Операция „Озирис“

11.

— Опа! — Еди се съвзе пръв от изненадата. — Радвам се да ви видя тук.

Кротала бръкна бързо в джоба на сакото си от змийска кожа, но Шабан го стрелна със смразяващ поглед.

— Точно така, умен ход — каза Нина, опитвайки се да прикрие нервността си. — Това не ви е „Шифърът на Леонардо“. Не може просто ей така да си вадите змийските зъбки посред бял ден в Лувъра, пред толкова много свидетели.

Служителят поглеждаше несигурно ту едната, ту другата групичка.

— Познавате ли се?

— Не са ни запознавали официално — отвърна Нина със студен сарказъм. — Но да, познаваме се. Господин Шабан, ако се не лъжа. И вашият очарователен приятел.

— Боби Кротала — обади се с провлачен глас спътникът на Шабан. — Съжалявам, че ви пропуснах последния път, ако ме разбирате.

— Кротала? — обади се присмехулно Еди. — Глупости! Не може това да е истинското ти име.

Онзи присви очи.

— Аз съм индианец чероки, задник такъв.

— Какво, една шейсет и четвърта ли? Та ти си по-бял от мен! Прякорът Усойница би ти подхождал повече.

— Знаеш ли — рече Кротала, поклащайки глава, — по-добре внимавай с приказките, когато говориш с пехотинец. Току-виж съм ти затворил устата. Завинаги.

— Никой свестен пехотинец няма да си остави косата в такова състояние — отвърна Еди, без да се впечатли от заплахата на американеца. — Бил си позорно уволнен, нали?

— Еди, скъпи — обади се Нина с напрегната усмивка, — ще спреш ли да провокираш човека?

— Разбира се, че ви познавам, доктор Уайлд — каза Шабан. — Всъщност след малката ви каскада при Сфинкса доста голяма част от света ви познава. — Служителят на музея примигна, разпознавайки я. — Както и госпожица Шариф — добави египтянинът, когато Мейси се появи от преддверието. — Дошли сте тук заедно. Колко удобно.

— Защо сме все още тук? — прошепна уплашено Мейси на Нина.

Шабан присви очи съсредоточено.

— Защо сте тук, доктор Уайлд?

— Предполагам, че по същата причина като вас. — Очите ѝ проблеснаха; под мишницата си мъжът стискаше кожена папка, която сигурно съдържаше снимки от сглобения наново зодиак. — От силен интерес към древната астрология.

Очите му се присвиха още повече.

— Много силен.

— Сигурна съм в това. Но всъщност трябва да тръгваме. Ще се видим — надявам се да не е много скоро, всъщност.

— Знаете ли какво — рече Кротала и отново бръкна в джоба си, — какво ще кажете да ви изпратя до изхода?

— А ти какво ще кажеш да не го правиш? — отвърна Еди с надеждата, че Кротала няма да се досети, че не е въоръжен.

— Всичко е наред, Боби. — Шабан докосна мъжа по ръката. — Остани с мен. Сигурен съм, че ще се срещнем отново. Надявам се — усмихна се той искрено, но злобно, — при по-неофициални обстоятелства.

— Очаквам го с нетърпение — отвърна Еди, продължавайки да стиска дръжката на несъществуващия си пистолет. Двамата с Нина отстъпиха встрани, а Мейси побърза да се скрие зад гърбовете им. Шабан и Кротала стояха като статуи и ги наблюдаваха как стигат до стълбите към долната стая. — Добре, момичета, тичайте!

Те хукнаха към подземната стая, в която по иронично стечение на обстоятелствата бяха изложени предмети, свързани с Озирис, след което бързо се изкачиха по други стъпала към зала, пълна с мумии, привличайки изненаданите погледи на останалите посетители. Еди се обърна назад.

— Не ни е последвал, но се обзалагам, че е повикал екипа горили. — Той разгърна туристическата карта. — Къде е най-близкият изход, по дяволите?

Намериха пътя за навън и се озоваха на площада до източната страна на музея.

— Исусе, наистина трябва да си купя нов пистолет — оплака се Еди.

Нина обаче беше повече заинтригувана от колата, паркирана в близката забранена зона — голям черен джип мерцедес със затъмнени стъкла.

— Дали това не е колата на Шабан?

— Може би — отвърна Еди, повеждайки двете жени към отсрещния тротоар. — Защо? Да не искаш да я претърсим?

