Завладяването на Америка

1

Пътят на краля от до тронната зала минаваше през верига от заплетени коридори, типични за архитектурата на двореца. Стражите, застанали по ъглите, бяха въоръжени с традиционни алебарди и мечове, и стегнато отдаваха чест, когато минаваше покрай тях. Самият той бе въоръжен с два пистолета с пълнители от по четиринадесет патрона, които се криеха в кобурите окачени под мишниците му — под задължителната за днешното заседание пурпурна кралска мантия, извезана със златни ширити. Под нея, встрани от широкия му колан, се подаваше и разкошно украсената със скъпоценни камъни дръжка на майсторски изработен меч, наследство от покойния крал на Сандирия Диотемий, погубен на времето с цялото си семейство от кръвожадните витанги.

След един от завоите по пътя към залата, Барди дочу характерен звук, който периодично се разнасяше откъм страничния коридор пред него. Източникът му единствено можеше да принадлежи на стария задник на Горо, главен кралски съветник и засега единствен официален магьосник на Обединеното Кралство, който напоследък се бе пристрастил към ядене на боб, едно от растенията, донесени от Америка при предишният им престой в света на Холивуд. Дъртият скъперник напоследък като че ли се очовечаваше, но отскоро бе обхванат от манията за вегетариански диети, които по негово мнение щели да удължат живота му. Яденето на огромни количества чесън и лук също допринасяха за разнасянето на специфичния, периодичен шум при придвижването му, но стражите или бяха свикнали с него, или се правеха, че не му обръщат внимание. Все пак Горо беше важна личност. Въпреки възрастта си, магьосникът бе успял да съхрани своя ум и все още добре се справяше със заемания от него пост.

Барди не се бе излъгал в предположенията си. След няколко метра физиономията стареца, подобна на спечена ябълка с дълъг нос, лъсна встрани от него и Горо както винаги, вместо да поздрави, започна да се оплаква:

— Кой идиот ме накара да се завърна от Холивуд в този скапан свят на този още по-скапан остров. Артритът ми така се е възпалил, че не мога да си стисна ръцете. Тук накъдето да се обърнеш, срещаш само влага и мухъл.

— Изглежда че идиотът съм аз — отвърна му кралят. — Спомняш ли си как те измъкнах от появилите се тонове фекалии, когато направи магията за повече клиенти? За малко да се удавиш в тях и сега останките ти щяха да се намират в луксозно холивудско гробище. Интересно, каква ли епитафия щяхме да поставим на надгробния ти камък?

— Остави изпражненията на мира, те се появиха по магически път и по също такъв изчезнаха. Но там климатът поне беше сух и топъл — промърмори старецът.

— Успокой се, сигурно скоро ще имаш възможността да си го припомниш.

— Нима още не си се отказал да осъществиш идеята ми? Кой дявол ме накара тогава да си отваря устата!

— Тукашната Америка трябва да бъде завладяна. Континентът е източник на огромни ресурси, които ще подобрят икономиката ни — отбеляза мъдро кралят.

— Конквистадорите от другия свят са търсели само злато.

— Ние ще търсим полезни изкопаеми, природен газ и петрол. Дано геологията на този паралелен свят да е подобна на тази от другия. Но и златото няма да бъде излишно.

— Мислиш ли, че ще е лесно? — попита Горо.

— Най-сетне разумен въпрос. Да ти призная, не знам. Не е задължително да открием империи на ацтеки и инки, ще ни бъде много по-удобно, ако се срещнем само с диви племена.

— Тръгвай нататък без мен — рече магьосникът. — Аз съм стар за такива премеждия.

— И все още така страхлив — допълни Барди. — Впрочем винаги си бил такъв.

Кралят неволно се намръщи от поредният характерен звук, издаден от Горо, който не излезе от устата му, затова ускори хода си.

— Какво мога да направя? — каза виновно магьосникът. — Физиология.

— Яж по-малко боб, явно дъртите ти черва не са в ред. Наблягай на картофи.

— Не ги обичам — възрази Горо и се намръщи.

— В залата ще стоиш възможно по-далече от мен — нареди кралят.

— Добре де, нали знаеш, че винаги става на твоята — отвърна магьосникът и поправи синята си мантия, обсипана с извезани жълти звезди. Бе взел идеята за нея от предпочитания от него детски сериен телевизионен филм за вълшебници, гледан от него в Холивуд.

Стражите пред тях отдадоха чест и се спуснаха да отворят тежките дървени врати. Барди намести короната си, придаде си подходящото за целта изражение и влезе във вътрешността на залата с необходимата тържественост. Отдавна беше установил, че суетата никога не му е била съвсем чужда, въпреки че непрекъснато се стараеше да се отърве от нея. И това му се удаваше, особено когато се появяваше пред публика. Сигурно се дължеше на навиците, останали от бившата му кариера на филмов артист в Холивуд. След като направи няколко крачки, той бе посрещнат от Рок Свенсон — приятелят, когото очакваше, някогашният командир на специалната част за борба с тероризма, сега областен управител на Ландирия. Огромният мъж се спусна към него и едва не му счупи кокалите в здравата си прегръдка.

