Завладяването на Америка

28

Уведомен по радиостанцията, Рок успя да пристигне почти инкогнито привечер на следващия ден. Военната експедиция тръгна в ранни зори на още по-следващият. Кралят тайно се бе измъкнал от покоите си, за да не разстройва отново Хелга, отпътуването му бе запазено в тайна от Викто и Дорго, естествено със съгласието на Дзог, който сигурно вече ги очакваше в околностите на Риния.

Конният отряд яздеше мълчаливо, лицата на всички участници бяха напрегнати. Дасо придружаваше Барди и Рок, а след тяхната тройка яздеха комтуните на Мокатек. Следваха ги няколко от командосите на Рок, които бяха въоръжени с автоматично оръжие, базуки и гранати, придружени от десантниците, обучени още в другата Америка. Следваше ги отряд от добре въоръжени бойци, предвождани от генерал Заган. Военната колона завършваше с голяма каруца, теглена от два едри коня. Радистът бе седнал до кочияша й, а отзад, между чувалите с хранителни припаси бе скътана и радиостанцията му.

— Как смяташ да постъпим? — попита по едно време Рок. — Ще предприемем ли масирана атака, за да ги унищожим преди да са се опомнили?

— Не — отвърна Барди. — Можем да повредим преобразувателя за прехвърляне, който са домъкнали, а той е изключително полезен и целен уред. Спомняш ли си, че след като пристигнахме от света на Холивуд, залпа от базуките направо унищожи неговия аналог? При всички случаи трябва да го придобием цял и невредим.

— Не ми е ясно как може да стане. При всички случаи, ако ни забележат, атлантите ще започнат психотронна атака.

— Точно това трябва да избегнем. Ще трябва да приложим диверсионна тактика. Да пленим обслужващите преобразователя и да избием останалите преди да са се усетили. Така, както направихме на два пъти в нашата Америка. Но Дасо заедно с комтуните ще трябва да държат блокирано съзнанието на бъдещите пленници, защото се предполага, че тези типове могат да бъдат много опасни. Впрочем остават ни около три дена път, имаме време да мислим какъв метод на действие да изберем.

— Какво искат тези копелета? — промърмори Рок. — За какво отново са се домъкнали?

— Сигурно за да си отмъстят — заключи кралят. — Не виждам друга причина.

След още няколко часа път, военното формирование се разположи на бивак.

— Дасо — каза кралят. — Този път аз, ти и Рок ще се възползваме от уменията ти, защото не се доверявам на майсторството на импровизираните готвачи измежду бойците. Вземи паници и чинии, съсредоточи се добре и приложи магьосническите си познания, за да приготвиш най-вкусната възможна храна през живота си.

Видимо доволен, младежът се запъти към каруцата, за да вземе посочените съдове. После се върна, разстла покривка върху тревата, подреди ги върху нея, заедно с донесените прибори за ядене, съсредоточи се и по време на този процес от устата му излязоха само няколко непонятни слова. В чиниите мигновено се появиха печени заешки бутчета потопени във винен сос, а в паниците възникнаха салати и приятно миришещи супи. Около тях възникнаха топли питки вкусен хляб.

— Браво, Дасо! Велик си! — похвали го Барди. Какво гледаме? Да сядаме да се нахраним. После ще легнем да спим в спалните чували.

В ранната сутрин на следващия ден кралят, часовоят и генерал Заган събудиха спящите и не след дълго военната наказателна експедиция продължи пътя си. През предишната вечер не бяха забелязани гарвани, бухали или други наблюдатели. Явно организацията на атлантите този път не бе съвсем на ниво.

Пътят им минаваше през пресечена местност, рядката гора се редуваше с обширни поляни. Участниците във бойната акция внимаваха да не говорят на висок глас и всеки боец беше нащрек. Пътеката по която се движеха нямаше нищо общо с гладките пътища на Сандирия, изградени от покойният крал Диотемий. Барди си помисли, че може би е време да приключи със съществуването на малкото васално кралство и да го включи като неотменима част от Обединеното, после да се заеме с изграждането на нова инфраструктура, която да улесни комуникацията между Славна победа и градовете на Тримония. И без това крал Мофадей не бе годен за нищо и не беше полезен за развитието на остров Ере. Може би сега бе моментът да го детронира и да го превърне в кротък пенсионер. Той сподели мислите си с Рок.

