Завладяването на Америка

10

— Виждам, че си прекарал доста бурна нощ — отбеляза на сутринта Рок Свенсон, след като Барди влезе в трапезарията. — Личи ти, освен това през нощта се дочуха интересни звуци.

— И какво? — сопна се Барди и почервеня.

— Успокой се, няма да кажа на Хелга — ухили се приятелят му. — Ако искаш моето мнение, бих казал, че никой мъж не е в състояние да устои на Малона. В подобна ситуация и аз щях да капитулирам, щях да й се отдам напълно. Впрочем къде е причината за нощните ти вълнения?

— Откъде да зная? Сигурно е някъде наоколо. Предлагам да прекратим тази тема на разговор.

— Не се притеснявай толкова, знаеш, че на кралете им е позволено повече, отколкото на простосмъртните — подигра му се Рок, но усети, че е прекалил и смени темата: — Вземи си прясно изпечена царевична питка, в каната има и някакво безалкохолно питие, което действа доста ободрително. Не знам от какво са го приготвили, но напълно замества кафето или чая. Сигурно е местната кока кола.

Барди наля от течността в купичката пред него, отчупи късче от питката и замислено го задъвка. Докато разсъждаваше върху перипетиите от предишния ден и съставяше план за днешния, завесата на трапезарията се открехна и Горо се вмъкна в нея, мигайки сънено.

— Преди да започнеш да се храниш, кажи на някой от охраната пред къщата да повика Дасо — нареди. — И да вземе торбичка с барут.

— За какво ти е притрябвал този сополанко? — попита недоволно магьосникът.

— Не искам да разсъждаваш, а да изпълниш поръчката — отряза го Барди и Горо мърморейки излезе навън, като се размина с генерал Дого, който току-що влизаше в трапезарията.

— Разрешете да доложа! — изпъна се той пред масата. — Нощта премина без произшествия.

«Не и за мен — помисли кралят с известно чувство на съжаление. — Слабите ми задръжки предадоха Хелга.»

— Много добре. Седни да хапнеш с нас — предложи той.

— Вече закусих, Ваше Величество. Благодаря за поканата. Каква ще бъде следващата ви заповед?

«Виж ти — учуди се Барди. — Бившият селянин се е научил на съвсем прилични обноски. Не напразно стигна до чин генерал.»

— Следи за реда във войската и нека всеки боец да поддържа бойна готовност. След час ще реша какви ще бъдат следващите ни действия.

— Тъй вярно — отново се изпъна Дого и излезе.

— Добре си ги стегнал — отбеляза Рок. — Нека тази сутрин децата да се наспят добре. Впрочем какво мислиш да правим?

— Зависи — отвърна неопределено кралят. — Надявам се на нещо.

Влизането на Дасо и магьосникът, който го бе изчакал да прекоси площада, предотврати нови въпроси.

— Горо, седни да се нахраниш, но преди това дай книгата със заклинания на Дасо — каза Барди. — Искам да го изпробвам докъде е напреднал.

Магьосникът извади скъпоценната вещ от джоба на мантията и с кисела физиономия я хлопна на масата. След това взе паница с няколко питки, кана с напитка и седна в противоположния й край.

— Носиш ли торбичка с барут? — попита кралят младежа.

— Да, Ваше Величество.

— Ела насам и седни до мен!

Дасо изпълни нареждането с израз на страхопочитание. Барди извади от джоба си преобразувателя и накратко му разказа какво се иска от него.

— Прочети съответното заклинание, искам да създадеш кама — подкани го той.

— Книгата няма да ми е нужна — заяви смутено Дасо и погледът му стана още по-блуждаещ.

— Защо?

— Защото я зная наизуст.

— Тогава карай както решиш — каза Барди. — Заеми позиция над този уред. Ето така — нагласи той положението на главата му.

Лицето на младежа се напрегна и устните му бързо зашепнаха магическите думи. След по-малко от минута, върху повърхността на масата се появи изящна на вид кама, която поразяваше погледа със съвършенството си.

— Браво! — похвали го кралят. — От теб ще излезе много голям магьосник. Сега се опитай да създадеш втора, но без помощта на заклинание. Просто се концентрирай умствено и си я представи.

Дасо се напрегна и по челото му се появиха капки пот. Почти за същото време, до първата кама възникна втора.

— Не сме знаели какво съкровище е пътувало с нас — възкликна Рок. — Намерихме конкурент на атлантите!

— Изглежда е така. Вторият път наистина ли не употреби заклинание? — попита строго кралят.

— Не — съвсем се изпоти Дасо. — И аз не разбрах как се получи.

— Отлично, моето момче — потупа го Барди по рамото. — Не се притеснявай, ти си чудесен. — Сега извади щипка барут от торбичката и я посипи на масата. Така, добре, остава ти да си представиш, как тази засега негодна субстанция се възпламенява и изгаря.

Този път не минаха и двайсет секунди, когато купчинката върху масата лумна и за малко не опърли веждите на младежа. Барди потисна потика си да го прегърне. След това извади единият от двата си пистолета, прицели се в отсрещния отвор на стената и натисна спусъка. Изгърмяването на изстрела накара околните да подскочат от местата си, само Рок остана невъзмутим.

