Завладяването на Америка

6

Крал Барди бе разбуден от първите слънчеви лъчи, които огряха лицето му през илюминатора до леглото. Той скочи от него, привърши набързо с тоалета си и изхвръкна от разкошно обзаведената каюта. Навън вече го очакваха Рок Свенсон и адмирал Нелси, които може би не бяха мигнали през изминалата нощ. Той се приближи до тях и ги поздрави. Забелязал появата му, дежурният наблюдател се наведе над площадката, окачена на главната мачта и ловко като маймуна се спусна по въжената й стълба, която водеше към палубата.

— Ваше Величество, разрешете да доложа, през нощта нямаше никакви произшествия! — рапортува той на един дъх.

— Добра новина. Връщай се на мястото си — нареди кралят. — Предполагам, че скоро ще бъдеш сменен.

— Тъй вярно, Ваше Величество — отдаде чест морякът и тръгна обратно.

— Всичко по брега изглежда прекалено спокойно — отбеляза Рок. — Но интуицията ми подсказва нещо друго. Не може никой да не е забелязал дванайсет големи кораба, които вчера по светло хвърлиха котва в този залив. Сушата изглежда прекалено пуста и смълчана, откъм джунглата не се чуват дори птичи песни.

— Не преувеличаваш ли опасенията си? — попита Барди. — Възможно е този бряг винаги да е бил безлюден.

— Инстинктът ми никога не ме е лъгал. Наоколо се носи мирис на опасност.

— Адмирал Нелси, започвай подготовката по дебаркирането — нареди кралят, без да обърне голямо внимание на думите на приятеля си.

— Слушам! — отвърна адмиралът и се запъти към капитанския мостик, където го очакваше морякът, отговорен за сигнализацията.

— Не е за вярване, но ние наистина открихме тукашната Америка — отбеляза Рок удивено.

— Така е, освен това поставихме и рекорд за първо преплуване на океана на кораб с парна машина — отвърна приятелят му. — Снощи се порових в компютъра и в «Енциклопедия Британика» намерих, че в света на Холивуд това е било извършено през 1831 година и е траело четиридесет дена, а ние го направихме за трийсет и три. Корабът «Роял Уилиям» е имал парна машина с мощност от сто и шейсет конски сили, докато нашите са с по шестстотин. Водоизместимостта му е била триста шестдесет и три тона, при наша от две хиляди и петстотин. Развивал е скорост от около десет възела в час, а ние сме се движили с над дванадесет. Размерите на онзи кораб са били петдесет на тринадесет метра, докато нашите са сто на осемнадесет. Простото сравнение показва, че превъзхождаме неговия рекорд по всички показатели.

— И какво от това? Виждам, че те бива по техническите съпоставки, но те малко ме интересуват — рече едрият мъж. — Все ми е едно за колко време щяхме да стигнем дотук. Много по-интересно ми е да разбера какво се крие зад храсталаците срещу нас и в началото на джунглата. Струва ми се, че забелязах някакво движение.

— Може да е било животно.

— Едва ли, все някога то щеше да се покаже. Смятам, че моряците в лодките трябва да бъдат в състояние на пълна бойна готовност, а виждам, че повечето от тях вече са спуснати.

— Нека да бъде така — рече Барди и отправи съответния условен знак към адмирал Нелси, който го наблюдаваше през стъклото на командната кабина. — Предлагам да се настаним в някоя от следващите лодки. Моряците, които скоро ще се превърнат в морски пехотинци, сигурно ще очакват техният крал да ги поведе и първи да стъпи на новооткрития бряг, за да забие знамето на Обединеното Кралство.

— Това ще стане само през трупа ми — каза сериозно русият гигант. — Прекалено обичам краля си, за да го оставя да се подложи на такъв голям риск. Нека генералите Дого, Бино и Заган да си проведат десанта, а за нас винаги ще остане време да направим предложеното от теб.

— Какви ги дрънкаш? Никога не съм бил страхливец — възмути се Барди.