— Правилно разсъждаваш — рече грамадния му приятел. — Досега се чудех как търпиш този изкуфял старец, който на съветите в двореца ти нито веднъж не е възразил, за да се противопостави на някого или да даде някакво разумно предложение. Като приключим с атлантите, ще го детронираме. Защо го търпя толкова дълго време?

— Поради морално етични съображения. Знаеш, че той сам присъедини кралството си към моето.

— Така беше, но времената се менят. Остави Малона за кралица, но после я детронира, защото тя започна да действа както й скимне, поради простата причина, че се намираш далеч от нея. В сегашния случай, този кротък олигофрен се явява напълно безполезен. Доколкото знам, той не притежава и наследници.

Барди усети, че лицето му отново почервенява и започва да пари. Споменът за Малона бе болезнен и не му даваше спокойствие. Отново се чувстваше гузен, но този път поради новото решение, взето спрямо нея. Беше се съобразил със съветите на Горо, защото бяха логични и бе длъжен да ги изпълни в името на Обединеното кралство. Как ли щеше да се държи с нея при следващата им неминуема среща?

Кралят продължи да язди умълчан, последните му мисли бяха твърде лични, за да ги сподели с Рок Свенсон. Пътят се бе стеснил и не позволяваше придвижването на повече от два коня редом, така че военната експедиция се проточи в дълга колона. Към привечер бойците излязоха от поредната горичка и навлязоха в обширен равен терен, окупиран от ниви с ечемик, пшеница и царевица. Не след дълго стигнаха до първото селище, разположено на територията на Тримония. Къщите му изглеждаха доста бедни и неугледни, но хората, които ги посрещнаха носеха прилични дрехи, бяха весели и по всичко личеше, че са добре нахранени.

— Тук ли ще нощуваме? — попита Рок.

— Изобщо няма да нощуваме. — Ще се нахраним, ще починем няколко часа и отново ще потеглим към Риния. Небето е ясно, тази нощ има пълна луна и пътят ще се забелязва добре. Няма нищо по-добро от нощната изненада. За наше щастие, атлантите също спят.

— Както винаги, имаш право — отвърна приятелят му. — Бойците ще бъдат уморени, но нощната изненада ще компенсира умората им. Надявам се да пристигнем там преди пукването на зората. Първата ни задача ще бъде да атакуваме сградата, в която се намира преобразователят за прехвърляне. Ако не успеем да го осъществим, съществува опасността да ни прехвърлят кой-знае къде. Спомняш ли си как ни отпратиха във фалшивия Холивуд? Само че трябва много бързо да я открием, а през нощта това не е лесно.

— Дасо и комтуните за какво са? Още сега ще му наредя да изпрати наш наблюдател. Преди да се стъмни, той ще се върне да докладва. Този път няма да е гарван, нито бухал, а най-обикновен гълъб или чайка, за да не прави впечатление. По-добре да е чайка, крайбрежието е пълно с тези птици.

— Браво Барди, ти си гениален. Дасо, ела насам!

След като му се обясни какво трябва да направи, момчето се напъна и след минута в ясното небе на Тримония се появи овеществена мисъл форма, която политна като белоснежна птица. Поради малките размери на кралството, тя щеше да долети до Риния за по-малко от два часа.

Военното формирование се разположи на площада на селището, а кметът му, развълнуван от посещението на краля на Обединеното кралство, нареди спешното приготвяне на вечеря. Този път Барди и Рок не се възползваха от услугите на Дасо, защото над триножниците над запалените огньове бързо се завъртяха набързо заклани, одрани и набучени на шиш агнета и прасета. Докато бойците сковаваха груби маси от предоставените им дъски, чукове и пирони, наоколо се разнесе приятната миризма на печено месо. След това върху тях се появиха съдове пълни с нарязани зеленчуци и плодове, донесени от по-младите и чевръсти жени от селището. Някои от местните красавици започнаха да флиртуват с бойците, като им хвърляха опасни погледи, по-смелите войни им отвръщаха със същото, после се стигна до размяна на шеги, запознанства и тънки намеци, а тези действия бяха приятни и за двете страни. Не можеше да се отрече, местните жени бяха доста хубавички.

— Сигурно тукашните мъже са големи мухльовци — отбеляза генерал Заган, докато си отрязваше голямо парче месо от печеното прасе, току-що сервирано пред него.

— Или не достигат — каза Рок, който извършваше същото действие.

— И в двата случая тези действия ми развалят дисциплината — намръщено отбеляза генералът. — Намаляват степента на бойния дух.

