Завладяването на Америка

19

През следващите дни Барди разви трескава дейност. Закупи кола на изплащане и посети няколко стари познати, които донякъде се учудиха на променения му вид, но бързо свикнаха с него; декларира в полицията, че са му откраднали документите и получи нови, после с помощта на Манделщайн извади карти за временно пребиваване на Дасо и Малона, които също се представиха за ограбени, но показаха нужната покана за участие във филмова продукция. След това получи солиден аванс, откри си нова банкова сметка и започна снимките на «Жестоко преследване», на които вземаше със себе си и красивата си възлюбена, а тя скоро се превърна в обект на завист. В последствие се записа в един от фитнес центровете и започна да се поти усърдно.

В това време Рок се криеше в къщата му и все пак реши да последва съветите на Горо. Пусна си брада и мустаци, прекарваше дните си пред телевизионната стена в бившата стая на Розамунда и тихо страдаше, в очакване идиотската ситуация, в която бе попаднал, някак си да се разреши.

Горо бързо възстанови клиентелата си, като обясни на наивниците, които оставяха парите си при него, че е бил на почивка, после също си откри банкова сметка, обикаляше луксозните магазини, без да купува нищо и се чувстваше много радостен. Дасо бързо свикна с околната обстановка и започна да му помага, като го правеше по-скоро от чувство на уважение към годините на бившия си учител и често смайваше част от клиентелата му с невероятните си способности. Вътрешно, вече му се искаше да работи за своя сметка, но все още нямаше смелост да го каже пред този, който го бе подслонил. Седмица, след като се бяха установили да живеят съвместно, в един слънчев и пълен с клиенти ден, през който старият магьосник беше успял добре да се нахрани с боб, Дасо успя да го убеди да купи кола на старо и още на следващият тръгна на курсове, за да получи шофьорска книжка.

След като се оказа, че преобразувателите на атлантите действат и в този пространствено времеви континуум, Барди почти всяка вечер го водеше в къщата си, за да приготвя вкусни ястия, заедно с Малона. Това спестяваше яденето на съмнителните полуфабрикати, продавани в магазините за хранителни стоки и бургерите на «Мак Доналдс», които бяха по-подходящи за корема на Дзог.

Драконът от своя страна, бързо възстанови предаването си, като се извини с временно заболяване и никой не се досети, че рептилиите изобщо не боледуват. Ветеринарните лекари, които сигурно се намираха някъде наоколо и ако не друго, лекуваха кучета и котки, едва ли можеха да потвърдят, че са се срещали с болен крокодил. Телевизионното шоу «Дзог и Пипо дриснята» отново набра скорост и за десетина дни достигна най-високия телевизионен рейтинг. Дзог благодареше на феноменалната си памет, в която веднага се възстановиха имената на политици, бизнесмени и филмови звезди, с чиито слабости и недъзи се бе занимавал преди петнайсет години. След като прегледа пресата за изтеклия месец, която му бе предоставена на огромен телевизионен екран, той стигна до извода, че по време на отсъствието му в този свят, нищо особено не се бе променило, освен факта, че за изтеклия тукашен месец, няколко от осмиваните от него хора бяха умрели от препиване или свръх доза наркотици. Партньорът му Пипо също не се бе променил и той със сигурност си оставаше един от най-остроумните и велики комици на Америка, с когото имаше честта да работи. Казано накратко, Дзог се чувстваше на върха на щастието си и засега изобщо не си спомняше за Мидрика и Констарин, които в този момент вероятно го одумваха в мръсната си студена пещера и се чудеха как да го изиграят, което в крайна сметка би могло и да стане.

Гургилите Кико и Линифер пърхаха с невидимите си криле над техните протежета, наблюдаваха оживената им дейност и искрено им се радваха. Като истински гургили, те инстинктивно усещаха правилните си действия за подобряването на съдбата им. Но искат или не искат, тя щеше да подложи техните довереници на нови изпитания. И те не се забавиха да нападнат Барди.

Призовката, която му връчиха в гримьорната на студиото, падна като гръм от ясно небе. На следващия ден трябваше да се яви в съда във връзка с развода му с Розамунда. От номера на делото ставаше ясно, че тя е подала съдебна молба един ден след обратното му прехвърляне в Ландирия. Бившият крал едва сега си припомни, че в този свят притежава законна жена, с която още не се беше разведен, защото в неговия свят, това изобщо не го бе интересувало. Дори не се сещаше, че тя го беше напуснала заради лигавия Сандораг, чиито филми не можеше да понася, понеже навремето нейната постъпка го бе улеснила в намеренията му. Но сега Барди излезе на снимачната площадка с неприятно чувството, което го дразнеше. А неприятностите му щяха да продължат.

