Завладяването на Америка

11

Барди отвори очи и първото нещо, което забеляза, бе младата гръд, която равномерно се повдигаше от дишането на девойката. Едва сега той си даде сметка, че може би е нагазил в твърде дълбоки води. Синът му Викто, който спеше през две стаи, съвсем не беше от глупавите и въпреки, че с нищо не го показваше, сигурно вече се бе досетил, че между баща му и Малона ставаше нещо, което излизаше извън рамките на обичайните отношения. Но той също харесваше младата жена и нищо чудно тя да беше възбудила първите мъжки пориви в младото му тяло. Все пак кралят бе изпаднал в твърде деликатно положение и съвсем не желаеше някой да надникне в стаята и да го завари с прекрасната чуждоземка. Той си помисли, че отношенията му с Хелга, като между мъж и жена, отдавна бяха изгубили елементите си на страст, но между тях съществуваше по-скоро топла приятелска обич и двамата обикновено умиротворено потъваха в любовните си ласки, което им носеше тиха, спокойна радост. Сега Барди напълно бе изгубил контрол над себе си и не знаеше как да постъпи. Малона го привличаше по фатален и неотразим начин, придружен от неизпитани досега чувства, а мисълта за Хелга го караше да изпитва угризения на съвестта и да стига до извода, че това положение не може да продължава повече.

Кралят погледна часовника си, минаваше девет. Ако все още не се бяха събудили, децата сигурно скоро щяха да го направят. Рок имаше навика да се надига точно в седем и сега или бе излязъл навън, или го очакваше в трапезарията. Барди се надигна внимателно и без да вдига шум облече дрехите си, след това реши да слезе до едно от помещенията на долния етаж, което се използваше като тоалетна. Тъкмо започна да излиза на пръсти, когато Малона отвори очи и сладко се протегна.

— Почакай, скъпи — каза тя. — Искам да поговоря с теб, но нека първо да се облека.

Тя намъкна върху себе си късата туника от тънка материя и набързо пристегна косата си с ширита от фино преплетени тънки златни нишки. След това седна на матрака и започва да завързва връзките на сандалите си. Кралят не можеше да откъсне поглед от съвършените й крака, после се сети за казаното от нея, което този път беше без граматически грешки. Тази жена го изумяваше, изглежда че тя наистина имаше феноменални способности. За всеки нормален човек, научаването на език за три дена би изглеждало напълно невъзможно. Но той си спомни как заедно с Горо и Дзог моментално проговориха на английски в Холивуд и реши, че чудесата понякога наистина стават, макар отдавна да подозираше, че гургилът Кико има пръст в тази работа. Дали и сега не се случваше същото?

Малона се изправи, приближи се до него, вкопчи ръце във врата му и впи устни в неговите в дълга и страстна целувка. След това го погледна втренчено и каза:

— Не искам да ме изоставяш.

— Знаеш, че съм женен — промънка Барди.

— Нашите крале имат талкова жени, колкото пожелаят. Не вярвам другаде да постъпват различно.

Той се сети, че наистина беше така, поне в околните страни и империи. Но не и в Обединеното Кралство.

— След закуската веднага ще тръгнем към Теночтан. Не можем повече да отлагаме военния поход — изтъкна кралят главната причина, по която трябваше да се раздели с нея. — Ако остана жив, на връщане ще се видим, за да уточним отношенията си.

— Ще дойда с теб — заяви Малона и в очите се появи твърд блясък. — Трябва ти преводач.

— Искаш да кажеш, че ще бъдеш единствената жена между три хиляди мъже ли? — изуми се Барди. — Нали ще ги подлудиш? Ще ги накараш да пощръклеят, с две думи ще разстроиш бойната дисциплина.

— Знаеш, че съм ти нужна. По пътя към Теночтан има селища, в които живеят няколко други племена и народи, а аз зная езиците и наречията на повечето от тях. Ако е наложително, ще отрежа косата си и ще се облека с мъжки дрехи. Няма да правя впечатление.

Кралят се видя в чудо, защото аргументите на Малона бяха железни. Той наистина имаше нужда от преводач, който да го поставя в контакт с местното население.

