Завладяването на Америка

23

Корабът Завоевател се появи в тесния морски провлак и започна да се промъква между коварните подводни скали, които го деляха от пристанището на Омала, едва забележимо в далечината. Следваха го останалите девет кораба от флотилията на крал Барди I и докато капитан Колбер тревожно се взираше в цвета на водата и непрекъснато измерваше дълбочината, кралят беше увлечен от доста необичайни занимания, започнати преди час. В каютата му се намираха Дасо и атлантът Рилон, който даваше обяснения за странните предмети, конфискувани при битките.

— Виж това — посочи атлантът изящна плетеница от тънки златни жички, обгърнала плоска кутийка. Според вашата митология този предмет би трябвало да се нарича морфиум. Предназначението му е да гони кошмарите и да предизвиква добри сънища, от които всяко живо същество се нуждае. Трябва само да се съсредоточиш върху нея, да отправиш съответното пожелание и да го пъхнеш под възглавницата. След като заспиш ще получиш най-добрия сън, предназначен за света на материално живите. Съседният предмет предизвиква заместител на секса, който отдавна не практикуваме в пряк смисъл. Знаеш, че след нашествието на враговете ни в нашата раса настъпиха генетични изменения. За активирането му се изисква същото кратко съсредоточаване.

— Нима се сношавате един с друг? Струва ми се невъзможно — отбеляза Барди. — Не притежавате нужните физически органи.

— В случая не се отнася за физическо съвкупление, а за умствено. Преди нашествието на келтоните всичко е било различно, бих казал доста по-нормално. Някои от нас са имали статуса на жени, други на мъже. Но в генетичната памет на всички нас е останал споменът за последният ни пол.

— Нещастни копелета, вие наистина сте пълни загубеняци! Въобразявате си физически действия, на които сте неспособни за изява и се наслаждавате на тях умствено.

— Така е, но не ни обвинявай. Ние не сме виновни за приемането на незавидната ни участ. Просто се борехме да оцелеем и такива ментални действия ни помагаха да превъзмогнем собствената ни полова непълноценност.

— Този за какво служи? — посочи кралят друг златен предмет, който изглеждаше любопитен с плетеницата си от абстрактни извивки. Плътната му сърцевина вероятно съдържаше тайнствените кристали на атлантите.

— О, това е нещо строго съкровено и ритуално. С негова помощ при съответна концентрация на мисълта може да влезеш в контакт с духовете на умрелите си роднини. Предметът предизвиква предишната им същност и ги връща в нашето пространствено времево измерение. Веднъж повикани, с тях може да се разговаря. Обикновено ги призоваваме, когато имаме нужда да получим някакъв съвет. Но не трябва да се прави много често, защото е опасно. Към него се прибягва само когато има належаща нужда от тяхното повикване. В противен случай нашето собствено съзнание може да бъде прехвърлено на друго място и да се превърнем в безмозъчни идиоти.

— Като ви наблюдавам, вие по принцип сте такива. Кое нормално същество ще започне да прави генетични експерименти с други разумни същества?

— Не обиждай хилядолетната ни култура. Бяхме принудени да го сторим, нямахме друг изход — произнесе жално Рилон.

— Дасо, това безполово същество лъже ли? — попита кралят.

— Не, досега говори искрено — отвърна младежът. — Когато приказва не е способен да блокира съзнанието си. Не трябва ли да приключим с разпита? Корабите ни вече приближават пристанището на Омала.

— Имаш право, останаха три предмета за доизясняване, но това може да го направим и през следващите дни. Сега мястото ни е на палубата.

— Кога ще ми изясниш принципа на движещите се образи и картинки, които не са живи и се намират в тази плоска кутия — посочи атлантът портативния компютър.

— За да го разбереш, трябва да бъдеш запознат с принципите на електрониката и програмирането. Но за целта ще имаме много време — отряза го кралят. — Да излизаме на палубата! — нареди Барди и сърцето му се сви тревожно. Предстоеше му среща с Хелга, а той се чувстваше извънредно объркан.

Часовоите при входа на провлака на Омала отдавна бяха забелязали връщането на флотилията и чрез система от огледала бяха предали новината на дежурните в пристанището. Когато крал Барди I излезе от каютата си, първо забеляза тълпата от хора струпана на кея на пристанището, после постепенно започна различава отделни лица. Посрещачите наблюдаваха акостирането на корабите с повишено внимание и след като траповете им бяха спуснати, смълчаното множество на тълпата започна да оглежда внимателно слизането на всеки боец до кея. Когато и последният останал на кораба го направи се разнесоха отчаяните вопли на близките на загиналите и радостните възклицания от посрещането на оживелите. Барди, Рок, адмирал Нелси, Викто, Нилс, Дасо и Дорго останаха последни на адмиралтейския кораб и го напуснаха едва когато пристигна платформата, предназначена за претоварването на Дзог, Мидрика, Констарин и хладилния фургон. Бе вероятно трите дракона да могат да се доберат до кея летейки, но такова предположение будеше съмнение относно най-дебелия дракон в групата. Акостирането им на твърда земя с помощта на помощни средства беше много по-сигурно. Преди да се изкачи на мостика, кралят нареди да отведат Рилон в кралския дворец и да му намерят подходяща стая.

