Операция „Озирис“

8.

Еди побърза да отстъпи при вида на приближаващия се Гамал, повлякъл зад себе си кабела на оръжието си. Моторната резачка беше по-малка и по-лека от циркуляра — а острието ѝ беше доста по-дълго.

— Заобиколете и бягайте оттатък! — извика той на жените, но осъзна, че са се разделили. Нина беше до входа към стълбите, но Мейси бе избързала и се намираше по средата на стаята, преди да съзре новата заплаха и да застине на място. Сега Еди се намираше между тях — и тъй като Гамал се беше запътил към него, Мейси се оказа напълно откъсната.

Гамал замахна с резачката към корема на Еди. Той наведе тромавото си оръжие, за да се защити и двете остриета се удариха едно в друго. Циркулярът едва не излетя от ръцете на Еди, когато се закачи за зъбците на резачката и въртящият се метал премина в опасна близост до крака му. С приглушено ръмжене той го вдигна, а Гамал отново се хвърли към него.

Искри се разхвърчаха, когато двете остриета отново се блъснаха едно в друго. Силният удар отхвърли Еди назад и той едва не се спъна в маркуча за въздух на подемното устройство. Гамал пристъпи напред.

Лоренц също влезе в помещението. Забеляза свитата в ъгъла Мейси и тръгна към нея със стиснати юмруци.

— А-а-а, малко помощ? — извика тя.

Нина се опита да стигне до нея, когато забеляза Кротала да се връща в камерата с револвер в ръка. Побърза да отскочи назад и да се прикрие зад стъпалата, а един куршум се заби в най-близкия глинен контейнер и го пръсна на парчета.

Мейси отстъпи към триножника, докато Лоренц продължаваше да скъсява разстоянието помежду им. Еди се опита да застане между тях, но ако нападнеше Лоренц, щеше да се открие за Гамал.

Маркучът…

Той замахна с циркуляра — но не към Лоренц, а към пода — разрязвайки маркуча за въздух. Разнесе се остър, пронизващ звук, когато острието издълба жлеб в камъка, но той не можеше да се сравни с оглушителното съскане на сгъстения въздух от маркуча, който започна да се мята бясно из помещението.

Маркучът шибна Лоренц през лицето, оставяйки дълбока кървяща рана върху бузата му и напълни очите му с пясък. Мъжът изрева и залитна невиждащо встрани от Мейси, удряйки главата си в колоната. Свлече се на колене и изстена от болка.

Гамал се отдалечи от побеснелия маркуч, блокирайки мерника на Кротала.

— Изключи компресора! — извика египтянинът.

— Заобиколи, махай се оттук! — извика Еди на Нина, сочейки към пътя за бягство през тъмните камери.

— Никъде не отивам без теб!

— Ще те настигна, бягай!

Танцуващият маркуч изведнъж се свлече безжизнено на земята. Кротала беше изключил компресора. Нина го видя да тича обратно към прохода с вдигнат пистолет. Тя се обърна и побягна, а в стената над главата ѝ се заби още един куршум.

Гамал отново атакува. Еди вдигна циркуляра, за да се защити, и двете остриета за пореден път се удариха със стържещ звук сред дъжд от искри. Мейси изпищя и се скри зад колоната. Гамал започна да изтиква противника си към ъгъла.

Нещо се отърка в крака ѝ. Тя погледна надолу и видя кабела на резачката. В съзнанието ѝ изникна картината от преддверието — електрическото табло и кабелите, които стърчаха от него.

Включително този на резачката.

И двата кабела бяха оранжеви — но този на резачката като че ли беше малко по-тъмен. Тя хвана по-тъмния кабел и започна да го навива около ръката си.

Кротала се накани да подгони Нина, но вниманието му беше привлечено от борещите се остриета. Той се прицели в англичанина, но застаналият с гръб към него Гамал му пречеше да се прицели добре в Еди. Американецът спусна ударника в нетърпеливо очакване на следваща възможност да стреля.

Еди се опита да замахне към ръката на Гамал, но униформеният мъж лесно отби удара и резачката откъсна част от корпуса на циркуляра. Еди примига от болка, когато няколко пластмасови парченца се забиха в лицето му. Тежестта на инструмента го изморяваше, а зад противника си забеляза как Кротала се прицелва в него. Гамал внезапно мушна напред с резачката, принуждавайки го да отстъпи. Еди усещаше горещината на лампите върху тила си.

В капан…

Мейси почувства как кабелът се опъва. Тя дръпна с всичка сила. В съседната зала щепселът се изтръгна от контакта… И циркулярът на Еди спря.

