Операция „Озирис“

9.

— Тези хора са просто вандали и крадци! Те трябва да бъдат хвърлени в затвора за двайсет години!

Гласът на Хамди беше изпълнен с гняв, но в него се долавяше и страх. Което съвсем не бе изненадващо. Ако египетските власти получат доказателство за участието му в кражбата на зодиакалната диаграма, той ще лежи двайсет години в затвора, помисли си Нина.

За съжаление, тя не разполагаше с доказателство — поне не такова, което да издържи в съда. След като тримата с Еди и Мейси излязоха изпод Сфинкса и бяха арестувани — единственото, което властите можеха да направят, когато нямаха представа какво става, но трябваше да изглежда така, сякаш все пак вършат нещо — те бяха отведени в Министерството на културата, за да обяснят какво става. Хамди и Бъркли веднага приеха ролята на импровизирани и строги обвинители.

Все пак разполагаха с достатъчно доказателства за едно — че някой е изпреварил АСН в Залата на летописите. Записът от фотоапарата на Мейси беше свален в компютър и се прожектираше на голям телевизор в кабинета на министъра. Образът беше оставен на пауза и разкриваше последната част от зодиакалната диаграма на тавана и стоящите под нея Шабан и Хамди. За жалост отблясъците от прожекторите в залата с диаграмата пречеха да се видят ясно чертите на лицата им.

— Не ние сме крадците — заяви Нина. — Двамата с Еди пристигнахме в страната едва вчера сутринта. Но прокопаването на тунелите сигурно е продължавало седмици наред. И тъй като е било извършвано точно под Сфинкса, със сигурност крадците са действали в тайно споразумение с някой от Гиза. — Тя погледна Хамди. — Не сте ли съгласни с мен?

Министърът, възрастен човек с издължена физиономия, на име Малакани Сидиг, огледа снимката.

— Мъртвият мъж, този Гамал, беше началник охрана на разкопките. Според мен е правилно да се предположи, че той е работил за крадците.

— Голяма грешка беше да наемаме частна охранителна фирма — рече замислено доктор Исмаил Асад, генерален секретар на Висшия съвет за египетски антични ценности. — Трябваше да изпратим армията — може би дори специалния отряд за защита на античните ценности.

Еди набързо си състави абревиатурата.

— СОЗАЦ? Яко име.

— Много по-вероятно е Гамал да е последвал доктор Уайлд и бандата ѝ и да е бил убит, когато се е опитал да ги арестува — рече Хамди. Дори Бъркли не повярва на предположението му.

Асад прегледа още няколко снимки на оборудването, което крадците бяха принудени да изоставят.

— Това е мащабна операция, която не би могла да бъде извършена от един мъж, една жена и едно момиче.

— Не съм момиче — възрази Мейси.

Нина я плесна по ръката и изшътка, след което каза:

— Участвали са поне десет души — шестимата мъже от клипа, плюс пазачите на разкопките и онези на входа към комплекса. Възможно е да са повече. Ако смятате да разследвате всички в Гиза, които евентуално са замесени, предлагам да започнете от върха. — Тя впери поглед в Хамди.

— Това е възмутително! — разпени се Хамди. — Опитват се да ме забъркат в това престъпление само за да отклонят вниманието от себе си.

— Изглеждаш ми доста окапал, приятел — обади се Еди.

— Като че ли някой ви е разбил носа — отбеляза Нина. — Питам се какво ли е станало? — Тя огледа кокалчетата на ръцете си. — Странно, имам странен оток на ръката, който има формата на нос…

— Министър — изръмжа Бъркли, — според мен доктор Уайлд и съпругът ѝ трябва да бъдат обвинени най-малко за влизане без разрешение и повреждане на археологични находки. — Той погледна Нина. — Не можа да ме оставиш да се насладя на победата, нали? Трябваше да съсипеш всичко, за да бъдеш отново в центъра на вниманието и да обереш всички лаври.

— О, защо не вземеш да пораснеш, Лоугън — сопна му се Нина.

Асад се облегна назад.

— Доктор Бъркли, има много по-важни престъпления, които трябва да се разследват първо. — Той посочи към снимката на зодиакалната диаграма. — Откраднато е безценно национално съкровище — и то под носа ви! Хората ще искат да разберат как така не сте заподозрели за наличието на втори тунел, който се копае под вас.

— Възможно е да се усъмнят, че сте знаели за това — обади се Сидиг с прикрита заплаха в гласа.

Бъркли изглеждаше шокиран.

— Но… разбира се, че не съм! Защо да съсипвам собствената си кариера и да рискувам да попадна в затвора?

