Нещо гнило в Ел Ей

58.

След известно време се събраха отново около масата на Стоун, който тревожно очакваше решението. Без да каже нито дума, Джон Рубенс подписа екземплярите на документа и ги подаде на Стоун. След кратко колебание примера му последва и Хенк.

— Ти, Рик? — попита Стоун.

Рик също подписа и Стоун даде на всеки копие за архивата.

— Кога най-сетне ще се запознаем с твоя свидетел? — нетърпеливо попита Рубенс.

Стоун стана, отиде в съседния апартамент и след малко се върна с Ванс Колдър. Данъчният инспектор и агентът от ФБР веднага се превърнаха в любители на киното. Те скочиха на крака, едва не застанаха мирно и се здрависаха с известния актьор. Отношението на Рик Грант беше също толкова топло. После всички седнаха заедно.

— Ванс — каза Стоун и му подаде копие от споразумението, — Данъчната служба на Съединените щати, Федералното бюро за разследване и Главното полицейско управление на Лос Анджелис се съгласиха да ти дадат имунитет срещу съдебно преследване и да ти гарантират пълна конфиденциалност в замяна на твоя разказ за събитията от последно време. В допълнение към горното, от теб няма да се иска да даваш свидетелски показания в съда, а историята с отвличането ще остане настрани. Както споменах, срещу това от теб се очаква да бъдеш абсолютно честен с тях и да отговориш искрено на въпросите им. Трябва да те предупредя, че ако не кажеш истината, може да бъдеш обвинен в лъжа пред агент на ФБР. Разбираш ли условията на споразумението?

— Да — отговори Ванс.

— Мисля, че ще бъде най-добре, господа, ако дадете възможност на м-р Колдър да започне от началото и да разкаже каквото има, без да го прекъсвате. Когато свърши, естествено, ще можете да му зададете всякакви въпроси. Искам да ви напомня, че за мен м-р Колдър продължава да се намира в опасност и очаквам от вас да запазите местопребиваването му в тайна. Ванс?

И Ванс Колдър изнесе етюд, на който Стоун би изръкопляскал, ако се намираха в театъра. Федералните агенти и лосанджелиският полицай слушаха, без да помръднат, докато хрониката на необикновената история се разгръщаше сякаш пред очите им. Когато Ванс приключи, заваляха въпроси, но отговорите му бяха също толкова впечатляващи, колкото и монолога му. Стоун започваше да мисли, че този човек би трябвало да започне да пише собствените си роли.

Накрая Ванс се върна в апартамента си и Стоун отново се изправи пред федералните агенти.

— Това беше адски впечатляващо, но напълно недостатъчно — изпъшка Хенк Кейбъл.

— Предупредих ви, че няма и да бъде — напомни Стоун, — но сега за разлика отпреди няколко часа, вече имате посоката. Предлагам да започнете с арестуването на Мартин Бероун по обвинения в укриване на данъци, пране на пари и каквото още измислите на базата на подслушването. Винаги можете да го заплашите, че Ванс ще свидетелства срещу него. Макар че това няма да стане, Бероун не го знае. Можете да използвате и заплахата за обвинение в отвличане, понеже аз мога да ви предоставя свидетел, който ще потвърди, че Бероун е притежавал колата на мисис Колдър поне няколко дни.

Срещата приключи и Стоун помоли Рик Грант да остане още малко.

— Прав беше — със съжаление в гласа каза Рик, — за полицията няма да остане почти нищо.

— О, може и да има — успокои го Стоун. — Какво ще кажеш за убийство?

— Ти си жив.

— Вини Манкузо и Мани не са.

— Няма начин това да се свърже с Иполито.

— Набелязва се нов подход — каза Стоун. — Нека се обадя тук-там. — Той позвъни на Бети Саутард и чрез нея се свърза с Лу Регенстайн, с когото проведе дълъг разговор. После покани Рик да се качи при него в колата.

— Къде отиваме? — поинтересува се Рик.

— В „Центурион Студиос“ — обясни Стоун.

— С каква цел?

— С цел да видим Били О’Хара, който според мен е затънал до гуша в тази каша — и докато пътуваха натам, Стоун обясни какво има предвид.

— Този пич е бил полицай — въздъхна Рик. — Мислиш ли, че ще се хване?

— Има само един начин да разберем. Ако не се хване, двамата с теб ни чака повече работа, отколкото иначе.

