Завладяването на Америка

14

През следващите два дни обединените войски продължиха придвижването си по стръмния път към Тлатцтектлацкан, без да срещнат съпротива. Безмилостните зомбирани типове не се появявяваха и тези, които ги командваха или бяха в неведение за напредването на вражеската армия, поради смъртта на атланта в подземието на храма в Поктатлек и последвалото унищожаване на гарвана (ако той беше техен наблюдател), или замисляха някакъв пъклен план, засега известен само на тях. Барди научи от Мокатек, че градът притежава високи укрепени стени и край него тече река, която пълни с вода широките му ровове, но да се стигне до него съвсем не било лесно, знаел го от баща си. Единственият достъп към входа на града бил тесен мост, който водел до дебелите му и добре охранявани врати. Още преди идването на атлантите, по времето на крал Мотисима, пълчищата на патлоките на няколко пъти се опитвали да нахлуят в този голям и богат град, но били отблъсвани. От чутото, кралят стигна до извода, че Тлатцтектлацкан трябва да бъде превзет с помощта на предварителен артилерийски обстрел, който да разруши входа и част от стените му.

Рок бе постигнал споразумение с Ерик и Басото и те бяха сформирали две диверсионни отделения, всяко от което се състоеше от дузина бойци. Той вече провеждаше с тях практически занимания, като използваше промеждутъка между установяването на лагерите и приготвянето на вечерята. По думите му, тези здрави момчета по нищо не отстъпваха на командосите, с които някога беше пристигнал в Ландирия и вярваше, че за в близко бъдеще можеше да се разчита на тях, но засега още не бяха напълно подготвени.

Горо проведе още две безплодни срещи с Комултак в присъствието на Дасо и Малона, но накрая се ядоса на собствената си некадърност в областта на магиите и окончателно се отказа да възприеме нужната нагласа на съзнанието си, която щеше да му позволи да неутрализира лошите мисъл форми, създавани от врага. Не подозираше, че ученикът му беше на път да схване шаманската техника за навлизане в «другото състояние», което всеки момент можеше да се получи. Но Дасо вече бе постигнал не малък успех. Предишната вечер, с помощта на Малона и преобразувателя, той беше успял да материализира първото си ястие, което за жалост се оказа негодно за ядене, защото се получи кисело и солено, а парчетата месо, които плуваха в него имаха вкус на подметка. Напълването на глиненото гърне с калпавото му произведение така го изпоти, че след жестоката умствена концентрация, дълго след това не можа да дойде на себе си. Но Малона го успокои, като му каза, че всяко начало е трудно и е че самата тя се е научила да готви добре едва след пет годишна практика. А по-важното в случая било, че началото за бъдещи кулинарни успехи е поставено.

Съюзническите войски бяха навлезли в тесен пролом и пътят се виеше по склоновете на високата планина. На дъното на пропастта под тях течеше буйна и пенлива река, над която се носеха изпарения. Придвижването им беше опасно, всяка непредпазлива стъпка можеше да причини смъртта на невнимателния човек. Бойците продължаваха да напредват в установения порядък, но вече прегрупирани в редици по трима, понеже едновременното преминаване на по-голям брой от тях по стеснената лента на настилката под краката им не беше за препоръчване. Планинското дефиле на места предлагаше изключително удобни за засада участъци и Барди всеки път изтръпваше, докато ги подминат успешно. По някое време заваля дъжд и околният въздух бързо се превърна от хладен се в доста студен. Надморската височина сигурно превишаваше три хиляди метра, защото хората вече дишаха трудно. Скоро дъждът премина в особен вид снеговалеж и наоколо започнаха да прехвърчат остри кристалчета, които се забиваха неприятно в лицата на хората. Пръстите на обутите им със сандали крака, постепенно ставаха нечувствителни. Кралят не беше и предполагал за появата на такъв студ и сега съжаляваше за пропуска в екипировката на бойците си, но не можеше да направи нищо. По някое време се сети за преобразувателите, с чиято помощ Дасо евентуално бе в състояние да материализира поне няколко чифта вълнени чорапи, но моментът съвсем не бе подходящ за спиране на колоната, освен това той се чувстваше длъжен да споделя общите несгоди и беше на мнение, че близкото му обкръжение трябва да прави същото.

