пийте по още едно питие за тяхно здраве.

През следващите три дни Дасо се затвори в стаята си и се криеше от всички. На четвъртия, поиска аудиенция при Барди. Въпреки, че му беше много ядосан, кралят го прие. Из главата му все още се мотаеше съветът на Горо незабавно да го убие.

— Казвай каквото имаш да казваш — изрече ядосано, след като бледният като бяло платно младеж се появи в кабинета му.

— Ваше Величество, страшно съжалявам за постъпката си — заяви младежът. — Ще можете ли да ми простите? Не бях на себе си. Готов съм да ви служа честно и почтено до края на живота си.

— Слушай, Дасо. Нима мислиш, че е толкова лесно да бъдеш крал? Знаеш ли колко отговорности са струпани върху главата ми? Да речем, че беше успял да ме убиеш. Нямаше да останеш жив повече от месец. Ако не беше Дзог, други щяха да се погрижат за това. Каквито и да са твоите способности, не си в състояние да избиеш всички около теб. Все някой друг щеше те ликвидира.

— Много мислих по тази тема, Ваше Величество. Бях си въобразил, че съм много могъщ и направих огромна грешка. Надявам се на Вашата прошка и съм готов да ви служа безрезервно до края на живота си! Благодаря Ви, че ме опазихте жив!

— Ще се опитам да ти повярвам. Както разбра, драконите не са подвластни на твоите внушения. Имай го предвид докато съществуваш, а те имат много по-дълъг живот от твоя. Сега отивай при Рилон и разбери предназначението на останалите няколко конфискувани предмета, което така и не разбрахме. След това очаквам да ми докладваш.

Дасо се измъкна от кабината му като смачкан плъх, за да направи път на Горо.

— Е, друг път да отдаваш повече внимание на предупрежденията ми — каза старият магьосник. — Този път се измъкна, благодарение на голямото животно Дзог.

— Ти още ли си скаран с него?

— Да. Той трябва да се научи да ме уважава — каза Горо и от задника му се разнесе типичен звук, а Барди по навик отвори прозореца.

— Какво толкова имате да делите? — попита кралят намръщено.

— Непрекъснато се заяжда с мен. Аз съм много стар, а той много грамаден, за да мога да му тегля няколко ритника. Гадно чудовище.

— Горо, моля те веднъж завинаги да престанете с разправиите си. Още повече, че Дзог вече има четири нови деца.

— Не мисли, че го интересуват кой-знае колко. Драконите са бездушни и студени същества. Те се нуждаят само от богатства и месо, но не и от чувства.

— Все пак той ме спаси.

— Направил го е поради лични интереси. Дал си му прехрана, осигурил си му обор, пещерата на Гейла и бъдещето на децата му. Защо да не те спаси?

— Мисля, че прекаляваш в разсъжденията си. За какво дойде при мен?

— Ами просто да те видя. Ако ти не се сещаш за мен, аз се сещам за теб. И все си мисля, че някой ден ще ме повикаш за съвет, въпреки, че съм главен съветник.

Кралят изпита известно неудобство, наистина често забравяше за съществуването на Горо.

— Обещавам да поправя пропуските си, стига да се появи нужда — изрече унило.

— Ще видим — изрече уклончиво Горо. — Животът не се състои само в железопътни линии, локомотиви и вагони.

След това напусна кабинета.

На следващия ден Дасо отново бледен като платно се появи на аудиенция при краля.

— Дойдох на доклад, Ваше Величество — каза той тихо с поглед сведен надолу. — Изясних предназначението на останалите три предмета, въпреки, че Рилон упорито отказваше да ми даде сведение за един от тях. Двата нямат никакво съществено значение, поне за нас. Първият от тях помага за медитиране или изпадане в религиозен транс, вторият, при умствена концентрация над него ускорява растежа на домашни растения или задържа повяхването на цветовете им. Третият несъмнено е много важен. Според мен чрез него се осъществява мигновена връзка с главните килози или с Върховния килог на атлантите. Заменя мобилните телефони на другата Америка, но има неизмеримо голям обхват, бих казал междузвезден. Само че осъществената връзка е мисловна.