— Предлагам да го обсъдим на масата, заедно с останалите — измъкна се той.

— Един истински крал не обсъжда решенията си, а нарежда — възрази девойката.

— По умните го правят — заяви Барди и излезе навън, защото усети, че въпреки деликатния си вид, тя не беше от тези, които се поддават на лесно убеждение.

Когато влезе в трапезарията, всички от обкръжението му го очакваха в пълен състав. Те забелязаха, че е смутен и го изгледаха въпросително. Рок на няколко пъти премести погледа си между него и девойката, и без да се притеснява, подхвана неудобната тема:

— Разбирам, че Малона иска да ни придружи в похода. Ако разсъдиш правилно, тя ще ни бъде нужна. Решението зависи само от теб — каза той лаконично и се ухили с типичната си саркастична усмивка, която често го дразнеше.

— Да, татко — намеси се Викто най-неочаквано. — Тя ще ти бъде много полезна.

— Ако я вземеш с нас, от време на време ще я поглеждам и ще си спомням за младините — обади се Горо. — И ще ми става драго.

— Тя каза, че може да ни готви отделно от останалите — добави Нилс. — Сама е обучила готвачките си да приготвят такава вкусна храна и е веща в готварското изкуство. Ако не я вземем, ще трябва да ядем това, което се приготвя в общите баки.

— На поход не е редно да угаждаш на всеки — отряза го Барди.

— Можем да направим изключение — заинати се русия младеж. — От баща си зная, че на командния състав в неговия свят са сервирали отделно.

Дорго и Дасо си замълчаха сигурно бяха достатъчно умни, за да разберат, че сега не му е момента да се обаждат, но по всяка вероятност споделяха мнението на приятелите си. Кралят си даде сметка, че съотношението на силите не е в негова полза.

— Не мислите ли, че тръгваме на жестока война и че тя може да пострада? — извади той последния си коз.

— Ще я пазим като зениците на очите си! — скочиха от местата си Викто и Нилс. — Няма да позволим да й се случи нещо лошо.

— Винаги мога да наблюдавам обстановката отвисоко и да я предупреждавам за всяка опасност — присъедини се към тях Дорго. — Ще и помагам, колкото мога.

— И аз ще се постарая да правя същото с помощта на магии и ясновидство — престраши се да се обади Дасо.

«Играта съвсем загрубя — помисли Барди. — Тази жена е омагьосала всички, дори и децата.»

— Добре, така да бъде — въздъхна той тежко, защото моралното бреме, което се беше стоварило върху него, щеше да продължи и за в бъдеще. — Оставете ме спокойно да се нахраня.

Върху лицето на Малона се изписа победоносна усмивка. Тази жена умееше да постига своето.

— Кой ще гледа баща ти, докато те няма — обърна се той към нея в последен опит за съпротива.

— Наоколо има достатъчно слуги — довърши го девойката с израз на победоносна тигрица. — Отивам да се приведа в подходящ вид.

— Ако сте привършили с храненето, отивайте да приготвяте багажа си — каза ядосано кралят и си помисли, че историята по завладяването на Америка започва да придобива общи черти с тази на другия свят. И всред конквистадорите се бе появила някаква местна хубавица, но жените затова са жени, за да привличат мъжете.

Вече бе приключил със закуската си, когато Малона отново се появи пред него в неузнаваем вид. Беше облякла изящно извезани мъжки дрехи, които вероятно принадлежаха на баща й. Състояха се от риза, панталон и лека наметка, а краката й бяха обути в дебели сандали от червена кожа. Косата й бе прибрана с широка платнена лента, която опасваше челото й и по външен вид повече приличаше на стройно и красиво момче.

— Харесвам ли ти? — запита го тя кокетно.

— Ти ми хареса от първия момент, в който те видях — призна Барди. — Къде са ти вещите?

— В дисагите на коня, който бързо се научих да яздя. Сложих и разни неща в една от двуколките.

Малона продължаваше да го изненадва с неподозираните си способности.

— Чакай ме отвън — бе единственото, което успя той да каже. — Отивам да взема моя багаж.

