Завладяването на Америка

27

Кралят сънува странен сън, едновременно комичен и трагичен. Намираше се в неизвестна местност, изпълнена с чудновати растения, които като че ли му се усмихваха. По едно време се появи непозната, огромна птица, подобна на кондор, която започна да кръжи над главата му. Когато нейната солидна фъшкия пльосна върху главата му, той се събуди с чувство на негодуване и веднага опипа тила си. Но там нямаше нищо.

«Сигурно е някакво предзнаменование — помисли. След това се сети, че фъшкиите от света на Холивуд при някои народи са символ на късмет. Особено във Франция»

Тази мисъл го успокои, но усещаше главата си подута от снощното пиене. «Клин клин избива» — помисли той и ръката му автоматично се протегна към гърнето с остатъка от алкохолната напитка, за което не си спомняше кога го е домъкнал в стаята си, след като настани Мокатек да спи. След като глътна доста от съдържанието му, Барди се сети, че вождът сигурно има нужда от същото добро въздействие, взе гърнето с остатъка от алкохолната напитка и се отправи към неговата стая. След като се добра дотам, а това не му отне доста време, стражите в коридора пред нея веднага му отдадоха чест. Помещението, в което бе настанен Мокатек не се намираше далече от неговото, той отвори вратата му и го завари да хърка юнашки върху ниския матрак в дъното на стаята. После положи доста усилия, за да успее да го събуди. След като това се случи и вождът жадно отпи от гърнето няколко глътки, предложени съвсем добронамерено, очите му придобиха смислен израз.

— Висшата сила да те поживи, Барди! Как се досети да ме върнеш към нов живот?

— Приятелите се познават в нужда — каза кралят и едва сега се си даде сметка за проблемите, които го очакваха.

— Какво реши окончателно? Ще ме вземеш ли на кораба?

— Не. Вече ти казах, че тук ще ми бъдеш много по-полезен. Ще стане по-нататък, след като изясним отношенията си с проклетите атланти. Връщай се в селището си, за в бъдеще ще поддържаме радиовръзка.

— Радио какво? — попита Мокатек, после постепенно се досети за какво става дума. — Добре, нека така да бъде. Дано да успея да се кача на коня, дето ми го подари. Ако не си забравил, казва се Буцефал. Но първо искам да хапна нещо.

Барди напусна стаята му и се отправи към бившата тронна зала на още по-бившия последен крал на Мохика Мотисима, след това нареди да повикат Дасо и да извикат целия състав на пленените атланти. Не след дълго, всички те застанаха пред него. Той не забрави, че по-голямата част от атлантите бяха учени, а не бойци, но бе убеден, че подлата постъпка на един от тях беше извършена.

— Някой от вас е предател на моите интереси — заяви кратко. — Поради неговата постъпка ваши сънародници са се появили на родния ми остров, въпреки че там нямат никаква работа. Ако искате да останете живи, посочете го веднага. Ако го направите, гарантирам пълната ви неприкосновеност. Все пак е по-добре да останете живи, отколкото мъртви. Може би за в бъдеще ще ми бъдете полезни и затова няма да ви убия веднага. Ако някой от вас не го издаде, ще ви изтребя като безполезни плъхове.

— Този беше! — каза дребен, подобен на грозна жаба атлант и посочи съседа си. — Ние не бяхме съгласни, но той го направи. — Беше скрил пирамидка под матрака си. Всички ние искаме да останем живи.

— Как се казваш? — попита го кралят, макар че това едва ли имаше голямо значение.

— Гонданон — отвърна грозното същество и се сви, сякаш очакваше удар. — Ще ме убиете ли?

— Не още. Ще останеш на мое разположение. Предполагам, че връзката осъществена от теб с върховния ви килог ще ми бъде от полза. Всички вие ще бъдете депортирани в Обединеното кралство и ще ви използвам като заложници. Сега тръгвайте под охрана към корабите! Веднага!

Барди изгони пасмината от атланти от тронната зала и се зае с решаването на останалите проблеми. Малона вече пътуваше към Тучока и спомените за съвместното жителство с нея свиваха сърцето му, но по въпроса нищо не можеше да се направи.

— Не те ли е срам! — заяви му Дзог, който се бе пльоснал на площада пред двореца. — Изтормози ме да летя и отново ме домъкна до Америка, без никаква полза. Чакам те от два дена, без да мога да се видя с теб, от мен няма никаква полза, не зная дали за в бъдеще дали изобщо ще мога да извършвам полети, а бутовете в хладилния фургон вече са на привършване. Какво искаш? Да умра от глад ли на връщане?

