Операция „Озирис“

28.

Подсиленото куфарче насочи взривната вълна нагоре и навън, на височината на гърдите. Двамата пилоти бяха убити на място, разкъсани от острите парчета метал. Хамди беше отхвърлен назад, излетя през прозореца и се стовари върху главната палуба под мостика.

Войникът, който побягна към стълбата, стигна само до вратата, улучен в гърба от шрапнел. Останалите в стаята избегнаха прекия удар от взрива, но бяха оглушени и дезориентирани от детонацията.

Люкът към коридора беше откъснат от пантите и изхвърлен навън. Силната струя въздух на витлото го засмука. Перките му се натрошиха на парчета и се разлетяха на всички страни. Еди се претърколи по лице и се притисна към палубата, докато отломките се забиваха в командната кула. Разкъсаният люк премина през вихрушката и попадна във вертикалната шахта — след което с ужасяващ трясък се стовари върху задвижващия вал на витлото, разкъса го и оборотите на машината за миг спаднаха от четирийсет хиляди до нула.

Въпреки това витлото не спря да се върти.

Разбитият вал беше директно свързан с една от газовите турбини в машинното отделение. Отломките му полетяха надолу. Турбината се взриви, огненото кълбо изкърти люковете навън.

Ховъркрафтът се наклони на една страна, носът му бавно се завъртя наляво и машината промени курса си. И тъй като и двамата ѝ пилоти бяха мъртви, а уредите за управление повредени, нищо не можеше да я спре.

Еди се опита да се изправи; цялото му тяло го болеше. Той вече не беше пленник, но ръцете му все още бяха завързани на гърба. Трябваше да се освободи…

Наблизо се въргаляше едно силно нажежено парче метал, откъснато от изолацията. Той протегна към него лявата си ръка. Щом го хвана, усети как ръката му пламва. С изкривено лице, борейки се с болката, той го натисна към полиетиленовата „свинска опашка“.

В оръжейното помещение Кротала се отмести от шефа си. Бъркли клечеше в ъгъла, притиснал ръце към ушите си. Оръжейникът се беше отпуснал върху конзолата си, от раната на врата му стърчеше парче метал.

Кротала откри револвера си и помогна на шефа си да се изправи.

— Добре ли сте?

— Така мисля — отвърна замаяно Шабан и лицето му се изкриви от гняв. — Тази кучка се опита да ме убие! Намери я, убий я!

— Ами гърнето? Сигурно го е…

— Убий я! — изкрещя Шабан.

Кротала примига, след което се обърна и забърза към мостика.

Стаята беше изпълнена с дим, конзолите горяха. Халил се измъкна изпод масата, давейки се от кашлица. Масата беше изкорубена, но се оказа достатъчно здрава, за да успее да го защити. Войникът, който лежеше до люка, едва дишаше, от многобройните му рани се лееше кръв. Халил отиде да погледне нараняванията му, но Кротала му посочи изхода.

— Тръгвай след Чейс, аз ще намеря жената.

— Но той има нужда…

Шабан се появи на вратата.

— Тарик, ще ти дам два пъти повече пари. Просто ги убий!

Халил се поколеба, след което тръгна към люка, а Кротала изтича към десния коридор и се огледа.

Нина се намираше на палубата под витлото. Щом Кротала извади револвера си, тя го забеляза и побягна. Куршумът му улучи вентилационната шахта.

Палубата представляваше голо метално пространство, единственото нещо върху което бе кулата на едното оръдие „Гатлинг“, издигаща се близо до носа — и Нина нямаше да успее да стигне до нея, преди Кротала да стреля отново.

Единствената ѝ възможност беше…

Тя се хвърли към парапета точно когато Кротала стреля отново. Куршумът му се заби в пода в мига, в който тя се претърколи под парапета и падна върху тясното мостче отдолу. Покрай нея изсвистя друг куршум; тя се дръпна назад в търсене на прикритие.

Кротала я изгуби от погледа си.

— Проклятие! — изсъска той и хукна към стълбите.

От другата страна Халил погледна надолу в зеещата дупка на мястото на разбитото витло. Той забеляза Еди, измъкна пистолета от кобура си…

Еди притисна метала по-силно към полиетиленовата връв. Усети я как поддава, найлонът се размекна, след което се скъса. Той скочи — и засече движението с периферното си зрение. Някой се целеше в него от горния етаж.

