Нещо гнило в Ел Ей

22.

Стоун намери гръцкия ресторант на Мелроуз, настаниха го на добра маса и си поръча за пиене. Наложи се да изчака половин час преди да се появи Рик Грант.

— Извинявай за закъснението — каза Грант, седна на стола и веднага си поръча скоч. — Появи се един досадник и заседна в офиса ми точно когато се бях надигнал да тръгвам.

— Няма нищо, поне можах да помисля… не че измислих нещо.

— Какво стана с колата на Арингтън?

— Твоите момчета свършиха голяма работа — бяха още там, когато пристигнах. Марина Дел Рей е голямо място — гъмжи от хора. Стоях и чаках около колата два часа и в секундата, когато отидох в тоалетната, тя дошла и заминала.

— Момичето ли е карало?

— Да, видели са я.

— А дали не са те видели и теб, докато си се въртял наоколо?

— През по-голямата част от времето бях в моята кола. Но когато отидох там, малко се повъртях наистина.

— Възможно ли е някой да те е познал?

— Ами да, аз дори се качих върху автомат за сладолед и наблюдавах отгоре с бинокъл може би поне… пет минути. Едва ли е било възможно да не ме забележат.

— Ако някой те е видял, тогава нищо чудно тя да е изчакала да се отдалечиш, макар и за малко, и тогава да е избягала с колата.

— Не мисля, че Арингтън ме избягва — отговори Стоун. — В края на краищата тя сама ми телефонира на два пъти.

— Така е. Добре, бил ли е някой с нея, когато е заминала?

— Не, а още по-странното е, че е била по бански с наметната мъжка риза.

— Изглежда, се е пекла на нечия яхта и е решила да си върви.

— Да, и двата пъти е била сама в колата, така че съм длъжен да приема, че е могла да отиде където си поиска, включително да се върне в дома на Колдър.

— Не изглежда като че ли някой я насилва да прави едно или друго.

Стоун въздъхна.

— Има различни видове насилие.

— Да поръчваме — и Грант му подаде менюто.

— Ти поръчай за мен, аз просто не мога да се съсредоточа…

Грант поръча и не след дълго Стоун се наслаждаваше на плато от пастети и мусака. Виното беше кипърско.

— По-добре ли си сега? — погледна го Грант.

— Да, по-добре съм. Мисля, че изпаднах в депресия.

— Съвсем основателно. Изправен си пред истинска мистерия.

Стоун се огледа — ресторантът беше пълен наполовина, но беше необичайно тихо.

— Имаш ли нещо против да се обадя по телефона? — и той извади апаратчето от джоба си.

— Давай.

— Колдър ме е търсил в Ню Йорк — мисли, че съм се върнал там. — Той набра номера в „Бел Еър“.

— Добър вечер, резиденцията на м-р Колдър. — Беше икономът филипинец.

— Добър вечер, обажда се Стоун Барингтън. Търсил ме е м-р Колдър.

— О, да, м-р Барингтън, моля, задръжте така!

— Стоун?

— Здрасти, Ванс.

— Как летя?

— Добре, благодаря.

— Разбрах, че си поостанал още ден-два.

— Бети е много привлекателна.

— Разбира се, че е, не мога да те обвиня в липса на вкус.

— Върна ли се Арингтън?

— Не, още е в Долината, но всичко е наред.

— Ванс, абсолютно ли си сигурен? Трябва да ти кажа, че докато бях там, усетих, че май не всичко е наред.

— Е, досещам се за някои неща, които може би са оставили такова впечатление у теб, но уверявам те, че няма повод за безпокойство.

— Как вървят снимките?

— Днес приключихме — отговори Колдър, — и смятам, че имаме филм убиец. Определено не без твоята помощ.

— Благодаря. Добре, предай на Арингтън поздравите ми, когато се прибере у дома. Помоли я от мое име да ми се обади, когато има време.

— Разбира се. Сбогом, Стоун.

Стоун затвори телефона.

— Всичко е много странно — каза той на Грант.

— В какъв смисъл?

— Ами жената на Ванс е изчезнала. Според мен той няма представа къде е тя, но се преструва, че била отишла при своя приятелка в Долината и че е разговарял с нея.

— Защо това ти се вижда странно? На мен пък ми се струва съвсем нормално.

— Днес следобед е била видяна в Марина Дел Рей, следователно не може да е в Долината.

— Може само така да е казала на Колдър.

Стоун примигна.

— Искаш да намекнеш, че е при друг мъж?

— Точно това имам предвид. Ако погледнеш на случилото се като на обикновена семейна драма, всичко си идва на мястото. Скарват се, тя си обира крушите за няколко дни и това може би не им се случва за пръв път. Колдър се панира и те повиква. Ти пристигаш, Колдър вече се чувства малко глупаво, че е раздухал нещата, така че те забавлява известно време и те засилва обратно в Ню Йорк. Междувременно двамата изглаждат проблема — може в това наистина да има набъркан и трети — но тя още не се е прибрала. Откъде да знаеш, че не замисля развод?

— Но защо ще ме вкарват във филм на Ванс, ще плащат много пари и ще ме подменят накрая с дубльор?

— За да не им се месиш в семейните проблеми. Ясно е, че Ванс има предостатъчно власт, за да накара продуцента да направи каквото пожелае, а не изключвам и да е покрил разноските на „Центурион“ по теб. Той може да си го позволи.

— Да, достатъчно е богат. Но ако обяснението е толкова семпло, защо тогава хората на Иполито ме преследваха снощи?

— Може Иполито да прави услуга на Колдър. Виж, аз мисля, че присъствието ти тук е притеснявало Колдър — карало го е да изглежда малко неудачник — а кинозвездите не обичат подобна антиреклама, да не говорим, че мразят да бъдат възприемани като рогоносци.

— Но защо онези двамата, които ме преследваха, ще влизат с взлом в дома на Бети и ще го претърсват?

— За да разберат със сигурност дали си още в града.

— Може би. Мисля, че се отървах от тях, като смених колите. — Той се замисли. — А защо Арингтън ми се е обаждала от „Грималди“?

— Защото е искала да говори с теб.

— А какво е правила там?

— Може да излиза с някой, който често посещава това място.

— Значи според теб всичко, случило се през тази седмица, може да намери обяснение в светлината на обикновена семейна кавга и любовен триъгълник?

— Стоун, опитай се да погледнеш на нещата като полицай. Отговаря ли този сценарий на всичките ти въпроси? Ако са ти възложили да разследваш този случай, би ли продължил оттук нататък?

— Не, не бих — призна Стоун.

— Ами значи в момента те движи единствено личната заинтересованост. Виж, съгласен съм, че за кратко време са се случили някои необичайни и трудно обясними неща, но аз съм ставал свидетел на далеч по-необичайни, без да е имало извършено престъпление.

— Сигурно.

— Не подценявам значението на добрата интуиция, така че ако нещо те човърка отвътре, това е достатъчна причина да продължиш.

— Боя се, че не разполагам с нищо материално, освен интуицията — въздъхна Стоун. — Ти как би постъпил на мое място?

Грант се замисли за минута.

— Предполагам, че бих продължил, докато не бъда удовлетворен по един или друг начин — и той гръмко се изсмя.

Стоун също се засмя.

— Е, тогава точно така и ще постъпя — каза той. — Ще разбера какво се е случило, каквото и да е то.