— И аз мога да кажа същото за себе си, но сега се налага да останем тук, на кораба. Усещам го интуитивно, послушай ме — настоя Рок. — Отивайте по каютите си! — извика той силно на Нилс, Викто и Дорго, които незабелязано се бяха приближили към тях и сигурно бяха подслушваха разговора.

Децата недоволно се отдалечиха. Стреснат от вика му, Дзог отвори огромните си очи и се втренчи в суетнята около корабите, после отново задряма.

Кралят се примири с положението. Никога досега не беше виждал приятеля си толкова категорично настроен и реши да изпълни съвета му. Двамата повдигнаха биноклите към очите си, същото направи и адмирал Нелси със своя, който беше първия роден образец, изработен в Университета на Славна Победа и изобщо в околния свят, с който факт адмиралът доста се гордееше.

Лодките започнаха да акостират на непознатия бряг. Моряците изскочиха от тях, нагазиха в плитчината с насочени пушки, разгърнаха се в дълга редица и внимателно започнаха да напредват по широката около четиристотин метра пясъчна ивица, образувана от приливите и отливите. Зелените им каски, изработени от фибростъкло — последното технологично постижение в Обединеното Кралство — проблясваха под лъчите на слънцето и те вече се бяха превърнали в морски пехотинци. Следващите лодки, предвидени по реда на дебаркиране, акостираха до тях и втората разгърната редица повтори действията на първата. Последва трета и последна. Като предпазна мярка, планът за началното настъпление предвиждаше участието на не повече от една четвърт от личния състав на корабите, а той наброяваше около хиляда и двеста човека.

Кралят и Рок Свенсон напрегнато наблюдаваха развитието на десанта. Първата редица вече се бе доближила на петдесетина метра от храстите, които предхождаха джунглата, когато те оживяха. Над тях се показа се гора от човешки глави, след това изникнаха и торсовете на ярко оцветени фигури, които държаха в ръце къси копия и боздугани. Ревът, който нададоха, стигна до палубата на Завоевател и изглеждаше нечовешки. Намеренията на внезапно възникналите нападатели не подлежаха на съмнение. Челната редица от пехотинци залегна и генерал Дого, който ги ръководеше и бе останал прав на десния фланг, издаде заповед за стрелба. Колегата му Заган, който стоеше на левия фланг на втората, направи същото. Неговите хора приклекнаха и изпразниха мускетите си в тълпата от ревящи тела, които настъпваха към тях, готова да прегази залегналите. Генерал Бино, който бе застанал в средата на останалата на крака трета редица, не закъсня със заповедта си и третият залп се стовари върху остатъците от нападателите. Но макар и пооредели от загубите, които понесоха, ревящите същества съвсем нямаха намерение да отстъпват. Постепенно те се смесиха с бойците на Обединеното Кралство, които след като изпразниха пистолетите в телата им, съвсем нямаха време да ги презареждат и се принудиха да встъпят в ръкопашен бой. Тактиката на водене на битка на местните аборигени беше проста. Удряха с боздуганите си и след това пронизваха телата на противника с късите си копия. Стоманата на мечове и ками сякаш оживя в ръцете на морските пехотинци и започна да сече живата плът на врага. Първоначалната му численост ги превъзхождаше поне трикратно, но след мускетните залпове и изпразването на пистолетите, силите бяха донякъде изравнени. Звукът от ударите на оръжията, бойните викове и стоновете на ранените се разнасяха над широкия залив.

Бяха изминали не повече от двадесет минути, но стана явно, че битката не се развива в полза на бойците на Обединеното Кралство — морските пехотинци на Барди, макар и бавно, определено отстъпваха. Пясъчната ивица вече беше осеяна с труповете на хора от двата лагера. Всред масата от вкопчени едно в друго тела особено се открояваше фигурата на един вражески войн — мускулест гигант с намазано с червена боя лице, и боядисана в яркожълто ризница, който покосяваше всичко по пътя си с огромния си боздуган. Каските на бойците малко им помагаха под страшните му удари. Носени от вятъра, виковете на падналите войни на Обединеното Кралство достигаха до ушите на неговия владетел и сърцето му се свиваше от болка.

