Нещо гнило в Ел Ей

59.

Рик сложи на бюрото между двама им миниатюрен касетофон и го пусна на запис. Преброи до десет на глас, провери качеството на записа и нивото на звука, върна касетата в начално състояние и отново натисна бутона за запис.

— Казвам се Ричард Грант — започна той. — Аз съм лейтенант на отряда детективи към Полицейското управление на Лос Анджелис, придаден на разположение на началника на отряда. Провеждам разпит на Уилям О’Хара — бивш полицай и доскоро началник на службата за сигурност към „Центурион Студиос“. М-р О’Хара се съгласи да направи изчерпателно изложение за своята дейност в отсъствието на личен адвокат и ще даде показания срещу други лица, в замяна на гарантиран имунитет от всякакво съдебно преследване. В качеството на свидетел присъства м-р Стоун Барингтън, напуснал службата бивш нюйоркски полицай. — Той съобщи датата и времето, след което вдигна поглед към разпитвания. — Вие ли сте м-р Уилям О’Хара?

— Да, аз съм — потвърди О’Хара.

— Информиран ли сте за конституционните си права?

— Да, информиран съм.

— Разбирате ли ги?

— Да, разбирам ги.

— Желаете ли по време на този разпит да присъства личния ви адвокат?

— Не, не желая.

— Потвърждавате ли, че говорите доброволно и без да ви се оказва натиск?

— Да, потвърждавам.

— Обещано ли ви е от мен или друг служител на закона нещо различно от имунитет срещу съдебно преследване в замяна на вашите показания?

— Не, не ми е обещавано.

— Разкажете възможно най-изчерпателно как се замесихте в престъпленията, които понастоящем се разследват от Полицейското управление на Лос Анджелис и федералните власти.

О’Хара пое дълбоко въздух и започна. Речта му се лееше като показания на опитен полицай в съдебна зала — нещо, което му бе добре познато.

— Напуснах преди пет години Полицейското управление на Лос Анджелис, защото м-р Луис Регенстайн, председател на борда, ми предложи длъжността началник охрана към „Центурион Студиос“. След като изпълнявах тази длъжност в продължение на една година, ми беше предложено да закупя акции на компанията. Закупих сто акции на цена петстотин долара за акция. Студиото ми зае парите за закупуването… Приблизително преди три месеца към мен се обърна м-р Дейвид Стърмак, член на борда на директорите на „Центурион Студиос“, който ми направи предложение да разменя акциите си в „Центурион“ за същия брой акции на „Албакор Фишърис“ — компания, контролирана съвместно от м-р Стърмак и м-р Онофрио Иполито, който освен това е и председател на борда на „Сейф Харбър Банк“.

— Това изгодна размяна ли беше?

— Размяната означаваше десетократно увеличение на размера на първоначалната ми инвестиция.

— Какво поиска м-р Стърмак срещу това щедро предложение?

— Помоли ме да му сътруднича чрез дейност в студиото, целяща акционерите да продадат акциите си на „Албакор“.

— Съгласихте ли се да му помогнете?

— Да.

— Той поиска ли от вас още нещо?

— Не тогава.

— По-късно?

— Няколко седмици по-късно м-р Стърмак отново дойде да ме види. Научил, че Луис Регенстайн възнамерява да ме уволни като шеф на службата за охрана. Каза, че щял да използва влиянието си в компанията, за да предотврати подобно развитие на нещата, ако знаел, че може да разчита на мен в другата си работа.

— Каква друга работа?

— На следващия ден ми уреди среща с м-р Онофрио Иполито. Когато отидох в офиса му в „Сейф Харбър Банк“, бях претърсен за оръжие и записващи устройства, след което се видях с м-р Иполито на четири очи.

— За какво стана дума по време на тази среща?

— Първо ме предупреди, че разполага с доказателства под формата на свидетел, че съм бил замесен в незаконна дейност, докато съм бил полицай.

— Какви действия?

— Неговият свидетел щял да свидетелства, че съм приемал подкупи от представители на организираната престъпност.

— Приемал ли сте подобни подкупи?

— Да.

— Какво стана по-нататък?

— М-р Иполито заяви, че има работа за мен и че ако направя каквото иска от мен, ще забогатея повече, отколкото някога съм мечтал. Каза, че имал бизнес планове, които щели да увеличат петдесет, ако не сто пъти цената на акциите ми в „Албакор“, и че ако се справя и служа съвестно, ще мога да закупя още акции на преференциални цени. Предложи ми и заплата от двеста хиляди долара годишно в кеш, напълно освободена от данъци. И ме успокои, че съм щял да продължа да получавам заплатата си в „Центурион“.

— Приехте ли предложението му?

— Да, приех го.

— Каква работа вършихте за м-р Иполито?

— Прегледах досиетата на служителите в „Центурион“, направих списък на всички акционери и го дадох на м-р Стърмак. Транспортирах големи суми в наличност от м-р Мартин Бероун до офиса на „Албакор“, който се намира на етажа под офиса на м-р Иполито в сградата на „Сейф Харбър“. Изпълнявах множество рутинни задачи за м-р Иполито, включително дисциплинарни действия по отношение на уличен лихвар, за чиито прегрешения бе научил м-р Бероун.

