Операция „Озирис“

31.

Еди не сваляше поглед от Грант. По очите му можеше да разбере, че актьорът няма да забие ножа в гърдите му. Което беше добре.

Но беше и зле, защото означаваше, че последователите на Шабан ще убият и двамата.

А прикован за масата, със завързани зад гърба ръце, той не можеше да направи нещо, за да ги спре…

Бум!

Всички на подиума се завъртяха по посока на шума — и с гръм и трясък на натрошено стъкло мицубишито влетя през двойната врата.

И се насочи право към олтара.

Лоренц дръпна Шабан от пътя на джипа. Брома се хвърли на другата страна. Пазачите, които държаха Еди, се разпръснаха.

Мицубишито се плъзна встрани, за да не се удари в олтара, но не успя да спре навреме, за да избегне сблъсъка с едната от статуите. Високата хромирана фигура се заклати, когато в нея се удари здравият ролбар на джипа и откъсна парче от краката ѝ… след това се наклони и падна. Тежестта ѝ потроши мраморния под — и смачка учения. Контейнерът се плъзна встрани.

Падналата статуя се претърколи и разби олтара — Еди отскочи навреме встрани, повличайки зашеметения Грант след себе си. Статуята не спря да се търкаля и размаза още един пазач. Стъпалата се срутиха под тежестта ѝ и разпръснаха останалите мъже. Култистите крещяха и се опитваха да отскочат встрани, за да не бъдат смачкани.

Еди седна, очаквайки да види в джипа някой от египетските командоси, но с изненада установи, че зад волана седи Нина.

— Ей на това му викам влизане без покана! — извика той.

— Еди, качвай се! — изкрещя тя в отговор, но на лицето ѝ се изписа тревога. — Внимавай!

Брома се целеше в него…

Откъм джипа се разнесе глухо пропукване, нещо прелетя над подиума и се заби с трясък в гърдите на Брома, натрошавайки гръдната му кост. Той падна назад, а предметът, който го беше ранил, отскочи, търкулна се по мрамора и от него започна да излиза пушек.

Само че това не беше пушек. Еди усети жилещо парене в очите и носа. Сълзотворен газ. Той погледна към джипа и видя Мейси да насочва един „Арвен 37“ през счупения прозорец.

— Не дишай! — предупреди Еди. — Грант, освободи ми ръцете!

Обърканият Грант се сети, че държи нож. Той разряза „свинската опашка“ с окървавеното острие. Еди разтри ръцете си и се изправи. Сълзотворният газ се разнесе по подиума, гъстите му валма му пречеха да вижда добре, но въпреки това забеляза Шабан и Лоренц да лежат на пода до една от статуите.

Той погледна към арената. Тъй като стъпалата бяха унищожени, култистите нямаха пряк достъп до подиума, но навън имаше и друг изход…

— По дяволите! — Някои от последователите на Шабан бяха стигнали до същия извод и се бяха отправили съм стъпалата в задната част на храма. Ако успееха да се измъкнат и да се доберат до тях, със сигурност щяха да ги разкъсат на парчета.

Той хукна към джипа.

— Дай ми това — рече той на Мейси, грабна оръжието и изстреля четирите останали гранати със сълзотворен газ към задните стъпала. Тълпата веднага се върна назад, кашляйки и търкайки очите си с юмруци, опитвайки се да избяга от лютата мъгла.

— Скачай вътре! — извика Нина от кабината.

— Не, ти излез! — възрази Еди. — Газът няма да ги задържи за дълго — трябва да ги затворим тук долу!

— Как?

— С джипа!

— Но той ни трябва, за да се измъкнем оттук!

— Мостът вдигнат ли е?

— Да, но…

— Значи няма да имаме време да го спуснем, преди тълпата да се втурне след нас като проклети зомбита! Хайде, размърдай се! Ти също, Мейси!

Мейси слезе от джипа откъм неговата страна, Нина от другата, а той се пресегна през пасажерското място.

— Щом Шабан успя да го направи, дано и ние успеем — промърмори той, превключи на скорост и използва празния гранатомет, за да приклещи педала за газта.