Не след дълго, армията на Барди напусна Тучока, а жителите му я изпроводиха с безизразни погледи, от които не можеше да се разбере дали изразяват съжаление или радост. Дългата колона от бойци и впрегатни животни се проточи по отъпкания, покрит с каменни плочи път, който свързваше селищата с главния град. Кралят, Рок Свенсон и Дого яздеха начело, Дасо ги следваше непосредствено. Викто, Нилс и Малона се намираха в ариергарда, охранявани от Бино и Заган. Дзог се влачеше на края на колоната.

След няколко часа ускорен марш, около тях започнаха да се появяват хълмове, които ставаха все по-високи. Зад тях се забелязваха далечните синкави силуети на огромни планини. Пътят повиши наклона си, склоновете край него бяха обрасли с типичните за тази географска ширина кактуси, от които местното население приготвяше приятната спиртна напитка. С навлизането им във вътрешността на страната въздухът ставаше все по-сух. В ранния следобед, кралят даде знак за почивка и препусна към края на колоната. Бойците извадиха сухите си припаси и манерки с вода, и започнаха да подкрепят силите си. По време на поход не се предвиждаше приготвяне на обед.

— Какво ви е настроението? — попита Барди, след като стигна до Горо, Малона и децата. — Уморихте ли се?

— Конят под мен е истинско чудовище — оплака се магьосникът. — Непрекъснато се върти като крастав, клати се и се опитва да ми направи мазоли на задника.

— Всички коне се клатят, когато вървят — отвърна кралят. — А седлото не е тапицирана седалка.

— И аз усещам известно неудобство — каза Малона. — Но ще свикна.

— А на нас нищо ни няма — произнесе гордо Викто. — Ездата изобщо не ни притеснява.

Барди погледна оперените младежи и помисли, че за него и Рок, те винаги щяха да си останат деца.

— Хапнете от сухата храна, трябва да подкрепите силите си — каза той.

— Няма да се наложи — отвърна Малона, слезе от коня си и се доближи до най-близката двуколка. След това смъкна от нея голям глинен съд, извади торба, пълна царевични питки и ги положи на широк, плосък камък, който се забелязваше край пътя. — Нилс и Викто, донесете, ако обичате, паниците, купичките и дървените лъжици — обърна се тя към младежите и докосна с длан глинения съд. — Още е топъл — добави тя гордо. — Вчера наредих на готвачките да станат ранни зори и да приготвят храна за из път. — Нилс, повикай баща си и Дасо.

Предимството на жените е, че дори при минимални условия, успяват да създадат известен комфорт. Малона извади от дисагите на коня си тъкана покривка и я постла върху камъка след това подреди съдовете и питките върху нея, отсипа във всяка от паниците от вкусното ястие и след като Рок и Дасо пристигнаха, заяви:

— Заповядайте на масата!

Не можеше да се отрече, че изненадата не беше приятна.

След като групата се нахрани, тя прибра съдовете в двуколката, изтръска покривката, сгъна я и я прибра обратно в дисагите на коня си.

— Останахте ли доволни?

— Да — последва хорово потвърждение.

Да се нахраниш добре в полеви условия, винаги е за предпочитане. Барди отправи към девойката благодарен поглед и препусна след Рок към началото на колоната. Дасо не се забави да ги последва.

Привечер кралят подбра удобна седловина между два хълма и войската се установи на лагер. Бойците опънаха палатките, изкопаха временни тоалетни извън него, след това разпалиха огньове и готвачите започнаха да приготвят храна. Малона отново изненада групата на краля, като извади втори, още по-голям глинен съд и повтори познатите вече действия. Този път покривката беше постлана направо на тревата пред техните палатки, но върху нея допълнително се появиха и две кани, пълни с приятната алкохолна напитка.

— Страшна си! — похвали я Горо, който от няколко дни беше забравил за боба. — Добре че те взехме с нас.

— Да живее Малона! — ухили се Рок и посегна да си налее от по-близката кана. — Ако и утре продължи в този дух, няма да е лошо.

— Приготвената храна не може да изтрае повече от един ден — Питките няма да се повредят, само че изсъхват. Но утре вечер ще сготвя продуктите, които съм взела.

— Чудесно — възкликна Нилс. — Походът все повече започва да ми харесва.