— Не, но се питам дали да не тръгнем след нея.

— Тъкмо успяхме да се отървем от него, а ти искаш да го последваме? — попита Мейси.

— Не можем да открием пирамидата на Озирис, без да видим целия зодиак — каза Нина. — А той е у Шабан.

Те побързаха да се скрият зад ъгъла. Нина погледна назад. Никой не ги следеше.

— Не е задължително да е неговата кола — обади се Еди.

— Тогава значи сме прецакани. Но в забранената зона паркират само ВИП-ове, така че да изчакаме и да видим.

Оказа се, че това наистина беше колата на Шабан. Десетина минути по-късно египтянинът с белязаното лице излезе от Лувъра. Двамата с Кротала се качиха в мерцедеса.

— Смяташ ли, че е разгадал как да намери пирамидата? — зачуди се Мейси.

— Има само един начин да разберем — отвърна Нина. Джипът потегли. Тя изтича иззад ъгъла и размаха ръце: — Такси!

— По дяволите! — изруга Еди, поглеждайки надолу по тясната улица. — Не очаквах, че дори във Франция тези коли ще са големи.

Нина, Еди и Мейси последваха джипа на Шабан с такси — след като първо успяха да убедят шофьора му, че молбата им suivez cette voiture!5 не е une blague6. Мерцедесът спря пред голяма сграда, носеща логото на Храма на Озирис — пред която, също като пред двойничката ѝ в Ню Йорк, се беше събрала огромна развълнувана тълпа.

— И всички тези хора са дошли тук, за да видят онзи тип Озир? — попита невярващо Мейси. — Знам, че е бил кинозвезда, но моля ви се!

Нина помоли шофьора да спре.

— Защо не си измислиш собствена религия, пък да видим как ще се развият нещата.

Мейси се замисли.

— А не може ли последователите ми да бъдат, да речем, голи до кръста пожарникари? Млади, разбира се.

— Знаеш ли, тази религия ме заинтригува.

— Ей! — изръмжа Еди.

Тримата освободиха таксито и загледаха как Шабан и Кротала напускат мерцедеса, докато облечени в зелени сака мъже им разчистват пътя към входа на сградата. Изчакаха ги да влязат вътре, след което Нина тръгна към тълпата.

— И сега какво? — попита Еди. — Ще ги чакаме пак да излязат?

— Не знам — сви рамене тя. — Но мисля, че не трябва да ги изпускаме от поглед. — Тя огледа тълпата. — Трябва да призная, че този Храм на Озирис възбуди любопитството ми. Интересно ми е също така защо Озир толкова иска да намери пирамидата на Озирис. Трябва да се опитаме да влезем вътре.

— Да не си забравила, че те знаят как изглеждаме?

— Значи ще стоим отзад. Тук има около триста души — ако си държим главите наведени, Шабан и приятелчето му няма да ни видят. А никой друг не знае кои сме.

— Ъ-ъ-ъ… доктор Уайлд, милиони хора ви видяха по телевизията — възрази Мейси. — А и преди това си бяхте известна.

Нина погледна към близките магазини.

— Добре, може пък да се дегизираме…

— Тази дегизировка не струва — прошепна Еди, когато двамата с Нина си намериха места на последния ред в залата, подредена в египетски стил, с две огромни статуи на Озирис от двете страни на входа.

— Съжалявам, но не се намираме в модния квартал на Париж — изсъска му Нина. Единственото, което можаха да намерят, за да прикрият лицата си, бяха бейзболни шапки с надпис „Обичам Париж“ над козирките.

От предните редици се надигна развълнуван шум. Тълпата се изправи и започна да ръкопляска на Халид Озир, който се запъти към сцената в дъното на залата, наслаждавайки се на екзалтираните възгласи на последователите си. Зад него вървяха други високопоставени членове на Храма на Озирис, сред които се забелязваха Шабан и Кротала. Еди смъкна козирката по-ниско над очите си.

— Мейси постъпи правилно, като реши да остане отвън…

— Merci, merci — каза най-накрая Озир. — Bonjour, et bienvenue! Malheureusement, mon francais est terrible.7 — Умишлено изопаченото му произношение накара тълпата да избухне в смях. — Затова ще използвам преводач! — Той кимна към един мъж, който стоеше до сцената. Мъжът пристъпи напред и преведе думите му, което предизвика нова вълна от смях.