— Хората са готови да рискуват много за съответната сума пари — рече Нина. Беше сигурна, че той не е замесен, но си позволи малкото удоволствие да го наблюдава как се гърчи.

Сидиг изглежда се почувства неудобно при споменаването на думата пари.

— Доктор Уайлд, вие смятате, че „Храмът на Озирис“ е замесен?

— Точно така. — Тя се приближи до телевизора. — Мъжът вляво е Себак Шабан.

— Би могъл да е всеки друг — отсече Хамди.

— А кой ли е този приятел вдясно, а, доктор Хамди?

— Доктор Хамди е прав — рече Асад. — Нито веднъж в клипа не се виждат лицата им. А бръмченето на резачката заглушава гласовете и не можем да ги идентифицираме.

— Това е Шабан — настоя Нина. — И „Храмът на Озирис“ стои зад всичко това.

— Макар че не вярвам, нито одобрявам тази религия — заяви Сидиг, — „Храмът на Озирис“ е щедър дарител. Халид Озир не само подпомага археологическите проекти, но и дарява големи суми за подпомагане на здравеопазването и селското стопанство. Той е много популярен. — Последва леко намръщване. — Независимо че избра да живее в данъчния рай Швейцария, а не в собствената си страна.

Хамди театрално сви рамене.

— Сега пък обвинява Халид Озир, че е крадец. Кой е следващият, президентът?

Асад се измъчваше от други въпроси.

— Защо им е да вземат само диаграмата? Останалите предмети в Залата биха стрували стотици милиони долари на черния пазар.

— Зодиакалната диаграма не им трябва заради парите — рече Нина. Тя отиде до лаптопа си и отвори снимката на четвъртия папирус, която ѝ беше дала Мейси. — В този свитък — който „Храмът на Озирис“ е скрил от АСН — се казва, че диаграмата е ключът към откриването на пирамидата на Озирис. Това е истинската им цел — съкровищата в пирамидата.

Хамди се изсмя саркастично.

— Пирамидата на Озирис? Министър Исмаил, защо въобще слушате тази жена? Това е само един мит, фантазия, не по-реална от Райската градина. — Той се ухили злобно на Нина. — Който вярва, че тя съществува, очевидно е умопобъркан.

— Да, и аз си помислих, че мъжът, който ти плаща подкупите, изглежда малко луд — върна му веднага Нина.

Хамди се изправи в цял ръст.

— Измислени, безпочвени, клеветнически обвинения! Пред безупречни свидетели. Доктор Уайлд, ще се видим в съда.

— О, я сядай, Яби! — изръмжа Асад. Хамди го погледна обидено, но се подчини на шефа си. — Доктор Уайлд, ще ви посъветвам да се въздържате от нови обвинения без доказателства. Ще разследваме това престъпление и виновните ще бъдат наказани, бъдете сигурна. Но няма да си правим каквито и да било изводи без доказателства.

— Но докато ги намерите, те ще опоскат всичко в пирамидата на Озирис, което не е заковано за пода, а после ще се върнат и за пироните — обади се Еди.

Сидиг постави твърдо ръцете си на бюрото.

— Всички, които са участвали в този обир, ще бъдат намерени и изправени пред съда. — Той огледа твърдо всички пред себе си, завършвайки с Нина. Но тя със задоволство забеляза, че погледът му се задържа малко повече върху Хамди. — Всички. А сега си вървете. Доктор Асад, чака ни много работа.

Хамди махна ядосано с ръка към Нина, Еди и Мейси.

— Няма ли поне да ги задържите?

— Ако трябва да арестувам всички, които може би имат връзка с обира — отсече министърът, — ще трябва да задържа доста хора. Включително вас! А и както доктор Уайлд посочи, тя е в Египет едва от вчера, а прокопаването на тунела би отнело седмици. Сега всички напуснете!

Той посочи презрително вратата. Всички тръгнаха към нея, освен Мейси, която се приближи до бюрото, скръстила смирено ръце на гърдите си.

— Извинете ме, министър.

Сидиг я погледна, но суровото изражение на лицето му се изпари в мига, щом зърна ококорените ѝ, изпълнени с надежда очи.

— Какво мога да направя за вас, млада лейди?

Тя погледна към лаптопа, предметите, донесени от Залата на летописите и накрая към фотоапарата си.

— Питам се дали мога да си взема фотоапарата?

— Боя се, че той е улика — отвърна министърът. — Съжалявам.

— О… — Тя леко нацупи устни. — Там са снимките, които направих за баба ми и дядо ми. Те са египтяни и искаха да видят как изглежда страната днес…

— Съжалявам — повтори Сидиг, — но не мога да ви го върна, докато не приключи разследването. — Той се замисли за миг. — Но пък бихме могли да направим копие на мемори картата. За вашите близки.