Джипът се стрелна към потрошените стълби, а Еди отскочи встрани, спъна се в отломките от олтара, плъзна се по мраморния под…

И Грант го хвана за ръката на ръба на подиума, с крака, увиснали над арената.

Култистите се разбягаха с писъци, когато мицубишито се стовари до тях и потъна в гъстия облак от сълзотворен газ.

Залата се огласи от нов трясък на счупено стъкло и стомана, когато джипът се блъсна в отсрещното стълбище и се изкачи някъде до средата, преди стъпалата да рухнат под тежестта му.

Еди се изкатери обратно на подиума.

— Благодаря, приятел — каза той на Грант. Сега, когато и двете стълбища бяха потрошени, култистите бяха хванати в капан. — Как ти се струва истинският екшън?

Все още разтърсен, Грант отговори:

— Аз… ъ-ъ-ъ… предпочитам холивудската му версия.

— Тогава да те връщаме там. Да вървим.

Те заобиколиха строшения олтар. Първата граната продължаваше да изпуска сълзотворен газ, принуждавайки Нина да се изтегли към тях. Еди се огледа разтревожено.

— Къде е Мейси?

Очите на Нина се насълзиха, когато жилещите изпарения достигнаха до лигавиците ѝ.

— Там някъде — изпъшка тя, сочейки мъглата.

— Мейси! Чуваш ли ме? — Той дочу женска кашлица откъм облака. — Добре, ще трябва да преминем през него. Опитайте да не дишате, покрийте очите и носовете си и се дръжте за мен. — Той протегна ръце.

Грант също усети лютивите изпарения и лицето му се изкриви.

— Не го ли усещаш? — попита той Еди, когато двамата с Нина го хванаха за ръцете.

— Не, този е доста слабичък — в SAS на тренировките ни пускаха в стаи, които бяха пълни с много по-гадни неща. Накрая свикваш. Така, готови ли сте? — Двамата кимнаха и стиснаха носовете си. — Напред!

Той хукна към облака, дърпайки Нина и Грант след себе си. Очите му веднага се насълзиха, в непокритата му кожа сякаш се забиха десетки иглички — тренировките го бяха направили нечувствителен към повечето действия на сълзотворния газ, но не го бяха имунизирали срещу него, а и бяха минали няколко години, откакто за последен път беше попадал на такова нещо. Но той не спря да върви, докато не излязоха от мъглата.

Къде беше Мейси?

Границите на лютивия облак бяха неравни и той продължаваше да се стеле гъст над земята въпреки свежия вятър, който нахлуваше през разбитите врати. Отново чу кашлица и забеляза една превита фигура.

— Мейси! Насам, по-бързо! — Той се освободи от Грант и Нина и хукна към нея.

Примига, за да прочисти лютивите сълзи от очите си…

В мъглата имаше две сенки.

— Мейси!

Но беше твърде късно.

Другата фигура се оказа Шабан. Той сграбчи Мейси, притисна пистолет към главата ѝ и я придърпа пред себе си като човешки щит, но после осъзна, че противникът му не е въоръжен…

Нина бутна Грант зад останалата статуя, а Еди се хвърли на пода, опитвайки се да се скрие в облака сълзотворен газ. Над главата му профуча куршум.

След като го изгуби от погледа си, Шабан стреля два пъти по Нина и Грант, откъртвайки парчета от статуята. После отново заби дулото на пистолета в главата на Мейси и тя изпищя.

— Лоренц! — изкрещя той. — Вземи контейнера!

Нина се престраши да надникне и видя стоманения контейнер да лежи на пода в другия край на подиума. Лоренц го вдигна и се обърна към Шабан за нови заповеди.

— Качвай се в хеликоптера! — извика египтянинът, докато се изтегляше назад, повлякъл съпротивляващата се Мейси със себе си.

Еди изскочи от мъглата и се прикри зад статуята, която се намираше най-близко до Шабан и лакея му. Шабан отново стреля, куршумът издрънча в хромираната статуя.

— Ако тръгнеш след мен, ще я убия! — предупреди той, когато стигна до страничния изход. Лоренц отвори вратата и двамата се измъкнаха навън.

Еди се разкашля.

— Господи! — разтърка той очите си. — Доста са променили формулата на това нещо от последния път, когато го дишах!