Озир махна с ръка и публиката насяда. Същото направиха и хората на сцената, с изключение на преводача.

— Благодаря ви, че дойдохте — продължи Озир. — Нека светлината на бога слънце Ра ви благослови!

— Нека духът на Озирис ви пази и ви дава сили — отвърна тълпата, някои на английски, други на френски.

— За мен е истинско удоволствие да видя толкова много хора тук днес. Нашата църква черпи сили от всеки нов последовател — и светът ще се превърне в едно по-добро място, благодарение на мъдростта на Озирис!

Публиката не спираше да ликува, докато той продължи речта си. Нина трябваше да признае, че макар да смяташе църквата му за пълна глупост, самият Озир беше магнетичен оратор — ако беше останал актьор, без съмнение щеше да пробие в Холивуд.

От друга страна, помисли си тя, успявайки да наложи официалното признаване на Храма на Озирис за религия, той беше постигнал нещо, което дори най-успешните актьори в Холивуд не успяваха — пълна данъчна амнистия. Може би в тази лудост все пак имаше някаква система?

— Слава тебе, Озирис! — Озир протегна ръцете си нагоре. Нина се изненада, когато богомолците неочаквано започнаха да припяват „Озирис!“. — Озирис, господарят на вечността, съдник на всички души, най-великият, който ни очаква в земята на мъртвите отвъд Абидос! О, Озирис!

— Озирис! — отново пропя тълпата.

Този път Нина и Еди успяха да се включат с половин уста.

— Небесните богове те възхваляват, а боговете на Подземното царство коленичат пред теб. Ти ни носиш божествения хляб, който дарява безсмъртие на всички твои последователи в този живот и в следващия. Ти ни пазиш от злото на Сет, унищожителя. О, Озирис!

— Озирис!

— Най-велики от всички хора и богове, покажи ни пътя към вечния живот! Преведи ни благополучно през опасностите на Подземния свят, за да се изправим пред твоя съд! Слава тебе, о, Озирис!

Тълпата отново изпя името на бога, като при всяко повтаряне силата и страстта в гласовете се засилваше. Очите на Озир бяха затворени; Нина не можеше да прецени дали наистина вярва в онова, което казва, но той приличаше на театрален актьор, който получава овациите на живота си.

Същото обаче не можеше да се каже за брат му. Лицето на Шабан беше студено, напрегнато, изкривено от потиснат гняв. Еди също го забеляза.

— Какъв му е проблемът?

— Не знам — отвърна Нина, — но определено има проблем с тази молитва.

— В смисъл?

— Тя прилича на опростен — много опростен — вариант на истинска египетска молитва. Митологията също е погрешна. Сет не е бил симпатяга, но не е и древноегипетският еквивалент на Сатаната.

Озир свали ръцете си. Вълнението утихна.

— Кой е Сет? — попита Еди.

— Братът на Озирис — и негов убиец. Завиждал му и искал да обсеби царството му. Но освен това е бил любимец на Ра, бога слънце, също толкова важна фигура от египетския пантеон като Озирис — а в някои части на страната дори е бил почитан повече от Озирис. — Жената на средна възраст, която седеше от другата страна на Еди, изшътка раздразнено.

Озир отново заговори, но вече не звучеше като проповедник, а повече като търговец.

— Приятели мои, водачеството на Озирис ще ви донесе вечен живот. А аз съм тук, за да ви кажа, че като глас на духа на Озирис, отново приех мъдростта му. Думите му са мои думи, а сега ще станат и ваши. Дванайсетият том на Книгата на Озирис е завършен и неговите последователи трябва да го приемат в дома си и в сърцата си.

— Това проповед ли е, или реклама? — попита тихо Нина, докато Озир продължи енергично да сипе рекламни изявления. Но публиката поглъщаше всичко, стиснала в ръце кредитните си карти. Нина не беше сигурна кое я ужасява повече — прозрачното търгашество на Озир или това, че всички му се връзваха.

