Завладяването на Америка

24

От пристигането на кралската флотилия в пристанището на Омала бяха изминали три месеца. Производството на релсите за железопътните линии бе започнало, дърводелските цехове произвеждаха траверси, първият парен локомотив бе произведен. Кралят се занимаваше с уточняването на трасетата за железопътен превоз, заедно с организираната от него картографска и геодезична групи. Животът в кралството течеше в нормален, донякъде ленив ритъм, нарушаван единствено от скандалите между участниците в начинанието, които възникваха по време на седмичните съвети. Леярите се караха с тези от цеха за валцоване на метали, те от своя страна се спречкваха с производителите на болтове и планки за укрепване на релсите, последните ругаеха първите и цикълът се затваряше. Но все пак в начинанието за големия проект се забелязваше оживление. Дасо определено скучаеше, но в поведението му се забелязваше промяна. Влачеше се из коридорите на двореца с видимо надменно изражение на лицето, а в погледа му витаеха злобни искрици. Викто, Мейла и Дорго, заедно със сестрите му Мона и Луна ходеха на училище, Ламон се върна да управлява областта си, а сенешалът Горголан още на втората седмица се появи, за да докладва, че е уредил редовните доставки на пресни овчи трупове за драконите в пещерата на Гейла. Оплака се от вонята, която се разнасяла почти на километър от нея. Кралица Хелга изглеждаше щастлива, защото мъжът й постепенно бе успокоил напъните на съвестта си и се отнасяше към нея като добър съпруг, но през по-голямата част от деня се занимаваше само с държавни дела.

През това време се случиха три събития, които пряко засягаха чувствата на краля. Един ден на площада пред двореца се чу шум на тежки крила и Дзог се приземи в центъра му. Изглеждаше поотслабнал, но в огромните му очи грееше радостен блясък.

— Барди! — изрева той и могъщият му глас отекна в околните каменни стени. — Ела в обора ми, както ти го наричаш.

Донякъде уплашени, стражите пред входа на двореца се втурнаха вътре и побързаха да докладват. След петнайсетина минути кралят се оказа на исканото място и се огледа в голямото кристално огледало, поставено по искане на страшилището. Голямото помещение светеше от чистота.

— Разказвай как мина меденият ти период? — попита Барди I с видимо облекчение, защото срещата с огромния му приятел го радваше.

— Какво да ти разправям? — рече драконът. — Тези двете се оказаха големи сексуални стръвници, но аз си свърших работата. Ще се появят нови четири дракончета, а ти ще им бъдеш кръстник. И Мидрика и Констарин снесоха по две яйца. Само ме смущаваше подготовката на гнездото, в която и аз взех участие. Да ти призная, бях отвикнал от миризмата.

— Защо не каза на Горголан да ти осигури оборски тор?

— Как да ти кажа, двете грозници ми заявиха, че това е въпрос на чест и трябва да се задоволим със собствените си фекалии. Отначало ми се повръщаше от миризмата, която се разнасяше от гнездото, но после свикнах. В този живот се свиква с всичко, нали така? Сега торното гнездо ферментира, излъчва топлина и тези дни дракончетата ще се излюпят. Нали ще ги приемеш в училището, все пак те ще бъдат мои деца? — запита Дзог и в очите му светна плаха надежда. — Наистина драконите в Обединеното кралство ще станат седем на брой, но все пак е по-хубаво на този остров да се намират повече образовани дракони, а не неграмотни крилати тъпанари.

— Как може да ми задаваш такъв въпрос? Разбира се, приятелю, за теб тук всичко е позволено и е на твое разположение.

— Е, чак пък всичко. Навремето искаше да ме убиеш, за да спечелиш ръката на Розамунда.

— Това са стари истории. Забрави ли, че воювахме рамо до рамо?

— Ти по-скоро се намираше откъм опашката ми, но в общи линии е така. Двете ми грозни съпруги непрекъснато повишават претенциите си. Дадох им по една златна верижка, после по още две, но искат още. Аз тези куфарчета да не би да съм ги донесъл от света на Холивуд, за да се занимавам с благотворителна дейност? И защо не ми докара хладилния фургон.

— Нямаше нужда, след като ти осигурих прехраната. Занимавах с важни държавни дела и нямах достатъчно време.

— Ще го приема като оправдание, но някой овчи труп в повече нямаше да ми бъде излишен. Работата по зачеването на четири дракончета изисква повишен разход на енергия.

— Извинявай, ако си се почувствал засегнат. Явно имаш нужда от почивка.

— И така ще направя. Върви да си вършиш важните държавни дела, а аз ще похъркам. Ще гледам да не подпаля нещо наоколо.