След не много време, Банди, Викто и Рок попаднаха в прегръдките на Хелга, Мейла, Лина и Инге. Грамадният шеф на командосите отново плачеше, този път от щастие. В същото време Барди се чувстваше доста неловко, спомените за Малона все още го преследваха. Противно на волята си, усети лицето си пламнало, ала Хелга се намираше далеч от всякакви подозрения. Дори и да бе забелязала този факт, тя щеше да го отдаде на вълнението от посрещането.

— Скъпи — прегърна го тя. — Толкова изстрадах твоето отсъствие! Но най-сетне си тук, при мен!

— Татко! Толкова ми липсваше! — присъедини се Мейла към майка си.

Кралицата се освободи от прегръдката на мъжа си и на свой ред прегърна Викто, който досега бе стоял срамежливо встрани.

— Сине, момчето ми! Как се радвам, че пристигаш невредим!

— Нима би могло да бъде другояче? — отвърна младежът и също се изчерви, засрамен от ласките на майка си.

Дасо пристъпваше от крак на крак между двете щастливи семейства. Него никой не го посрещна, защото родителите му живееха в дълбоката провинция. Навремето Горо го бе взел за ученик с помощта на сенешала Горголан, който сега също пристъпваше от крак на крак в близко съседство и се опитваше да привлече вниманието на краля.

— Как се справи с управлението на страната? — попита Барди жена си. — Имаше ли проблеми?

— Не — отвърна Хелга. — Горголан и Ламон ми помагаха много.

Кралят едва сега забеляза Ламон, който тактично бе застанал на няколко крачки от Горголан. Едрият мъж заслужаваше признателност, той бе осигурявал безопасността на страната по време на неговото отсъствие. Барди се насочи към двамата и прегърна единия, после другия.

— Благодаря ви за вярната служба! — изрече той.

Горголан прие прегръдката с почтително покорство, макар че все още не бе забравил тоягите по задника си, които навремето го отказаха от вземане на подкупи. Ламон я прие с достойнство, подобаващо на смел благородник от Обединеното кралство и още по-смел войн. С това посрещането приключи и групата се отправи към каретите, които ги очакваха на широкия крайбрежен булевард встрани от пристанищния кей. Там се намираха вече паркираният стар, но ремонтиран хладилен фургон, останал от първото завръщане от Холивуд и Дзог, заедно с двете си грозновати, но все пак позагладили люспестата си кожа жени.

— Ще наредиш ли да го напълнят с овнешки трупове? — обърна се чудовището към краля и изви огромната си глава към фургона. — Ние отиваме в пещерата на Гейла, а там ще ме чака голям труд — намигна огромното му око. — Нека някой да го докара в близост до нея.

— Не виждам кой друг може да свърши тази работа освен мен самия — отвърна Барди. — И понеже това няма да стане скоро, ще изпратя Горголан да организира доставки на овчи трупове от околните села. Ще похапваш доста по-прясно месо.

— И така става — съгласи се драконът. — Сега да видя дали ще мога да излетя. Мисля, че тези двете кльощавите до мен няма да имат проблеми с летенето. Ако при мен се появи подобен проблем, ще трябва да организираш волски впрягове, които да ме домъкнат дотам с платформата. А ти сине да внимаваш с ученето и да не бягаш от часовете по чужди езици, защото те са важно нещо. И не се карай със сестрите си — обърна се той наставнически към Дорго. — Пожелавам на всички ви до скоро виждане.

Дзог се обърна елегантно — дотолкова, доколкото един дракон може да го направи, като внимаваше да не помете някого с опашката си, засили се тромаво и след около двеста гигантски крачки успя да излети подобно на тежък бомбардировач. Жените му Мидрика и Констарин повториха неговите действия много по-чевръсто. Без никакво затруднение, Дорго бързо излетя в обратна посока, а пълните с хора карети потеглиха към столицата Славна Победа.

Хелга мълчаливо се притисна до рамото на съпруга си и го хвана за ръката. Гузната съвест на Барди отново го накара да се изчерви и той се опита да изтрие от съзнанието си спомена за Малона, като се загледа през прозореца в красотата на родния ландшафт. Викто и Мейла се бяха настанили на отсрещната седалка. Дъщеря му започна да тананика весело някаква мелодия. Тя изглеждаше доста щастлива от завръщането на баща си, докато синът му нямаше вид на особено доволен и сигурно мислите му се въртяха около преживяните в Америка приключения.

«Трябва да започнем строителство на железопътни линии — помисли кралят, след като каретата подскочи при една неравност на пътя. — Вече разполагаме с парни машини, можем да произведем локомотиви и вагони. Ще трябва да наредя изработката на специализиран кораб с кран и понтони, за да можем да приберем хладилния камион и двете коли от брега на Мохика.»

Обмислянето на новите проекти като че ли замъглиха съвестта му и той реши да остави решаването на останалите си лични проблеми за по-нататък.