— Нека да направим последен опит — рече кралят, отсипа върху масата ново количество барут от торбичката, извади запалка от джоба си, щракна я и я поднесе към него. Барутът лумна с чудесен пламък. Свойствата му се бяха възстановили, Дасо беше успял да извърши необходимата за това трансформация.

— От днес нататък, винаги ще се навърташ близо до мен — обърна се кралят към младежа. — И докато трае кампанията, косъм не бива да пада от главата ти. Разбра ли? Назначен си за главен специалист по преобразуванията с месечна заплата от десет златни барди. Сега временно си свободен.

— А аз какво ще правя? — попита Горо след като младежът излезе навън, пребледнял от щастие. — Ето защо не исках да обучавам последователи в професията, за да не стана излишен — произнесе той с отпаднал глас.

— Приятелите никога не стават излишни — успокои го Барди, приближи се към него и го прегърна през раменете. — Винаги може да има нужда от теб и засега никой не може да ти отнеме поста на главен съветник.

Донякъде успокоен, Горо си прибра книгата за заклинания и я пъхна в джоба на мантията си.

— Дано да е така, както казваш — заяви той и излезе навън с понижено самочувствие.

— Старецът доста се засегна — отбеляза Рок.

— Такъв е животът — отвърна Барди. — Не само трябва да се осланяш на минали заслуги, но и да даваш път на младите. По всичко изглежда, че престоят ни тук ще продължи още няколко дни.

— Защо?

— Защото ще изпратя част от бойците да донесат от корабите оръдия и мортири. Предстои ни поход към Теночтан, не можем да се лишаваме от боевата си мощ.

— Правилно разсъждаваш — съгласи се Рок. — Но какво ще стане, ако барутът отново откаже да действа.

— Дасо ще му възвръща качествата.

В този момент завесата на входа на трапезарията се отмести, Барди се обърна и усети как кръвта му нахлува в главата, а сърцето му рязко ускорява ударите си. На по-ярката, вече дневна светлина, Малона изглеждаше още по-ослепителна. Беше облечена в туника от лека материя, през която прозираха формите на тялото й, краката й бяха обути в златни сандали, което вероятно бе демонстрация на нейното издигнато положение в обществото и заможност. Прибрана със златен ширит, косата й изглеждаше току-що измита. Тя забеляза смущението му, но прояви достатъчна тактичност и не показа пред Рок дори намек за интимност. Наистина беше изключително умна.

— Добро утро — пропя сладкият й гласец. — Надява се спали добре — мярна се в очите й познатото хищно огънче. — Мой баща иска да говори с теб — обърна се тя към Барди. — Аз ти превежда, колкото може.

Кралят стана мълчаливо от мястото си и я последва. Преди да изкачат стълбата, Малона издебна подходящ момент и впи устни в неговите в страстна целувка. Ситуацията ставаше повече от деликатна. Той не познаваше местните обичаи и не знаеше дали нощното му увлечение няма да има непредвидими последствия. Сякаш отгатнала мислите му, Малона каза:

— Аз вече разбрала. Викто твой син, ти има друга жена. Но тази жена далече, сега аз тук. Ти няма да има проблеми с мен.

Двамата влязоха в стаята на възрастния човек. След кратък, но труден и тягостен за него разговор, поради езиковата бариера, той все пак разбра, че Кекатун, както мъжът се наричаше, е нещо като кмет на Тучока и че по пътя към столицата има още няколко такива селища, а тази страна, която се нарича Мохака, някога се управлявала от крал Мотисима, чиято резиденция била в главния й град Теночтан, но това било докато не се появили другите много лоши хора (атлантите). След това работите тръгнали много зле, защото новопристигналите правели какво си поискат и взели при тях много младежи, които престанали да се държат като свободни хора, защото без съпротива изпълнявали всичко, което им нареждали. Кекатун бил много благодарен на Барди, че накарал поне един от пришълците да си отиде оттук и не се сърдел, че някои от избитите младежи били жители на Тучока, защото те вече не били нормални и не знаели какво правят. Нашествениците накарали местните жители да се молят на Борхатун, техният бог, докато по-рано те имали свои божества и Барди направил много добре, като го унищожил, както вече се разбрало от сина му Викто. И ако смелият голям войн имал желание, нека да останел гост на неговия дом колкото дълго пожелае.

Преводът на Малона бе придружен от много жестове, които заменяха липсващи думи, но все пак тя успя да предаде посланието на баща си. Барди благодари за гостоприемството и излезе в коридора с чувство на облекчение, след това измънка на девойката, че го очакват неотложни задачи и побърза да се измъкне от къщата. Все още не бе наясно със себе си относно бъдещите им отношения.

Не беше стигнал и до средата на площада, когато усети, че някой върви по петите му. Той хвана по навик меча си, обърна се рязко и срещна недоумяващо-блуждаещия поглед на Дасо. Младежът беше приел нареждането му съвсем буквално и се стараеше да не се отделя от него. Кралят му се усмихна и влезе във входа на залата.

