Завладяването на Америка

5

Дългоочакваният ден най-сетне настъпи. За щастие беше безоблачен и лекият бриз приятно галеше косите на крал Барди, който се бе облегнал на перилата на горната палуба на «Завоевател» и наблюдаваше тълпата от изпращачи, струпана на кея на пристанището в Омала — най-голямото и най-близкото до столицата Славна Победа. Встрани от него се намираха Рок, Викто, Ламон, Горо и адмирал Нелси. Зад тях се извисяваха здраво прикрепеният към палубата ремонтиран хладилен фургон и внушителното туловище на Дзог, който зяпаше суматохата на сушата по-скоро от любопитство. Фургонът и драконът бяха изтеглени на палубата и след това настанени по надлъжната озова линия на кораба посредством специално укрепена платформа, годна да издържи тежестта им. Поради непрекъснатото плюскане в продължение на години, довело до прекомерното му напълняване, Дзог почти бе изгубил двигателните си навици.

Комините на корабите вече бълваха облаци дим, платната на мачтите бяха прибрани. Те бяха предвидени като резервни, в случай на повреда на парните машини или като допълнителна тяга на морските съдове при наличие на попътен вятър.

В тълпата от изпращачи, жените по кея бяха по-многобройни. Някои от тях размахваха цветни кърпички и лицата им бяха мокри от сълзи, тъй като силно преживяваха раздялата с любимите си съпрузи или синове. Други изглеждаха доволни, че ще се отърват от пияниците, които ги тормозеха в къщи и изпитваха злорадо задоволство, че половинките им за дълго няма да имат възможност да се отдават на вредния си порок, докато през това време те щяха да прибират техните добри заплати. Мъжете изпращаха синове и братя, децата — бащите си.

Обградени от охрана, на челно място всред изпращачите бяха застанали Хелга и Лина, заедно с дъщерите им Мейла и Инге. През бинокъла на Барди лицето на кралицата изглеждаше сухо и някак си вкаменено, тя беше изплакала мъката от раздялата с него през предишните няколко нощи и го бе направила тихичко, докато той спеше. Беше го отгатнал по мократа й възглавница, която случайно бе докоснал на разсъмване. Кралят изпита угризения на съвестта си, защото гледката не бе от най-приятните, а именно той бе причинил мъките на любимата си жена. За да се освободи тягостното чувство, което все повече го обземаше, Барди реши да даде очаквания от всички знак и носовите оръдия на флагманския кораб «Завоевател» изгърмяха. Тътенът от мощния гърмеж се блъсна в стената на кея и оглуши изпращачите. Останалите съдове от флотилията вдигнаха котви, надуха басовите си парни сирени и започнаха маневрите, необходими за излизане от пристанището. Хората струпани по кея, размаха ръце и кърпички. Кралят не можа повече да издържи на гледката, отплуването му към Америка в този момент му се стори като бягство от спокойствието и уюта, които напускаше. Сърцето му се сви в неприятна тръпка, той извърна глава и подаде бинокъла на сина си, който за разлика от него изглеждаше доста радостен. След това бегло погледна към Рок и остана изненадан. Не предполагаше, че суровият му приятел, който с един саблен удар на дланта си можеше да убие човек, без да му трепне окото, беше способен на такива силни чувства. По бузите на стегнатата, побеляла физиономия на огромния мъж, се стичаха сълзи.

С всяка изминала минута корабът се отдалечаваше от пристанището и хората по кея се превръщаха в едва забележими цветни петънца. През дъските на палубата се усещаха равномерните вибрации от работата на парната машина. Кралят помаха с ръка за последен път, обърна се рязко и решително закрачи към каютата за управление, която се издигаше над горната палуба. Изкачи страничната стълбичка, която водеше към капитанския мостик, който я опасваше, отвори вратата и влезе в обширната й, тристранно остъклена вътрешност. Оказа се в компанията на сериозния и строен капитан Колбер, атлетичния адмирал Нелси и помощник-капитана, дребен и чевръст мъж на име Пинорет. Мъжете се изпънаха и стегнато му отдадоха чест.