— Всички книги и много други неща ще бъдат на ваше разположение преди да напуснете храма — заяви Озир и се усмихна. — А сега е време за нещо, което знам, че очаквате с нетърпение — възможността да ми зададете въпросите си за учението на Озирис! — Много богомолци вдигнаха ръце във въздуха. Озир се засмя. — Ще ми се да имах достатъчно време, за да отговоря на всички — рече той. — Но за нещастие скоро трябва да се връщам в главната квартира на Храма на Озирис, за да се погрижа за някои важни дела, след което ще отпътувам за Монако, за да се моля по време на състезанието от Формула 1 — и се надявам, че всички вие ще подкрепяте екипа на Озирис!

Онези привърженици на култа, които бяха и почитатели на моторните спортове, нададоха одобрителни викове. Шабан изглеждаше раздразнен, но не каза нищо, докато Озир ги успокояваше.

— Благодаря ви, благодаря. А сега ще изпратя Жерар сред вас — той кимна към преводача, — за да приеме въпросите ви.

Жерар слезе на централната алея и огледа полето от размахани ръце, преди да протегне микрофона към млада и красива тъмнокоса жена. Тя изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне от радост и бързо избъбри въпроса си на френски. Преводачът го предаде на Озир:

— Мисълта за пътешествието през Подземното царство ме плаши. Какво ще стане, ако се проваля при пазителите, преди да се изправя пред Озирис?

Озир ѝ се усмихна успокояващо.

— Онези, които следват думите на Озирис, няма защо да се боят от Подземния свят. Пазителите могат да навредят само на неподготвените и на неверниците. — Усмивката му се разшири, тъмните му очи проблеснаха. — Ако дойдете в Швейцария, за да ви просветя лично, аз ще ви науча на всичко необходимо, и дори повече.

— Той да не се опитва да я сваля? — прошепна Еди, след като младата жена сърдечно благодари.

— Мисля, че да — отвърна Нина. — Лично просвещение, дрън-дрън.

— Ш-ш-шт! — изсъска жената до Еди.

Преводачът избра следващия просител, друга млада, привлекателна жена, този път блондинка. Следващата също беше блондинка.

— Мисля, че улавям модела — каза Нина.

Еди поклати глава със смесица от недоверие и възхищение.

— Боже, той е намерил решение на абсолютната фантазия на всеки мъж — как да забогатее и да накара жените да го боготворят. — Усмивката му замръзна, когато Нина вдигна ръка. — Какво правиш?

— Имам въпрос. — Заигравката на Озир с египетската религия и използването ѝ за лични облаги дразнеха все повече професионалната ѝ гордост — но освен това ѝ беше любопитно колко на сериозно приемат религията неговите последователи. Дали това беше поредната ню ейдж глупост, която запълваше празнотата в живота им, докато не преминат към следващото забавление… или дълбоко, истински вярваха в нея?

Преводачът почти беше стигнал до дъното на залата, съсредоточен в търсенето на точния тип вярващи — и Нина се вписваше в модела. Той протегна микрофона към нея.

— Нали не трябваше да се набиваме… О, за бога! — промърмори Еди, скривайки лицето си под козирката на шапката.

— Аз… имам въпрос — рече Нина с променен, висок глас. Тя погледна към Озир, който стоеше на сцената, но същевременно наблюдаваше Шабан и Кротала за признаци, че са я разпознали. — Питам се как можем да получим безсмъртие едновременно и в този живот, и в следващия, след като за да преминем в следващия, трябва да умрем в този? — Всички вярващи се обърнаха към нея с осезаемо презрение.

От снизходителната усмивка на Озир и бързината, с която отговори, стана ясно, че отдавна е измислил подходящия отговор.

— И двата живота са един и същи живот — каза той. — Когато свърши единият, започва другият, стига Озирис да отсъди, че заслужавате вечен живот. Следващият живот започва веднага, без прекъсване. — В гласа му се завърна търговската нотка. — Тези неща са написани в първия том на Книгата на Озирис. Ако все още не сте я прочели, можете да я намерите отвън. — В залата се разнесе подигравателен смях насочен не към лидера на култа, а към Нина. Очевидно вярващите проявяваха нетърпимост към незапознатите със светото им писание.

Жерар се накани да се отдалечи, когато Нина отново заговори.

— Имам и един въпрос за митологията — каза тя с нормалния си глас, раздразнена от това, че са се отнесли снизходително към нея. — Как свързвате своята интерпретация на историята на Озирис с признатите египетски митове? Става въпрос за онази част, в която Озирис става безсмъртен чак след като умира и е възкресен за кратко от Изида, само за да бъде нарязан от Сет на четиринайсет парчета, а отсеченият му пенис да бъде изяден от риба?