След като приключи със снимките, двама много здрави мъже го хванаха под мишниците и го отведоха насила в някаква кола, която беше паркирана пред студиото.

— Федерален агент Стийв Сантос — представи се единият от тях и се легитимира.

— Федерален агент Филип Саймън — каза другият и също разгъна служебната си карта. — Срещу вас има много сериозно обвинение. На двадесет и осмо число миналия месец, командирът на отделение за борба с тероризма Рок Свенсон е тръгнал да проведе операция във вашето студиото, по сигнал за организиране на терористична дейност и оттогава от него няма и следа. Според очевидци, самото студио е изчезнало заедно със специалната част, която е ръководил…

— Какво общо имам с това? — прекъсна го Барди и се направи на извънредно учуден. — По този въпрос вече имах разправии с представителите на застрахователя, но те ми казаха, че не изплащат компенсации за бедствия, породени от необясними явления. От изчезването на студиото си изгубих милион и петстотин хиляди долара, за толкова го бях купил на старо — продължи той да лъже, защото въпросното студио беше прехвърлено в неговия свят и все още се намираше в двора на замъка на покойния крал Рогонал, където сега управляваше Лина, жената на Рок Свенсон.

— Защо не уведомихте властите? — попита агент Сантос.

— А трябваше ли? Мислех, че застрахователната компания е много по-важна.

— Кой неин агент пристигна, за да провери случилото се? — запита агент Саймън.

— Откъде да зная, изпратиха някакъв, който си отиде и каза че ще получа официално становище, но то още не е пристигнало.

— Доста мъгляво обяснение. След това събитие ви е нямало цял месец? Къде сте изчезнали и защо?

— Любител съм на самотните пътешествия. Обичам да яздя кон, да ловя риба и да ловувам. А най-много харесвам усамотението в някоя гора, където бих могъл да опъна палатката си и да не виждам никого. Точно това и направих. Запилях се по планините — продължи да импровизира Барди.

— Може ли да го докажете? — изръмжа агент Сантос.

— Как да стане, след като обясних, че съм бил съвсем сам.

— Въпреки това, има начини да установим дали е било така — каза агент Саймън. — И внимавайте да не ви хрумне да изчезнете отново. Ще ви намерим под дърво и камък, защото FBI не обича да се шегува с никого.

— Това вече съм го чувал — отвърна Барди. — Къде мога да изчезна, след като се снимам в филм, в който главната роля е моя и хонорарът ми е над милион долара? Такова нещо би могъл да направи само някой съвършен идиот.

— Х-м-м — почеса се зад ухото агентът. — Сумата звучи доста убедително. Засега сте свободен, но ще бъдете под наблюдение. А ние всичко ще проверим.

Барди излезе доста изпотен от колата им и се отправи към своята. Работата наистина ставаше дебела, а сигурността на Рок беше изключително застрашена. Още тази вечер трябваше да го прехвърли в къщата на Горо, който засега се намираше извън подозрение, но това обезателно трябваше да стане в присъствието на Дасо. Случаят с пазача на студиото бе показал, че той единствен може да се справи с тези типове. Но дали нямаше да изникнат още от тях? Барди тръсна глава и подкара колата си, но мрачните мисли не изчезнаха.

Когато се завърна вкъщи, раззина от изненада. Малона се намираше в компанията на Розамунда и я гледаше я с поглед на дива котка, а бившата принцеса и все още негова официална съпруга, имаше изражение на смачкан домат. И двете мълчаха.

— За какво си се домъкнала? — попита Барди неканената гостенка. — Зная за делото, утре ще се срещнем в съда.

— Искам да поговорим насаме. Не искам любовницата ти да ме притеснява.

— Не чувстваш ли, че си много нахална, впрочем ти винаги си била такава.

— Тази се домъкна отнякъде и заяви, че е твоя жена — намеси се Малона. — Каква е всъщност? И колко жени имаш?

Барди усети, че през днешният ден играта съвсем загрубя и започва да губи почва под краката си.

— Наистина, все още се води за такава и още не сме разделени официално. Но тя ме напусна и отиде да живее при друг мъж. Розамунда, ако искаш да ми съобщиш нещо, казвай го пред Малона. Нямам тайни от нея и не разполагам с много време — обърна се той към натрапницата.

