Нещо гнило в Ел Ей

34.

Стоун веднага се върна в „Льо Парк“, но по пътя се обади в „Бевърли Хилс Хотел“ за резервация. Реши да живее комфортно и да не се крие. Нанесе се в малкия апартамент и позвъни на пиколото.

— Да, сър? — каза момчето, когато Стоун отвори вратата.

Той му подаде подгизналия костюм, окачен на закачалка, и обувките, в които бе сложил клонки.

— Смяташ ли, че това може да се оправи? — попита го той.

Момчето повдигна единия ръкав и го помириса.

— Солена вода? — въпросително го погледна той.

— Опасявам се — въздъхна Стоун. — Паднах от яхта в океана.

— Първо ще ги накисна в прясна вода, за да измия солта, после, докато съхнат, ще ги изгладя няколко пъти.

— Мога ли да се надявам?

— Надежда има винаги, сър, но не бих бързал да давам големи обещания.

— Направи каквото може — поръча Стоун и му подаде петдесет долара.

— Ще се постарая, сър.

Момчето си тръгна с дрехите и Стоун затвори вратата. Поспа малко и късно следобеда го събуди Рик.

— Организирах срещата с човека от ФБР, но ще ти струва една скъпа вечеря.

— Чудесно, къде?

— Има едно заведение, казва се „При Майкъл“, в Санта Моника. — Той му даде адреса и указания как се стига дотам.

Отпочинал и освежен, Стоун пристигна в заведението в уговорения час. Рик и някакъв мъж вече го чакаха на маса в прекрасна градина.

— Стоун, това е Хенк Кейбъл — представи мъжа Грант.

Стоун стисна ръката на агента от ФБР.

— Ние се познаваме — каза той.

— Откъде? — изненада се Стоун.

— Имахме една среща по повод случая Саша Нижински, преди няколко години, в Ню Йорк. Тогава работех там.

— А-а… сега си спомням.

— Ти правеше всичко възможно, за да ни държиш далеч от следствието.

— Предполагам, че съм се старал — съгласи се Стоун.

— Нямам нищо против теб — местните по правило постъпват така.

— Е, доволен съм. А сега с какво се занимаваш тук?

— Ръководя отдела за финансови разследвания.

— Точно човекът, който ми трябва — усмихнато каза Стоун.

— Да поръчваме — ентусиазирано предложи Рик.

Поръчаха си питиета, разгледаха подробно менюто, избраха си вечеря и се заловиха за работа.

— Добре, казвай какво искаш от нас — започна Кейбъл.

— Повече, отколкото мога да ви предложа — предупреди Стоун.

— И колко ще ми струва?

— О, каквото давам, е безплатно. Не търся слава, интересува ме само да възтържествува справедливостта.

Кейбъл изцвили от престорен възторг. Намеси се Грант.

— Хенк, мисля, че ще спечелиш, ако го изслушаш.

— Окей, окей, казвай, Стоун.

Стоун се обърна към Грант.

— Рик, ти намери ли нещо за „Бероун Файненшъл Сървисис“?

— Регистрирана е по правилата във всички щатски и федерални агенции, но е нещо като кошница. Щабквартирата е в занемарена административна сграда на Ла Сиенага — държат там последния шести етаж, около сто и осемдесет квадратни метра площ.

— Не е много. На други места?

— Само на още едно — в Тихуана, Мексико.

— Доста необичайно.

— Най-необичайното е, че в онзи тесен офис има прокарани над четиридесет телефонни линии, включително няколко за бърза модемна връзка.

— На мен ми звучи като букмейкърски пункт — обади се Кейбъл.

— Чувал ли си някога за букмейкъри, регистрирани на щатско и федерално ниво като организация за широкоспектърни финансови услуги? — попита го Грант.

— Не си спомням — отговори Кейбъл със сериозна физиономия.

— Нито пък аз — допълни Стоун. — На мен пък ми изглежда на централа за пране на пари, особено с мексиканската връзка.