Бяха изминали няколко часа и хората вече изнемогваха. Тясната нишка на реката по дъното на станалата сякаш бездънна пропаст, бе престанала да се забелязва, поради мъглата, която се стелеше над нея. Със всяка изминала минута вечерта приближаваше и Барди се свиваше от притеснение за крайния изход на тази кампания, който можеше да се окаже твърде плачевен. При изкачването на поредната височина, той обърна бинокъла си към групата на Малона и децата, и сърцето му се сви. Викто и Нилс бяха клюмнали върху конете си и зъзнеха от студ, младата жена се бе завила с покривката, на която разполагаше трапезите и сигурно не се намираше в по-различно състояние; Горо се беше загънал в широката си шарена мантия и от нея са подаваше само дългия му нос, а Дорго бе легнал по корем върху коня си и го беше обхванал с четирите си лапи, с надеждата да събере малко топлинка. Драконът зад тях едва креташе и кралят за първи път си помисли дали рептилиите от неговия вид притежават вътрешен механизъм за регулиране на телесната си топлина. Но след като бяха в състояние да изригват пламъци, това би могло да се предположи.

— Здравата загазихме — каза Рок по някое време и потръпна зиморничаво. — Кой би помислил, че в зоната на тропиците ще зъзнем.

— Аз съм виновен — призна Барди. — Съвсем не се сетих за надморската височина. До вечерта трябва да намерим място за лагеруване, в противен случай съществува опасността да загинем. Ако успеем да се установим на лагер, поне ще използваме спални чували и палатки.

— Бойците на витангите и патлоките изглеждат по-калени от нашите, въпреки че Обединеното Кралство се смята за северна страна.

— Край нашия остров минава топло течение — отвърна кралят. — Ако можеше да мине и оттук…

— Погледни напред! — извика неочаквано Рок, повдигнал бинокъла към очите си. — Наклонът на пътя свършва!

— Слава на Холивуд! — възкликна приятелят му. — Надолу ще стане по-топло.

След петнайсетина минути конете им се стигнаха до връхната точка на пролома и спряха, а пред очите им се откри величествена гледка. На около километър по-ниско, скалите свършваха и под тях започваше гъста гора. Долният й край граничеше с необятна зелена долина, закътана между високите планини. В низината й смътно се забелязваше тясната лента на реката и миниатюрните постройки на разпрострян на широко град. Целта на военния поход се намираше в далечината под краката им.

Сякаш усетил зелената трева и по-топлият въздух, Буцефал изцвили и без да му дръпнат юздите, сам ускори хода си надолу.

Вече се свечеряваше, когато обединените войски най-сетне се добраха до долния край на гората, който граничеше с ливади, но Барди реши да разположат лагера между дърветата. Страхуваше се, че извън тях, светлината от огнищата би могла да се забележи през дистанцията, която ги делеше от града. Той чувствително беше увеличил видимите си размери и през биноклите ясно се виждаха стотиците му сгради, дори точиците на хората, които се движеха между тях.

— При по-нататъшното ни спускане надолу, присъствието ни сигурно ще бъде открито — отбеляза генерал Дого. — Долината представлява огромна чаша, а ние ще се движим откъм високата й страна.

— Тази вечер ще легнем по-рано, защото в три през нощта ще се вдигнем на крак — каза кралят. — До изгрев слънце трябва да разположим артилерията пред входа на града и да имаме готовност за атака при изгрев слънце. Сега от теб се иска да ускориш поставянето на палатките и приготвянето на вечерята.

Този път нямаше време за отпускане и приятелски разговори. Всички хапнаха от набързо приготвената храна и легнаха да спят. Барди дори не постави часовои, защото се осланяше на изостреното възприятие на комтуните, за които всеки патлок бе убеден, че е невъзможно да бъдат изненадани.