— Нарушаваш дворцовия етикет — отбеляза кралят не без чувство на радост.

— Не е за първи път — отвърна гигантът. — Току-що пристигнах с Лина и децата, сега те се намират в покоите на братовчедка й, кралица Хелга, тоест при собствената ти жена — подсмихна русокосия гигант.

— Все забравям, че сме нещо като роднини — отвърна Барди на усмивката му и се отправи към трона си. — Предполагам, че би трябвало да седнеш от дясната ми страна. Както знаеш креслото ти трябва да бъде по-ниско, за да не стърчиш над мен, в противен случай ще направиш лошо впечатление на местната публика.

— Благодаря за предоставената чест, Ваше Величество — ухили се Рок на свой ред. — Не ме поглеждай с укор, след малко ще стана сериозен.

Кралят пое жезъла, подаден с поклон от сенешала Горголан и се настани на трона.

Дворцовата етикеция продължи по реда си. Рок Свенсон седна на по-ниското кресло отдясно, креслата от лявата страна на трона се заеха от васалният крал на малката Тримония — Мофадей, доста грохнал и безполезен стар човек, и от областния управител на Кирикия Ламон — грубоватият снажен и честен аристократ от Ландирия, който на времето бе назначен на този пост поради показаната в миналото храброст в сраженията срещу дивите хора и черните рицари. След като управителното тяло на Обединеното Кралство на остров Ере бе събрано, срещуположните врати на залата се отвориха и пропуснаха останалите високопоставени личности, пряко участващи в делата на държавата. Първият ред от столове се зае от бившите стотници Дого, Бино и Заган, вече стигнали до чин генерали, адмирал Нелси, който бе разгромил ромтите в редица морски битки, сенешалите на замъците в Сандирия, Ландирия, Кирикия и Тримония, главният кралски съветник Горо и няколко изтъкнати благородника от трите области и васалното кралство. Следващите два реда се заеха от началниците на корабостроителниците и отговарящият за тях Отикер, управителите на фабриките, главният ковчежник Синграм, ръководителят на трите дъскорезници в планините на Сандирия, ректорът на Централния Университет Кардигал и няколко декана на катедри. Самият Университет бе гордостта на Обединеното Кралство. Беше най-внушителната сграда в столицата Славна Победа, издигната от тухли и армиран бетон, която се намираше се на около километър от кралския дворец.

Пристигналите шумно се поздравяваха един друг и разменяха кратки реплики. Крал Барди тропна с жезъла си по подиума на трона и въдвори тишина. Съветът бе открит.

— Знаете за какво сме се събрали — започна той. — Пролетта настъпи, трябва да обсъдим проблемите по завоевателната експедиция, която е планирана за началото на лятото. Има думата главният отговорник на корабостроителниците във Викра, Детра и Омала.

Отикер стана от мястото си и пребледня.

— Работите не вървят добре — рече той със слаб глас. — Доставките на материали не са редовни. Талпите от червено дърво не пристигат от Афика, дъските от дъскорезниците не се доставят навреме, фабриката в Гант не подава планираните количества нитове, клинове и гвоздеи, никой не знае кога ще пристигнат парните машини, за да започне монтажа им…

— Складът за метали е почти празен — прекъсна го управителят на фабриката в Гант. Най-вече липсват количества от кована ламарина.

— Нямаме достатъчно кокс — подскочи отговорникът на леярните, които надзираваше и в които се намираха двайсетина вагрянки за топене на метал.

— Отдавна не сме имали доставки на антрацитни въглища от Брита — оправда се отговорникът на коксуващите пещи.

— Дървосекачите не работят както трябва — пропищя ръководителят на дъскорезниците.

Крал Барди мълчеше с ледена физиономия.

— Корпусите на дванайсетте кораби в сухите докове на корабостроителниците са почти готови. Мачтите са издигнати, пристигнаха и платната за тях, произведени в Ромта — поднесе накрая Отикер донякъде добра вест.

— Както разбирам, всичките нередности тръгват от мините в Брита, дъскорезниците в планините и липсата на доставки на талпи и дъски от червено дърво. Така ли е, Горголан? — обърна се Барди към сенешала.

— Съвсем правилно, Ваше Величество.

— И какво смятате да правим? Да стоим и да се гледаме умно ли? — появиха се застрашителни нотки в гласа на краля.

Настъпи общо мълчание. Всички бяха замръзнали с леко наведени глави, само Рок Свенсон леко се подсмихваше, въпреки усилията му да остане сериозен.

— Дого! — изрева кралят. — Подбери петдесетина войника, намери им здрави тояги и отивайте при дървосекачите. Лично ще провериш защо не върви работата в дъскорезниците. Ако е нужно, войниците да помагат на персонала им и ако е наложително, нека да ги удрят с тояги по мързеливите задници. Бино, натовари същото количество войници на първия кораб и заминавай за Брита, за да осъществиш контрол над каменовъглените мини. Действията ти няма да бъдат по-различни от тези на Дого, след две седмици ще ми докладваш за извършеното. Отикер, сядай на мястото си! Горголан!

