Обсидиановата стая

10.

Проктър летеше на изток по В6 първо през Витвлеи, след това през Гобабис, взимайки триста и двайсетте километра до границата с Ботсвана за около три часа. На граничния пункт смени стратегически малко пари и се увери, че автомобилът с хладилния ковчег беше минал преди по-малко от два часа. Срещу малка допълнителна сума Проктър се сдоби на място с ботсванска виза. Процесът беше бърз и ефикасен и след по-малко от десет минути той беше отново на път.

От тук насетне преследването и напредъкът на Проктър значително се забавиха.

В6 свърши и се вля в магистрала от север на юг, наречена А3. Кръстовището се намираше в периферията на пустинята Калахари – пусто и усамотено място, където нямаше хора. От тази точка нататък не можеше да бъде сигурен в коя посока е поел Диоген. Проктър подкара по пътя, който водеше на север към близкия град Ганзи. Основанието за този избор беше, че това е по-малко използваният маршрут. Беше уверен, че Диоген не е поел по А3 в южна посока. Не би рискувал да се опита с подкуп да прекара ковчег през южноафриканската граница: страната беше известна с това, че е по-строга при прилагането на законите. Някак си му се струваше логично, че Диоген ще се насочи към пустинята Калахари, а не в обратната посока.

Обаче нямаше ни най-малка представа за причината.

Когато стигна до Ганзи, оживен пустинен град, осъзна, че нещо не е както трябва. Отне му много проучвания, защото не говореше сетсуански, докато най-накрая не успя да установи, че лендроувърът не е минал оттук. Подкара обратно по А3, бавно и внимателно, докато обмисляше къде беше сбъркал. Продължаваше да вярва, че Диоген и момичето са се насочили на север, а не на юг. Това означаваше, че плячката му беше завила по един от редките черни пътища, които водеха дълбоко в Калахари. Но по кой от тях?

Той проверяваше всеки от черните пътища, докато се движеше на юг. Обаче на никой от тях не личаха следи от гуми. Най-накрая отби от магистралата, за да се консултира с пътните карти. Макар вече да се спускаше нощта, асфалтът излъчваше натрупаната горещина на талази. На изток лежеше огромният, див простор на Калахари, населен само от малък брой бушмени и разхвърляни тук-там ловни лагери за туристи. В 400 хиляди квадратни километра пустиня нямаше нищо друго – нито павирани пътища, нито градове. Той вдигна очи от картата и се вторачи в безкрайните равнини с цвят на пясък, осеяни тук-там с храсталаци и по някоя акация, трудно различима на лунната светлина.

Обаче на картата имаше отбелязан нещо като град. Селище, което се казваше Ню Ксаде. Лежеше на около стотина километра източно. С магистралата го свързваше черен път. Проктър почувства, че това е пътят, по който Диоген беше поел: неотбелязан песъчлив коловоз, който се простираше като стрела в мрака. Преди да тръгне по него, той отново спря джипа на банкета и слезе. Първо използва фенерчето, за да провери своите гуми – „Мишлен XPS“, и забеляза отличителната шарка. След това стигна до отклонението и с помощна на фаровете започна да оглежда пясъка. Там забеляза следи с подобна шарка, които се отделяха от магистралата и поемаха на изток. Следите бяха единствените, оставени наскоро тук.

Наелектризиран и решителен, Проктър подкара на изток по правия черен път към град Ню Ксаде. Не знаеше със сигурност дали това е крайната им цел, или са продължили навътре в непознатата пустиня. Но съдейки по количеството вода и бензин, с които Диоген се бе запасил, реши, че ще продължи дълбоко навътре в пустинята Калахари в няколкодневно пътуване с трупа на Констънс, чиято цел не му беше известна.

С трупа на Констънс. Тази мисъл отново събуди у него буря от чувства и неразбиране. Проктър знаеше защо Диоген би убил Констънс – в края на краищата тя се беше опитала да убие него. И както смятаха всички, беше успяла. Убивайки Констънс, Диоген щеше да си отмъсти жестоко на своя омразен брат Пендъргаст. Обаче какво щеше да прави с нейния труп? Защо беше предприел такива сложни византийски ходове, за да го отнесе в ковчег с охлаждане на практика в средата на нищото? Сложността на тази мистерия предполагаше, че ако не всичко, то голяма част от подготовката беше извършена предварително. Защо? Вярно, Диоген си падаше по жестоки и сложни игрички, но тази беше неразбираема.

Проктър даде газ и зад джипа се понесе огромен спираловиден облак прах. Мракът щеше да му помогне да види преследваната кола от голямо разстояние. Между другото, беше уверен, че Диоген няма да се отклони от черния път поне докато не стигне в Ню Ксаде. Ако след това поеме към сърцето на Калахари, Проктър беше подготвен. Той прехвърли през ума си съдържанието на чантата за извънредни случаи, за да се увери, че има всичко необходимо:

С тези запаси би могъл да оцелее седмица и повече дори в тези сурови условия. А с резервния бензин джипът му можеше да мине над хиляда и шестстотин километра. Диоген нямаше да му избяга. Проктър щеше да го намери. И да получи отговор на своите въпроси – на всеки от тях.