Нина се приближи бързо до него, следвана от Грант.

— Какво ще правим сега?

— Като за начало ще го отведеш на безопасно място — каза Еди и кимна към актьора. — След това ще спуснеш моста, за да могат Асад и хората му да влязат.

— А ти?

— Аз отивам да прибера Мейси. — Вятърът беше разсеял газа достатъчно, за да забележи нещо на пода: пистолет, изпуснат от някой от пазачите. Той го взе и за огромна изненада на Нина ѝ го подаде. — Стреляй по всичко зелено.

— Защо не го вземеш ти? — попита тя.

— Защото на портала все още може да има пазачи.

— Няма да ходя при портала, идвам с теб!

— Не, трябва да се погрижиш за Грант!

Грант го погледна обидено.

— Хей, мога и сам да се грижа за себе си, човече!

— Някога стрелял ли си с истински пистолет? — попита Еди.

— Да.

— По човек?

— Не. — Той повдигна вежди. — Чакай малко, тя да не би да е стреляла?

— Твърде често — отвърна Нина. — Еди, ти…

— Сега не му е времето да спорим — сряза я Еди и хукна след Шабан. — Просто свали моста! — Той стигна до изхода и се обърна назад. — О, да, и благодаря, че ме спаси. Сега изчезвай оттук!

— Пак заповядай — отвърна Нина с усмивка. После се обърна към Грант. — Хайде да вървим. — Те излязоха тичешком през вратата.

— Наистина ли си стреляла по хора?

— Боя се, че да. Веднъж пронизах с меч един мъж.

— Господи. — Те влязоха в малкото фоайе, чийто под беше покрит с начупени стъкла, резултат от нахлуването на мицубишито. През дупката на стената се виждаше моста, все още вдигнат. — Някой проявявал ли е интерес към историята ти? От нея ще се получи страхотен филм!

— Да, но мен кой ще ме играе? — Нина надникна навън. Не се виждаше никой. — Хайде да те изкараме оттук — после тръгвам след съпруга си!

Страничният изход водеше към коридор, който минаваше по източната основа на пирамидата. Еди хукна към фоайето, през което беше влязъл в сградата.

Нямаше следа от Шабан, Лоренц или Мейси. Нито от който и да било друг. Последователите на Шабан бяха в храма, затворени в капан.

Той прекоси фоайето. Външните врати се отвориха, щом се приближи до тях, и до ушите му достигна боботенето на хеликоптер. Той достигаше скоростта, нужна за излитане. Щом се озовяха във въздуха, Мейси щеше да се превърне в излишен товар.

Един бърз поглед през вратата му разкри, че хеликоптерът, лъскав Юрокоптер ЕС 130 за шестима пътници, се намира на хеликоптерната площадка в ъгъла на двора. Лоренц седеше на предната пътническа седалка зад пилота, Шабан и Мейси бяха зад тях. Леко проблясване на метал подсказа на Еди, че Лоренц има пистолет; вратата му беше широко отворена, за да може да застреля всеки, който се приближи.

Трябваше да заобиколи откъм страната на пилота, за да блокира прицела му. Ако бягаше достатъчно бързо, щеше да ги стигне преди хеликоптерът да е излетял — стига Лоренц да не беше изключително точен стрелец.

Той си пое дълбоко дъх… и се затича.

Нина и Грант стигнаха до кабината на оператора на моста. Контролното табло за управлението му със сигурност се намираше вътре.

Нина отвори вратата и чу изстрели от другия край на двора. Инстинктивно се обърна назад. Еди…

Някой се размърда в кабината. Нина се обърна и видя пазача, който вадеше пистолет. Тя отскочи назад и се сблъска с вървящия след нея Грант. Той се дръпна встрани, но тя се спъна и падна по гръб. Пистолетът излетя от ръката ѝ.

Пазачът хукна към нея. Тя се опита да се изправи, но той застана над нея и насочи пистолета си към главата ѝ…

С периферното си зрение забеляза бързо движение и автоматичният пистолет излетя във въздуха — Грант се завъртя във въздуха и изрита ръката на пазача. Приземи се до Нина, сви ръка в лакътя и удари пазача в гърдите и в лицето. Мъжът залитна назад.