Пристигнаха в „Центурион“, закачиха си временните пропуски на посетители и попитаха как да стигнат до офиса на шефа на охраната. Нямаха уговорена среща. Секретарката на О’Хара влезе в кабинета му и излезе почти веднага.

— Ще ви приеме — каза тя.

— Моля ви, обадете се в офиса на м-р Регенстайн и му предайте, че сме при м-р О’Хара — каза Стоун.

Двамата влязоха в кабинета и затвориха плътно вратата.

— Рик! — извика О’Хара и стисна здраво ръката му. — Как си?

— Отлично, Били — отговори Грант. — Нека те запозная с един човек: това е Стоун Барингтън.

Ръката на О’Хара омекна още в началото — той не криеше, че не е въодушевен. Това бе достатъчно, за да разсее последните съмнения у Стоун.

Стоун и Рик седнаха.

— Какво мога да направя за вас? — официално попита О’Хара. Виждаше се, че полага усилия да възстанови хладнокръвието си.

— По-добре най-напред свърши с телефонното обаждане — посъветва го Грант. В същата секунда телефонът наистина иззвъня.

По уредбата се чу гласът на секретарката.

— М-р Регенстайн за вас — съобщи тя.

— И й кажи да излезе на обяд — каза Рик.

— Тя вече беше — обърка се O’Xapa с ръка върху слушалката.

— Ами нищо, да обядва пак.

— Робин — каза O’Xapa, — иди в склада за канцеларски материали и вземи от всичко. Дай ми тук един час. — Той вдигна слушалката. — Лу? Как е?

Стоун и Рик чуха силния глас на Регенстайн в слушалката от разстояние. Нямаше никакво съмнение, че е много ядосан.

— Ама чакай малко, Лу! — примоли се O’Xapa. — Нека ти обясня!

Регенстайн отговори на молбата с дълга тирада и O’Xapa не можеше да вмъкне нито дума в гневния поток.

— Добре — каза той накрая и затвори.

— Били — обади се Рик, — макар повече да не работиш за „Центурион Студиос“, ние имаме съгласието да използваме този кабинет толкова дълго, колкото се наложи.

— „Колкото се наложи“? — разтреперан попита O’Xapa. Лицето му бе загубило цвета си.

— Били, ти беше добро ченге, според някои дори изключително, но това няма да ти помогне ни най-малко сега, освен ако не получим пълното ти съдействие.

— За какво? — объркано го погледна O’Xapa.

— Ето как стоят нещата: ти си арестуван за отвличане и предумишлено убийство, а по-нататък ще ти бъдат отправени и други обвинения. Знаеш правата си, така че смятай, че току-що съм ти ги прочел.

— Отвличане? Убийство? За какво говориш, Рик?

— Млъкни и ме изслушай! Сега ще ти дам възможност, която, излезем ли оттук, повече няма да имаш. Ще рискувам — без да съм го съгласувал — да ти обещая имунитет срещу съдебно преследване, ако разкажеш всичко сега. Ще трябва да дадеш показания срещу Иполито, Стърмак, Бероун и останалите замесени, но след като ги осъдят, ти ще спасиш кожата… Напомням ти, че имаш пълното право да не казваш нищо в този момент, но ако се възползваш от него, обещавам ти от цялото си сърце, че това ще е последният ти ден на тази земя като свободен човек. В допълнение ти обещавам и най-твърдото посрещане в затвора, което мога да ти осигуря… и повярвай, че нямаш представа какво означава това! Лично ще се погрижа да изкараш по възможно най-тежкия начин, излежавайки във възможно най-скапания затвор на този щат, а тук има места, които един нормален човек би направил всичко, за да не посети! Най-сетне, ще имам грижата да попаднеш в една килия с някои хора, които сам си тикнал зад решетката, когато беше полицай. — Той направи драматична пауза. — Това е предложението ми и времето изтича. Ще те попитам веднъж: какво избираш?

Стоун се напрегна, защото О’Хара бръкна в джоба си, но той извади оттам само кърпичка и попи лицето си.

— „Пълен имунитет“ ли каза?

— Да.

— От всичко? И ще ме пуснете?

— Да. Пет пари не давам какво си направил.

— Може ли да го имам написано?

— Били, аз вече съм единственият ти приятел… Гледай да не ме загубиш!

O’Xapa отвори чекмеджето на бюрото си и Стоун отново се стегна, но този път той извади флакон с хапчета. Наля си чаша вода и изпи едно, после се облегна на стола си. Беше смазан психически.

— Окей, Рик, ще се включа в твоята игра. Иполито да си го начука!