— Успокой се — намеси се кралят. — Нощния поход ще го възвърне. Храни се спокойно и внимавай да не се задавиш, докато говориш.

След приключване на вечерята, бойците полегнаха за около час върху спалните си чували, а генералът разгони красавиците, като им обясни, че след няколко дена бойците ще се върнат, но сега имат нужда от почивка преди нощния поход. Никой в селището така и не разбра крайната му цел. Кралят бе предупредил всички войни да си държат устата затворени.

Когато последните слънчеви лъчи се скриха зад хоризонта, военната колона потегли на път. След като луната изгря, птицата наблюдател отново се появи и започна да кръжи над главата на Дасо.

— Какво ти докладва? — попита кралят, след като конят на младежа се изравни с неговия.

— Изпълнила е задачата. Открила е местонахождението на преобразувателя за прехвърляне. Обслужват го няколко атланта, които изглежда живеят в помещението на втория етаж на къщата, където са го домъкнали. На същото място са се настанили и останалите атланти, не много на брой. Постройката се намира в близост до местното пристанище.

— Как ще я открием?

— Чайката наблюдател ще ни води. Ще кръжи над нас и поради белия си цвят лесно ще се забелязва в нощното небе. Когато пристигнем в Риния, ще кацне на покрива на въпросната сграда.

— Браво, Дасо! Отлично се справи с поръчението.

Колоната продължи пътя си, нощната тишина се нарушаваше единствено от лекото потропване на копитата на конете и нощните песни на щурците. През следващите няколко часа преминаха през четири селища, чиито жители спяха. От време на време някое куче пролайваше от нечии двор и после замлъкваше. Към полунощ военното формирование стигна до столицата на Тримония, заобиколи я по околен път и се насочи към пряката си цел. Барди не премина през Кагара, защото не желаеше крал Мофадей да бъде информиран за военния поход по съвсем понятни съображения. Когато стигнаха до Риния, луната се скриваше зад хоризонта, а до изгрева на слънцето оставаше около час. Кралят извади фенерчето си, освети картата на селището, скицирана от разузнавача му генерал Бино с помощта на един местен, все още не зомбиран местен жител и насочи военната колона по главната улица на селището, която водеше към пристанището. Бойците се прегрупираха в редове по петима. Десантната група, заедно с комтуните и Заган, премина в челната част на военното формирование. Скоро чайката наблюдател, вече слабо забележима под светлината на звездите, кацна на покрива на внушителна на вид постройка, която се намираше в близост до кея на пристанището. От един от отворените прозорци на вторият й етаж надничаше стъкленото око на познатата на Барди и Рок злокобна тръба. Те слязоха от конете и дадоха знак на бойците от десантната група, комтуните, Дасо и Заган да направят същото. След това стиснали оръжия, с котешки стъпки тръгнаха към входната врата на сградата, която за голяма изненада се оказа открехната. Уверени в своето превъзходство, атлантите не си бяха направили труда да я затворят и заключат. Съгласно предварителните инструкции, останалите бойци трябваше да се разположат на широката улица, за да предотвратят евентуални външни изненади.

Запалили електрическите си фенерчета, донесени от Холивуд, Барди, Рок, Заган и Дасо поведоха диверсионната група във вътрешността на масивната постройка. След това със същата тиха стъпка изкачиха стълбата до втория етаж, стигнаха до вратата на помещението с преобразувателя за прехвърляне и нахлуха в него. Битката, която се разигра във вътрешността му приличаше по-скоро на част от комедия. Докато петимата атланти мигаха срещу светлините насочени срещу лицата им и триеха сънено ококорените си очи, в следващите мигове те се оказаха със здраво завързани ръце и крака и с натикани в устата им кърпи. Рок чевръсто смъкна портативните преобразуватели от краката им, а Дасо прибра пирамидките, поставени върху масичка в дъното на помещението и ги натика в торбата, окачена на кръста му.

— Отивайте по останалите стаи — нареди кралят шепнешком. — Разделете се на групи. Ако откриете други атланти, докато Дасо и комтуните блокират съзнанията им, десантниците да стрелят на месо. Тези тук са най-важните, останалите не ме интересуват.

Скоро във вътрешността на голямата къща се разнесоха изстрели. Не мина много време и Заган се завърна при краля си.

— Задачата е приключена, Ваше Величество. Изклахме като прасета всичките гадове — докладва той.

В интерес на истината, Заган беше взаимствал тази фраза от Ламон, но в случая това нямаше съществено значение.