Грант се ухили на Нина.

— Крав мага, момиче! Научих тези хватки за един филм. — Тя не изглеждаше впечатлена.

— Това не е филм! И той не е паднал!

— А? — Грант се обърна и видя, че пазачът стои наблизо, стиснал разбития си нос, с навъсено лице. — На снимачната площадка винаги се получава!

— Защото онова са статисти, идиот такъв. А-а-ах! — Нина се претърколи настрани, а пазачът събори Грант на земята и го стисна за гушата.

Чу се нов изстрел и един от стъклените панели на пирамидата се пръста зад Еди, който тичаше с всичка сила към хеликоптера. Лоренц се беше показал навън, и тъй като хеликоптерът всеки момент щеше да излети, му оставаше възможност само за един изстрел.

Еди се хвърли на земята и се претърколи точно когато холандецът стреля. Куршумът рикошира в плочките на двора. Без да спира, Еди скочи и продължи да тича, насочвайки се към мястото на пилота…

Хеликоптерът се издигна над земята.

Еди скочи.

Едната му ръка пропусна на милиметри, но другата се вкопчи в релсата. Тежестта му накара хеликоптера да се разлюлее. Пасажерите му веднага разбраха, че имат нечакан пътник.

— Свали го на земята! — заповяда Шабан.

Еди се набра нагоре и се хвана с двете ръце. В този миг хеликоптерът рязко подскочи, опитвайки се да се отърси от него.

Пазачът удари главата на Грант в земята и стисна още по-силно гърлото му. Актьорът изкриви лице, очите му изпъкнаха.

— Филмите ти — изръмжа мъжът — са пълен боклук!

Грант се опита да каже нещо, докато замахваше към главата на пазача, но не можа да го удари силно. Мъжът заби палци в гърлото му, притискайки каротидната артерия…

— Хей!

Пазачът се обърна — и Нина го ритна в лицето. Той се строполи до Грант, плюейки кръв. Но все още не беше изваден от играта. Забеляза пистолета на Нина и запълзя към него.

Неговото собствено оръжие се въргаляше на няколко крачки от тях. Нина се хвърли, грабна го и се обърна към противника си.

Който се прицелваше…

Нина стреля първа. В зеленото му сако, на корема, цъфна кървава дупка. Той изкрещя и всякакви мисли за отвръщане на огъня се изгубиха в ужасната болка.

— Исусе! — изпъшка Грант. — Ти го застреля!

— Без майтап! Вземай пистолета! — Стреснатият Грант отиде при простреляния мъж и издърпа пистолета от треперещата му ръка, а Нина изтича при кабината.

Къде бяха лостовете за управление на моста? Ето ги — на едно табло на стената. Тя дръпна ръчката и натисна зеления бутон. Разнесе се жужене, последвано от вой на мотор. След това всичко беше заглушено от тракането на вериги и мостът започна да се спуска.

Тя изтича навън и видя хеликоптерът да се люлее във въздуха зад стъклената пирамида.

Някой висеше на единия от плазовете му.

Еди.

Пилотът отново премести рязко лоста встрани. Хеликоптерът се наклони и се понесе към една от кулите на замъка, преди отново да се върне назад. Пътниците се раздрусаха силно в седалките си, а нещо се блъсна в корпуса под мястото на пилота.

— Падна ли? — попита Шабан.

Пилотът се наведе навън, за да погледне по-добре към плаза…

Вратата се отвори рязко.

В кабината връхлетя силен вятър, а миг след това се появи и Еди. Изненаданият пилот отнесе силен удар в лицето и преди да успее да се съвземе, англичанинът протегна ръце и го стисна за гушата.

— Приземи това нещо!

— Застреляй го! — излая Шабан.

Лоренц вдигна пистолета си. Еди отново удари пилота и се прикри зад него. Холандецът изруга, опитвайки се да се прицели…

Еди хвана лоста за управление.

Носът на хеликоптера рязко се вдигна нагоре, отхвърляйки всички назад. Включи се аларма: ЕС 130 летеше надолу и се спускаше рязко, защото стръмният ъгъл не позволяваше на въртящите се перки да поддържат желаната височина.