Мейси се усмихна с благодарност.

— О, това е страхотно! Благодаря ви, господин Сидиг, много ви благодаря!

— Ще наредя някой да ви направи копие, госпожице Шариф. А сега бихте ли ни извинили?

— Благодаря ви — повтори Мейси и отстъпи назад с грейнало лице. — Вие сте страхотен. — Реакцията на Сидиг подсказваше, че обикновено не получава подобни комплименти, но все пак го прие благосклонно.

— Какво беше това? — изсъска Нина, когато Мейси излезе при тях в коридора.

Мейси се усмихна самодоволно.

— Все още имаме диагра-а-амата — пропя тя. — Е, поне на клип.

— Вярно — осъзна Нина. Директното копиране на мемори картата щеше да прехвърли цялото ѝ съдържание — включително клипа, на който беше записана последната част от зодиакалната диаграма. — Но как се досети, че ще се върже?

— Не видяхте ли снимките на деца на бюрото му? Твърде е стар, за да им е баща. Затова реших, че е дядо — и изиграх картата „любимата внучка прави нещо хубаво за баба и дядо“. Макар че не мина съвсем, защото много исках да си прибера фотоапарата! Но все е нещо!

— Не знам обаче колко ще ни помогне — усъмни се Нина. — Диаграмата сигурно вече е изнесена от страната. А ние сме видели само част от нея, докато те я притежават цялата. Ако диаграмата наистина показва пътя до пирамидата на Озирис, те са единствените, които ще могат да я използват.

— Хей, хей — смъмри я Еди. — Пак ли започваш с тоя песимизъм? Погледни от другата страна на нещата — ти намери Залата на летописите и току-що успяхме да излезем от онази стая, без да ни арестуват. Освен това посети пирамидите. Все едно си на почивка!

Тя слабо се усмихна.

— Може би. Но не знам какво бихме могли да направим, дори и да притежаваме клипа с диаграмата.

— Те разговаряха — може пък да са споменали къде се канят да я отнесат — предположи Мейси.

— Разговаряха на арабски — напомни ѝ Нина. — А и без това не може да се чуе нищо от резачката.

Еди я погледна замислено.

— Познавам един човек, който може да ни помогне.

— Нина! — възкликна Карима Фаран и я прегърна. — Толкова се радвам да те видя отново! Макар че наскоро те видях по телевизията.

Нина прегърна йорданката.

— Да, нещата не се развиха точно по план. Напоследък си имах проблеми с медиите.

Карима беше една от жените, които Нина на шега наричаше „международните приятелки“ на Еди, негови контакти от годините му на наемен войник. Всички те му бяха ужасно верни и всички бяха ужасно красиви. В миналото това често пораждаше ревниви изблици у нея, но тя му вярваше достатъчно, за да приеме, че тези приятелки са просто приятелки — независимо от дразнещите му намеци.

Премълчаването му за Ейми в Ню Йорк беше отнело голяма част от забавлението, но макар Карима да беше зашеметяващо красива дори по стандартите на „международните приятелки“, Нина видя, че няма никаква причина да подозира Еди в непристойно поведение — йорданката беше пристигнала от Аман, придружавана от мъж.

— Това е прияте… годеникът ми Ради Башир. Викайте му Рад. — Карима избута напред високия, изключително привлекателен арабин с дълга, буйна, блестяща черна коса. Еди и Нина се ръкуваха с него. — Най-накрая успях да го убедя да се съгласи да се обвърже — като му дадох за пример вас двамата.

— Направо ме съсипа — оплака се мъжът с лек оксфордски акцент. — Нина и Еди това, Нина и Еди онова. Макар че тъкмо пътуването ви до Сирия ме накара да ѝ предложа — това беше единственият начин да я държа встрани от неприятностите!

Еди се засмя.

— Повярвай ми, друже — няма да се получи.

— Но като гледам, пак сте ни изпреварили — каза Карима, забелязвайки брачната халка на Еди, и му се усмихна дяволито. — И по някаква незнайна причина аз съм пропуснала церемонията. Да не би поканата да се е изгубила по пощата?

— Всичко стана… много набързо — призна Нина.

— Без покани — кимна Еди.

— Значи просто ти е пристанала? — каза Карима. — Колко романтично.

Нина изсумтя.

— Да, няма нищо по-романтично от пътуване с такси до мировия съдия в Гринуич, Кънектикът. Но въпреки това ви поздравявам за годежа.