— Подай сигнал за отстъпление — изрева той през рупора на адмирал Нелси, който продължаваше да стои на капитанския мостик и не отделяше очи от бинокъла.

Двете носови оръдия на «Завоевател» изгърмяха едно след друго. Изненадани от необичайния за тях силен звук, чуждите войни преустановиха за момент атаката си, а остатъците от бойците на Барди използваха смайването им, втурнаха се към лодките си и бързо загребаха към корабите. Враговете им бързо се окопитиха и към малките съдове полетя рояк от копия, които причиниха допълнителни загуби. Победените в стълкновението с неимоверни усилия успяха да се отдалечат на безопасно разстояние. За щастие сред тях се забелязваха Дого, Бино и Заган. Калените в битките генерали бяха успели да оцелеят.

Кралят за малко щеше да захвърли бинокъла си от мъка. Понесеното поражение му напомняше за битката с черните рицари в замъка на Рогонал, когато беше принуден да избяга обратно в света на Холивуд. Лицето му се изкриви от ярост и мъка.

— Лоша работа — промълви Рок. — Друг път обръщай повече внимание на предупрежденията ми. Инстинктът ми никога не ме е лъгал.

— Това е крайният ефект от лошото предзнаменование, което пристигна с появата на гарвана — рече Горо, който незабелязано бе застанал до тях. — Казвах ли ти? Той им е бил Наблюдател, затова ни очакваха.

— Защо не вървиш на… — понечи да изпсува Барди, но успя да се овладее. — Забелязали са ни още вчера и са се подготвили. Но след малко ще видят как изглежда дяволът. Ще изчакам последната лодка да се прибере на борда и ще ги запозная с оръдията ни. — Адмирал Нелси! — извика той през рупора.

— Слушам, Ваше Величество! — откликна адмиралът от своя мостик.

— Обърни корабите с борд към брега и дай заповед за оръдейна стрелба по гадовете, докато още не са изчезнали от пясъчната ивица. Както виждам, сега се занимават с претърсване на трупове, сигурно мародерстват. Искам до час да ми представиш справка за загубите ни.

Кралят се обърна и отново поднесе бинокъла към очите си.

— Не може да се каже, че са диваци — промърмори той по едно време. — Като изключим боядисаните им лица, те притежават всички белези на организирана войска. Имат ризници, направени от ярко боядисани плочки, притежават шлемове, налакътници и наколенници. Оръжията и сандалите им са еднакви.

— На мен ми направи впечатление нещо друго — рече Рок Свенсон. — По време на боя сякаш напълно им липсваше чувство за самосъхранение, всичките изглеждаха като зомбирани. Вървяха напред като механични кукли и изобщо не им правеше впечатление, че съседите им падат покосени от залповете.

— Може да са били омагьосани — обади се Горо. — Чувал съм за велики магьосници, които могат да подчиняват на волята си цели тълпи.

— Пак ли започваш с глупостите? — попита ядосано Барди.

— Съвсем не са глупости, а гола реалност. В света на Холивуд го наричаха «масова хипноза».

— Може би има право — намеси се Рок. — Въпросът е кой дърпа нишките на тези зомбирани главорези. Липсва ни предварително разузнаване, направихме голяма грешка, че не го проведохме.

— Дзог за какво е? — попита ехидно магьосникът. — Спи като заклан и дори шумът от битката не успя да го събуди. Нека да си поразмърда големия корем и да огледа от високо какво се намира зад бреговата линия.

— Едва ли може да лети — въздъхна Барди и внезапно се сети за Дорго, но идеята да изпрати дете на въздушно разузнаване не беше от най-добрите.

— Отивам да събудя огромното дебело говедо — предложи с неочаквана смелост Горо. — То трябва да се размърда, за да бъде полезно с нещо.

— Не е говедо а дракон — отбеляза Барди без настроение. — Внимавай да не те размаже с опашката си в просъница, защото ако случайно те уцели, лошо ти се пише.