— Добре, слушай. Няма да ти дам развод и ще оттегля молбата си от съда, защото искам отново да се съберем. И ще забравя за авантюрата ти с тази мексиканка, която е доста хубавичка, макар със сигурност да е от долно потекло. Все пак отбелязвам, че имаш добър вкус към хубавите жени. А ти защо толкова си се скапал?

— Ще й избода ли очите на тази кучка — скочи Малона. — Да си отива при мъжа, заради когото те е напуснала. Само една голяма идиотка може да го направи.

— Почакай малко, искам да изясня нещо — възпря я любимият й. — Розамунда, защо не желаеш да се разведеш с мен?

— Защото няма да остана при онзи мухльо. Тогава ти имаше пълно право да го наречеш такъв, но аз излязох глупавата, че се поведох по акъла му. Не му дадоха главната роля и той не успя да ме уреди никъде. За какво ми е? Покрай тебе поне получавах няколко реплики — ядосано избухна в сълзи бившата принцеса.

Барди направо остана като гръмнат от подобна наглост.

— Знаеш ли какво? Постъпвай както искаш, но сега се измитай оттук — настоя той.

— Тя обезателно трябва официално да се раздели с теб, иначе ще останеш обвързан. Тукашният закон го изисква, научих го от жените, с които разговарях по магазините. И трябва да престане да си прави илюзии спрямо теб, защото чакам твое дете, а тази кучка е ялова!

Този път Барди забрави да затвори уста и едва малко по-късно се сети, че държанието му не е много редно, затова се доближи до Малона и я прегърна.

— Защо не си ми казала досега?

— Защото не исках да те ангажирам със себе си, беше прекалено зает с други, много по-важни работи. Чу ли какво ти се каза, кучка такава? Изчезвай!

Все още разплакана от яд, Розамунда излезе навън и скоро шумът от колата й се отдалечи.

Гургилът Кико, който се навърташе над тях, за да не изпусне сцената, озадачено се почеса по голото си теме. От горният етаж се дочуха стъпките на Рок, който слезе по стълбата и завари Малона в прегръдката на приятеля си. Барди се откъсна от нея, хвърли към ключа на лампите и угаси осветлението.

— Какво правиш? — попита Рок в тъмнината.

— Ш-т-т, тихо! — прошепна Барди и започна да му разказва за срещата си с федералните агенти, а Малона пипнешком тръгна към кухнята и докато вървеше към нея, се радваше на приятното чувство на победа.

— Ситуацията става доста критична — отбеляза Рок, след като го изслуша. — Бих казал направо безизходна. Кой в този свят би повярвал на истината за моето изчезване?

— Никой — отвърна Барди. — Затова трябва да вземем необходимите предпазни мерки. За начало, смятам да те прехвърля в къщата на Горо, а Дасо може да оправи останалото. Сега ще отида да го доведа, той обезателно трябва да бъде с нас, докато те откарвам натам. И ако тези типове отново се появят, младежът ще знае какво да направи. Напоследък работи доста свободно с мисъл формите, сигурно ще ми бъде нужен утре в съда. Впрочем, докато окончателно не се «разбера» с федералните агенти, младежът не трябва да се отделя от мен, както му бях наредил в другата Америка. Знаеш ли, че Малона е бременна? Не вярвам да ме лъже.

— Дочух го, подслушвах от стълбата. За това ще помислим после, засега твоят свят се намира доста далеч.

— Прав си — въздъхна приятелят му. — Днес ми се насъбра доста. Изчакай ме, докато пристигна с Дасо, през това време приготви багажа си.

Барди влезе в гаража през кухнята и отвори дистанционно вратите му. След като изкара колата навън, забеляза, че някаква друга, която бе спряла малко по-назад по улицата, също запали мотора си и го последва, а това продължи до къщата на Горо и съвсем не изглеждаше добре. Той паркира пред нея, позвъни на вратата на магьосника и за щастие му отвори самият младеж. Барди му посочи колата без да му дава обяснения, защото се страхуваше от подслушване. Младият магьосник беше достатъчно съобразителен да не задава въпроси и бързо се настани на седалката до шофьора. След като включи мотора, Барди най-сетне му обясни какво се иска от него, след това му посочи в страничното огледало светлините на фаровете зад тях.

— О, това е много лесно — каза Дасо. — Сега ще забравят за какво са тръгнали и къде са пристигнали — Ще ги накарам да завият в първата пресечка.