От тълпата се надигна враждебен ропот. Очите на Шабан се разшириха, когато осъзна кой всъщност говори.

— Време е да си тръгваме — промърмори Еди.

Озир беше готов да поднесе поредния захаросан отговор, но се огледа, след като Шабан му каза нещо. Той повдигна вежди.

— Имаме един неочакван гост: доктор Нина Уайлд. Сигурен съм, че всички сте гледали изненадващата ѝ телевизионна поява преди няколко вечери.

— Здравейте! — Нина махна саркастично с ръка, докато двамата с Еди си проправяха път към пътеката. Кротала, който стоеше зад Озир, бързо слезе от сцената. — Добре, щом не искате да говорим за пениса, какво ще кажете за връзката на Храма на Озирис с кражбата на зодиака под Сфинкса, както и защо търсите пирамидата на Озирис?

— Нямам представа за какво говорите, доктор Уайлд — каза Озир, макар че актьорските му умения не бяха достатъчни, за да прикрие изненадата си от думите ѝ.

Зад него се изправи Шабан и даде сигнал на хората в зелени сака, които стояха в дъното на залата, преди да се обърне към събралите се хора.

— Нашият храм е осквернен от неверници! Нима ще приемете спокойно тази обида?

Някои от култистите започнаха да я обиждат, други се изправиха с разгневени лица. Озир изглеждаше разтревожен.

— Чакайте, няма нужда да се гневите — започна той, но мъжете не му обърнаха никакво внимание, а тръгнаха по пътеката.

— Определено е време да се омитаме — каза Еди. Той се обърна към изхода и забеляза приближаващите се охранители. — По дяволите! Не можа да си държиш устата затворена, нали?

— Добре де, не постъпих особено умно — призна Нина. Беше разбрала колко сериозно приемат религията си последователите на Озир. Прекалено сериозно.

Еди хвърли поглед към сцената. Кротала, който приближаваше, със сигурност беше въоръжен — но между него и тях вече имаше доста хора. Ако успееха да се измъкнат, преди той да стигне до тях…

Един от облечените в зелени сака пазачи протегна ръка да го сграбчи…

— Бягай! — извика Еди и заби юмрук в челюстта му.

Нина прескочи падналия мъж и хукна към вратата. Друг се протегна да я хване — но докопа само шапката, която дръпна от главата ѝ. Тя се извърна, удари го по бузата и ритна вратата. Стаята от другата ѝ страна беше пълна с маси, заредени с книги, дивидита и пирамидални дрънкулки. Щом тя връхлетя вътре, хората, които стояха зад масите, отскочиха изненадано назад.

— Еди, идвай!

Мъжът, когото беше ударила, побягна след нея, но Еди го пресрещна с ритник в слабините. Той се строполи на пода с животински рев.

Някой сграбчи коженото яке на Еди и го дръпна назад. Еди удари с юмрук мъжа в лицето и кръвта оплиска зеленото му сако. Онзи залитна, блъсна се в статуята на Озирис и я разцепи — камъкът се оказа просто фибростъкло и мазилка. Тя се залюля, но не падна.

Призивите на Озир за ред и спокойствие останаха нечути. Култистите край пътеката реагираха гневно на оскверняването на статуята и хукнаха след Еди. Кротала тичаше след тях.

Еди скочи, сграбчи статуята за ръката и я дръпна към себе си. После се хвърли през отворената врата, а триметровата скулптура се стовари на пода зад гърба му, пръсвайки се на хиляди парченца.

Шокираните култисти замръзнаха по местата си. Кротала се промъкна между тях, изваждайки револверите си.

Нина беше стигнала до изхода към улицата. Еди затръшна вратата на храма и я затисна с една маса. По пода се пръснаха кутийки с дивидита. Съседната маса още не беше подредена и върху нея стоеше полупразен кашон с книги. Найлоновата лента, която го придържаше да не се разтвори по време на транспортирането, беше разрязана и лежеше на пода; Еди я грабна и побягна след Нина.

В този миг вратата на храма се отвори с трясък. През нея излетя един от мъжете в зелени сака, зад него се виждаше Кротала с вдигнати револвери…

Горилата се подхлъзна на разпилените дивидита и падна, при което пластмасовите кутийки се разлетяха във всички посоки. Кротала не можа да спре навреме и се спъна в него. При падането единият револвер излетя от ръката му. Продавачите се разбягаха с писъци.