Барди се намръщи, защото знаеше, че тази идилия няма да продължи дълго.

След вечерята, часовоите бяха поставени, хората легнаха да спят и шумът в лагера утихна. Както очакваше, малко по-късно Малона се промъкна при него.

— Сега съвсем не му е времето — пошушна Барди. — Стените на палатките са тънки, всеки непривичен шум се чува наоколо.

— Зная — каза Малона. — Дойдох само да те прегърна, не издържах. Обичам те, Барди! — впи тя устни в неговите.

Той нямаше време да й отвърне, но след малко успя да се откъсне от дългата целувка и внимателно, но твърдо я отдръпна от себе си. Въпреки че умираше от желание, тази вечер не искаше усложнения. Малона го целуна набързо още веднъж и излезе навън.

В ранни зори, бойците бяха събудени от звука на тръбата и лагерът скоро заприлича на бръмчащ кошер. Не след дълго всичко беше прибрано и дългата колона отново тръгна на път. Към обед небето се смрачи и не след дълго заваля пороен дъжд. Бойците извадиха дъждобраните си, произведени от Университета в Славна Победа и мълчаливо продължиха марша си към очакващата ги неизвестност.

След около час спря да вали, летните дъждове не траят дълго. Колоната изкачи билото на огромен хълм, който по-скоро наподобяваше малка планина и пред очите им се откри котловина, в която се забелязваха множество бели постройки. Барди нареди на колоната да спре хода си и повдигна бинокъла. Градоустройството на селището не се отличаваше много от това на предишното. На големия площад в центъра му центъра му се издигаше подобно на предишното, голямо здание, вероятно храм на Борхатун, богът наложен от атлантите. Населеното място също бе обградено от висока стена с вградена в нея голяма порта, пред която завършваше пътят. В задния му край се забелязваше още една.

— Едно нещо не ми е ясно — обърна се кралят към Рок. — След като атлантите са толкова могъщи, защо селищата са обградени със стени, а те самите използват зомбирани наемници?

— Стените вероятно са останали от времената преди тяхното идване — предположи приятелят му. — Не знаем нито кога, нито как са пристигнали в този свят. Но след като могат да преместват острови в други пространствени измерения, със сигурност не използват магии, комбинирани с компютри. Доколкото разбрах, техните технологии почиват на съвсем други принципи. Те нито са наясно с простата механика, нито използват електричество. Просто не им са нужни.

— Все пак, нещо в могъществото им куца. Не съм уверен в истинността на приказките на Гопо. Той спомена за някакъв излъчвател, който щял да ни накара сами да се хвърлим от бордовете на корабите си и да се издавим. Ако беше така, защо изпрати бедните нещастници, които ни направиха толкова поразии?

— Усещам, че в съмненията ти има рационален елемент. Може би трябваше повече да поразпитаме бащата на Малона, но не е късно да го направим с някой от местните първенци. Кога смяташ да атакуваме?

— Този път ще го направим на смрачаване, не трябва да бъдем забелязани. След като се справим с портата на стената, веднага ще нахлуем към храма и ако ни срещнем съпротива, ще разположим мортирите около него. Не забравяй, че този път ще ни бъде по-лесно, барутът отново е годен. Сигурно в подземието на голямата сграда също се намира друг малък изрод, който командва парада. Няма да се церемоним с него, нито ще го оставим да използва някой уред, за да ни навреди, нито ще му позволим да изчезне. Трябва веднага да го ликвидираме.

— Правилно — съгласи се Рок. — Ще изчакаме още два часа. И без това момчетата имат нужда от малко почивка.

На смрачаване, Дзог отново оглави колоната, защото Барди не желаеше да използва оръдия, поради големия шум, който издаваха. Едва по-късно щеше да разбере, че е направил грешка. След около половин час, войската застана на петдесетина метра пред портите на града и по даден знак, драконът отново се превърна в жив таран. Но след като дървената преграда падна с трясък, покрай голямото страшилище се промъкнаха познатите им вече кръвожадни войни, а стотици от тях скочиха от стената и се затичаха към бойците на Барди. Беше явно, че местния контингент от зомбирани нещастници бе очаквал атаката им и се беше подготвил да я посрещне.