— Най-сетне потеглихме — установи без настроение кралят.

— Тъй вярно, Ваше Величество — отвърнаха тримата в хор.

— Свободно — нареди Барди. — Всичко ли е наред?

— Да — потвърди адмирал Нелси, след като се вгледа в системата от огледала за обратно виждане, предложена като нововъведение към корабното дело от самия крал. — Вятърът е попътен, времето е чудесно, флотилията строго спазва курса на флагманския кораб. Скоро ни предстоят няколко опасни участъка, преди излизането ни от залива в открито море, но капитан Колбер отлично познава морската си професия. Докато стигне до сегашния си чин той е преминал през всички възможни корабни служби, като е започнал кариерата си от обикновен моряк.

— Подводните скали след изхода на залива са много коварни — отбеляза капитанът, стиснал уверено кормилото. — Но мисля, че няма да имаме проблеми, познавам всяка педя от тази опасна зона. Едва след като излезем от нея ще предам управлението на първия кормчия. Да си призная, в такива опасни моменти вярвам най-много на себе си.

— Харесва ми чувството ти за отговорност — отбеляза Барди. — Знаеш, че не желая неприятности от самото начало на експедицията.

В този момент през вратата на каютата за управление се промъкна невзрачната фигура на магьосника.

— Какво търсиш тук? — попита го кралят.

— Защо, нямам ли право? — отвърна обидено Горо.

— Само ще пречиш на капитана, който е зает с извънредно важна задача. Излизането от залива е свързано с повишено внимание, а ти ще го разсейваш с непрекъснатите си приказки.

— Така ли посрещаш приятеля си, главният виновник за това необмислено начинание? Да не говорим за дивидентите, които вложих навремето при създаването на фонд «Ландирия» в Холивуд, а те косвено допринесоха за него, освен това…

— За какво си се домъкнал? — прекъсна излиянията му Барди.

— Искам да ти покажа нещо. Предлагам да излезем навън.

Кралят го последва с неохота и двамата се измъкнаха на мостика.

— Погледни нагоре — посочи Горо към долната рея на централната мачта. — Виждаш ли?

— Какво има за гледане?

— Не забелязваш ли нещо особено?

— Какво точно? Върху нея като че ли е кацнала някаква птица.

— Не някаква, а гарван.

— И какво от това?

— Според мен е лошо предзнаменование. И въобще един гарван, ако изобщо е такъв, а не нещо друго, скрито под външността му, няма какво да прави на кораб, който почти се намира в открито море. Не е морска птица.

Барди се замисли за миг и отвърна:

— Винаги си бил по предразсъдъците. Ами ако ни донесе късмет? Не мислиш ли, че напречната мачта евентуално му е харесала. Предполагам, че докато корабът е стоял в пристанището, птицата е решила да си направи гнездо на нея. А с отплуването си, ние сме разрушили гарванските му мечти за семейно щастие.

— Не е така. Гарваните по принцип знаят всичко, което става около тях, дори могат да отгатват и бъдещи събития. Но този над нас може и да е Наблюдател — отвърна загрижено магьосникът. — А ако е такъв, зависи на кои сили служи. При всички случаи те са или от някой друг свят, или от отвъдното, но се знае, че предимно са лоши. Така че неговото присъствие не ми харесва.

— Искате ли да му видя сметката? — стресна ги Рок Свенсон, който тихо, по котешки, се беше изкачил по стълбата на мостика и незабелязано се бе приближил до тях. Изглежда беше дочул част от разговора.

— В никакъв случай! — изпищя Горо. — Как можа да си го помислиш! Прибери пистолета, ако обичаш, ще озлобиш силите, които са го изпратили.