След няколко часа път на хоризонта се показа внушителният корпус на Университета, после се появиха силуетите на други сгради на столицата. Всичко изглеждаше родно и познато, тук поне засега не го очакваха засади на атланти и нови битки. Когато след известно време каретите спряха пред парадния вход на двореца, Барди усети сивия полъх на скука, от която бе избягал преди половин година. Дори Горо и непрекъснатите му разправии с дракона определено му липсваха.

Гургилът Кико, който в собственото си измерение се навърташе над кралското семейство отвори беззъбата си уста и се усмихна. Според него подобряването на съдбата на Барди, Хелга, Викто и Мейла вървеше успешно. Братовчедът му Линифер се носеше над каретата на Рок, Лина, Нилс и Инге, и си мислеше горе-долу същото. Но вече усещаше някакви инстинктивни съмнения по адрес на Дасо, който се намираше в каретата на Ламон.

— Каня ви в голямата трапезария — обърна се Барди към групата, след като каретите бяха спрели пред кралския дворец всички в тях бяха излезли навън. — Не виждам къде е Горголан?

— Нали го прати да урежда прехраната на драконовото семейство? — каза Ламон.

— Можеше да изчака ден два — обърна кратко глава кралят и тръгна към стъпалата на входа, после пазачите разтвориха крилата на масивната врата, която пропусна групата към вътрешния полумрак на масивната сграда.

— Изненада! — възкликна Хелга, натисна ключ в стената и наоколо лумнаха ярки светлини.

— Не са магически — констатира Дасо.

— Учените от университета, заедно с майстори от оръжейната фабрика, изработиха водна турбина, генератор за ток и електрически крушки — поясни кралицата. — Засега са осветени само стаите на двореца и залите на Университета, но предстои постепенната електрификация на всички сгради в Славна Победа. Докато те нямаше, започнахме да строим по-мощна хидроелектроцентрала, която ще се намира в полите на близката планина. Язовирът, който ще я обслужва вече се изгражда.

— Ти ли беше инициаторът? — попита Барди.

— Да — потвърди тя с гордо изражение на лицето. — Нали ме остави да ръководя кралството?

«Горо имаше право — помисли Барди. — Понякога жените наистина могат съвсем да те изненадат. Докато аз съм се занимавал с държавни дела, Хелга вероятно е продължавала да се самообразова в университетската библиотека. Розамунда никога не е имала подобни склонности, а Малона… — не довърши той мисълта си, защото усети нещо като опарване. Гузната му съвест отново го бе атакувала.»

Впрочем подобно явление при кралете може да се счита за изключение, защото по-голямата част от тях са оперирани от такива усещания. Но изглежда, че при Барди I нещата стояха по-различно. В момента той направо се разкъсваше от душевно терзание.

Обедът или вечерята започна през късния следобед. Сътрапезниците се хранеха мълчаливо, само Хелга задаваше от време на време по някой въпрос.

— Нахранихте ли се? — попита кралят след като огледа празните чинии и чаши. — Мисля, че всички имаме нужда от почивка. Дасо, ти ще се настаниш в стаята на Горо, знаеш къде се намира.

Младежът му хвърли странен поглед, после мълчаливо стана от мястото си и напусна трапезарията. Един по един, всички останали направиха същото.

През същата вечер, Барди уморено се отпусна под ласките на жена си, после двамата се любиха бавно и спокойно, както го бяха правили през последните години. Но яростната страст на Малона определено му липсваше.

На сутринта кралят свика съвет, за да обсъди с подчинените си новата идея за построяването на железопътни линии и производството на локомотиви и вагони. Поданиците на Барди I се държаха вяло, охолният им живот по време на неговото отсъствие и липсата на чужда заплаха ги бяха направили доста лениви в мисленето. Те се съгласяваха с всичко предложено от него, без да опонират и без да проявяват някаква инициатива. Към края на съвета кралят се чувстваше бесен от яд. Усещаше, че го очакват безкрайните пространства на Америка и амбициите му просто го задушаваха, защото съществуваше реалната опасност с такъв състав изобщо да не ги реализира. За да ги осъществи му трябваха дейни хора, а повечето от обкръжението му се държаха като стадо овце. Само Рок от време на време се усмихваше с типичната си саркастична усмивка, което допълнително го дразнеше.

— Успокой се — каза му той след като съвета приключи. — Това е положението, приятелю. С такъв екип, толкова можеш да направиш. — Нали все пак железопътните линии ще бъдат изградени? Защо подскачаш толкова?

— Нещастници, кретени, говеда! — изрева кралят. — Всичко съм им дал! Науки и технологии! Сносен живот! Но са се ояли и не искат да си размърдат задниците. Все чакат някой да ги подтиква с ръжена!

— Така е — съгласи се Рок. — Но може би в изостаналите общества именно така се прави историята — чрез личности като теб. Защо не се опиташ да им създадеш някакви стимули, за да проявяват собствена предприемчивост? Засега те очакват само нареждания и така им е по-лесно.

«Наистина защо? — помисли Барди и идеята на Рок му се стори интересна. Но тя трябваше да се обмисли.»

— Каня те на обед със семейството — рече той примирително. — После може да поиграем на карти.

Надяваше се дотогава гневът му да се поуталожи.