— Да, Ваше Величество.

— Какво можем да направим, за да ускорим доставките на талпи от червено дърво?

— Нищо — смънка дебелият мъж и се почеса смутено по брадичката. — Търговците от Джипта би трябвало отдавна да ги доставят, самите те имат сметка по-бързо да си приберат парите.

— Тогава защо ги няма?

— Носят се слухове за вълнения по северните брегове на Афика. Катагена имала намерения да се освободи от зависимостта си от Ромта, а войната винаги пречи на търговията.

— Да изпратим ли военната ни флота към Средно Море?

— Ще ни излезе много скъпо — отбеляза главният ковчежник Синграм. — Защо да не докараме дървен материал от Брита? И там растат дървета със здрава дървесина. А и нашите сигурно стават.

— Червеното дърво е от най-твърдите и не гние — възрази ръководителят на дъскорезниците.

— Но е алтернатива — тросна му се Синграм.

— Ще трябва да изчакаме още две три седмици и тогава ще решим — изпъшка ядосано Барди. — Докъде стигна работата с производството на двете дузини парни машини?

— Нужните метали са налице, корпусите им са отлети и обработени. Детайлите за първите три машини са подготвени и те ще бъдат готови до края на седмицата, после веднага ще се монтират в най-важните производствени предприятия — рапортува отговорникът на фабриките за машини Ротевир, който бе подскочил с готовност от мястото си. — Те ще осигурят бързото производство на всички останали детайли.

— Най-сетне добра новина — каза кралят. — Доколкото зная, оръдията отдавна са отлети. Имаме ли достатъчно гюллета и барут?

— Адмиралтейството винаги се грижи всичко да му бъде наред — заяви важно адмирал Нелси. — Освен това сме се запасили с нужното количество мортири и мускети.

— Браво, адмирал! — позволи си Барди да го похвали, защото този човек наистина умееше да въдворява желязна дисциплина и организация. — Как вървят работите с практическите изследвания в лабораториите на университета? Чакам приложни методи за производство на пластмаси и изкуствен каучук.

— Ами вървят някак си — смънка ректорът Кардигал. — Тук присъства и деканът на химическия факултет Гинос, той може да обясни по-добре — измъкна се от неприятното положение най-начетеният учен от кралството.

— Не ни достигат химикали и реактиви, работата върви много бавно — надигна се бледният мъж с тясно лице и очи, зачервени от денонощна работа.

— Нали вие самите трябваше да ги произведете? — попита Барди.

— Така е, но работата върви тежко. Липсват и някои от суровините за тяхното производство — отвърна деканът.

— Получаването на тези материали е извънредно нужно. Те ще се употребят за уплътнения на капачки за буркани, предназначени за консервиране на плодове, зеленчуци и храни. Не можем да си позволим да тръгнем само със сушени или осолени продукти или бъчви с ябълки. В другия свят някога са се запасявали с живи костенурки и както е тръгнало, току виж и на нас се наложило да направим същото, само че преди това трябва да ги наловим по бреговете на Афика, а това ще отнеме много време. Как напредва работата със синтезирането на витамин С? — обърна се Барди към Лотарес, един от колегите му по катедра.

— Ами върви някак си — смутолеви попитаният мъж.

— Какво означава това? Кога ще има резултат?

— Скоро, надявам се — зачерви се до уши нещастният учен. — Макар че три четвърти от всичко описано в технологията за такова производство не може да се намери.

— Ще се задоволиш с останалата четвърт — отсече кралят. — Знаеш, че каквито плодове и зеленчуци да вземем, те подлежат на бързо загниване, а топлинната им обработка унищожава исканият от мен витамин. Не можем да разчитаме само на ябълките и не искам моряците ми да заболеят от скорбут.

— Защо да не опитаме да ги предпазим в среда от въглероден диоксид? — предложи плахо Гинос. — В литературата са описани добри резултати при условия на съхранение в такъв газ.

— Защото не можем добре да херметизираме складовете помещения — възрази рязко Барди. — Има опасност да изтровим екипажите.

— Този газ е по-тежък от въздуха — направи последен опит да възрази деканът.

— Нали и парната машина ще се намира в трюма, глупако — кресна му кралят. — Няма да те оставя да ми изтровиш машинистите. Сядай на мястото си!

В настъпилата гробовна тишина неочаквано и съвсем не на място, се разнесе специфичния звук, издаден от задника на Горо. Кралят го изгледа свирепо, но магьосникът се престори, че сякаш нищо не се е случило. Дори за малко щеше да започне да си подсвирква, но се сети, че присъства на държавен съвет и отправи на господаря си с поглед, изпълнен със свята невинност. Барди се почуди за миг как да реагира, след това реши, че не си заслужава да обръща внимание на глупости и продължи:

— Определям следните срокове за изпълнение, всички да си записват — започна той да изрежда имена и дати и след като привърши с указанията, заяви: — На следващият съвет няма да приемам извинителни причини и ще премина към наказания. Всеки да се оправя както намери за добре. Обявявам заседанието за закрито — тропна с жезъла си по пода.