Кралят по принцип одобряваше идеята на магьосника, но се съмняваше, че тя може да бъде реализирана. Драконът би свършил добра работа на сушата, но не ставаше за летене. Дали не трябваше да поговори с него за Дорго? Изпитваше предварително неудобство от подобен тип разговор, но…

Мислите му бяха прекъснати от първият масиран залп, произведен от корабните оръдия, който го оглуши, после последва втори и трети, накрая настъпи зловеща тишина. След като димът се разнесе, Барди поднесе бинокъла към очите си и остана изумен. Брегът бе заприличал на разорано окървавено бунище, по чиито ями и малки хълмчета бяха разхвърляни части от човешки тела и изкривени оръжия. По разораната от гюлетата пясъчна ивица все още се забелязваха не повече от петдесетина останали живи главорези, които този път се насочваха обратно към джунглата. Повечето от тях куцаха.

— Огън! — изрева кралят. — Доубийте тази пасмина!

Оръдията на корабите мълчаха.

— Какво става? — обърна се Барди към адмирал Нелси. — Защо стрелбата не продължава?

— Не зная, Ваше Величество! Никога досега не се е случвало нещо подобно. Издадох нужната заповед, но оръдията замлъкнаха.

— Повикай някой от артилеристите.

— Тъй вярно, Ваше Величество.

Иззад надстройката на кораба се подаде грамадната глава на Дзог, който сънливо мигаше с огромните си очи. Встрани от него се показа хилавата фигура на магьосника.

— Каква е тази пукотевица? — рече драконът. — Човек не може да си поспи.

— Проспа сражението, но добре че пропусна и първото ни поражение — отбеляза унило Барди. — Защо ли и аз не съм някой дебел дракон?

— Длъжността на крал ти отива по-добре — усмихна се вяло Рок. — Иначе кой ще поема отговорностите?

— Казах му да напъне дебелия си задник и да се поразходи над джунглата, но той твърди, че на кораба не му стигало място за засилване — заяви Горо.

— Така ли е? — попита унило кралят.

— Дребният пръдльо не лъже — каза Дзог. — При драконите е като при самолетите. Колкото по-голяма е машината, толкова пистата за нея трябва да бъде по-дълга. Трийсетте метра, които остават до носа на кораба, не са достатъчни. Ще се засиля, а после има опасност да се пльосна в морето, без да успея да излетя.

— Лоша работа — намръщи се Рок. — Много се надявахме да придобием чрез теб разузнавателни данни. Сега нито знаем с какъв противник си имаме работа, нито познаваме неговата численост.

— Какво ще кажеш, ако възложим задачата сина ти? — попита несмело кралят.

— Дорго ли? В никакъв случай. Още е малък е за подобни действия.

— Не съм — възмути се дракончето, което изглежда тихичко се бе прилепило към групата им и както обикновено бе подслушвало разговорите на възрастните. Драконите по принцип са любопитни, малките дракончета — съвсем. — Какво толкова ще ми стане?

— Може да те наранят с някакво оръжие, например с дългобойна стрела. Вече разбрах, че тези типове са доста опасни.

— Ще летя много нависоко — възрази синът му.

— Знам ли какво може да стане? Съвсем не ми се иска да го направиш.

— Разреши ми, татко! Искам да бъда полезен. Ако не ми разрешиш, току-виж съм литнал по собствена инициатива.

— Добре, синко, нека да бъде на твоята. Не мога да се преборя с магарешката наследственост на майка ти. Но първо набери голяма височина и добре се оглеждай какво става под теб и наоколо. Не искам неприятности. Ако усетиш нещо подозрително, веднага пикирай към нас.

Дорго подскочи от радост, затича се към носа на кораба и след десетина метра пробег разтвори криле и литна. После започна да набира височина. Драконът продължи да го наблюдава и с умиление следеше елегантният полет на сина си.

— Разрешете да доложа! — изникна пред краля един от артилеристите. — Барутът отказва да се запалва! Разбрах, че и на останалите кораби положението е същото.