— Успя ли да надникнеш в съзнанието на Рилон? Искам да разбера бъдещите му намерения. Ако поиска, вероятно може да стане опасен и ще трябва да го ликвидирам. Преди време той каза, че може да ми обясни как да вникна в тайната на живота, ако в замяна на това му покажа как се борави с компютър.

— Атлантът иска среща с вас, Ваше Величество. Що се отнася до проникването в съзнанието му, опитах се, но не успях напълно. Когато не говори, умее добре да блокира чужда намеса. Все пак докато разговарях с него, успях да разгадая нещо опасно. Изглежда, че някой от атлантите, които останаха при Малона е успял да се добере до въпросния трети тип предмет и е съобщил на Върховният им килог за пълния провал на мисията в нашата Америка. От света на атлантите може да се очаква нова реакция, те могат да предприемат нова инвазия. Освен това установих, че в нашия свят тези типове имат способността да се съобщават един с друг с помощта на телепатия. Ще се опитам да съставя заклинание, което да ликвидира тази тяхна възможност, но ми е много трудно. Вече опитах няколко пъти и не се получава. Тези гадове имат голяма съпротивителна способност, но все пак ще продължа с опитите си. Искам да се отблагодаря по някакъв начин за това, че след извършването на моята голяма глупост, ме оставихте жив. Успея ли да ги лиша от взаимно комуникация, те ще станат доста безпомощни. Няма да могат да съгласуват действията си.

— Добре, Дасо. Сега отиди при Рилон и го доведи.

Не след дълго, кралската заповед бе изпълнена.

— Викали сте ме, Ваше Величество — изрече атлантът. — Кога ще се заемем с обучението ми в компютърна грамотност? Нали ми обещахте?

— Веднага след като ме въведеш в тайната на живота — рече кралят. — Дасо, контролирай го, докато свърши с манипулацията си, след това веднага си свободен.

Рилон седна до него, хвана ръката му и се втренчи в кралските очи. Барди усети, че сякаш потъва в някаква бездна, в която хаотично се въртяха милиарди по-големи частици, а около тях други, по-малки. Постепенно по-големите започнаха да се подреждат в спираловидна структура, която привличаше нови, после надебеляваше и се репликираше. «Невероятно — помисли той. — Наблюдавам синтез на ДНК! Съзнанието на атланта служи като електронен микроскоп и надниква в тайните на микро света!»

След малко леко замаян, той отново се оказа в кабинета си.

— Какво ще кажеш? — попита атлантът. — Не всеки може да надниква в безкрайно малкия свят. Разбра ли как се създава живота?

— Теоретично го знаех, но досега не го бях видял наяве. Само не разбрах, кой може да предизвика подреждането на молекулите и да организира синтеза им. Ти ли го направи?

— Не — отвърна Рилон. — Не съм в състояние да го сторя, дори Върховният килог не може, освен ако…

— Какво?

— … не измоли позволението на Висшата сила.

— Коя е тя?

— Не ни е дадено да я опознаем. Тя е навсякъде и ръководи нещата във вселената. Организира ги, като създава като създава хаоса или го унищожава, когато го сметне за нужно. Но Върховния килог на атлантите има пряка връзка с нея. Тя му помага при изработката на кристалите или при репликацията на някой нов свят.

— Но не можа да му помогне да възвърнете половете си.

— Така е — въздъхна Рилон. — И аз не мога да си го обясня. Сигурно Висшата сила не е счела това за нужно, може би именно по този начин доминира над нас. Сега ще започнем ли занимания с компютъра ти?

— Да — потвърди Барди.

Всъщност ограмотяването на атланта щеше да го поразсее от ежедневните му грижи.