— Аха-а, това вече ми допада — оживи се Кейбъл. — Обичам прането на пари.

— Момичето на Бероун ми каза, че той често отскачал до Мексико — каза замислено Стоун. — Какво знаем за Бероун? Има ли той досие?

— Два ареста като тийнейджър в Ню Йорк като момче, което носи номерата за конни залагания.

— Значи имаме връзката — констатира Кейбъл. — Защо не взема да видя дали ще мога да поискам подслушване?

— Добра идея — съгласи се Стоун, — но аз имам чувството, че в тази история има нещо много повече от Бероун и неговата компания.

— Например? — попита Кейбъл.

— Чувал ли си за „Албакор Фишърис“?

— Да, холдингова компания, нали така?

— Точно така, но кой я притежава?

— Кой?

— Двама типа, на име Дейвид Стърмак и Онофрио Иполито.

— Иполито, шефът на „Сейф Харбър Банк“?

— Същият. „Албакор“ държи двайсет и пет процента от „Сейф Харбър“ и почти изцяло „Бероун Файненшъл“.

— Започва да ми става много интересно — оживи се Кейбъл.

— Чувал ли си за Стърмак?

— Възможно ли е да не съм?

— Той е адвокат, който е зарязал правото, син на човек, работил в тясно сътрудничество с Майер Лански. Чист е на хартия, но има сериозни връзки със синдикатите, особено на спомагателните работници във филмопроизводството.

— И Иполито има общ бизнес с него? Странно, Иполито има репутация на почтен гражданин.

— Този почтен гражданин — въздъхна Стоун, — снощи поръча покушение срещу мен. — И разказа на Кейбъл историята.

— Виждали ли сте с него преди?

— Да, вечеряхме веднъж в обща компания.

— И ти си сигурен, че си разговарял с него по телефона?

— Сигурен съм.

— Изумен съм.

— Изглеждаш ми и малко разтревожен, Хенк — погледна го Грант.

— Значи оформя се следната ситуация — започна Хенк. — Мога да направя проучване по моите канали на „Бероун Файненшъл“, ще проверя директорите и служителите. Ако сред тях има достатъчно с криминални досиета, най-вероятно ще мога да издействам подслушване на телефоните им. Но не мога да отида така направо в „Сейф Харбър“, без да имам подкрепа от по-горе, а за целта ще ми трябват много доказателства.

— Ако „Бероун Файненшъл“ са мръсни, това няма ли да бъде достатъчно, за да тръгнеш срещу „Албакор“?

— Може би, зависи какво ще изровим, но можеш да си сигурен, че ако Стърмак и Иполито са мафия, те са се погрижили отдавна да оставят известно разстояние между себе си и Бероун. Ще бъде трудно да им направим нещо на базата само на една мръсна операция, защото те могат да стоварят цялата вина върху Бероун и да си измият ръцете с него. Обзалагам се, че той не общува директно с никой от двамата големи — практиката в такива случаи е да има изолиращ слой между партньорите.

— А акцията срещу магазина на Вини? — Стоун погледна Грант.

— Насрочена е за утре, за два следобед. Решихме да го направим по време на надбягвания.

— Добре. Имаш ли отделен ордер срещу Вини?

— Да, сметна се, че е малко вероятно да го хванем в магазина.

— На ваше място щях да организирам наблюдение върху него преди операцията. Ако някой го предупреди по телефона, може да избяга.

— Съгласен съм.

— Почакайте малко — намеси се Кейбъл, — какви са тези разговори за операция срещу букмейкърски пункт? Каква е връзката?

— Винсент Манкузо, собственикът на деликатесния магазин, където е пунктът, работи за Иполито — обясни накратко Грант.

— Пряко?

— Да.

— Добре, ако съберете достатъчно основания за арест по това обвинение, може да го използвате, за да вербувате Манкузо.