С крайчеца на окото си Еди забеляза бързо приближаващата се пирамида…

Той пусна лоста. Пилотът го натисна напред и стовари крак върху педала за управление в отчаян опит да си върне контрола върху машината, преди да се забият в пирамидата. Хеликоптерът се завъртя. Центробежната сила отхвърли Еди встрани и само това, че се беше вкопчил в пилота, успя да го задържи в кабината.

Той се протегна и разкопча предпазните колани на пилота. Мъжът нададе уплашен вик, когато установи, че единственото, което го задържа в кабината, са лостовете за управление, които стискаше здраво. Прелетяха покрай пирамидата, опашката на хеликоптера мина на сантиметри от стъклената ѝ стена.

— Свали го! — изръмжа Еди. — Веднага!

— Вдигни го нагоре! — изкрещя Шабан. Той разкопча колана си и се наведе напред, за да дръпне ръката на Еди от пилота…

Мейси заби лакът в лицето на египтянина. Той се строполи назад и короната падна от главата му.

Лоренц насочи пистолета си към Мейси…

Еди сграбчи лоста отново.

Ужасена, Нина наблюдаваше как хеликоптерът се люшка като пиян зад пирамидата и губи височина.

— О, господи!

Грант се изправи и разтърка гърлото си.

— Господи, никога не бих си пожелал да съм там. Къде е Еди?

Тя го погледна измъчено.

— Къде е според теб?

Микробусът се приближи и рязко спря, последван от мицубишито. Асад изскочи от джипа, докато войниците му се разгръщаха в колона, и погледна с любопитство към проснатия в безсъзнание пазач.

— Доктор Уайлд! Къде е зодиакът?

Тя посочи към замъка.

— На третия етаж. Но култистите са затворени в пирамидата! Трябва да ги задържите там, докато не пристигнат властите. Ако някой от тях се измъкне със спорите…

Асад се поколеба, но накрая кимна неохотно.

— Ще разделя командосите на два екипа, единият за зодиака, другият за… — Хеликоптерът се появи отново, без да спира да се върти. — В името на Аллах, какво е това?

— Шабан е в него — както и Еди, и Мейси! — Хеликоптерът отново се скри зад пирамидата. Нина се вгледа безпомощно нагоре, след което скочи в празния джип.

— Доктор Уайлд, почакайте — спрете! — извика Асад, а мицубишито се стрелна след хеликоптера, без Нина да си прави труда да затвори вратите. — Пак ли?

Еврокоптерът се намираше само на седем-осем метра над двора, а пилотът не можеше да увеличи мощността му, защото се беше вкопчил в лоста за управление между двете предни седалки.

Еди продължаваше да го стиска за гушата. Маневрите му бяха отказали Лоренц от намерението да застреля Мейси, но холандецът започваше да се съвзема от шеметното въртене.

Шабан също. Мейси се опита отново да го удари, но той хвана китката ѝ и я изви зад гърба ѝ. Рамото ѝ изпука и тя изкрещя. Египтянинът я блъсна във вратата.

Лоренц се наведе напред и протегна ръката си, стиснала пистолета, покрай пилота, за да се прицели по-добре в Еди. Англичанинът сграбчи оръжието със свободната си ръка, опитвайки се да отклони цевта.

Ръцете и на двамата мъже трепереха, докато се мъчеха да надделеят един над друг, но Лоренц имаше преимущество. Задъхан от огромното усилие, Еди се оттласна от плаза и влезе в кабината.

Тресящото се дуло се насочи към пилота. Ако Лоренц стреляше, щеше да подпише собствената си смъртна присъда. Еди натисна по-силно…

С очи, пълни с омраза, Шабан се хвърли напред и заби юмрук в лицето му. Еди залитна назад и изпусна пистолета… и пилота.

Падна назад и се удари болезнено в плаза. Кракът му беше омотан в предпазния колан. Той увисна с главата надолу на не повече от три-четири метра над земята — а хеликоптерът не спираше да пада!

Нина зави зад ръба на пирамидата и видя пред себе си хеликоптера, който не спираше да се върти и да губи височина…

Точно над нея.