Еди профуча през дървената двойна врата и я затръшна зад себе си. Той омота найлоновата лента няколко пъти около бравите — тежки метални топки от протрит месинг — и я завърза колкото се може по-здраво.

Мейси дотича при тях.

— Доктор Уайлд! Какво се случи?

— Не им харесва да оспорват вярванията им — отвърна Нина. Тя се огледа в търсене на най-бързия маршрут за бягство.

Еди вече го беше открил. Той изсвири остро, за да привлече вниманието на жените и побягна към паркираната лимузина на Озир. Изненаданият шофьор усети удара на Еди и удара в паважа почти едновременно.

— Насам!

— Лимузината ли ще крадем? — извика невярващо Мейси.

Нина отвори задната врата и я побутна вътре.

— По-добра е от таксито! — После скочи след нея. — Еди, тръгвай!

Еди натисна педала за газта. Лимузината направи остър завой, удряйки колата, която беше паркирана пред нея. След това вече бяха свободни.

Нина се обърна назад и видя как дървената врата се тресе от ударите. След това найлоновата лента се скъса. Кротала изтича на улицата и се разкрещя — но прояви достатъчно здрав разум да не започне да стреля пред сградата на работодателите си на оживената улица.

Еди продължи с не повече от два километра в час по парижките улици, след което спря рязко пред входа на метростанцията.

— Навън! — изкомандва той. Те изоставиха колата — Мейси се изненада, че побягнаха покрай станцията, а не влязоха в нея. — Ще решат, че там сме отишли — обясни ѝ той. — Ако les flics8 бъдат заети с претърсването на станциите на метрото, няма да ни търсят в „Старбъкс“.

— Май си много добър в това, а? — В гласа на Мейси прозвуча нотка на възхищение.

— Горе-долу — отвърна той с усмивка, докато завиваха зад ъгъла и се отправяха към интернет-кафенето. — Стигнахме. Не е „Старбъкс“, но ще свърши работа. — Те влязоха вътре.

Няколко минути по-късно покрай тях профуча полицейска кола с надута сирена, но това беше единственият признак, че ги преследват. Като че ли полицията и Храмът се бяха хванали на номера на Еди. Въпреки това той остана напрегнат и не свали поглед от прозореца, докато сирената не се изгуби.

— Мисля, че си тръгнаха — каза най-накрая той, обръщайки се към Нина и Мейси. Те бяха платили за време на компютъра — в началото, за да не привличат внимание — преди отново да отворят страницата на култа. — Сега какво ще правим?

Нина си беше задала същия въпрос.

— Озир със сигурност притежава зодиака и наистина търси пирамидата на Озирис. Видя го как реагира, когато ги споменах.

— Да, и извадихме голям късмет, че успяхме да се измъкнем оттам. Мисля, че трябва да разкажем на египтяните какво сме открили и да ги оставим да се оправят. Зодиакът си е техен, сами да си го намират.

— Все още нямаме никакви доказателства — възрази Нина. — Той сигурно се намира в щаба им в Швейцария — тя посочи страницата на Храма в интернет, — но ще ни трябва нещо повече, за да убедим министъра или доктор Асад да предприемат някакви мерки.

— Каквото и да решим, трябва да действаме бързо — каза Мейси. — Иначе те ще намерят пирамидата и ще я опразнят.

— Няма какво толкова да направим, нали? — сопна се Еди.

— Да не мислите, че ще ни позволят да нахлуем в щаба им и да хвърлим едно око на това нещо?

— Ясно, че няма — отвърна раздразнено Мейси, — но ти би могъл да проникнеш вътре! — продължи тя, изпълнена с ентусиазъм. — Нали си бил в специалните части? Двете с доктор Уайлд бихме могли да им отвлечем вниманието, а ти ще се промъкнеш и ще използваш своите трикове, за да намериш зодиака…

Нина притисна пръсти към слепоочията си.

— О, млъквай, Мейси — изръмжа тя.

Момичето се отдръпна засегнато.

— Не, наистина, бихме могли…

— Това не е филм и Еди със сигурност не е нинджа. Много глупава идея. — Тя се намръщи и разтърка чело. — Нека помисля малко.