Барди още веднъж мислено благодари на съдбата, че го срещна с този изключителен момък. Вече изобщо не се съмняваше, че от него ще излезе много велик магьосник.

След като стигнаха дома му, той вкара колата в гаража и затвори вратата му, после грамадният му приятел едва се събра в нейния багажник, но провеждането на тайното му преместване го изискваше. Не мина много време и те отново паркираха пред къщата на Горо. От тези, които ги бяха следили нямаше и помен.

— Продължавай да си пускаш брада и мустаци — каза Барди, след като Рок се измъкна от неудобното си укритие. — А аз ще помисля какво мога да направя за смяната на твоята самоличност. Мисля, че докато Дасо е покрай нас двамата, няма да имаш проблеми. Но за всеки случай, още утре го накарай да ти купи тъмни очила.

Докато се връщаше към собствения си дом, мисълта са забременяването на Малона го преследваше. Действително, че в неговия свят всеки крал можеше да прави каквото си поиска и да има колкото пожелае жени и деца, но моралните му устои, придобити още в Ландирия, изключително го потискаха. Това, което бе направил не беше добре прието нито в родната му страна, нито дори в Холивуд. Той се проклинаше за проявената си слабост и не знаеше как да постъпи. Същевременно чувстваше, че макар и по различен начин, обича едновременно и Хелга, и Малона. Но ако се завърнеше в неговата Америка, как щеше да скрие този факт от близките си и трябваше ли да го направи? Конфликтът в него нарастваше и трябваше да го разреши. Докато се приближаваше към къщата си, той реши да покани Малона на вечеря. На масата, на неутрална територия, щеше да издебне удобен момент, за да обсъди с нея неудобната тема.

Красивата му възлюбена прие с радост поканата, това беше първото посещение на ресторант в живота й. После Барди я настани на седалката и я откара до едно от скъпите заведения, които някога предпочиташе, където по-голямата част от персонала го познаваше. След като спря пред него, той остави ключовете на таблото на колата и кимна на служителя, който трябваше да я паркира, после поведе Малона по червената пътека, която водеше до въртящата се врата на добре осветения вход.

Докато се хранеха, тя с истинско удоволствие разглеждаше изящните прибори по масата и бързо схващаше как се борави с тях, а острият й усет отлично анализираше съставките на храната и вкусовите й качества, което разширяваше възгледа й за нейните бъдещи кулинарни занимания.

Загрижен за предстоящата тема на разговор, Барди наблегна на силният алкохол, който пареше по небцето му и загряваше вътрешностите на неговото тяло, след това се просмукваше в кръвта, за да замъгли и отпусне напрегнато му съзнание.

По време на разговора с нея, той се разпростря върху местните навици и приетият начин на държане, после нагази в по-дълбоки води и спомена кои от постъпките на холивудското общество се смятат за уместни и кои за неуместни, накрая, сякаш между другото й каза за абортите, които тукашните жени извършват при нежелана бременност.

— Разбирам накъде биеш — каза Малона и остави приборите в чинията си. — Но аз ще родя сина си, който ще стане велик войн, също като неговия баща. Можеш да бъдеш спокоен, няма да ти се натрапвам като онази жена, която изгони от къщата си. За раждането на детето ми ще знаят само тези, които си решил да уведомиш и няма да ти създавам никакви семейни неприятности. Когато те срещнах за пръв път и те харесах до болка, аз поех своя риск. Доволен ли си от обяснението? От тебе искам само едно: когато си в моята страна, да ме обичаш. Ако успеем да се завърнем там, разбира се.

Обзет от гузна съвест, която дори алкохолът не можеше да заглуши, Барди хвана ръката й, повдигна я и я целуна. От погледа на Малона бяха изчезнали светлинките на хищник и в тях се бе появила някакво ново, едновременно твърдо и гальовно излъчване. Тя бе проявила разбиране, което не беше очаквал и заслужаваше повече, отколкото можеше да й даде. Природната й интелигентност и такт бяха надминали всички негови очаквания. Той си даде сметка, че такива жени се срещат изключително рядко и с нищо не бе заслужил присъствието си до нея, а този факт единствено можеше да се обясни с прищевките на гургила Кико.

Барди повика келнера, за да плати сметката и след като го направи, помогна на Малона да стане от стола си, хвана я под ръка и я заведе до колата, която вече го очакваше паркирана пред входа на ресторанта. След като се завърнаха в дома му, те осъзнаха че за първи път са сами. Нощта и милувките бързо премахнаха угризенията му, изпълниха го с чувство на свобода и той се предаде на подлудяващата го страст, която бе неспособен да преодолее.