— По дяволите! — изкрещя тя, удари спирачка и изскочи навън през отворената врата, докато хеликоптерът се приближаваше застрашително към джипа…

Пъшкащият пилот се надигна и примига шокирано, щом осъзна колко близо се намира до земята. Той натисна другия управляващ педал, за да спре въртенето, и увеличи мощността.

Протегнатите ръце на Еди одраскаха земята — и хеликоптерът се стабилизира. Еди видя как Нина изскача от втория армейски джип.

Мицубишито…

Нина подскочи.

— Еди! — извика тя, когато хеликоптерът се стабилизира и увисна над двора.

— Лебедката! — извика в отговор той. — Подхвърли ми кабела!

— Какво?

Той протегна двете си ръце към мицубишито.

— Лебедката, кабела! Хвърли ми го!

Тя изтича към предницата на джипа, освободи спирачката, за да може макарата да се завърти свободно, грабна куката в едната си ръка, а с другата започна да дърпа кабела.

— Измъкни ни оттук! — заповяда Шабан.

Пилотът увеличи мощността. Хеликоптерът отново се издигна.

Нина погледна към Еди, който профуча край нея. Очите им се срещнаха.

Тя нямаше представа дали е развила достатъчно кабел, но това беше единственият ѝ шанс да го спаси.

Той протегна ръце.

Тя хвърли куката с всичката сила, която успя да изцеди от тялото си.

Кабелът полетя нагоре и се удари в плаза. Еди се протегна, пресегна се с едната си ръка… И го хвана.

Пръстите му се вкопчиха в куката. Дръпна я и я стисна здраво с две ръце…

Кабелът, който Нина беше развила, свърши. Той се опъна, макарата изскърца и започна да се върти като полудяла, отпускайки още кабел. Нина погледна нагоре. Хеликоптерът се издигаше все по-бързо.

Еди се стегна и се прегъна в кръста. Първия път не можа да стигне до плаза. Той се напрегна още повече и с рев се опита да се хване за метала, но кабелът го теглеше назад.

Пилотът пусна за малко лоста, за да затвори вратата, но установи, че нещо му пречи. Забеляза увисналия навън предпазен колан.

— Той е още тук!

— Лоренц! — извика Шабан. — Наведи се навън и го застреляй!

Лоренц го погледна смутено.

— Навън ли?

— Той виси на един от плазовете! Стреляй под нас! — Той посочи ядосано пода. Холандецът изглеждаше още по-несигурен, но послушно се омота в предпазния колан, преди да отвори вратата.

Погледът на Нина шареше трескаво между хеликоптера и лебедката. Кабелът свършваше.

Лоренц отвори вратата и се наведе навън, изкривявайки врат, за да може да погледне под корпуса на хеликоптера. Забеляза увисналата фигура от другата страна и се наведе още повече, за да се прицели по-добре.

Еди направи още един опит, докато Лоренц се мъчеше да го хване на мушката си — и този път куката се закачи на плаза.

Секунди по-късно кабелът се разви докрай.

Нина отскочи назад при резкия подскок на мицубишито. Бързо издигащият се хеликоптер рязко спря, подхвърляйки Шабан и пилота нагоре. Мейси извика, когато предпазният колан се впи в гърдите ѝ.

Последствията за двамата мъже, които се намираха извън кабината, бяха по-ужасни.

Еди, който миг преди това се опитваше да се добере до плаза, внезапно беше подхвърлен към него. Той инстинктивно се вкопчи в метала и го стисна здраво.

Лоренц нямаше такъв късмет. Той беше подхвърлен нагоре. Ръката му, която държеше пистолета, се удари в рамката на вратата и той го изпусна в кабината.

Главата му попадна между въртящите се перки.

Кръв оплиска предното стъкло; той падна, горната част на черепа му над очите бе отнесена. Треперещото тяло се размаза върху каменния двор на петдесет метра отдолу.

Замаяният пилот се свлече пред контролното табло и притисна лоста за управление. Хеликоптерът залитна странично към пирамидата, закачен за кабела като уловена с въдица риба.

Нина извика и отскочи от пътя на раздвижилия се джип. Еврокоптерът нямаше достатъчно мощност да повдигне тежащото два тона и половина мицубиши, но можеше да го тегли.