— Какви ги говориш!? — онемя Барди.

— Вече предположих, че тук се намират могъщи магьосници — обади се Горо.

— Млъкни! — сряза го кралят. — Отворихте ли някое запечатано буре, за да го изпробвате?

— Тъй вярно, Ваше Величество. Барутът от него също не гори.

Лицето на Барди пребледня.

— Донеси ми мостра — рече той. — Веднага!

Докато артилеристът тичаше към трапа, водещ към долните палуби, Рок внезапно извади единият от пистолетите си, освободи предпазителя, насочи оръжието нагоре и натисна спусъка. Чу се само изщракване и притежателят му изненадано го погледна.

— Положението е по-лошо, отколкото си го представях — заяви грамадният мъж. — Налага се или да продължим битките с по-традиционни средства, или да обръщаме корабите обратно. В крайна сметка нали вече открихме Америка?

— Второто няма да стане — заяви Барди с леден глас. — Трябва да открием причината за негодността на барута и да продължим завоевателната кампания.

— Ако можем — добави лаконично драконът.

— Гарванът — намеси се Горо. — Той може ни укаже истинската причина, ако успеем да го проследим. Всеки Наблюдател се връща от посетеното мястото, за да докладва на господаря си какво е видял.

— Още малко и ще започна да вярвам в твоите глупости — каза кралят отпаднало.

— Барутът в гилзата на патрона също е негоден — отбеляза мрачно Рок. — Във вашия свят всичко е възможно, така че не е изключено да си помисля за намесата на други сили.

— Така е — потвърди уверено магьосникът. — Ако в книгата ми за заклинания съществуваше магия за възвръщане на барутните качества, положението щеше да бъде съвсем друго. Но когато са я писали, древните шумери сигурно не са имали понятие какво представлява този ценен продукт. Магьосникът, разградил химическият състав на това съединение, сигурно е много велик. Евентуално е направил комбинация между няколко различни магии.

Настъпи общо неловко мълчание. В това време артилеристът се върна запъхтян и връчи на краля издута кожена кесия. Барди загреба с пръсти известно количество от съдържанието й и го разтри, след това го помириса. Рок Свенсон последва примера му.

— Барутът изглежда влажен — рече той.

— Не толкова влажен, колкото прекалено мазен на пипане — констатира кралят. — Но миризмата му е същата.

— Да се опитаме да го подсушим — предложи приятелят му. — Ще го загреем върху готварската печка в кухнята и ще видим дали ще се запали от високата температура.

— Да го направим, тогава.

Двамата тръгнаха към кърмата на кораба, където се намираше кухненското помещение, а драконът и Горо продължиха да обсъждат темата за възможността от наличието на някой могъщ магьосник, който им мътеше водата.

След двайсетина минути Барди и Рок се завърнаха с унил вид.

— Не гори — заяви кралят категорично. — Сигурно химическият състав на компонентите му е променен.

— Предлагам да го изхвърлим от корабите — рече неочаквано Горо.

— Да не си луд? — учуди се Барди.

— Ами ако неизвестният могъщ магьосник направи нова магия, с която да възвърне качествата му и същевременно да взриви цялото му количество? Всички ще хвръкнем във въздуха — почти прошепна възрастния човек и се огледа страхливо.

— Защо се оглеждаш като лалугер? — присмя му се Дзог. — От какво се опасяваш?

— От гарвана, разбира се. Ако се намира наблизо, може да ме подслуша и да доложи на господаря си за току-що казаното от мен. Не искам да стана автор на идея за масово унищожение.

— Много те е страх за собствената ти дърта кожа — присмя му се драконът и отново втренчи поглед в небето, където Дорго се бе превърнал в едва забележима точица. — По дяволите, какво става там, горе! — изрева той и едва не опърли с пламък стоящите около него.

Барди и Рок стреснато поднесоха биноклите към очите си.