— Не съм свикнал да ме шпионират — усмихна се Рок, който изглежда бе възвърнал присъствие на духа след раздялата с близките си и тренингът му на командос от специалните части бе надделял.

— Свали оръжието! — изкрещя магьосникът. — Не си играй с огъня, ще пострадаш.

Дали поради вика му или реалната пистолетна заплаха, гарванът изграка сърдито и литна към сушата, която вече едва се забелязваше в далечината.

— Дано да е бил само Наблюдател — продължи облекчено Горо.

— Не си падам по суеверията — каза Рок и прибра пистолета в кобура си. — Нека да се заемем с нещо по-сериозно. И без това няма какво да правим, предлагам да организираме партия покер в кралската каюта, тя е най-голямата и напълно става за тази цел.

— Без мен — заяви старецът. — Така и не се научих да играя на карти.

— Тогава ще викнем Нилс и Викто, сигурен съм, че изгарят от нетърпение да получат такава покана.

— Годни ли са за партньори? — усъмни се Барди. — Освен това, редно ли е децата ни да играят хазартна игра? А ако познават правилата й, кой ги е научил на нея? — попита той.

— Ако не го направил бях аз, щяха да потърсят някой друг. — отвърна грамадният мъж. — Не знаеш ли, че всички в Обединеното кралство, отдавна играят на покер? Преди петнайсетина години моите момчета пуснаха в действие тази зараза и вече е късно да се предприемат ограничителни мерки. Дори и да наложиш наказания с тояги, всички твои поданици тайно ще продължават да играят тази игра, понеже тя повишава адреналина на хората. С децата не е задължително да играем с реални пари, можем да залагаме само с чипове. А покерът със сигурност ще развие тяхната съобразителност.

На краля не му оставаше друго, освен да се съгласи. Те слязоха по стълбичката, заобиколиха хладилния фургон и огромното туловище на дракона, който спеше върху палубата с глава, завряна между лапите си, и се отправиха към реда от каюти, предназначени за висшия персонал на кораба. Рок подсвирна на Нилс и Викто, които все още стояха облегнати на перилата и наблюдаваха морската шир, а Дорго незабавно се измъкна отнякъде и тръгна след двамата си приятели. Сигурно и на дракончето му се играеше на покер, но ноктите на лапите му пречеха да държи картите както трябва, затова трябваше да се задоволи с ролята на наблюдател.

— Ще отида да си подремна — заяви Горо, преди да се разделят — Усещам някакви неприятни пристъпи, сигурно съм хванал морска болест.

— Само това оставаше — рече насмешливо Рок. — Не само да изпускаш миризливи газове, но и да повръщаш.

— Нямаш капка уважение към възрастните хора — каза недоволно магьосникът. — И ти някой ден ще остарееш.

— Едва ли — ухили се едрият мъж. — Аз съм от тази порода хора, които обикновено умират млади.

От денят на отплуването беше изминал месец. Както би трябвало да се очаква за летния сезон, времето продължаваше да е хубаво, сякаш нарочно поръчано за успеха на експедицията. Моряците бяха сити и доволни, освен това имаха пълно доверие в предводителя си, който не веднъж беше доказал качествата си на водач и притежаваше познания, които доскоро бяха недостъпни за техния свят. Като се изключат няколкото свади между иберийци и витанги, участниците в които понесоха съответните наказания, животът по корабите течеше нормално. Посредством флаговете и устройствата за светлинна сигнализация, капитаните на единайсетте кораба редовно докладваха на адмирал Нелси за състоянието на нещата при тях, а той от своя страна обобщаваше справките и долагаше резултата на краля. Според навигационните изчисления, желаният бряг се намираше на близко разстояние.