На следващия ден Барди отиде в съда, придружен от двамата намерени свидетели и Дасо, на когото обясни целта на процедурата. Оказа се, че Розамунда не беше изтеглила молбата си за развод, но бе добавила към нея големи парични претенции. Тогава младият магьосник се развихри и създадените от него мисъл форми бързо парираха действията нейния адвокат, който започна да пелтечи несвързано. След това вниманието му се насочи към съдебните заседатели и съдията.

Делото приключи за около петнайсет минути и Барди получи развод. Претенциите на Розамунда не бяха удовлетворени и тя излезе от залата, бледа като платно. Всъщност бившата принцеса най-после си намери това, което отдавна си беше търсила, за да изчезне окончателно от живота му.

На излизане от съда, Барди случайно мярна физиономията на човек, който вървеше по улицата, а тя се оказа неприятно позната. Принадлежеше на Бени Гонсалес с прякор Коко, съмнителният посредник при доставката на патроните, преди второто им завръщане в Ландирия. Навремето той го бе свързал с дон Вито Ламперони, който от своя страна го беше предал на Федералното бюро за разследване и вместо да му изпрати уговорените за петстотин хиляди долара наемници, му сервира отделението за борба с тероризма, ръководено от Рок Свенсон. Фактически дон Вито му бе откраднал тази сума, която не беше малка, а единственият човек, чрез който можеше влезе във връзка с него и знаеше къде се намира, беше Коко. Барди дръпна Дасо за ръкава и се затича след него. Сякаш усетил опасността зад гърба си, дребният човек неочаквано ускори крачка, но след малко изви глава, позна го и хукна да тича.

— Спри този червей! — извика току-що разведеният крал.

Дасо се взря в бягащия силует и Коко застина на място. След това се обърна и каза с мазен тон:

— Извинявай, Бърт, но сега имам бърза работа. Някой друг ден можем да поговорим по-дълго. — Кажи ми накратко, направи ли революцията на острова, която трябваше да филмираш?

— Слушай, мръсен мошенико. Ти си знаел за предателството на дон Вито, но ме заведе при него, а той ми открадна петстотин хиляди долара и ме предаде на федералните. Не обичам мръсниците и те трябва да бъдат наказани. Тръгвай с мен и ме заведи при онзи гаден тип, защото единствен ти знаеш къде се намира. Не мога да го открия адреса му нито в телефонния указател, нито в регистрите на данъчната служба.

— Да не си луд? — изкриви се от страх лицето на Коко и мустачките му увиснаха. — Нали ако те заведа при него и си поискаш парите, той ще ни ликвидира?! Не съм виновен, че те е изиграл, на времето съвсем честно си свърших работата.

— Дасо, провери дали този лъже.

Младият магьосник се съсредоточи за момент и отвърна:

— Лъже, но отчасти. Предполагал е, че дон Вито ще те предаде, но не ти е казал, за да не си развали отношенията с него.

— Х-м-м — замисли се Барди за момент. — Хайде тръгвай, копеле. Гарантирам, че нищо няма да ти се случи.

— Барди, недей, моля те! — падна на колене Бени Гонсалес, с прякора Коко.

— Дасо, направи го послушен, както искам същото да се случи с всички, които скоро ще срещнем.

— Нямаш проблеми — отвърна младежът и Коко тръгна към колата му като куче, завързано на каишка.

След около половин час обикаляне по различни пътища, съгласно указанията на мошеника, Барди натисна спирачката и спря автомобила си пред висока двукрила врата, върху чиито колони се мъдреха телекамери. Коко се измъкна навън като сомнамбул, натисна бутона на домофона и каза няколко думи. Високите железни крила започнаха безшумно да се разтварят и Барди позна широката пътека, покрита с дребен чакъл, която водеше до трите стъпала и портала на малкия замък, изработен от скъпо дърво. Той излезе от колата, заедно с младия магьосник, направи знак на Коко и тримата тръгнаха по пътеката. Пред портала вече ги чакаха няколко индивиди с вид на горили, които държаха в ръце автоматично оръжие.

— Дасо, започвай да действаш.

— Заповядайте, заповядайте — каза любезно единият от горилите и се спусна да натисне позлатената дръжка пред тях. — Дон Вито Ламперони сигурно ще ви посрещне с голямо удоволствие.