— Как се казваше този човек?

— Ралф ди Орио.

— Какво по-точно направихте с него?

— Пребих го до безсъзнание с полицейска палка.

— Искаше ли и друг път от вас м-р Иполито да прибягвате до насилие?

— Да, възложи ми да организирам три убийства.

— Направихте ли го?

— Да.

— Кои бяха жертвите?

— Първата беше м-р Стоун Барингтън, който сега виждам, че е успял да се спаси.

— Кой направи опита да бъде убит м-р Барингтън?

— Винсент Манкузо и Маноло Лобианко.

— Научи ли впоследствие м-р Иполито, че м-р Барингтън е избегнал смъртта?

— Не, доколкото ми е известно.

— Кои бяха другите две жертви?

— Винсент Манкузо и Маноло Лобианко.

— Защо бяха убити те?

— Бяха ги арестували по някакво обвинение и м-р Иполито се опасяваше, че биха могли чрез тях да го уличат в организиране убийството на м-р Барингтън.

— Кой извърши тези две убийства?

— Томас Косенца и Джоузеф Зито.

— Как бяха убити?

— М-р Иполито специално поиска да бъдат застреляни в главата и изхвърлени в Тихия океан, оковани за котва.

Рик написа нещо на лист хартия и го показа на О’Хара.

— Сега ще ви покажа едно написано име. Познавате ли го?

— Да.

— Отсега нататък в този разпит ще говорите за това лице като за м-р X.

— Добре.

— Поиска ли някой от вас да направите нещо по отношение на м-р X?

— Да, м-р Иполито ме инструктира да организирам отвличането на съпругата на м-р X и да я държа, докато не получа други разпореждания от него.

— Направихте ли го?

— Да.

— Кой извърши отвличането?

— Винсент Манкузо и Маноло Лобианко.

— Къде беше отведена?

— Преместваха я всеки ден от едно място на друго.

— Поиска ли м-р Иполито от вас да се свържете с м-р X и да уредите връщането на жена му?

— Не, доколкото ми е известно това беше извършено от други лица.

— Знаете ли точно от кого?

— Други служители на м-р Иполито. Не знам имената им.

— Поиска ли от вас м-р Иполито да направите нещо друго във връзка с отвличането на мисис X?

— Когато м-р Регенстайн ми нареди да съдействам за връщането на мисис X, аз казах на м-р Иполито. Той ме инструктира да се престоря, че помагам на м-р X, но да докладвам за всичко на него или на м-р Стърмак.

— Беше ли замесен м-р Стърмак в отвличането?

— Той знаеше за него.

— Каква беше целта на отвличането?

— Да бъде оказан натиск върху м-р X да продаде акциите си в „Центурион Студиос“. М-р X е едър акционер.

— Имаше ли и друга цел?

— Допускам, че м-р Иполито е искал м-р X да участва в някои от деловите му начинания, но не знам подробности.

— Отново ще ви попитам, м-р О’Хара, отговаряте ли на тези въпроси без принуда и с единствения мотив да получите имунитет срещу съдебно преследване?

— Да.

Рик изключи касетофона.

— Добре, това е достатъчно засега. Ще започна процедурата по даване на имунитет и от страна на федералните власти, след това ще им позволя да те разпитат за по-големи подробности относно делата на Иполито, Стърмак и деловата дейност на Бероун.

— Мога да кажа още много неща — потвърди О’Хара.

— Добре. — Рик вдигна слушалката на телефона върху бюрото на бившия полицай и набра номер. — Обажда се Рик Грант. Арестувам един човек, който даде показания, уличаващи няколко други в сериозни престъпления. Искам веднага да бъде подготвена охранявана хотелска стая за него, където да може да бъде разпитан по-подробно. Да, ще почакам. — Той покри микрофона на слушалката. — Ще преместя Били веднага, а после ще говорим отново с Кейбъл и Рубенс. — Вдигна ръка от микрофона. — Добре. Изпратете кола без отличителни знаци пред отдела за охрана на „Центурион Студиос“, за да вземете човека. Казва се Уилям О’Хара. Да, същият. Ясно ли е всичко? Добре.

След по-малко от десет минути в кабинета на О’Хара влязоха двама детективи.

— Сложете го на задната седалка, без белезници, без показност и го откарайте в хотела — нареди Рик. — Вземете от него ключовете от дома му, идете там и му донесете дрехи. Не искам никой да го докосва с пръст.

Изведоха О’Хара.

Рик отново взе слушалката и този път се обади на Хенк Кейбъл във ФБР.

— Хенк — започна той, — имаме свидетел срещу Иполито, Стърмак и Бероун. — Той каза името на хотела, където беше откаран. — Можете ли да дойдете там двамата с Рубенс след час? Попитайте на рецепцията за името ми и ще ви упътят. — Той затвори и се обърна към Стоун: — Да тръгваме натам, искам Кейбъл и Рубенс да разпитат Били. След като го направят, ще знаем какво да предприемем по-нататък.