Барди напусна обора на Дзог и се отправи към работния си кабинет. Отвори вратата му и зина от изненада. Срещу него се намираше … Горо. Цял и невредим, старият магьосник изглеждаше в окаяно състояние. Ръкавите на модното му сако бяха скъсани, папионката върху яката на скъпата му риза висеше настрани, по панталоните му бяха зейнали няколко дупки. Лицето му имаше тъжно изражение, до толкова, доколкото една спечена ябълка може да го притежава.

— Пак се оказах тук, в тази миризлива страна — проплака той и пръдна, може би от яд. — Бизнеса ми отново пропадна! Завърнах се като последния голтак, без бижута, без скъпоценни камъни, а в джоба ми има само десет долара, с които в Обединеното кралство можеш да си изтриеш само задника. Всичките ми спестявания останаха в света на Холивуд. Парите ми останаха в банка, бижутата ми в трезор.

Кралят по стар навик отвори прозореца на кабинета си, за да го проветри, после се доближи до стария човек и го прегърна. През тези няколко месеца Горо наистина му бе липсвал, заедно с всичките си недостатъци.

— Казвай, как се случи това нещастие — подкани го той. — Нима отново направи магия за повече клиенти?

— Не. Този път беше магия за защита от конкуренция. Като видяха, че печеля добре, редица типове в Холивуд започнаха да предлагат моите услуги. Мошеници гадни!

— Добре, но как се прехвърли без помощта на компютър?

— И аз не знам, мога само да предполагам. Заслугата сигурно е на някой братовчед на гургилите Кико или Линифер, когото са оставили да бди над мен в света на Холивуд, и който е притежавал не изразходен енергетичен ресурс. Докато съм произнасял грешното заклинание, тъпият гургил сигурно е решил, че за мен тук ще е по-добре. Нещастник! Но нали знаеш, в областта на магиите всичко е възможно. Исках да се отърва от конкуренцията, а за жалост се оказах тук. На всичкото отгоре по време на прехода между двата свята, този идиот ми е съдрал марковия костюм на «Армини», който струваше пет хиляди долара. Според теб, това справедливо ли е?

— Едва ли. Но аз искрено се радвам на новото ти завръщане.

— А аз — не. Тази проклета бедна страна ми лази по нервите.

— Вече не е толкова бедна.

— Къде ще ме настаниш?

— В стаята ти. В нея сега се е разположил Дасо, но ще го преместим.

— Трябва да знаеш, че този Дасо може да стане много опасен. Не напразно при напускането на Холивуд го накарах да се закълне с клетвата на Мордолох, който е въображаема личност. Богът на магьосниците изобщо не съществува, аз го измислих. Направих го само заради теб, за да те предпазя, доколкото мога. Ако в това момче за в бъдеще се появят амбиции за власт, няма да си в състояние да спреш болните му мисли. Ще те хипнотизира, ще те превърне в зомби, като онези нещастници от градовете в Америка, ще те омагьоса с някоя от мисъл-формите си и ще бъдеш безпомощен. Стига само да стигне до тази идея. Освен ако ти също не овладееш тяхното създаване.

— Знам, разбрах какво имаше предвид при напускането ни на Холивуд. Ще бъда в състояние на повишена бдителност, все още не виждам опасност от негова страна. Сега нека да го повикаме.

Кралят излезе навън и нареди на един от стражите да го доведе. Не след дълго Дасо се появи. Забеляза Горо и зина от удивление.

— Добре дошъл, учителю! Как се появи тук? — попита той, но израза на лицето му не издаваше голямо задоволство.

— И аз не зная, но ще трябва да се върна в стаята си — рече Горо. — Много ми е неприятно, защото исках да остана там, където се намирах, но не се получи. Ще трябва да изтърпиш конкуренцията на трима магьосници. Имам предвид мен и другите двама ученици.

Лицето на Дасо побеля, той видимо се бореше със себе си.

— Мисля, че никой от вас не притежава моите постижения — рече накрая.

— Така е, но ако имаш съвест, ще трябва да се примириш. Все пак аз те въведох в занаята, а ти трябва да си поне малко благодарен. Освен това си положил клетвата на Мордолох. Забрави ли?

— Така беше, но все пак ще видим. Кажете ми къде да отида — промърмори начумерено. — Само не ме местете повече — като че ли злобно просветнаха очите му.

— Намери Горголан и му кажи да те настани в една от най-хубавите свободни стаи — каза кралят.

Дасо начумерен напусна кабинета.