Около Дорго сякаш извираше огромна черна субстанция, която с невероятни темпове се превръщаше в страшен буреносен облак. Чистото доскоро небе се покриваше с тъмен оловен похлупак. В центъра му се завъртя мощен вихър, който скри дракончето от погледите и се бързо се превърна в дълга фуния. Със всеки изминат миг тя се удължаваше и гигантският й хобот се насочваше надолу към залива, сякаш жадна да го изпие.

— Торнадо! — извика Барди. — Обявявам тревога! Адмирал Нелси, дай заповед за изтегляне на корабите от залива!

Докато огнярите неистово мятаха лопати с въглища в пещите в трюмовете, краят на черното чудовище докосна крайбрежната ивица и започна да всмуква пясък и човешки остатъци. То ги издигаше на определена височина, после центробежната сила на зловещата черна тръба отново ги изхвърляше и откъснатите от гюлетата крайници и парчета от човешки трупове се сипеха над залива като злокобни птици на смъртта. След като «почисти» брега, торнадото се насочи към залива и към акостиралите кораби. Атмосферата съвсем притъмня, в настъпилия полумрак едва се забелязваше какво става наоколо. От началото на бурята бяха изминали не повече от двайсетина минути. За това време пещите в машинното отделение бяха вдигнали парното налягане, котвите бяха прибрани и всички кораби на пълен ход направиха завой и тръгнаха към открито море. С всеки изминат миг вълните ставаха все по-огромни и подмятаха големите съдове като черупки. Силният вятър вдигаше във въздуха парцали от пяна и поваляше хората, останали на открито.

— Дорго! Детето ми! — надвиши ревът на бурята гръмогласният вик на дракона.

Барди и Рок, които се бяха вкопчили в перилата на кораба, трудно забелязаха малкото драконче, което отчаяно се бореше със силния вятър и се мъчеше да кацне на палубата. Стана очевидно, че за щастие бе успяло да се отскубне от зловещата тръба. Но един от силните пориви на бурята го блъсна надолу и то падна във вълните, непосредствено до борда на кораба. Без да му мисли много, Дзог се засили и тежкото му тяло пльосна във водата, като изригна гейзер от пръски и пяна.

— Помагай! — изрева Барди на Рок и се спусна към най-близката лодка, която висеше на лебедката си.

— Ти си луд — надвика шумът от бурята приятелят му. — Трябва да спасяваме себе си!

Без да му отвърне, кралят се добра до едната от двете ръчки на най-близката до тях лебедка и с неимоверни усилия започна да спуска лодката, закрепена за нейните въжета. Рок се хвърли да му помага. След няколко минути, дъното на малкия съд се удари в една от вълните, след това за малко не се сплеска от друга, която го запокити в борда на кораба.

— Стой тук, за да ме изтеглиш обратно — извика Барди на приятеля си.

Смелият мъж прехвърли въжената стълба през перилото и подмятан от вятъра, започна да слиза по нея. Бордът на лодката опасно се удряше в тялото на кораба, но тя упорито оказваше да се превърне в трески. Когато кралят стигна до нея и влезе във вътрешността й, забеляза, че огромната глава на Дзог стърчи над водата в непосредствена близост, а Дорго се бе вкопчил с лапи в дългата й шия. С неимоверни усилия, драконът успя да догони кораба и да доплува възможно най-близо до лодката. Барди се протегна и с риск да бъде изхвърлен във водата, издърпа Дорго при себе си, след това подаде знак на Рок да го изтегли нагоре.

— Как да измъкна и теб? — надвика той рева на бурята, увиснал над Дзог.

— Не се безпокой — успя да отвърне драконът, който вече изоставаше, изтощен от надпреварата с хода на кораба. — Най-добре е да плувам към брега.

— Ще се върна да те взема при първа възможност — изкрещя Барди и насочи вниманието си към последните два три метра, които оставаха до палубата. Извънредно уплашен, Дорго отчаяно се бе вкопчил в него.

Грамадният мъж успя да се справи сам с издигането на лодката. Барди му подаде дракончето, после те приведени се спуснаха към първата им попаднала каюта.

След като влязоха в нея, бурята започна да утихва.