— Съмнявам се — каза Грант. — Той ще се признае за виновен и ще излежи някой месец, а Иполито ще се погрижи да му се отплати.

Намеси се Стоун:

— А ако добавим към обвинението и опит за убийство? Все пак Манкузо и приятелят му наистина се опитаха да ме очистят.

— Мислех, че искаш да останеш мъртъв?

— Кажи му, че имаш свидетел на опита и че си свързал яхтата с него. Това не е чиста лъжа, нали?

— Не знам… може да стане. Но аз бих желал да му стоваря нещо тежко на главата. Жалко е, че опитът за убийство не е успял — тогава щяхме да използваме заплахата от смъртно наказание, за да му отворим устата.

Стоун се разсмя:

— Е, чак такава жертва не съм готов да направя. — После се сети нещо друго: — Чакай малко! Манкузо не знае, че опитът не е успял! Обвини го направо в убийство.

— Не мога да направя това, Стоун. Нали знам, че си жив?

— Добре, не го обвинявай официално, но го заплаши, че ще го направиш по време на разпита.

— Може би си струва да опитаме, само че той ще поиска адвокат в мига, в който го закараме в управлението.

— Тогава разходете го насам-натам в колата, поговори му, докато сте на път. Кажи му, че ако ни предаде Мани и Иполито за убийството и ако ти каже каквото му е известно за операциите на Иполито, ти ще му спестиш и двете обвинения.

— Забрави, Стоун, това няма начин да сработи. Не можем да обвиняваме Иполито в убийство, което не е направил, а от друга страна, съмнявам се, че дребна въшка като Мани може да знае нещо важно за Иполито.

— Може би си прав — с неудоволствие се съгласи Стоун.

— Виж, Стоун — намеси се Кейбъл, — имам чувството, че ти искаш всичко да стане сега, веднага, само че това е невъзможно. Трябва време, за да се съберат достатъчно доказателства за финансови престъпления.

— Разбирам.

— Естествено, ако намериш свидетел, който знае отвътре какво става в „Албакор“, това би ускорило нещата съществено.

— Ще помисля по този въпрос — каза Стоун.

— О — сети се Кейбъл, — чух да се споменава за отвличане.

— Още не съм сто процента сигурен — отговори Стоун. — Като разбера, ще ти се обадя.

— Стоун — погледна го Кейбъл, — гледай да мине без жертви, моля те. Отвличанията са деликатна работа.

— Ще внимавам — каза Стоун.

След вечерята Стоун и Грант се сбогуваха с Кейбъл и тръгнаха към паркинга.

— Имам за теб две неща — съобщи му Грант, измъкна пакет от колата си и му го подаде. — Това е малък и лесен за скриване „Валтер“, 7.65 мм. Ето и кобур за през рамо.

— Благодаря ти, Рик, идеален е.

Грант му даде и плик.

— Това е разрешително за носене — каза той. — Лично съм го носил за подписите. Пенсионираните полицаи често искат такива и в тях обикновено не се специфицира модела на оръжието. Не бих искал да те задържат, та макар и случайно, и да нямаш в себе си разрешително.

— Страшно съм ти благодарен, Рик.

— Освен това не бих искал да застреляш някого с този пистолет, макар че като оръжие той е чист, колкото изобщо е възможно. Ще се чувствам много виновен, ако се стигне дотам.

— Рик, повярвай ми, наистина разбирам твоята позиция. Не мога да ти обещая, че няма в никакъв случай да го използвам, но ти обещавам, че ако го направя, ще бъде за добра кауза.

Грант въздъхна:

— Не съм сигурен, че мога да очаквам нещо повече от теб — каза той.

Стоун се върна в „Бевърли Хилс Хотел“ бавно. Беше се регистрирал там под истинското си име и не беше сменил колата. Надяваше се сега, като беше въоръжен, някой да се опита да му направи нещо, но знаеше колко е малка вероятността за това.