— Барди, казах ли ти? Това момче става много опасно — рече Горо, след като той излезе. — Предприеми някакви мерки. Току виж навредил и на мен, този непрокопсаник завижда за стаята ми.

— Какви мерки да взема?

— Ами нареди да го заколят докато завива по някой от коридорите. Но трябва да стане бързо, за да няма време да реагира.

— Не си ли твърде кръвожаден? Досега той ни е бил само полезен.

— Досега да. Но не и за в бъдеще. Спомняш ли си какъв мухльо беше, когато го доведох на кораба. Но вече не е такъв, хората се променят, а някои са склонни да се самозабравят. В момента той се чувства неимоверно силен.

— Горо, престани с лошите си предположения. Най-добре отивай да си почиваш.

— Помисли по въпроса! — каза магьосникът преди да го напусне.

След няколко дни успя да се скара с Дзог.

Третото събитие бе вестта за пристигането на Вотан — кораба, който Барди бе оставил край брега на Мохика. След няколко часа капитанът му Доран пристигна в двореца и поиска разрешение за аудиенция. При влизането му в кабинета, сърцето на краля неволно се сви.

— Докладвай! — нареди той, докато снажния човек в униформа отдаваше чест.

— Тъй вярно, Ваше Величество! С кое да започна?

— Какво стана с устройването на гарнизоните?

— С тях всичко е в ред. Но някои от бойците се ожениха за местни девойки.

— Проблемът не е голям, дори по-добре, че така е станало. Поне няма да тъгуват за родината. Мокатек какво прави? Изпраща ли ми поздрави?

— Как да ви кажа, Ваше Величество — запристъпва смутено капитанът. — Той лично дойде да ми каже, че не е доволен от управлението на вице кралица Малона. Не е получил от нея очакваните данъци от завоюваните градове. Постъпленията от храни му се виждат недостатъчни за задоволяването на потребностите на племената на патлоките.

Кралят се намръщи, не беше очаквал такъв развой на събитията.

— Положението с Малона какво е? Какво ти предаде за мен?

— Заяви, че винаги ще бъде на ваше разположение и Ви желае всичко най-добро. Но истината е, че след всеки изминал ден държанието й спрямо нашите хора става все по-деспотично и нагло, бойците ни се оплакват от нея. Отначало тя поиска от Мокатек да й предостави десетки от най-добрите му бойци, заедно с няколко комтуни. Тогава му се подмилкваше, дори му даде щедри подаръци. После го излъга при предоставянето на квотите от данъците във вид на различни храни. Наетите при нея получиха големи привилегии и сега те се държат като нейна собствена гвардия. Много малко от нашите влизат в нейния състав. Говори се, че заговорничи и с пленените атланти. Съжалявам за лошите новини.

Лицето на Барди помръкна.

— Свободен си — рече той. — Може би утре ще те повикам отново да поговорим. Сега се наслаждавай на семейството и почивката си.

— Тъй вярно Ваше Величество! — отдаде чест капитанът и тръгна да излиза навън.

— Стража! Един от вас да намери Горо и да му каже да дойде при мен! — извика кралят, докато Доран все още не беше затворил вратата.

Не след дълго, Горо се появи. Физиономията му изглеждаше сънлива и триеше очите си. Барди предвидливо отвори прозореца на кабинета си.

— За какво ме викаш? — промърмори магьосникът. — Възрастните хора имат нужда от почивка.

— А ти защо спиш по никое време?

— Никое или някое, спя когато ми се спи.

— Не е полезно да спиш толкова.

— То си е моя работа — възрази Горо. — Казвай, за какво съм ти притрябвал?

Кралят му разказа за доклада на капитана.

— Лошо, много лошо — произнесе магьосникът и се замисли. — Да разбирам ли, че си ме повикал за съвет?

— Че за какво друго да те повикам? Нали си главен кралски съветник?

— Бях, преди да остана в Холивуд. Все още не си казал, че заемам същата длъжност. Не си определил и заплатата ми.

— Горо, защо се правиш на интересен? Знаеш, че всичко ще ти бъде уредено. Ако имаш мнение по въпроса, казвай го. Ако нямаш, отивай да хъркаш.

Лицето на възрастния човек се сбръчка от напрежение и вече не приличаше на спечена ябълка, а на смачкан картоф.

— Още ли обичаш Малона? — попита внезапно.

— Ам-и-и… — заекна Барди. — Вероятно да.

— Неприятна работа. Иначе веднага щях да те посъветвам какво да направиш.

— И какъв щеше да бъде съвета ти?

— Веднага да организираш наказателна експедиция. Да разтуриш личната й гвардия, а нея да я изпратиш в някой от тамошните затвори, ако има такива. Тази жена е опасна с поведението си.