Еди преметна свободния си крак върху плаза. Погледна надолу: хеликоптерът се намираше над пирамидата и се приближаваше към прожектора на върха ѝ.

Той освободи другия си крак от предпазния колан и се издърпа върху плаза. Един бърз поглед пред прозореца му показа замаяния пилот на предната седалка и Мейси на седалката зад него. Лицето ѝ беше изкривено от болка и тя стискаше рамото си.

Шабан се беше навел напред и се опитваше да достигне нещо на пода. Първоначално Еди реши, че се опитва да вземе контейнера със спорите, но след това забеляза металния цилиндър на празната седалка до египтянина.

Разбра какво е търсил Шабан чак когато мъжът се изправи рязко и насочи пистолет към Еди…

Мейси удари ръката му точно когато той натискаше спусъка.

Страничният прозорец почервеня от кръв — куршумът бе улучил пилота в главата, отнасяйки част от черепа му. Тялото му се сгърчи и натисна единия педал. Хеликоптерът се завъртя бясно.

Вратата на пилота се отвори. Еди се вмъкна вътре, прескачайки трупа. Шабан беше тласнат в другия край на кабината. Все още стиснал пистолета, той протегна свободната си ръка към ръчката.

Ярка светлина изпълни кокпита — хеликоптерът преминаваше през лъча на прожектора. Заслепен, Еди стисна очи за миг.

Когато ги отвори, видя пистолета, насочен в лицето му…

Отдолу мицубишито се удари в стъклената стена на пирамидата и кабелът се уви в стоманения скелет на постройката. Сблъсъкът запрати Еди на празната предна седалка и отхвърли Шабан към вратата.

Която се отвори.

Страх замени гнева в очите на египтянина. Шабан се вкопчи в рамката на вратата. Изпусна пистолета, за да се хване по-здраво. Оръжието гръмна веднъж и полетя към пирамидата, а куршумът се заби някъде в задната част на хеликоптера.

По конзолата замигаха светлини, разнесе се предупредително жужене. Еди погледна натам и установи, че нивото на маслото пада застрашително. Куршумът беше повредил двигателя.

Еврокоптерът отново подскочи, дръпнат от кабела. Контейнерът се затъркаля по задните седалки. Еди и Шабан го погледнаха едновременно, след което се спогледаха.

Да го спасят или да го унищожат…

Еди прескочи седалката, докато Шабан се изтегли навътре. Водачът на култа пръв се докопа до стоманената кутия, хвана я за дръжката и нанесе силен удар върху слепоочието на Еди. Нов лъч светлина прониза кабината — хеликоптерът отново беше преминал край прожектора, неспособен да се освободи от автомобилната си котва.

Шабан притисна цилиндъра към гърдите си и ритна Еди.

— Ти си едно нищо! — изкрещя той. — Не можеш да ме победиш! Аз съм бог!

— Щом си бог — рече Еди, виждайки го как стиска рамката на вратата с побелели кокалчета, — я да видим дали можеш да летиш!

Той удари с всичка сила ръката на египтянина.

Пръстите на Шабан изтръпнаха от болка, но това беше нищо в сравнение с онова, което почувства, когато ръката му се удари в твърдия метал и най-дългата кост — на средния му пръст — се счупи. Той изкрещя и се пусна — а Еди, очаквайки точно това, запрати окървавения си юмрук в белязаното лице.

Еврокоптерът се люшна отново към заслепяващия лъч… и Шабан падна.

Без да пуска контейнера, той полетя надолу от близо двайсет метра височина, стовари се върху върха на пирамидата и гръбнакът му изхрущя.

Еди погледна надолу към отпуснатата фигура, която блокираше лъча. Върхът на пирамидата стърчеше от корема му.

— Разбра ли какво имам предвид? — извика той.

Но Шабан не беше напълно мъртъв.

Въпреки че кръвта му изтичаше през ужасната рана, той намери сили да вдигне едната си ръка и да се опита да отвори контейнера, за да разсипе смъртоносното му съдържание.

Еди вече не го гледаше — вниманието му беше привлечено от засилващия се шум откъм контролното табло. Индикаторът за маслото светеше червено — двигателят скоро щеше да издъхне.