— Колко бяха на брой — попита Барди.

— Не повече от десетина. Видяхме им сметката.

— Отлично. Сега изгаси фенерчето си, за да не хабиш батериите, от които не донесохме големи запаси. Виж, навън започна да се развиделява. Кажи на Дасо и комтуните да отидат при бойците и да имат готовност да деблокират съзнанието на местните жители. От тяхна страна е възможно да се появят неприятности, не забравяй, че са зомбирани. А аз ще остана да пазя пленниците. Рок също може да дойде при мен в това помещение, за да ми прави компания.

Опасенията на краля се оправдаха. Докато приятелят му влизаше при него, навън се раздадоха викове и крясъци. Кралят се надвеси над отворения прозорец и една стрела свирна незабавно край ухото му. Зомбираните жители на селището се бяха събудили, бяха излезли извън къщите си и сега размахваха лъкове и хладно оръжие, като се опитваха да убият когото могат от контингента на нашествениците. Едно от временно лишените от мозък същества беше вторачило безсмисления си поглед в него и сега поставяше на тетивата на лъка си нова стрела. В този момент Дасо и комтуните се втурнаха навън и незабавно замръзнаха със съсредоточени лица.

Последвалото бе вече познато. След десетина секунди местните жители захвърлиха лъковете и ножовете в ръцете си, после опулено се вторачиха един в друг. Малката психотронна война отново беше спечелена, а кралят се почувства извънредно доволен.

— Хей, Заган! — провикна се той от прозореца. — Нареди на бойците да дойдат при мен за да завлекат пленените изроди и преобразувателя до каруцата. Тук нямаме повече работа, да се махаме от това гнило място. Къде е Дзог?

Намериха дракона в околностите на града. Беше заспал в непробуден сън и от устата му излизаха леки пламъчета. Барди го събуди по обичайния начин, като подпали огън под опашката му.

— Какво искаш? — изрева Дзог, след като го позна, а преди това за малко не го размаза като хлебарка.

— За какво те изпратих тук? — възмути се кралят. — Нали трябваше да ми помагаш? А ти си се пльоснал на хубавата трева и хъркаш като заклан.

— Извинявай, но полетът беше доста уморителен за мен. Легнах малко да си почина и изглежда съм заспал за дълго. Сега какво искаш да направя за теб?

— Нищо. Сражението приключи. Можеш да се върнеш в обора си в Славна победа.

— Пак ли? Отново същото. Веднъж ме разкара напразно до Америка, сега до това тъпо селище. Няма ли да престанеш? Разбери, вече съм стар дракон. Какво стана с грозните изроди?

— Докато хъркаше, пленихме част от тях, останалите ги ликвидирахме.

— Много добра новина. Не напразно сънувах градински лехи, засети с множество карамфили. Докато бях в Холивуд, към големия екран на обора си имах интернетно обслужване. И с помощта на прислужника, всеки божи ден се консултирах с тълковника на сънища, нали знаеш, че драконите по природа са много любопитни? Според тази добра електронна услуга, цветовете на тези нежни растения са символ на победа.

— Да, но днес изобщо не ми беше от полза.

— Щях да ти бъда, ако се бе наложило. Но ти си се справил сам, за което те поздравявам.

— Тръгвай обратно към Славна победа — отряза го Барди. — Ти просто си станал един много мързелив дракон.

След като си починаха, бойците отново потеглиха по обратния път. Всички бяха доволни. Никой не беше загинал, само един от тях беше леко ранен. Кралят нареди на радиста незабавно да съобщи в Славна победа за добрия изход от важното сражение.

— Имаме нужда от почивка — отбеляза Рок по пътя.

— Знам — отвърна Барди. — Ще погостуваме на Мофадей в столицата му, която снощи заобиколихме. А на тръгване оттам ще го детронираме.

Приятелят му не отвърна, а само леко се ухили. Крал Мофадей не поддържаше редовна войска, в двореца му се намираше само кралска гвардия, така че въпросът с детронирането му не представляваше никаква трудност.

След около пет часа езда, военната колона пристигна в град Кигара и се насочи към двореца му. Докато преминаваха през улиците на града, всички отбелязаха, че по тях цари странно спокойствие. От време на време се мяркаше някой гражданин, но можеше да се каже, че околната обстановка по-скоро е безлюдна. Когато стигнаха до резиденцията на васалния крал, Барди и Рок бяха посрещнати от местния сенешал, дебел като всички други сенешали обслужващи замъците в Обединеното кралство. Той направи дълбок поклон, защото изострените му сетива веднага отгатнаха пристигането на върховния владетел. Тлъстата му физиономия излъчваше престорено тъжно изражение.