— Нали именно ти ме посъветва да оставя Хелга да ме замества, докато ме няма?

— Да, но Хелга е законната ти жена, а онази ти беше любовница. Вярно, че любовниците са приятно нещо и понякога можеш да се осланяш на тях, но в повечето случаи е по-добре да не им гласуваш голямо доверие, защото почти винаги искат да те изиграят. Или да ти отмъкнат паричките, или да те разведат с жена ти, или да отидат при друг мъж.

— Ти пък откъде знаеш?

— А ти какво мислиш, че цял живот съм приличал на маймуна ли? — тросна се Горо. — На времето бях строен и хубав, жените се лепяха по мен като мухи на мед.

— Или на лайно — ухили се злорадо Барди.

— Не ме обиждай! — разсърди се магьосникът. — Трябва да уважаваш възрастните хора.

— Добре, не се сърди. Грешката е моя. Имаш ли друга алтернатива?

— Да, но не зная доколко ще бъде ефикасна. Нали тези дни ще изпращаш специализиран кораб да прибере колите и хладилния камион. По него ще изпратиш пратеник, който ясно да заяви на Малона какво ще се случи, ако не седне на задника си. Тя може да си вземе поука, но е възможно и обратното. Нека първо да уреди отношенията си с Мокатек, после да назначи нови твои бойци в личната си гвардия и те да бъдат в численост повече от половината. След пристигането на по-следващия кораб ще стане ясно дали е изпълнила препоръката, по-скоро твоето нареждане, защото на пратеника ще му трябват поне два месеца, за да стигне до Теночтан и да се върне обратно до брега, после почти месец, за да пристигне в Омала. Ако Малона не изпълни предписанията ти, не ти остава друго, освен отново да се запътиш натам, заедно с предишната военна флотилия. Нека капитанът на последния кораб, който ще остане там да поизчака, да провери дали твоите нареждания са изпълнени. После да се отправи на път, за да ти докладва. Не е лошо да доведе със себе си и десетина от комтуните на Мокатек, като преди това проведе сериозен разговор с него, като му обещае, че нещата ще се оправят. Може да ни дотрябват. А той да предаде на вожда специални подаръци. Нареди на борда на кораба да качат и няколко коня, така пратеникът ще се добере по-бързо до Теночтан.

Кралят въздъхна облекчено, вторият вариант на Горо го устройваше много повече.

— Благодаря ти! — каза той. — Съветите ти винаги са ми били от полза, за разлика от магиите.

— Ако се замислиш, и те са били полезни, дори да не са били правилно извършени. Без тях никога нямаше да разбереш, че съществуват други светове и нямаше да се справиш с нападенията на черните рицари или на ромтите. Сега ще ме оставиш ли да си доспя?

— Прави каквото искаш, вече изкара заплатата си за месеца — каза Барди и си помисли, че не е лошо да обмени свежи мисли с Дзог. Впрочем той сам го повика, като се провикна гръмогласно от площада пред двореца.

— Имам да те черпя — изрева страшилището, след като кралят излезе навън. — Новите ми деца най-сетне се родиха! Да влезем на сянка в жилището ми. Наредих да донесат бутилка уиски. От моите лични неприкосновени запаси е, предназначени за специални случаи, а тя ще бъде само за теб. При предпоследното прехвърляне от света на Холивуд, бях сложил няколко каси между месото в хладилния фургон, но ти не го знаеше. През това време ще похапвам някоя овца, нали знаеш, че тези от моя вид не употребяват алкохол, защото не им харесва. През последните няколкостотин години никой не е виждал пиян дракон.

Докато вървяха към обора, кралят се сети, че дракончетата са се излюпили от топлината, отделена от ферментацията на тора, натрупан от изпражненията на майките и баща им, а не са се родили, както бе заявил Дзог, но реши да не обсъжда тази тема с него, защото на времето магьосникът за малко не си беше изпатил от уточнението.

— Питието е там, поставено е на рафта до огледалото — заяви Дзог след като влязоха полумрака на помещението.

Когато строяха обора, той бе наредил да вградят в задната стена съвсем малко прозорче. Драконите по принцип обичат тъмнината на пещерите, защото са дракони, такава им е природата.

— Този прост слуга не се е сетил да донесе чаша. — продължи възмутено голямото чудовище. — Ще трябва да пиеш направо от гърлото на бутилката.

— Наздраве! — каза Барди, след като отви капачката. — Съвсем не е лошо — констатира след първата глътка.