Морските пехотинци бяха в състояние на бойна готовност. Напълно въоръжени и облечени, те стояха в очакване на по-нататъшни нареждания. Генерал Дого се приближи към него.

— На вашите заповеди, Ваше Височество — отдаде той чест. — Изпълних вашите разпореждания.

— Свободно — каза Барди. — Организирай необходимия брой хора, които да се завърнат до брега с мулета и лафети, за да докарат оръдията и мортирите. Барутът отново може да се използва.

— Чудесна новина! — възкликна генералът. — Трябва да вземем двуколките и резервните мулета, които останаха на Покорител, Буревестник и Слънчев лъч. Досега използвахме лафетите като по-здраво изработени и поради негодността на барута.

— С теглото си, те спасиха живота на повечето впрегатни животни — отбеляза кралят и си даде сметка, че Дого все пак умее да разсъждава, а не само да изпълнява заповеди. — Надявам се, че до два-три дена ще се справиш със задачата. Ако се наложи, ще наемем за носачи част от местното население. Естествено срещу заплащане. Пожелавам ти успех!

Генералът отдаде чест и скоро гръмогласните му заповеди се разнесоха сред бойците. Кралят излезе навън, за да наблюдава организацията по отпътуването и след като провизиите, палатките, кухненския инвентар и мунициите бяха пренесени в залата, а колоната от впрегнати мулета и хора тръгна към изхода на селището, той реши да се върне в гостоприемния, вече придобил особен нюанс дом на жената, която снощи го бе подлудила от страст. Наближаваше време за обед.

Барди влезе в трапезарията и се заслуша в разговора на Рок и Горо, който се въртеше около предстоящия поход към столицата. Дасо се бе разположил до Викто, Нилс и Дорго, и мълчаливо внимаваше да не изпусне нещо. Малона както и предишния път разменяше думи с децата, но този път не се опитваше да се намеси в разговора на възрастните. Бе очевидно, че тя се старае със всички сили да подобри начина си на говор и речниковия си запас. Сервираните ястия и този път бяха доста вкусни, накрая се появиха и част от останалите от предишния ден магически банани.

След като се нахраниха, домакинята прекара целия следобед в обществото на Викто и Нилс, които явно се чувстваха поласкани от ролята си на учители на тази красива жена. Барди използва липсата на ангажименти и се отдаде на плодотворен следобеден сън, който възстанови силите му след продължилата почти цяла нощ сладка борба. Рок взе компютъра му и започна да се разхожда из многобройните му файлове, а Горо побърза да последва кралския пример.

Вечерята премина в същия тон на разговори, единствено количеството изпита алкохолна напитка превиши това от предишната вечер. Рок и Барди изпаднаха в сравнително добро настроение и се отдадоха на спомени от битките в Ере и Брита. Кралят тръгна да си ляга във все същото повишено настроение, потиснал въпросителните, които все пак витаеха в мозъка му. Малко по-късно през същата вечер, гъвкавото младо тяло на Малона отново се прилепи към неговото и прекалено бързо сломи вътрешната му съпротива.

На следващият ден не се случи нищо особено, беше настъпило загадъчно затишие. Най-вероятно Гопо бе уведомил сънародниците си и врагът подготвяше нова армия, понеже експериментите с предизвикването на природните стихии не бяха дали желания резултат. В късния следобед, Дзог се довлече до площада с невероятно подут корем и предизвика голям ужас всред местните обитатели, които вече бяха започнали да се подават от къщите си. Но без да ги удостои с поглед и без да обръща внимание на околните шумове, огромният звяр се пльосна върху каменната настилка и потъна в дълбок сън. През същата вечер, Малона за трети път посети кралското легло, а Барди като че ли започна да свиква с изневерите, за които не можеше да се отрече, че са доста сладки.

В късната сутрин на третия ден, площадът се огласи от тропота на пристигналите двуколки и оръдия. Кралят излезе навън, за да ги посрещне и Дого му рапортува, че операцията е минала без произшествия и загуби на жива сила. Той го освободи и помисли за съвсем естествено да отложи началото на похода към Теночтан за следващия ден. Преходът, на бойците, заедно с тежката екипировка, сигурно им бе струвал големи усилия и те със сигурност се нуждаеха от почивка. За два дни те бяха изминали повече от сто километра и постигнатото от тях граничеше с героизъм. Барди направи инспекция на часовоите по стената, погледа приготвянето на храната за бойците, провери дали Буцефал има достатъчно зоб, след това поговори с дракона, който беше благоволил да се събуди, накрая се отправи към къщата, в която се беше настанил. Рок, Горо Дасо и децата вече го очакваха, седнали на масата. Малона му хвърли с поглед, с който накара кръвта му да заври и извика на готвачките да сервират.

След вечерята, тя отново го посети в леглото, а той не намери сили да я отблъсне. Любовната битка продължи няколко часа, като се водеше с променлив превес. Накрая кралят се отпусна преситен и уморен, а тя не напусна постелята му.