В уреченото време войските се намираха през входа на града и кралят даде знак за първия оръдеен залп. Тътнежът, който се разнесе, беше страхотен и със сигурност разбуди спящите жители. Гюллетата пробиха отверстия в здравите врати и откъснаха парчета от стената около тях. Вторият залп довърши работата на първия, а третия направо помете челната маса от познатите зомбирани дяволи, които в пълно въоръжение тичаха по улицата към пробития нащърбен отвор. Не можеше да се отрече, че те бяха реагирали изумително бързо. След това настъпи неприятната изненада, с която войските на Обединеното Кралство се бяха сблъскали при битката в залива. Четвъртият залп се оказа невъзможен, защото зарядите отказаха да се възпламеняват. Останалите оръжия също станаха негодни за употреба.

— Дасо! — изрева кралят. — Извади преобразувателя и се опитай да възстановиш качествата на барута!

Момъкът незабавно извади пирамидката от джоба си и съсредоточено се наведе над нея, за да изпълни нареждането. Лицето му почервеня от напрежение и по челото му избиха капки пот.

— Готово — каза той със слаб глас и заредените оръдия изгърмяха, а гюллетата им пометоха новите попълнения на врага, които се бяха устремили по моста.

— Огън с мускетите! — извика Барди и дружните залпове повалиха новите вражески редици, които прескачаха повалените и разкъсани трупове на техните загинали събратя.

— Огън с оръдията! — продължи той с командите си, но те отново останаха без резултат. — Дасо, бързо повтори предишните си действия! — ядоса се кралят. — Тези гадове си играят с мен на котка и мишка!

Този път младежът не само се изпоти, но и се затресе от напрежение. Тялото и ръцете му получиха конвулсии и той едва не изпусна преобразувателя, но накрая изохка и тътенът от четвъртия залп изхвърли в рова шарената тълпа от зомбирани нещастници, която наново беше нахлула по моста. Последвалите неколкократни мускетни залпове поразчистиха пространството около входа, но тълпата от вражески войни, която непрекъснато прииждаше, изглеждаше безкрайна. При заповедта за пети залп, барутът отново стана негоден.

— Мисля, че едва ли ще се справя още веднъж, усещам силно противодействие — промълви младежът. — Предишният път мозъкът ми за малко да експлодира.

— Опитай още веднъж, моля те, в името на Холивуд! Ще спасиш живота на много наши бойци — примоли се кралят.

Дасо слезе от коня си и легна на земята, след това вторачи блуждаещият си поглед преобразувателя. След миг, тялото му започна да подскача от напрежение и той полагаше неимоверни усилия, за да не се раздели с уреда в ръцете си. С прогърмяването на петия залп, младежът затвори очи и припадна.

Мостът отново беше очистен от прииждащият враг, мускетите довършиха делото на оръдията и входът към града отново зейна свободен от чуждо присъствие.

— Огън! — изрева Барди за пореден път, но оръдията мълчаха, а Дасо не идваше в съзнание. — Атака! — прогърмя гласът му и той пришпори Буцефал, забравил за Дзог, който се принуди да го догонва като бесен, със скорост съвсем нетипична за един дракон. Малко преди началото на моста, огромният му приятел успя да го изпревари и тялото му препречи тесния път.

— Забрави ли, че в другия свят, всяко сухопътно сражение започва с танкова атака? — обърна глава драконът към краля. — Много ти се иска да оставиш Хелга вдовица, а и Малона какво ще прави без теб?

Обзет от бойна ярост, на Барди съвсем не му беше до поднасяния.

— Не се бави, ами си върши работата — озъби му се той и съсече с меча си първият нещастник, който се бе успял да се промъкне край туловището на дракона, докато той се разсейваше с приказки.

— Нали това правя — изригна Дзог мощен пламък и почти опече още няколко лишени от мозък глупаци, след това вместо танк, влезе в ролята на булдозер, който започна да очиства моста от всичко по пътя си.

Дого и елитните бойци от армията следваха непосредствено краля си. След като стигнаха до по-широкото пространство зад вратите на града, храбрите момчета незабавно се вкопчиха в ръкопашен бой със страшния враг.