— Отлежало е — отвърна Дзог и отхапа първата мръвка, която бързо изчезна в огромния му корем, а там сигурно вече се намираха други стотици подобни. — Знаеш ли, дойде ми много свежа идея — продължи драконът след още две три преглъщания. — Ще станеш ли кръстник на децата ми? Като че ли вече ти споменах нещо подобно?

Кралят се сети за затрудненията си при наименуването на корабите и реши да се опита да отклони поканата.

— А ако избраните от мен имена не харесат на теб или на жените ти? Сигурно в това отношение съществува някаква драконова традиция, но аз не я зная.

— Не се безпокой. Каквито и да ги измислиш, ще ги приема. Трябва да са две женски и две мъжки.

— Добре, дай ми малко време да помисля.

— Какво прави старият пръдльо? — попита Дзог. — Откакто отново се скарахме не се е вясвал насам. Колкото повече одъртява, толкова повече расте ината му.

— Наскоро ми даде много полезен съвет — отбеляза Барди и му разказа за опасенията относно Малона. — Горо се съмнява и в Дасо — продължи той. — Счита, че рано или късно в него ще се появят амбиции за власт. Дори ми предложи да го убия за всеки случай. Но ти знаеш колко полезен ни беше в Америка.

— Да-а-а. Задачата ти с Малона не е от леките и правилно си избрал втория вариант. Що се отнася до Дасо, само да го хвана в някоя крива стъпка, аз ще се оправям с него. Драконите не подлежат на хипнотизиране, нито се влияят от мисъл-форми и други подобни дивотии. Ако решиш да го убиваш, защо да не го изям? Установих, че човешкото месо е доста добро за ядене, оказа се и с приятен солен вкус. За теб винаги бих направил всякаква саможертва.

— Засега ще го оставим жив и здрав. Ако се върна в Америка, отново може да ми потрябва. Но започне ли да прави глупости, тогава ще видим какво да го правим.

— Твоя работа — рече драконът с безразличие и отхапа поредната мръвка.

Разговорът им продължи още известно време, през което Дзог дояде овцата, а Барди преполови бутилката.

— Тръгвам си — каза той. — Чакат ме важни държавни дела.

— Щом са по-важни от приятеля ти, заминавай! — Промърмори недоволно Дзог и захапа нов овчи труп.

Кралят взе бутилката с остатъка от питието, напусна обора, влезе в двореца си и се отправи към временното жилище на Рок, който все още не бе тръгнал към Ландирия. Грамадният мъж го посрещна с на прага на вратата и с жест го покани да влезе.

— Както виждам, носиш и пиене. И е доста добро — ухили се той. — Какво те води насам?

— Дребен проблем, макар да има и други два по-големи — рече Барди докато се настаняваха зад масичката в сепарето на хола, а Рок донесе две чаши и ги напълни. — Дзог ме покани за кръстник на децата си. Вече са се излюпили — две мъжки и две женски дракончета, а никакво име не ми идва наум. Навремето ми помогна с кръщаването на корабите, сигурно и сега можеш да го направиш.

— Ха, какво по-лесно от това? Пак ще прибегнем до митологиите от моя свят. Имената на мъжките дракончета ще са Аполон и Парис, а на женските Артемида и Диана. Смятай дребният си проблем за решен.

— Тези богове, любимци на боговете и богини не са ли били много красиви същества? Драконите ми се струват доста грознички.

— Зависи от гледната точка. Когато ги наблюдаваш при полет в небето, според мен няма нищо по-красиво от такава гледка. Освен това никой тук не е запознат с холивудските митологии и ще го приемат като нещо екзотично — каза Рок убедително и отпи глътка. — Нямаме лед, по дяволите. Ще трябва да помислим по въпроса. След като техниците ти направиха парна машина, защо да не направят компресор, електродвигател и хладилник?

Кралят си помисли, че тази идея съвсем не е за пренебрегване, още повече че Обединеното кралство вече притежаваше електричество.

— Какви са другите ти проблеми? — попита Рок.

Барди му разказа за доклада на капитан Доран за действията на Малона, и за съмненията на Горо относно Дасо, както и за дадените от него съвети.

— Нито едното, нито другото са за пренебрегване — каза загрижено приятелят му. — Действително вторият вариант спрямо Малона е за предпочитане. Що се отнася до Дасо, наистина трябва да проявим спрямо него повишена бдителност. И аз мисля, че напоследък много си навири носа и може да направи някаква беля.

След като пресушиха бутилката, донякъде опиянен, кралят се отправи към кабинета си. След като забеляза опашката от хора в коридора пред него, очакващи да разрешава проблемите им, неволно го обхвана силно чувство на досада.