Нещо гнило в Ел Ей

50.

По-късно следобеда Стоун взе Дино на пазар. Отидоха в добре познатия му магазин за морски аксесоари на Марина Дел Рей и купиха оттам два тъмносини непромокаеми костюма за плуване, голяма ролка изолационна лента, две тежки фенерчета в гумен корпус и комплект глухи гаечни ключове. Стоун взе също и подробна карта на района, ламинирана в пластмаса.

— За какво ни е всичко това? — удиви се Дино.

— Ще ми бъде по-лесно да ти покажа, отколкото да ти разказвам — отговори Стоун.

Пристигнаха в дома на Рик в осем. Рик им наля питиета и ги изведе в задния двор, където Барбара Тиърни печеше пържоли.

— Тя може да готви? — изуми се Стоун.

— Не е ли удивително? — съгласи се Рик. — Откакто се нанесе при мен, започнах да дебелея.

Дино отиде при хубавото момиче и се представи. После всички седнаха на масата.

Рик подаде на Стоун комплект ключове и му съобщи кея на марината в Лонг Бийч.

— Собственост е на бившия ми зет — обясни той. — Представлява голям „Бостън Уейлър“ с два извънбордови мотора от по сто конски сили всеки и много допълнителна екипировка.

— Звучи като точно онова, което ни трябва — одобри Стоун.

— Иска петстотин за цялата нощ.

Цената беше справедлива. Стоун отброи сумата.

— Не искам да знам подробности… нито преди, още по-малко след — предупреди ги Рик.

— Ще останеш в блажено неведение — засмя се Стоун. — И преди, и най-вече след.

— Какво по-точно си намислил, Стоун? — попита Дино.

— Ти… какво, не чу ли Рик да казва, че не иска да знае?

— Да, но…

— Ще ти разкажа по-късно.

Барбара постави пред всеки чиния със спаначена салата и тримата мъже започнаха да се хранят.

— Да поговорим все пак за глобалната стратегия — обади се Рик. — Какъв е планът ти?

— След тази вечер нямам някакви особени планове — призна Стоун. — Опитвам се да ги раздрусам, да им покажа, че не държат всичко под контрол, да ги ощипя финансово. Ако успея, може би те ще започнат да правят грешки, от които ние да се възползваме.

— Дали няма да си помислят, че зад неприятностите им стои Колдър?

— Той не знае нищо, а освен това е отличен актьор, нали така? Ще ги убеди в невинността си.

— А ако решат да направят нещо на момичето?

— Не е възможно да свържат онова, което правя, с Арингтън. Ще решат, че ги преследва лош късмет и единствената им информация за размишление е онова, което Дино каза на Стърмак по телефона.

— Какво му каза, Дино?

— Казах му, че костеливата ръка на Стоун ще ги стигне от гроба — ухили се Дино.

Рик едва не се задави от смях.

— Добре, в известен смисъл ти си прав — наистина ги преследва лош късмет. Потъна им скъпа яхта, арестуваха двама от тях… какво ли следва? Не се съмнявам, че си задават този въпрос.

— Е, няма да ги държа дълго в напрежение — обеща Стоун.

Стоун и Дино пристигнаха в марината на Лонг Бийч след полунощ и без проблем намериха скутера. Беше боядисан в черно, условие, което Стоун не се бе сетил да постави на Рик, но което несъмнено беше добре. Най-важното бе, че изглеждаше много бърз. Двамата хвърлиха нещата си на борда и Стоун подаде на Дино изолационната лента.

— Покрий с това името на лодката на всички места, където го има. Скрий регистрационния номер. Нали не искаме бившият зет на Рик да има неприятности заради нас?

Дино се хвана на работа, а Стоун огледа таблото и се запозна с управлението на скутера и екипировката му. Беше доволен да види GPS устройството, модел „Гармин“, на чийто цветен дисплей се изобразяваха всички извивки на бреговата ивица, включително шамандурите в района. Това несъмнено щеше максимално да облекчи нощната навигация. Включи радиото и го настрои на канал 16 — ако Бреговата охрана патрулираше района, беше добре да ги чуе, преди да ги е видял.