Планировката на градските улици се оказа доста объркана и битката скоро се прехвърли по доста от тях. Дивите войни на Мокатек най-сетне се включиха в нея и кръвожадните им ревове отекваха в стените на къщите, от които надзъртаха уплашени граждани. Зомбираните безстрашни изчадия сякаш извираха в непрекъснат поток, който се разливаше навсякъде. Едва след около час стана ясно, че губят превес и тяхната численост е намаляла значително. Увлечени в боя, Барди и Дзог се бяха отделили от Рок и Дого, и сега двете двойки криволичеха по различни улици. Вече напълно бяха изгубили представа къде се намират, когато пред тях се показа градския площад, където се събираха остатъците от врага. Високото здание в центъра му несъмнено бе местния храм на ококореното божество Борхатун. Драконът се обърна задната си част към широкото пространство и започна да го мете с могъщия ствол на опашката си. Беше уморил да изригва пламъци, а предните му лапи отдавна го боляха от непрестанно мачкане на врагове. Всеки човек на негово място би проявил съчувствие и би влязъл в положението му, ако в продължение на час е бил принуден непрекъснато да настъпва хлебарки. Сега кралят временно трябваше да потисне бойната си ярост, защото огромният му приятел почти беше запушил улицата. Погледнато откъм добрата си страна, това предлагаше малка почивка.

— Този път здравата ни изпотиха — отбеляза Дзог, който от рождение бе лишен от потни жлези. — Но краят му се вижда. Предполагам, че в подземието на този храм се крият поне няколко малки изрода, сградата му е много по-голяма от предишните.

— Рок и двете десантни групи ще им видят сметката — заяви уверено Барди. — Иберийците и витангите трябва да придобиват боен опит. Впрочем, колко дълго смяташ да ми препречваш пътя със задника си?

— Току-що размазах още няколко идиота. — Докато приказвам, аз се трудя за теб, но ти не си благодарен. — Тези глупаци не се научиха, че драконовата кожа е много дебела. Удрят я с боздуганчетата си, боцкат я с копията и накрая предават богу дух.

— Зная, че си съвсем безценен. След като по-нататък открием някой остров, което може да стане и на връщане, обещавам да го кръстим на твое име. Но няма да те оставя губернатор на него, защото нито ти си Санчо Панса, нито аз дон Кихот.

— Не намесвай класиката на Холивуд, макар че идеята съвсем не е за изхвърляне.

— Добре, може да бъде и нещо по-голямо, например архипелаг. Представяш ли си колко солидно ще звучи само да произнесеш: «Архипелаг на Дзог».

— Няма да е лошо — премигна суетно драконът. — Но ако приложим тази добра идея, нека да караме и по реда на останалите ни близки. Добре е да има острови Дорго, Хелга, Викто, Лина, Рок, Нилс и така нататък. По-малките ще носят женски имена, а по-големите мъжки. Ако открием някой с вулкан, може да го кръстим на Гейла, покойната ми жена, макар и да не го заслужава. Ще го направим по изключение, заради сина ми, за да изпита повече гордост от собствените си родители. Като няма родословно дърво, поне това да му остане. А какво кръстим на твое име? Би трябвало да е нещо подобаващо за крал, например този континент. Как ти звучи «Бардия»?

— Не става — възрази кралят. Отдавна решихме, че ще се казва Америка, както в света на Холивуд. Знаеш че това наименование ни свързва с много спомени, въпреки, че почива на несправедливост, защото новите земи са били открити от Христофор Колумб, а после някой си Америго Веспучи си присвоил заслугите.

— Тогава да подберем някой планински връх, но да е от най-високите. Поне да се извисява на седем хиляди метра, за да е могъщ като Еверест. И когато някой каже «Връх Барди», да изпитва голямо страхопочитание, защото ще придобива представата за нещо извънредно величествено.

— Пак ли ме поднасяш? — усети се кралят и се ядоса, което с него лесно се получаваше.

— Говоря напълно сериозно. Защо трябва да се съмняваш в моята добронамереност?

— После ще го обсъдим — отряза го Барди от по-нататъшни разяснения. — Сега ме остави да довърша битката. Направи път!

— Дадено — каза Дзог. — И без това се уморих да размахвам опашка.