Дните на Барди преминаваха или в четене на книги и разговори с дракона Дзог, който упорито продължаваше да унищожава овчите бутове, замразени във фургона, като настойчиво твърдеше, че сигурно ще настъпят по-гладни времена, затова сега му било времето да натрупа повече килограми, или в дребни разправии с магьосника Горо, който се оплакваше от неудобствата на кораба и от въображаеми пристъпи на морска болест, или в игра на покер, при която кралят обикновено се ядосваше, защото Викто и Нилс се редуваха да печелят игрите, докато Рок само им се подсмихваше снизходително. Освен с него и с децата, Барди често прекарваше обедите и вечерите в компанията на Нелси, Колбер и Пинорет, които ставаха словоохотливи и разказваха безкрайни морски истории. Горо се присъединяваше рядко към тях, той предпочиташе вегетарианската му храна да бъде сервирана в собствената му каюта, където прекарваше по-голямата част от времето си в присъствието на ученика си Дасо — мършав и невзрачен младеж с блуждаещ поглед, пред когото обикновено се правеше на велик магьосник. Свободните от вахта моряци разнообразяваха живота си с игра на карти и зарове, опъването на платната им се бе наложило само на два пъти, когато беше излязъл попътен вятър.

В късния следобед на тридесет и третият ден от началото на експедицията, дежурният моряк, който наблюдаваше хоризонта от височината на площадката, прикрепена към главната мачта се развика: «Земя, земя!» Последва оръдеен изстрел. Вълнението, предизвикано от голямата новина, бързо се разпростря по целия кораб. Част от моряците радостно изскочиха на палубата и впериха погледи в черната линия, която се забелязваше в далечината. Барди и Рок също излязоха навън и се изкачиха в каютата за управление, където завариха адмирал Нелси, първият кормчия, капитан Колбер и Пинорет. След обстойно разглеждане с биноклите на бреговата ивица, тя се оказа част от широк залив. Дългоочакваният ден най-сетне беше настъпил.

— Разгъни корабите във ветрилообразна форма — нареди бодро кралят на адмирал Нелси. — Нека да спазват минимална дистанция и непрекъснато да измерват дълбочината. Знаеш, че киловете им газят около шест метра, не искам никой от тях да заседне в плитчина. Ще хвърлим котва възможно най-близко до брега и ще отложим дебаркирането за следващия ден.

— Слушам, Ваше Величество! — каза адмиралът и тръгна да изпълни заповедта. На излизане от каютата едва се размина с Горо, който влезе с уплашена физиономия.

— Гарванът! — почти извика той. — Отново е кацнал върху една от реите.

— Уверен ли си, че е същият? Може да е някой местен.

— Местните сигурно не изглеждат така и едва ли ги има — отвърна магьосникът. — Намираме се в субтропична зона.

— Не ми разваляй настроението — тросна се Барди и ядосано излезе навън. Замижа от силната светлина и след като зрението му се адаптира, забеляза птицата. Извади пистолета си, но преди да успее да стреля, тя литна.

— Виждаш ли, пак се е домъкнал — настоя магьосникът зад гърба му. — Вече съм сигурен, че е Наблюдател. Слухти и дебне наоколо.

— Забранявам ти да ме занимаваш с глупости — каза Барди. — Сега съвсем не ми е до някаква тъпа птица.

— Лошо предзнаменование — промърмори упорито магьосникът, но побърза да се изниже надолу по стълбата.

Гургилът Кико, който се рееше невидим във висините над кораба, се усмихна с беззъбата си уста и изчезна във собственото си измерение. Той сигурно знаеше дали това е гарван и какво прави на кораба, но едва ли бе имал намерението да се материализира, за да го изясни на Барди. Интуитивната същност на всеки гургил би могла да се оприличи с тази на шахматист, който предвижда възможните крайни печеливши ходове, дори и да провежда партията чрез жертви на други фигури. В случая победата в голямата игра, с която неволно се бе заел, беше окончателното подобряване на съдбите на краля, Дзог и Горо. Лангедонът, който бе прикрепил към Рок Свенсон нямаше друга алтернатива, освен да прави същото. Но задачите, с които гургилите се бяха заели, изискваха техните протежета да преминат през много премеждия.