— Стреляйте с пистолетите и сечете гадовете! Разгънете се! — изрева Барди и извади от кобурите своите оръжия. Наоколо проехтяха изстрели и той доста бързо изпразни пълнителите си в човешката маса, която напираше срещу него, а Рок успешно пригласяше на бързите му изстрели. Добре че Дзог бе задънил главната улица и пречеше на потока от неизвестно количество вражески войни да се излее по-бързо навън. Пистолетната стрелба очисти известно пространство от нападатели и бойците имаха време да насочат мускетите си срещу останалите. Проехтяха нови залпове, но нямаше време за тяхното повторение. Пехотинците на Барди се вкопчиха в ръкопашна битка. Поради численият им превес, пространството пред стената скоро бе очистено от врага, след това колоната от бойци, начело с Барди и Рок, нахлу в широката улица, където Дзог вече се сражаваше чудесно, както подобава на освирепял дракон и внимаваше да пази очите си от късите копия. Той гореше и размазваше вражеските тела, които най-вероятно после щяха да влязат в корема му, а мисълта за това допълнително го възбуждаше.

Бойците на Обединеното кралство успяха да стигнат до площада и скоро тяхната ефективност, ограничена от затвореното пространство на улицата, нарасна неимоверно, тъй като зад тях непрекъснато прииждаха нови попълнения. Накрая историята със защитата на вратите на храма се повтори и този път кралят нямаше нужда да дава заповед за употреба на арбалети. Бойците си бяха научили урока от предишният път и късите стрели бързо довършиха остатъците от врага.

Барди нареди да докарат две оръдия и да ги насочат към вратите на храма, след това изстрелът им буквално ги издуха, лишавайки от употреба опашката на Дзог. Барди и Рок се втурнаха към открития отвор и нахлуха в полутъмната вътрешност на голяма зала. Както очакваха, в центъра й се намираше статуя на ококорения идол, а на пода до него се забелязваше вече известния им капак. Те се спуснаха към него и бързо го повдигнаха. Този път бяха улеснени: след стълбата, която водеше към подземието продължаваше само един коридор, осветен с познатите магически глобуси. Приятелите се втурнаха по неговото протежение и когато стигнаха до дъното му, завършващо с почти същата на вид врата, Рок направи знак на Барди да изчака. След това откачи нещо кръгло от колана си и дръпна халката му. После открехна вратата, запокити го във вътрешността на помещението и се прилепи до стената. Раздаде се взрив и на краля му стана ясно, че приятелят му бе скътал известен неприкосновен запас от «лимонки», пренесени някога от света на Холивуд. Рок извади пистолета си и незабавно нахлу в задименото помещение. Забил глава в масичката в края на помещението, върху нея лежеше друг атлант. От дясната му страна се намираше преобразувател, който по нищо не се отличаваше от предишния. Изродът беше загинал, преди да успее да се изпари.

— Тези типове не страдат от богато въображение — каза Барди. — Същият храм, същото подземие, същите врати, същият преобразувател.

— Възприели са еталон на строеж и администрация, сигурно така им е по-лесно — отвърна Рок и просна на пода тялото на уродливия човек, с лице към тях. — Този атлант различава ли се от предишния?

— Не много. Косата му е малко по-светла и като че ли носът малко по-голям. Краката му са еднакво криви, коремът му също толкова издут. Дрехите му са същите.

— Да прибираме инвентара му е да се махаме — предложи Рок, взе от масичката златната пирамидка и я пъхна в джоба си. — Хайде тръгвай.

— Почакай, тук има още няколко предмета — отвърна Барди. Искам да ги взема.

Същата вечер, те се настаниха в най-голямата къща, която се намираше край площада. Стопанинът й, който ги посрещна разтреперан, накрая позна Малона, която произхождаше от знатно семейство, с което бе имал връзки и донякъде се успокои. Кралят даде необходимите нареждания на Дого, Бино и Заган, хапна набързо нещо в кухнята и преуморен от последните дни отиде в отредената му стая, след това се отпусна на матрака в нея и мигновено заспа. Тази нощ щеше да мине без любовни изяви.