Кабелът на моторната резачка не беше по-тъмен. Беше просто по-мръсен — и тя беше хванала също толкова мръсната част от електрическия кабел на циркуляра.

— Какво става, по дяволите! — изрева Еди. Той погледна към Мейси, която стоеше наведена с кабела в ръце и виновно изражение на лицето. — Мейси!

Острието на циркуляра продължаваше да се върти, но постепенно забавяше движението си — а Гамал вече беше съзрял възможността и побърза да замахне с резачката. Еди вдигна инструмента пред себе си като щит…

Резачката мина с лекота през пластмасовия му корпус и разсече водещия мост. Стоманеният диск на циркуляра прелетя през стаята като смъртоносно фризби. Издрънча в една от колоните, отклони се към прохода и принуди Кротала да се дръпне назад, за да избегне обезглавяването. Дискът прелетя над него и отскочи при сблъсъка с друга колона в преддверието. Шабан се наведе, а Хамди изкрещя ужасено.

Еди хвърли безполезното си оръжие към Гамал. Надяваше се, че египтянинът ще направи грешката да се опита да отбие тежкия инструмент с резачката и силата на инерцията да я забие в лицето му, но шефът на охраната отскочи встрани и отново се изправи срещу съперника си.

Беззащитния си съперник.

Резачката се залюля, принуждавайки Еди да отстъпи назад към триножника на прожектора. Гамал се ухили и замахна към гърдите му…

Мейси дръпна другия кабел.

Неочакваното дръпване беше достатъчно, за да наруши баланса на Гамал. Острието се плъзна по рамото на Еди, разкъса ръкава на коженото му яке и отвътре потече кръв — но това не попречи на англичанина да сграбчи объркания си враг, да го завърти около себе си и да го тласне…

Право в триножника.

Металното острие се заби в нагрятия прожектор — и в електрическия му кабел. Стъклото експлодира и сини електрически искри се посипаха върху Гамал, който беше разтърсен от токовия удар. Мускулите му се парализираха, той не успя дори да извика и се стовари върху триножника. От ноздрите и очните му ябълки се изви дим — вътрешностите му се бяха изпържили.

Еди отскочи назад.

— Хубава заря — рече той, дърпайки ужасената Мейси след себе си. — Да се махаме оттук!

Нина изтича през тъмните зали. На слабата светлина от падналото фенерче тя забеляза как Брома се надига замаяно от земята. Тя грабна парче от натрошената колона и го удари с всичка сила, запращайки го обратно на земята.

Стигна до късия проход. Шабан стоеше до входа на владетеля точно срещу нея, а смъртно бледият Хамди се беше облегнал на най-близката колона. Той я видя и възкликна изненадано:

— Доктор Уайлд?

— Доктор Хамди — отвърна тя. — Мисля, че трябва да ми обясните доста неща.

Той се приближи към нея.

— Ако смятате, че можете…

Тя го удари с юмрук в лицето и продължи към Шабан, оставяйки египтянина да стене с разбит нос. На колоната беше подпрян един железен лост; тя го грабна и го вдигна във въздуха като меч. Шабан не изглеждаше особено притеснен, белязаната му устна се разтегна в лека усмивка.

— Не знам на какво се смееш — рече тя и кимна към сандъка. — Това няма да излезе оттук.

Той не отвърна нищо, но бързият му поглед встрани ѝ подсказа, че нещо не е наред. Тя завъртя глава към западния изход и видя, че Кротала се връща.

Той се прицели…

Куршумът откърти голямо парче от колоната с орнаменти, зад която Нина потърси прикритие.

— Убий я — заповяда Шабан.

Еди беше във втората тъмна стая, когато чу изстрела.

— Скрий се тук — каза той на Мейси и хукна напред. Брома се опитваше да се изправи, така че Еди го изпрати отново на пода, след което видя на пода блещукащия му нож и го грабна.

Нина ритна триножника. Той падна с трясък на пода, прожекторът се пръсна и потопи целия източен край на залата в тъмнина. Тя притича зад друга колона, която се намираше по-близо до изхода. Кротала се втурна към нея. В залата, залитайки, влезе Лоренц с обляно в кръв лице. Сенките нямаше да я крият дълго…

В този миг влетя Еди. Досети се за местоположението на Нина от посоката, в която се целеше Кротала.

— Ей! — извика той. Онзи го видя, завъртя се и стреля. В същия миг Еди се хвърли зад една колона и куршумът се заби в стената на мястото, където беше стоял допреди секунда.

