Обсидиановата стая

30.

Диоген намери Констънс в нейните помещения на втория етаж в замъка на „Ривърсайд Драйв“. Квадратен куфар „Луи Вюитон“ и корабен сандък стояха до леглото й. Видя, че куфарът вече е пълен с книги, списания, инкунабули и нещо, което приличаше на навити платна от картини. Сандъкът беше пълен с рокли, няколко поли и блузи. Констънс стоеше извърната от него, напълно неподвижна, като скулптирана от мрамор. Едната й ръка беше протегната към отворения шкаф, а бледите й пръсти свити във въздуха. Истинско въплъщение на нерешителността.

Сърцето на Диоген се качи в гърлото му. Това щеше да направи още по-трудно онова, което имаше да каже.

Той се прокашля, за да обяви присъствието си. Констънс веднага се обърна към него. В очите й проблесна краткотрайно чувство, което бързо успя да потисне.

— Прости нахлуването ми – каза той. – Просто исках да ти кажа, че всичко е готово. Извърших необходимата подготовка за нашето пътуване. Кажи ми, моля, кога да дойда да те взема сутринта.

Констънс мълчеше. Очите й се стрелнаха към отворения сандък.

— Мисля, че в осем ще е добре.

— Добре, Констънс… – Той се поколеба. – Преди да си тръгна, искам да изслушаш една история. Истинската история на един лош човек.

Констънс повдигна въпросително вежди, но нищо не каза.

— Името му е Лушъс Гери. Преди шест години в навечерието на Коледа проникнал с взлом в къщата на един лекар в Джексънвил, докато семейството пеело коледни песни около елхата. Лекарят има две малолетни дъщери. Гери изнасилил и двете, карайки родителите им да гледат, заплашвайки ги с пистолет. След това изнасилил и майката и отново цялото семейство трябвало да гледа. Накрая застрелял родителите, а на двете момичета прерязал гърлата.

Констънс остро попита:

— Защо, за бога, ми разказваш всичко това?

— Моля те, изтърпи ме. На властите им трябваше месец, за да заловят Гери. В последвалия сблъсък загинал един полицай. Гери бил признат за виновен в петте убийства и осъден на смърт. Преди да го сложат в килия на смъртник, успял с голи ръце да удуши друг затворник.

Той предпазливо пристъпи към нея.

— Разказах ти за Халсиън Кий. Мисля, че ще ти стори дори още по-прекрасен, отколкото ти го описах. Особено след като възстановиш напълно младежката си енергия. Разказах ти и за еликсира. С влагане на много време, пари и изследвания успях да преформулирам почти напълно стария еликсир, без да прибягвам до злополучната практика да го извличам от човешко същество в момента на неговата смърт.

— Почти напълно?

— Има усложнение. С цел да завърша работата, трябва само веднъж да приготвя оригиналната формула

— Защо?

— Обяснението е сложно.

— Този отговор изобщо не ме задоволява. Нима искаш да кажеш, че трябва да извършиш извличане от човешка конска опашка?

— Да.

— Можеш да се сдобиеш с caiida equina от някой труп.

Диоген поклати глава.

— Боя се, че така няма да се получи. Извлекът от снопчето нерви трябва да е пресен. Нали разбираш – много пресен. Добит в самия миг на смъртта. Изследователите медици, които използвах – всички стигнаха до това заключение.

Видя как лицето на Констънс запламтя от гняв.

Тя каза тихо с острота на бръснач в тона:

— Ти ме излъга.

— Онова, което обещах, беше вече да няма пострадали човешки същества. Това е вярно – няма пострадали хора. Вярно е и че ако бях отнемал живот, моето изследване щеше да е много по-лесно и евтино. Обаче знаех, че ще си против. И… аз вече не съм убиец.

— Значи още не си отнел човешки живот, но скоро ще го направиш. Колко отвратително.

— Констънс, моля те, позволи ми да обясня.

Констънс мълчаливо се вторачи в него.

— Става дума за живот, който така или иначе ще бъде отнет. Нали разбираш, след три дни Лушъс Гери ще умре от смъртоносна инжекция в затвор в Южна Флорида. Той е изчерпал всички молби за помилване и губернаторът няма да отложи отново екзекуцията. Гери е социопат, който не е изразил ни най-малко разкаяние. Напротив, хвалел се колко много се е наслаждавал на стореното. Този ужасен човек, този убиец и насилник на жени ще умре, независимо дали ще направя нещо или не.

Той млъкна и погледна настойчиво Констънс. Тя нищо не каза, а на лицето й отново се беше изписало онова неразгадаемо изражение.

— Опитай се да разбереш. – Сега Диоген говореше по-бързо. – Имам нужда от конската опашка – от съвсем прясна cauda equina за химическия синтез, необходим за пресъздаване на подобрената формула. Не може да синтезираш лекарство от нищото. Трябва да знаеш неговата химическа структура. Трябва да го дам за анализ и за определяне на химическата структура на определени съединения. Говорим за сложни протеини и биохимични съединения, които имат милиони атоми в една-единствена молекула, обвити по сложен начин. През осемнайсетте месеца, докато моите биохимици анализираха проблема, научих доста неща. Щом успея да получа проба от оригиналната формула, работата ми най-накрая ще бъде завършена.

Констънс продължаваше да мълчи. Диоген се разстрои от непроницаемостта на нейното изражение.

— Констънс, умолявам те, премисли добре това. Става дума за еднократен процес. След това синтезът на еликсира ще бъде свободен и ясен. Никой няма да бъде наранен – Гери така или иначе вече е мъртвец.

— И как планираш да се сдобиеш с неговата „прясна“ cauda equina? – Гласът й беше хладен, много хладен.

— След екзекуцията патолог трябва да проведе аутопсия. Ще уредя аз да бъда този патолог. Щом се сдобия с конската опашка, ще извлека онова, което ми е нужно, и ще го донеса на Халсиън. Ще го биосинтезирам в лабораторията, която построих. Всичко е подготвено, като изключим cauda equina. Няма да са нужни повече трупове. А ти, моя мила Констънс, ще възстановиш напълно своята младежка жизненост и здраве. Моля те, Констънс. Моля те!

Той замълча, но внимателно я наблюдаваше. Тя мълча в продължение на цяла вечност, както му се стори, сякаш се бореше с някакъв вътрешен конфликт. След това късо и едва доловимо каза:

— Добре.

Заля го вълна от облекчение.

— Благодаря – каза той. – Благодаря, че прозря логиката на положението. Оставям те да си оправяш багажа. До утре сутринта в осем.

Той се обърна с усмивка и излезе от стаята.