— Какво става в този град? — попита владетелят на остров Ере. — Защо улиците са пусти?

— Лошо, много лошо, Ваше Величество — отвърна сенешалът.

— Какво му е лошото?

— Снощи нашият скъп закрилник, крал Мофадей, почина. Обявен е всеобщ траур.

— Ха! — зина от изненада Барди. — Затова ли той не ме посрещна?

— Да, Ваше Величество. Утре ще изгорим тялото му на клада, според обичая в страната ни. Кой ще го замести на трона?

— Никой. Мофадей няма наследници.

— Няма ли да изберете някой местен благородник?

— Не — отряза кралят. На този остров не са нужни много крале. Един е достатъчен.

— Искате да кажете, че… — промънка дебелака.

— Точно така, глупако. Не си от най-съобразителните. Сега настани двама ни в двореца, а бойците ми, където намериш за добре. Осигури им добро ядене и пиене, после повикай местните благородници в тронната зала, за да се запознаят с мен. Все пак трябва да знаят кой ще ги управлява пряко. Ще трябва да изберат и свой пълномощник, който да свежда до тях заповедите ми за изпълнение. По-нататък ще му пратя радиостанция и радист, този с мен има семейство и не е подходящ, освен това може да ми дотрябва по пътя.

— Радио… и какво? — изрече сенешалът вече задаван въпрос.

— Води ни в двореца и изпълнявай останалите нареждания. Дасо, Заган, и вие елате с нас.

Дебелият мъж припряно отвори парадния вход и ги поведе по вътрешните стълби. Не след дълго всеки от тях бе настанен в отделна стая, естествено за Барди бе отредена най-разкошната. В кралската спалня се намираше трупът на Мофадей, в момента тя не беше особено подходяща за настаняване.

Почивката е хубаво нещо, от нея не можаха да се възползват само часовоите и охраната на пленените атланти. Служебно ангажираните бойци очакваха с нетърпение да бъдат сменени. Късно през същата вечер последва богата вечеря.

На следващият ден Барди присъства на кремацията на Мофадей, след това събра на съвет местните благородници, които доста бързо признаха приоритета му на суверенен глава на острова. След избирането на техен представител за контакт с него, местната военна кампания приключи. В последствие неговото военно формирование се отправи натам, откъдето бе тръгнало. Да се завърнеш обратно в родния си град без претърпени загуби беше чудесно. Привечер на същия ден, бойците отново отседнаха в бившето гранично селище и кметът му отново ги нагости с вкусно печено месо. Тъй като този път останаха да нощуват там, част от бойците изчезнаха нанякъде със съответната част от местните красавици, а кралят и Заган се направиха, че не са забелязали това нарушение на бойната дисциплина. На сутринта военната колона потегли отново и след два дена път без особени перипетии се завърна в столицата Славна победа.

Първият посрещач на бойците се оказа Дзог. Той се беше излегнал на площада пред кралския дворец и примижал, блажено се жумеше под късните лъчи на следобедното слънце. Тропотът на конските копита го накара да се изправи. Конете не се подплашиха, защото бяха свикнали с неговото присъствие.

— Добре дошъл, император Барди! — изригна устата му леко подигравателно пламъче.

— Нали бях крал? — ухили се поздравеният.

— Беше, не вече не си. Човек разполагащ с владения в два континента не се нарича крал, а император. Царуваш на два острова — Брита и Ере, завладя и Америка. Ако ти не си император, да не би да съм аз? Жалко, че в Мохика не успяхме да кръстим някой гигантски планински връх на твое име.

— Вместо да ме поднасяш, отивай в обора си да преживяш овчи трупове и да дебелееш.

— Добре, че ме подсети. Преди малко точно за това си мислех, но вече започнах да забравям. Сигурно ме гони склерозата. Освен това имам чувството, че съм болен от тежка форма на хроничен мързел — отбеляза Дзог и се затътри към собственото си жилище. — Това летене ми взема здравето — промърмори по пътя.

Кралица Хелга излезе от парадния вход на двореца и се затича да прегърне съпруга си. Впрочем по определението на Дзог, тя можеше да се счита за императрица.

— Радвам се да те видя здрав и невредим, скъпи! — изрече усмихната, след като престана с прегръдките.