— А на вас поздравления за сватбата — макар и малко позакъснели. — Карима погледна Мейси. — Но доколкото разбирам, тук не става въпрос само за това, че се появихте от хилядолетната камера под Сфинкса? — Тя сбърчи вежди. — Странно. Ако ставаше въпрос за някой друг, щеше да прозвучи невероятно. Но при вас си е просто нормално.

Нина набързо ги запозна.

— Мейси е причината да дойдем тук — каза тя на Карима и Рад. — Тя откри, че се опитват да ограбят Залата на летописите. — Нина извади един диск; Сидиг беше удържал думата си и беше направил копие на съдържанието на мемори картата. — Тук е заснет самият обир.

Очите на Рад светнаха, но Карима му каза нещо на арабски, което бързо угаси ентусиазма му.

— Той работи за една телевизионна мрежа — обясни йорданката, хвърляйки едновременно закачлив и предупредителен поглед към годеника си. — Току-що му казах, че не може да го направи водеща новина.

— Страхотно. Как можеш да ни помогнеш, Рад?

Той бръкна в сака си и извади поочукан лаптоп „Епъл“. Отвори го и разкри клавиатура, обсипана с лепенки в различни цветове: шорткъти за работа с професионален софтуер за видеообработка.

— Въпросът е какво не бих могъл да направя — ухили се той.

Рад се настани в един уединен ъгъл в бара на хотела, а останалите се надвесиха над него, докато работеше.

— Знам, че одеколонът ми е неустоим — каза той, — но може ли малко повече пространство?

— Извинявай — рече Нина и леко се отдръпна назад, изпълнена с нетърпение да разбере какви тайни се крият в записа. Засега опитите на Рад да изчисти образа имаха незначителен успех; видеорежимът на фотоапарата на Мейси беше създаден за малки клипове, които можеха да се качват в интернет, а не за заснемането на кадри с висока резолюция. Шабан и Хамди се виждаха само в гръб или със замазани от светлините лица — или, както отбеляза Еди, истинският живот не е като епизод от „От местопрестъплението: Маями“. Независимо от качествения софтуер и уменията на човека, който работеше с него, дигиталната информация не може да бъде извлечена, когато липсва въобще.

Обаче Рад извади по-голям късмет с аудиото. Надянал слушалките си, той не спираше да пуска записа от начало, прилагайки различни филтри.

— Резачката произвежда сравнително постоянен шум — обясни той и посочи диаграмата на звука, показана на един от прозорците. — Няма да успея съвсем да го премахна, но мога да го намаля достатъчно, за да се чуе диалогът.

Карима се наведе към него.

— Дай да чуя.

Рад свали едната слушалка и ѝ я подаде.

После пусна филтрираното аудио и Карима преведе репликите, които двамата мъже си бяха разменили.

— Мъжът вдясно, Хамди, се тревожи колко време ще е необходимо, за да се почисти Залата на летописите. Подозренията могат да паднат върху него… Просто се оплаква. — Записът продължи още няколко минути без коментар.

— А сега какво казва? — попита Еди.

— Продължава да се оплаква! — Кратка пауза, после: — О, сега говорят за пирамидата на Озирис. Другият мъж, Шабан — той казва, че със сигурност ще ги отведе до нея. Те… не мога да чуя ясно — рече тя, а диаграмата отрази засилването на звука от машината. — Рад, върни назад. Става дума за… планети и съзвездия, но е трудно да се разбере какво точно. Той иска да ги сравни с нещо.

Рад отново върна. Карима се намръщи раздразнено.

— Шумът е твърде силен, но мисля, че иска да сравни диаграмата със съзвездието… Дендера?

— Няма съзвездие, което да се казва Дендера — рече Еди. — Поне аз не съм чувал да има.

— Дендера не е съзвездие — обади се Мейси. — Това е място — било е провинциалната столица на Горен Египет. Там се намира храмът на Хатор. — Тя изведнъж се изправи и очите ѝ проблеснаха, но Нина беше една стъпка пред нея.

— Не става дума за мястото Дендера — а за зодиака на Дендера!

— Какво представлява зодиакът на Дендера? — попита Еди.

Мейси отговори преди Нина.

— Това е звездна карта върху тавана на Храма на Хатор.

— Всъщност някога не се е намирала на тавана — добави Нина. — Сега там има дубликат; оригиналът е бил отнесен — всъщност откраднат — от Наполеон през 1790 година.

Рад натисна паузата.

— Значи отиват в Дендера? Все още можете да ги настигнете.

Нина поклати глава.

— Не. Дубликатът е приблизително копие, не точно. Те ще искат да сравнят зодиака на Сфинкса с оригинала.

— Къде се намира той?

Нина се усмихна.

— Искаш ли да разгледаш един музей?