Извади от някакво шкафче две спасителни жилетки и подаде едната на Дино.

— По-добре я сложи.

— Нямаш представа колко време съм прекарал на лодката на баща ми в Шийпсхед Бей — каза Дино. — Чувствам се много по-добре по вода, отколкото във въздуха.

— Дино, ще пътуваме на висока скорост през нощта. Ако, не дай си боже, се ударим в нещо и се обърнем, по-добре е да си с жилетка. Да не спорим.

Дино неохотно взе жилетката и я нагласи по тялото си.

— Сега доволен ли си?

— Не още, но съм на път да стана най-щастливият човек — отговори Стоун и за втори път прегледа всичко. После завъртя ключа на запалването и почти на празен ход излезе от марината. Няколко минути по-късно вече се носеха напред с трийсет възела. — Отваряй си очите на четири — предупреди Стоун. — По това време на нощта тук може да има траулери, които хвърлят мрежите си и ги изтеглят. Ако забележиш нещо, трябва да ги заобиколим отдалече.

— Добре — каза Дино.

Нощта беше прекрасна — с много звезди и по чудо почти без следа от смог. Поради високата скорост духаше силно и Стоун бе доволен, че са в непромокаеми костюми, предвидени точно за такива условия. Каталина изпълваше все по-голяма част от хоризонта пред тях. Намериха „Контеса“ лесно. Яхтата просто бе най-големият закотвен обект, а на всичко отгоре имаше и ясно видима кехлибареножълта сигнална лампа на котвеното въже. Носът и кърмата също бяха със сигнални светлинни. Стоун намали оборотите до минимум още от триста метра разстояние. Последва внимателно маневриране между съдове и въжета. Едва ли много хора щяха да са останали да спят на яхтите си през нощта и Стоун бе доволен, че е така. Отблизо „Контеса“ изглеждаше направо грамадна.

— Господи — прошепна Дино, — тази яхта е направо бижу. Колко ли струва?

— Не знам… осем-десет милиона, може би. Зависи кога е била построена. В наши дни цените скочиха.

— Окей, сега вече ще ми кажеш ли плана си?

— Първо, искам да се освободим от екипажа.

— Колко са?

— Според мен двама.

— И какво, по дяволите, ще направим с тях?

Бяха при стълбата за качване, висяща откъм кърмата, и Стоун посочи нагоре към палубата:

— Там има надуваема лодка — видях я от въздуха. Ще ти я хвърля тук долу. Натоварваме ги на лодката и ги пускаме без гребла — като съмне, все някой ще ги види и ще ги спасят.

— Окей, щом казваш.

Изгасиха двигателите и привързаха скутера към спуснатата зад кърмата дървена платформа. Стоун напъха ролката лента и глухите ключове в големите джобове на якето си, качи се по стълбата и когато главата му се изравни с палубата, спря и се огледа. Не се виждаше никой, ала отнякъде се носеше оперна музика. Гумената лодка я нямаше. Стоун се огледа, но видя само два големи скутера, като техния, закрепени в специални люлки. Може би някой беше използвал лодката, за да слезе на брега — надяваше се да е така.

С фенерче в едната ръка и пистолет в другата той тръгна напред към командния мостик. По пътя поглеждаше във всяко място, където можеше да има човек. Не срещна часови на вахта.

Качи се по стълбичката за мостика и надникна в кабината. Беше запалена една лампа и свиреше радио, но не се виждаше никой. Много бавно той отвори вратата и стъпи вътре, протегнал напред ръката с пистолета. Не се чуваше нищо друго освен радиото.

Внимателно отвори двете врати на самия мостик: едната водеше към стълба надолу, другата — към капитанската каюта. Светеше лампа и леглото беше объркано, но не и приготвено за лягане. Надникна дори в тоалетната към каютата — и тя беше празна. Възможно ли бе екипажът да е изоставил яхтата на произвола?

Мисълта изглеждаше неправдоподобна, но от друга страна, къде бяха хората? Тръгна по стълбата надолу, като спираше на всяко стъпало и напрегнато се ослушваше.