— Изнесете диаграмата оттук! — заповяда Шабан, махайки на Лоренц да се приближи. Хамди хукна към тях.

Кротала се приближаваше. Притиснал гръб към колоната, Еди вдигна ножа и се приготви. Благодарение на любовта си към револверите, сега американецът разполагаше само с два патрона в своя колт питон. Дори със спийдлоудър, пак щяха да му бъдат необходими няколко секунди да презареди, което го правеше беззащитен за контраатака.

Но първо трябваше да изразходва останалите куршуми.

От близкия вход се чу шум. Брома се беше съвзел и се приближаваше с гневно лице. Запъти се към Еди. По дяволите! Оставаше му само един изход — а Кротала чакаше…

Нина забеляза напрегнатото лице на Кротала, готов да убива.

— Еди! — извика тя и запрати с всичка сила железния лост към стрелеца.

И улучи рамото му. Пръстът му трепна върху спусъка и револверът гръмна. Куршумът улучи колоната, Брома отскочи стреснато назад, а Еди хукна към Нина.

— Брома! Лоренц! Вземете диаграмата! — извика Шабан ядосано, с нарастващо нетърпение. Брома се поколеба, след което прекоси стаята и хвана сандъка от единия край. Лоренц го вдигна от другия. Хамди се обърна и избяга в тунела, държейки носа си с ръка. Двамата мъже понесоха сандъка след него.

— По дяволите! — Нина гледаше с отчаяние как диаграмата изчезва. Тя се обърна към Еди. — Ти какво, влизаш в престрелка с нож?

— Останал му е само един изстрел — възрази Еди. — След това ще излезе с юмруци срещу моя нож!

Кротала се приближаваше към тях, но Шабан му викна:

— Боби! Да тръгваме!

— А тези двамата?

— Само диаграмата има значение — тръгвай! Ще срутим тунела и ще ги запечатаме вътре!

Нина и Еди се спогледаха разтревожено.

— Гръм и мълнии! — произнесоха те в един глас.

Шабан влезе в тунела. Кротала го последва до изхода и зае позиция зад каменния блок, предизвиквайки двамата да се покажат от скривалището си.

— Подай ми една от онези делви — нареди Еди.

Нина се намръщи при мисълта за унищожаването на поредния артефакт, но му подаде контейнера. Той претегли тежестта му на ръка.

Гласът на Шабан отекна в тунела:

— Боби, размърдай се! — За миг Кротала отмести поглед по посока на вика…

Еди изскочи и запрати контейнера с всичка сила.

Когато Кротала стреля, той вече се претъркулваше зад съседната колона. Куршумът улучи контейнера във въздуха и той се пръсна на парчета. Някои от тях застигнаха Еди, но той не им обърна внимание. В главата му се въртеше само една мисъл.

Шест изстрела.

Той скочи с надеждата, че е преброил правилно и че барабанът на револвера не е за седем патрона…

Не беше. Американецът се обърна и побягна към тунела.

Еди хукна след него, опитвайки се да избегне висящите крушки.

Осъзна твърде късно, че Кротала носи втори револвер. Той го извади от джоба си, спря, обърна се…

Еди се хвърли върху него. Двамата се стовариха на пода до бръмчащия генератор. Кротала вдигна пистолета, но Еди го изби от ръката му. Стрелецът се опита да го докопа, но Еди заби юмрук в бъбреците му и мъжът се преви от болка.

Но Кротала все още не беше извън строя; той се завъртя рязко и заби лакът в гърдите на Еди. Англичанинът изпъшка, ударът попадна в реброто, което беше счупил няколко месеца по-рано.

Кротала усети слабостта му и го удари отново в същото място. Еди отстъпи към подпорната греда.

Американецът се освободи от захвата му и се опита да се изправи, но Еди го изрита силно в гърба. Кротала залитна и отново се стовари на земята…

В краката на Шабан.

Еди вдигна поглед. Шабан държеше револвера и го беше насочил към него…

Той стреля, а Еди се претърколи зад генератора. Първият изстрел се заби в пода и рикошира към тунела — но следващият улучи генератора. Машината изхълца, механизмът ѝ проскърца. Проблеснаха светлини. Следващият изстрел проби резервоара и от дупката бликна бензин.

— Назад! — извика Шабан на помощниците си и устните му се изкривиха в жестока усмивка. Кротала се изправи със садистичен смях. Двамата мъже се изтеглиха в коридора.

— Мамка му! — прошепна Еди. Имаше избор — да умре от куршум или от изгаряне.