Драконът отстъпи заднешком и му остави разчистен от врагове коридор. Кралят излезе на площада и докато размахваше меча си, забеляза че от всички улици, които водеха към него се изсипват части на обединената армия. След двайсетина минути неговите бойци приложиха изпитаната арбалетна тактика и битката бързо приключи. Оставаше последната й фаза, която този път трябваше да се проведе с помощта на комтуните. Ако предположението на Дзог се окажеше вярно, няколкото атланта, които биха могли да се намират в подземието, биха могли да нанесат сериозни поражения на смелите нападатели.

Десантните групи на Ерик и Басото се заеха с тази задача и предвождани от Рок влязоха в храма. Комтуните незабавно ги последваха.

След двайсетина минути, през които кралят тревожно очакваше окончателното завършване на бойната операция, приятелят му най-сетне излезе от храма, като тикаше пред себе си някакво дребно кривокрако човече с типично издут за расата си корем.

— Приключихме, този го залових жив — каза Рок. — Дали защото здраво го цапардосах по главата или поради собствената му некадърност, но той не можа да се изпари. Останалите изчезнаха навреме, но преобразувателите им се намират по джобовете ми. Комтуните ни оказаха безценно съдействие, този път никой от атлантите не успя да ме изкара от строя, макар че на няколко пъти ми причерняваше пред очите.

— Какво да правим с този нещастник?

— Ще го разпитаме — отвърна грамадният мъж. — Но първо трябва здраво да го завържем.

— Браво на вас! — обърна се кралят към Ерик и Басото, които се приближиха към него с бойците от специалните отделения. — Както виждам, бойното ви кръщение мина без загуби.

— Така е редно — каза Басото и поведе хората си към една от къщите на площада, харесана от него, а Ерик последва примера му.

Барди се огледа и забеляза, че Мокатек и войните му вече не се забелязваха наоколо, бяха изчезнали тихомълком. След това дочу виковете, които се разнасяха от околните постройки и се досети: патлоките се бяха отдали на отдавнашната мечта на бащите им — да разграбят Тлатцтектлацкан. Трябваше да побърза да се настани в някоя от още не разорените къщи, същевременно съжаляваше, че не бе в състояние да помогне на изпадналото в беда население, което с нищо не беше виновно за присъствието на атлантите. Но договорът му с вожда включваше придобиването на военна плячка и засега трябваше да остави нещата да се развиват такива, каквито бяха.

След като откри подходящ за целта дом, той събра близкото си обкръжение и се настани в него. Изплашеният му стопанин на име Итцкан, бързо се успокои, след разбра от Малона, че са пристигнали с добри намерения, а той е имал късмета именно те да се настанят при него, което му гарантира живота и неговото имущество. Жителите на Тлатцтектлацкан говореха на локатлански диалект, който бе напълно разбираем за красивата преводачка. След това Итцкан, който не беше от бедните, събра готвачките си и им нареди да приготвят обед под нейното ръководство. Не след дълго уморената компания се събра около масата, в очакване на обеда. Беше в пълен състав. Кралят се зарадва на присъствието на Дасо, тъй като след като беше изпаднал в несвяст, той на няколко пъти бе помислил за него. Горо побърза да се похвали, че след като младежът припаднал, му направил специална магия, която го освободила от злите сили. Още докато траела битката, Дасо дошъл в съзнание, след това те пийнали от ободряващото питие, хапнали някаква сухоежбина и сега вече бил съвсем като нов. С това заявление разговорите пресекнаха и всички мълчаливо започнаха да се хранят. Барди тъкмо мислеше, че се е отървал от присъствието на могъщия си съюзник, когато Мокатек влезе клатушкайки се при тях, сигурно не се бе затруднил да открие къде са отседнали. Очите му бяха блеснали, лицето му беше зачервено от приемане на голяма доза алкохол, а коремът му бе извънредно подут. Беше ясно, че той вече се беше възползвал от принудителното гостоприемство на някой съседен дом.

— Дивак, дивак! — заяви доволно вождът, след което гордо се потупа по доста изпъкналата част на тялото си и се строполи на земята.

— Рок, помогни ми да го кача в някоя от стаите, напил се е като свиня по никое време — каза кралят. — Обявявам почивка, довечера ще разискваме събитията от днешния ден.