— Ами яж по-малко — защити се кралят. — Отново си станал дебел като свиня.

— Свинята е дребно, нищожно и не заслужаващо уважение животно. Нейната лакомия е отвратителна. А аз съм дракон, прекарал детството си в нищета, затова имам право да ям, колкото си искам. Това е едно от последните удоволствия, които са ми останали.

— Ще можеш ли да долетиш до корабите? — попита Барди. — Ще ме изчакаш там. Ще се върнем обратно незабавно. В Обединеното кралство са се появили атланти.

— Хм-м-м — изсумтя драконът. — Лоша новина. Но заради теб ще се опитам да летя.

— Знаеш, че и аз винаги съм разчитал на теб. Сега трябва да разреша много належащи проблеми и то до утре. След това потегляме обратно.

— Дяволите да те вземат! Винаги успяваш да бъдеш убедителен. Накратко, тук няма да имам повече работа, освен ако не разбера дали на това проскубано място не е останала някоя друга сексуално ограничена драконка. Ще ти призная, че в дадено отношение многоженството определено ми допада.

— Добре, съгласен съм с теб. Извинявай за превоза през океана, но така се получи.

— Какво стана с Малона?

— Детронирах я. Ще бъде заточена в Тучока, заедно със сина ни. Баща й е починал.

— Положението е ясно. Смилил си се над нея и не си я убил. За мен хората винаги са били смешни в чувствата си. При драконите не е така, за тях няма компромисни варианти. Но ти си кралят, ти ми осигуряваш овнешките бутове и решаваш проблемите, свързани с моята прехрана, а аз съм доволен от теб. Добре, ще се опитам да прелетя до залива, само ще ми трябва място за засилване. Предполагам, че централната улица на Теночтан ще ми свърши добра работа. Знаеш ли, общуването със стария пръдльо доста ми липсва? Като се върнем, ще се опитам да се сдобря с него.

— До скоро, Дзог.

— До скоро.

На другия ден Барди приключи с разпределението на квотите на храните, предназначени за племената на Мокатек, установи новите попълнения на гарнизоните и разтури гвардията, установена от Малона, като я замени с включване в нея на предимно свои хора. Участието на негов доверен контингент в местната власт беше извършено, позицията му в Америка бе укрепена. Оставаше да се завърне в Обединеното кралство, където беше възникнал неприятният проблем. И на третия ден, той се качи в колата си и се отправи в обратен път. Дого бе оставен да ръководи васалното кралство, кралят му имаше пълно доверие. Само намеренията му за технологичния напредък на Америка, засега оставаха неосъществени. Но това все някога щеше да стане.

На следващият, след като той напусна Теночтан придружен от Рок и Дасо, той успя да застигна кортежа на Малона. Доста помисли, дали изобщо да говори с нея, но накрая някаква непреодолима сила го застави да излезе от колата и да се отправи към превозното средство, подобно на карета, теглено от коне.

Детронираната кралица изглеждаше като попикано мушкато, а на седалката до нея спеше синът му.

— Дойдох да се сбогувам се теб окончателно — рече Барди.

— Аз те обичах — промълви смутено Малона.

— Аз също. Но както изглежда твоята обич не е била напълно отдадена на мен и не е била достатъчна. По време на моето отсъствие си проявила доста голяма доза егоизъм и себичност. С действията си направо си тормозила верните ми хора, оставени от мен да ти помагат. Сбогом! — изрече той и отправи последен поглед към сина си, за когото вече имаше други бъдещи планове. — Предполагам, че до няколко месеца отново ще трябва да се видим, колкото и да ми е неприятно — каза за довиждане.

Кралят напусна разплаканата й и може би разкаяна физиономия, вмъкна се в колата си и я подкара към залива, където го очакваха неговите кораби. По пътя забеляза в небето могъщата фигура на Дзог, която го задминаваше. Явно драконът се беше помотал наоколо в търсене на трета жена, но все пак още можеше да лети. Далече от неговите проблеми Рок и Дасо бяха надули климатика в купето на максимална мощност и си подсвиркваха някаква мелодия от света на Холивуд.

Обратният път до Обединеното кралство отне нови трийсет дни, през това време съобщенията, получавани от радистите не бяха особено обезпокоителни. Атлантите, осъществили инвазия в Тримония се криеха и тяхното точно местонахождение все още не беше установено.

А това обезателно трябваше да се уточни на място.