— И аз също — каза Барди. — Искам да те помоля за нещо. Намери сенешала Горголан и му нареди да подготви тронната зала за голям пир. Аз ще отида до обора на Дзог, за да видя дали мога да изпрося от него някоя друга бутилка уиски от неприкосновените му запаси, след това ще прегледам преписките в кабинета си. Ще се срещнем отново на пиршеството. — Заган! — обърна се той към генерала си. — Вземи няколко бойци и много внимателно пренеси преобразувателя за прехвърляне в трезора на двореца. А тези петимата ги постави под строга охрана — посочи той атлантите. — Ще ми докладваш къде си ги настанил. Уведоми бойците и комтуните, че тази вечер ги чака голямо пиене и ядене. Ще отпразнуваме поредната победа. Рок, Дасо, надявам се, че няма да липсвате.

— Тъй вярно, шефе — ухили се иронично грамадния мъж и тръгна към парадния вход. Дасо го последва и едва не се сблъска с Горо, който тъкмо излизаше оттам.

— Здравей, учителю! — каза младежът.

— Здрасти Дасо. Как мина всичко, беше ли полезен с магиите?

— Разбира се. Дори бях много полезен.

— Радвам се да го чуя. — Барди, както виждам тръгнал си към кочината на дебелото говедо.

— Така е. Довечера имам специален разговор с теб. Поканен си на пиршеството — отвърна кралят император през рамо. — После да не кажеш, че съм те забравил. Ако искаш, тръгвай с мен, за да те сдобря окончателно с дракона.

— И това ще стане, когато му дойде времето — профуча старият магьосник и тръгна натам, откъдето се бе появил.

Поради глъчта, която се разнасяше от дворцовите музиканти и разговорите на хората в залата, всеки от присъстващите бе принуден да говори в ухото на съседа си, за да бъде чут. Виното се изливаше от делви в пръстени гърнета и паници, капеше по брадите на пируващите и донасяше веселие. Големите свински и овнешки бутове постепенно смаляваха обема си, който се прехвърляше в ненаситните кореми на огладнелите бойци. Всеки разправяше бойни и любовни приключения и се хвалеше колкото може със собствените си измислени победи. Барди седеше до Хелга начело на една от двете дълги маси, непосредствено до тях се бе настанил Рок. Милостивото сърце на Дзог им бе отпуснало две бутилки уиски от неприкосновените му запаси и двамата приятели вече се намираха в извънредно добро настроение.

Гургилите Кико и Линифер, заедно с новоприсъединилия се към тях техен събрат пърхаха радостно под тавана на залата, в тяхното собствено измерение разтегнатите им в усмивки беззъби уста показваха, че са извънредно доволни от развитието на събитията.

— За какво искаше да приказваш с мен? — попита Горо, който по едно време се появи и се доближи до краля император.

— Вземи си стол и седни между мен и Рок. Ще ти кажа.

— Много е шумно — намръщи се възрастния магьосник. — Ще трябва да викаме, за да проведем разговор.

— Няма значение. На пиршествата винаги е така.

— Казвай сега — провикна се Горо, след като се върна със стол и седна до него.

Барди му разказа накратко събитията от последната седмица.

— Тези изроди са в състояние да продължат да се мъкнат при нас и да ни създават неприятности. Какво ще ме посъветваш? — запита той Горо.

— Съветът е само един, но ще го изпълниш само ако ти стиска.

— Какъв е?

— Ами да им отидеш на гости. Нали разполагаш с преобразувател за прехвърляне? Някой от пленените атланти несъмнено е главен килог, Рилон също може да ти помогне в бъдещите ти действия. Говорих с него, той е на твоя страна. За по-сигурно накарай Дасо да зомбира пленниците, за да ти се подчиняват безпрекословно. Атлантида също може да бъде завладяна, макар че се намира в друг свят. Ако това стане, кривокраките изродчета с ококорени очи няма да ти досаждат повече.

— Знаеш ли? Тази идея не е от най-лошите. След като я реализираме, ще се върнем, за да цивилизоваме Америка — ухили се Рок.

— Пак ли ще трябва да се тревожа за теб? — намеси се Хелга и очите й се навлажниха. — Знаеш ли колко безсънни нощи съм имала, докато беше в Америка?

— Не се безпокой, скъпа. Такъв като мен рядко се губи.

— Обещай ми, че ще помислиш много дали да предприемеш такава голяма авантюра.

— Обещавам — каза крал император Барди I и в очите му се появи познатият на околните стоманен блясък.