Шабан стреля. Горещият куршум подпали бензиновите изпарения и в коридора блъвна огън.

Еди се наведе и побягна…

Генераторът избухна. Крушките веднага угаснаха, но Еди виждаше всичко твърде добре благодарение на ярката оранжева огнена топка, която изригна зад него и опърли кожата и косата му. Той се хвърли на пода. Огнената буря профуча над него, облизвайки тавана.

Ехото от взрива заглъхна, но не този шум го притесняваше, а зловещото пропукване на поглъщано от огъня дърво и по-силното хрущене на камък — таванът поддаваше.

Еди побягна към тъмната зала. Зад него таванът се срути с трясък. Той залитна към преддверието, следван от задушлив, гъст облак пясък.

— Еди! — извика Нина, давейки се от кашлица. — Добре ли си? Еди!

— Да… Добре съм — избоботи той, притиснал тениската си към устата и носа. Шумът от срутването беше спрял, от тунела се чуваше само съскането на падащия пясък.

— Какво стана, по дяволите?

— Генераторът се взриви, отнесе подпорите. Таванът се срути.

— Значи сме в капан? — Приближаващата се неясна светлина се оказа Мейси, която носеше изпуснатото фенерче на Брома. — О, боже! Ще ни свърши въздухът!

— Мястото е доста просторно, така че няма да имаме проблем, стига някой да не реши да бяга за здраве — успокои я Еди. — Или пък не изпадне в паника.

— Не се паникьосвам! Та ние сме заклещени под Сфинкса, защо да се паникьосвам?

Нина помогна на Еди да се изправи.

— Добре ли си?

— Мърдам. Макар че бих изритал здраво онзи задник! Мейси, дай ми фенерчето. — Той го насочи към тунела. Въпреки че прахът беше все още доста гъст, ясно се виждаше, че проходът е напълно блокиран. — Ох. Доста копаене ни чака.

— Няма нужда. Забрави ли? — Нина насочи ръката му с фенерчето към източния край на залата. Лъчът попадна върху орнаментираните колони край втория вход. — Просто трябва да изчакаме момента…

Бъркли си пое дълбоко въздух, преди да вземе последния счупен камък и с нарочна показност го премести встрани.

— Това… е то — обърна се той към камерата, която го следваше. Въпреки че тесният тунел позволяваше само на шестима души да присъстват на отварянето на Залата на летописите, циклопското стъклено око позволяваше на милиони по света да го наблюдават. Всичко, което кажеше през следващите няколко минути, щеше да бъде запомнено като думите на Нийл Армстронг при стъпването му на Луната.

Докато подаваше камъка на друг член на екипа, той бегло погледна към часовника си — 4:46 сутринта, 9:46 вечерта в Ню Йорк, точно навреме — преди да вземе железния лост и да се обърне отново към камерата.

— Последната отломка беше разчистена от входа — обяви той колкото се може по-тържествено. — Единственото нещо, което стои между нас и легендарната Зала на летописите под Сфинкса, е тази каменна плоча. Когато я отворим, ние ще сме първите хора, които влизат тук след повече от пет хиляди години. Никой не знае точно какви съкровища се крият вътре… но можем да бъдем сигурни в едно. Каквото видим от другата страна на тази врата, ще бъде помнено дълго време.

Зад оператора се показа Метц, който с жестове го накара да побърза. Потискайки раздразнението си, Бъркли подпъхна лоста в пролуката от едната страна на каменната плоча и отново се обърна към камерата.

— Започваме.

Той натисна лоста. В продължение на няколко секунди единственото, което се чуваше, беше скърцането на метал в камък, после плочата бавно се отмести с приглушен тътен. Бъркли едва сдържаше въодушевлението си, докато вратата бавно се отваряше. Най-накрая! Най-накрая Залата на летописите се разкриваше… и светът гледаше него. Не някой друг от останалите археолози, които отчаяно се опитваха да получат работата в АСН, и със сигурност не Нина Уайлд…

Каменната плоча леко се отмести, разкривайки тъмна цепнатина. Навън изригна облак прах. Пулсът му се ускори. Той натисна още по-силно. Плочата се освободи и падна. Той я избута настрани и надникна през отвора. Операторът се придвижи напред, за да може лампата на камерата да освети вътрешността…

Лъчът ѝ попадна върху мръсното, покрито с прах лице на Нина Уайлд.

— Здрасти, Лоугън — каза тя и сърцето на Бъркли спря. — Добре дошъл в Залата на летописите. Защо се забави толкова?