— Като говорим за глупави идеи — рече Еди, след като Мейси се облегна назад и стисна зъби, — влизането в храма и обявяването на тези ненормалници, че оная работа на техния бог е била отрязана, си беше доста голяма глупост.

Нина го погледна.

— Да, сякаш предизвикването на въоръжен убиец е нещо по-добро. Много те бива да се замесваш в неприятности, Еди.

— Много се извинявам — извика саркастично той. — Не съм аз човекът, който се замесва в неприятности. Не аз взривих Таймс скуеър и потроших Сфинкса! Не аз се опълчих на цяла банда откачени култисти! Бързо, разкажи на всички куку доктори — ти намери нов начин за борба с депресията!

— Те не обичат да ги наричат куку доктори — сопна му се Мейси.

Нина не ѝ обърна никакво внимание.

— Да, разбира се! Как не се сетих по-рано! Очевидно единственият начин да преодолея най-тежкия период в живота си след смъртта на родителите ми е да бъда преследвана и гърмяна!

Еди изсумтя, изпълнен със смесица от гняв и тревога.

— Ох, колко е хубаво да знам, че бракът ни е започнал толкова добре.

— Едва ли си го забелязал! — сопна му се тя. — Тъй като очевидно си намерил други начини за запълване на времето.

Той погледна към тавана и завъртя очи театрално.

— О, за бога! Пак ли!

— Какво очакваш да си помисля? — попита Нина. — Разбирам, че прекарваш времето си с друга жена и на всичкото отгоре ме лъжеш за това!

— Казах ти, че между мен и Ейми няма нищо.

— Защо тогава не ми каза какво сте правили двамата?

Той разпери ръце.

— Знаеш ли какво? Смятах да го направя, макар че исках да изчакам подходящия момент, но вече няма да си правя труда. И без това през изминалите седем месеца обръщаше внимание единствено на себе си, как мога да очаквам, че точно сега ще започнеш да обръщаш внимание на мен!

— Какво означава това, по дяволите? — извика Нина.

Той изсумтя.

— Нали не си забравила, че не си единствената уволнена? Аз също изгубих работата си. Виждаш, какво ли не правя, за да издържам и двама ни, работя в ненормални часове, купувам портокалов сок за разни параноични богаташчета, а ти само си седиш вкъщи и хленчиш, че се е наложило да се изнесеш от скъпоценния си Манхатън!

— Аз не само изгубих работата си — озъби му се Нина. — Изгубих кариерата, репутацията си — всичко! И ако не можеш да разбереш защо това ме депресира, то значи въобще не ме познаваш!

— Може би — сопна ѝ се той. — Честно казано, не очаквах, че жената, за която се ожених, ще се окаже такова мрънкало.

— Какво?

— Да си ме чула да се оплаквам колко е скапан животът? Не, хванах се в ръце и направих нещо по въпроса!

— О, значи петстотинте писма, които написах, опитвайки се да си намеря работа, не се броят? — извика тя. — Може би смяташ, че трябва да се хвана на работа в „Макдоналдс“?

Мейси удари с длан по масата.

— Вижте какво! Това не ни помага. Трябва да намерим…

— Млъквай! — извикаха и двамата едновременно. Мейси погледна Нина, след което с разтреперани устни скочи и избяга навън.

— По дяволите! — изпъшка Еди след миг. — По-добре да я намеря, преди да е попаднала право в лапите на Кротала.

— Действай — отвърна студено Нина. Еди поклати глава и излезе навън. — По дяволите! — Тя погледна към монитора. Портретът на Озир изникна пред очите ѝ. Тя го погледна и се замисли.

После взе решение.

След няколко минути Еди и Мейси се върнаха. Тя все още изглеждаше разстроена, а и неговото лице не беше много весело. Нина беше сигурна, че онова, което щеше да каже, нямаше да оправи настроението им.

— Реших какво ще направя — обяви тя.

— О, така ли? — отвърна подозрително Еди.

— Точно така. Мейси, планът ти не беше съвсем глупав.

— Радвам се, че мислите така — отвърна безучастно Мейси.

— Ще отида в щаба на Озир в Швейцария, както предложи. Но няма да има никакво слухтене и душене наоколо. Ще му дам онова, от което се нуждае, за да намери пирамидата на Озирис. — Тя се изправи. — И знаете ли какво? Отивам сама.