Посрещането в пристанището на Омала не бе толкова оживено, народът чрез радиостанциите бе научил, че този път няма загуби на човешка сила, а тези от бойците, които бе оставил в Америка нямаха преки ангажименти с роднините си на остров Ере. Хелга, Викто и Мейла го посрещнаха, същото направиха и жената и децата на Рок. Беше пристигнал и бащата на Дасо, от който факт младежът определено изглеждаше щастлив.

След като пристигна в Славна победа и изчака пристигането на контингента от комтуни и пленени атланти, придвижван с коне, каруци и карети, кралят даде незабавно нареждане за проследяването на опасните неканени гости, появили се на остров Ере. След дадените инструкции, с това щяха да се заемат предоставените от приятеля му Мокатек негови сънародници. Барди написа писмо до краля на Тримония Мофадей и го изпрати по генерал Бино, който щеше да бъде придружител и водач на комтуните. В писмото се даваха нареждания за добро настаняваше на последните и за пълното му съдействие в тяхната бъдеща разузнавателна дейност. Освен конете, които им предостави, той нареди да бъдат придружени от каруца, натоварена с необходимите хранителни припаси за четири дневния преход до малкото васално кралство. В нея бе поставена и радиостанция, обслужвана от радист, който замина с превозното средство на конска тяга, седнал до кочияша.

Сведенията, които кралят бе получил от агентите си в Тримония гласяха, че поради възрастта си, Мофадей вече достатъчно е изкукал, но Барди се надяваше, че в главата му все още е останал малко мозък, за да изпълни неговите нареждания.

През следващата седмица шефът на Обединеното кралство се чувстваше достатъчно напрегнат и сигурно за това имаше достатъчно основания. Най-сетне генерал Бино се обади по радиостанцията.

— Ваше Величество, необходими са спешни мерки — изрече на пресекулки той. Атлантите са се барикадирали в Риния, едно от крайбрежните селища на Тримония, зомбирали са голяма част от местното население и са доставили преобразувател за прехвърляне. Явно подготвят нова инвазия и е необходима спешната ви намеса. Очаквам изпращане на военен контингент, за да се справим с тях.

— Разбрано, Бино. Още утре тръгвам нататък. Засега продължавайте да следите действията им. Докато групата на комтуните е заедно с теб, мозъкът ти ще бъде защитен от вредна намеса. Докато не пристигна, гледайте да не ви открият.

Кралят освободи радиста и се зае със спешни нареждания. Извика Дасо, каза му да се приготви за път и се отправи към обора на Дзог.

— Пак ли? — изръмжа чудовището, след като чу неприятната новина. — С тези атланти си навлякохме беля на главата.

— Вината не е наша — каза Барди. — Моля те да ме придружиш в нова военна експедиция.

— Какво да те правя — изрече драконът. — Ще го направя. Не само заради теб, но и заради крехките овчи трупове, които ми предоставяш. Гледай да натовариш поне една каруца от тях. Дори и да се вмиришат по пътя, за мен няма толкова голямо значение. Пак ли трябва да летя?

— Ами… изглежда ще се наложи. Пътищата до Тримония не са толкова в толкова добро състояние и летенето е за предпочитане, понеже платформата трудно ще се придвижи по тях, а това ще отнеме много време.

— Дявол да те вземе! Добре че не съм драконица, която по принцип рядко отказва известно сношение, защото ако бях от женски пол, с мекият ми характер щях да снасям много яйца. Вземи за всеки случай и самара ми. Може да се наложи отново да летиш заедно с мен.

— Благодаря ти, Дзог! Ти винаги си бил голям приятел.

— Така е. Очаквам деня, в който ще ме оставиш намира. Да си преживям мръвките и никой да не ме закача за нищо. С две думи да се чувствам като блажен дракон и да забравя завинаги несгодите от детството си. Каза ли новината на Хелга и на стария пръдльо?

— Не още. Ще го направя веднага.

— Тръгвай тогава!

Барди напусна обора и се отправи към покоите на кралицата. След като я уведоми за предстоящата военна операция, тя се разплака. Той я утеши до колкото можа и побърза да тръгне към кабинета си, за да организира кампанията.

Нямаше представа, че над него в другото измерение благосклонно се мотаеха вече три гургула, които бяха обединили усилията, за да подобряват съдбата му. Освен Кико и Линифер, към тях се бе присъединил и третият, осъществил прехвърлянето на Горо, дори това да се беше случило по грешка. Но по принцип гургилите рядко грешат, защото съобразно техния инстинкт такова качество не е заложено в собствената им природа.