Примижавайки от болка, той се промъкна до другия край на кабината.

— Мейси! Добре ли си?

— Той… ми изкълчи рамото — процеди тя през стиснати зъби. — Можеш ли да приземиш това нещо?

— Не.

— Какво? Но… аз си мислех, че си някакъв супер як войник! Наистина ли не можеш да управляваш хеликоптер?

— Отдавна искам да се науча — отвърна той, освобождавайки я от предпазния колан. След това се пресегна и отвори вратата.

Тя го погледна стреснато.

— Какво правиш?

— Трябва да скочим!

— Но ние сме много нависоко!

— Няма да е за дълго. — Откъм двигателя се разнесе силно стържене. — Когато ти кажа да…

Задвижващият вал се скъса. Хеликоптерът полетя надолу.

— Скачай! Скачай! — изрева Еди. Турбината продължаваше да се върти, забавяйки падането — но без мощност и без пилот, смъртоносният скок на еврокоптера щеше да продължи само няколко секунди. Той бутна пищящата Мейси навън и сам скочи след нея.

Те падаха, три метра, седем метра…

И се стовариха върху полегатата стена на пирамидата.

Подсиленото стъкло изпука, но не се счупи. Еди се плъзна надолу, а Мейси се затъркаля покрай него.

Шабан развъртя капака. Оставаше му само още едно движение, за да отвори контейнера…

Но замръзна, когато замъглените му от болката очи видяха падащия върху него хеликоптер.

Той изкрещя…

Еврокоптерът се стовари на върха на пирамидата и продължи надолу, падайки в лабораторията сред превърнато в прах стъкло и метални стърготини. Удари се в пода и избухна, изпращайки опустошителна ударна вълна.

Която достигна скрития C-4.

Експлозивът се взриви и разкъса газовия контейнер. Лабораторията бе погълната от колосална огнена вълна и цялата горна третина на пирамидата изригна като вулкан от стъкло.

Еди и Мейси бяха подминали средата. В подножието на пирамидата Еди забеляза Нина, която бягаше от взрива, видя мицубишито, забито на половина в стената…

— Скачай! — извика той.

Въпреки болката Мейси успя да запази равновесие върху стъклото, Еди направи същото. Той се плъзна вляво, тя надясно, заобикаляйки мицубишито от двете страни…

И скочиха на двора.

Еди почувства как краката му пламнаха от болка, когато се стовари върху плочите, и се претърколи встрани. Чу вика на Мейси и се хвърли към нея, защитавайки я с тялото си от дъжда от стъкло.

Шумът постепенно утихна.

Контузен и кървящ, Еди надигна глава и примига от болка. Върхът на пирамидата го нямаше, погълнат от пламъците. Смъртоносните спори бяха унищожени.

— Еди? — Той се надигна и го заля нова вълна от болка, но изпита облекчение, когато видя Нина да тича към него. — Господи! Добре ли си?

— Ще ти отговоря, когато разбера дали краката ми са все още на мястото си. Мейси, ти добре ли си?

— Не — отвърна тихо тя. Нина и Еди се спогледаха разтревожено. — Но мисля, че ще се оправя. Все някога.

Еди се опита да се засмее, но се закашля.

— Поредният взривен хеликоптер. Все едно съм в някой от филмите на Грант. Той добре ли е?

— Така изглежда — отвърна Нина, забелязвайки актьора да се появява иззад пирамидата заедно с Асад и един от командосите. Тя му махна с ръка, след което погледна към горящия връх на сградата. — Това е добър начин да се отървем от инфекция с мая. Малко беше прекалено, но явно свърши работа.

— Оставаше и да не свърши! — изръмжа Еди. — Пакет C-4 и взривен хеликоптер? Вътре всичко се е опекло.

Нина повдигна вежди.

— О!

— Какво?

— Току-що се сетих. Ти унищожи спорите на Шабан… но изпече и хляба на Озирис. Източникът на вечен живот. — Тя се замисли за миг. — Но пък кой ли ще иска да живее вечно?

Еди се изправи със залитане и я прегърна.

— Зависи с кого живееш.