Той ги придружи до вече познатия на Барди салон, обзаведен със старинна мебел и скъпи картини, в който отново се намираше остриганият мъж с къс врат, дебела шия и сиви очи, но този път те издаваха необикновена почуда. Беше седнал в кресло в стил «ампир» и бе самият дон Вито Ламперони, един от босовете на местния подземен свят, за когото кражбата на петстотин хиляди долара не представляваше нищо особено.

— Салваторе, какви ги вършиш! — развика се той. — Защо ми водиш хора, които не съм повикал?

Въпреки блокировките в мозъка си, под крачола на Коко се появи малка миризлива локвичка. Беше се напикал от страх. Червеният белег по лицето на дон Вито доби кървав цвят и той направо изрева:

— Изгони ги оттук, говедо такова!

— Н-н-е м-м-ога — заекна горилата. — Т-те са м-м-ного д-добри м-м-омчета.

Дасо погледна въпросително към Барди, който досега си мълчеше, но реши да проговори.

— Така ли посрещаш хората, с които си в делови отношения? — попита той.

— Какво искаш? — изръмжа мафиотът.

— Дължиш ми петстотин хиляди долара, плюс твоето предателство. Ако обичаш, извади писалката си и напиши чек на тази сума.

— К-какво нахалство?! — също заекна мафиотът и лицето му стана мораво, след това той бързо посегна към огромния пистолет, който лежеше на масичката пред него.

— Сега! — погледна Барди към Дасо.

Дон Вито насочи страшното оръжие към няколко скъпи статуетки и с няколко изстрела ги направи на малки късчета, след това опря оръжието в слепоочията си.

— Дасо, недей! — извика Барди. — Остави го да напише чека!

Мафиотът свали оръжието и го захвърли върху скъпия килим. След това по лицето му лъсна широка усмивка и погледът му стана чист и невинен, като на агне.

— Барди, едва сега осъзнах колко несправедливо постъпих с теб, но ще те компенсирам. Вместо петстотин хиляди, които ти дължа, ще ти върна един милион. Трябва да си платя за предателството.

Дон Вито се насочи към старинното писалище в дъното на салона, отвори чекмеджето му, извади от него чекова книжка и с театрален размах написа декларираната сума.

— Сега доволен ли си момчето ми? — каза той мило, след като му връчи чека — Какво още искаш да направя за теб?

— О, можеш още много — отвърна любезно Барди. — Къде се намира счетоводството ти? Искам да разбера с какви суми разполагаш и в кои банки се намират.

— Разбира се, момчето ми. Ела с мен.

Ръководителят на операцията намигна на Дасо и той го последва. Дон Вито ги заведе до една от съседните стаи, където заобиколен от няколко компютъра седеше някакъв невзрачен тип, който примигваше като плъх.

— Хайде, уважаеми, да започваме — каза Барди и отново намигна на младежа.

След около половин час, всичките «спестявания» на собственика на късия дебел врат бяха преведени на болници, благотворителни фондации и сиропиталища. Самият дон Вито изглеждаше извънредно доволен от станалото и се чувстваше отлично в ролята на много голям филантроп.

— Пак заповядайте, момчета — каза мафиотът след като ги изпрати до входната врата, където горилите му се разхождаха на четири крака и блееха като овци. — Миличкият, колко е кротък — поглади той най близкия главорез по темето.

Барди спря колата пред първата му попаднала банка, осребри чека и преведе сумата на собствената си сметка. След това пусна Коко и накара Дасо да го освободи от принудата, а изпотеният от притеснение посредник тръгна в неизвестна посока, преплитайки крака. От нервното напрежение, което бе изживял, в косата му се бе появил бял кичур.

— Дасо, трайно ли наложи мисъл формите в съзнанието на дон Вито и неговата компания?

— Съвсем трайно, шефе — отвърна Дасо с обръщението, което напоследък му бе харесало. — За теб бих направил всичко, което поискаш, винаги съм се възхищавал от постъпките ти — мярна се в очите му израз на преданост.

«Е, чак пък толкова — помисли вече забогателият крал във временна оставка. — Сигурно само аз си зная треските за дялане.»

Днешният ден сигурно беше изпаднал в по-добро настроение от вчерашния, защото не му предлагаше неприятности. Барди закара младежа до къщата на Горо, поговори известно време с Рок, като се опита да го успокои, че скоро всичко с него ще бъде наред, после се отправи към снимачната площадка.

Когато през вечерта се завърна в дома си, той стигна до простия извод, че готварските способности на Малона са нещо изключително, а усамотяването с нея повече от чудесно.