Инстинктите му заработиха. Той хвърли металното парче нагоре и побягна към кърмата, а викът отгоре му подсказа, че е улучил. Ако успееше да заобиколи надпалубното съоръжение преди Халил да се възстанови, щеше временно да е в безопасност…

Изстрели!

Куршумите отскочиха от палубата, отрязвайки пътя му за бягство. Той се хвърли на пода зад витлото в отчаян опит да намери прикритие. Но то бе твърде ниско, за да му свърши работа. Халил се прицели в полускритата фигура и натисна спусъка.

Куршумът полетя към Еди, но изведнъж смени курса си, всмукан от огромната перка. Еди надигна глава, усещайки могъщата смукателна сила на механизма. Докато се намираше край нея, Халил нямаше никакъв шанс да го улучи.

Генералът разбра това почти едновременно с него. Той скочи на главната палуба. Еди пропълзя встрани с намерението да побегне към другата страна на командната кула, но Халил вече се беше отправил натам с пистолет в ръка.

Еди се намираше в капан.

Като стенеше от болката в резултат на тежкото падане, Нина се изправи и видя, че се намира близо до люка, през който беше влязла в ховъркрафта. Някой го беше отключил и тежката врата лениво се поклащаше.

Тя провери дали коридорът е празен и влезе вътре. Спалнята на екипажа също беше празна; тя отиде до леглото, където беше скрила канопа, след като бе заредила гранатата в куфарчето. След като Еди се беше освободил, тя държеше в ръце всички козове — щом двамата се измъкнеха от ховъркрафта, тя щеше да унищожи съдържанието на канопа и да сложи край на всички надежди на Шабан да осъществи налудничавия си план.

Оставаше ѝ само да намери Еди.

Продължавайки да кара с пълна газ към каньона, Мейси се обърна назад към преследващия я ховъркарфт — и установи с изненада, че той вече не е зад нея. Беше завил настрани. Изглежда нещо здраво се беше объркало — над грамадната машина се издигаше пушек, а близо до кърмата се забелязваха пламъци.

Знаеше си — Нина и Еди. Този хаос беше тяхна работа.

Но нямаше никакви признаци, че са успели да слязат от движещия се гигант. Освен това, осъзна тя, ако ховъркрафтът продължи да се движи по настоящия си курс, той щеше да пропусне каньона и да продължи по равнината.

Към стръмните скали в далечината.

— О, по дяволите! — изпъшка Мейси.

Бъркли влезе със залитане в кабината на мостика и се взря ужасено в разкъсаните от шрапнели тела на пилотите.

— Господи! Какво се е случило тук?

— Няма значение — отвърна Шабан. — Трябва да намерим Уайлд — и канопа! — Той вече се беше досетил, че тя едва ли е заредила гранатата преди да се качи на борда — рискът от преждевременното падане на предпазителя докато се изкачваше по корпуса беше твърде голям. Което означаваше… — Сигурно го е скрила. Да вървим.

— Ъ-ъ-ъ… аз… — Археологът не можеше да откъсне поглед от труповете. — Не се чувствам много добре.

Шабан го притисна към стената.

— Ако искаш да останеш жив, ще правиш каквото ти казвам — изръмжа той и го блъсна към стълбите.

Все още сгушен зад витлото, Еди надникна от палубата, търсейки път за бягство. Никакъв късмет. От люка, който се намираше под него, изригваха пламъците от горящото машинно отделение; горещината и токсичният пушек отрязваха достъпа до останалата част от ховъркрафта.

Халил побягна към него с насочен автомат. Само след няколко секунди щеше да попадне в обсега му. Еди нямаше голям избор от действия — но всяко едно беше по-добро от това просто да стои и да чака да го застрелят.

Той хукна към кърмата. Трите гигантски турбини се издигаха над него, перките им бръмчаха оглушително. Можеше да намери прикритие зад пилоните, подкрепящи гондолата на двигателя, или дори начин да влезе обратно в ховъркрафта и да потърси Нина…

Твърде късно. Халил бе достигнал витлото и се прицелваше…

Откъм командната кула се разнесе пронизителен вой на сирена. Най-накрая някой беше решил, че взривът в машинното отделение е излязъл от контрол и беше подал тревога за напускане на ховъркрафта. Резкият звук накара Халил да потръпне. Куршумът профуча достатъчно близо до Еди, за да може той да усети топлината му.

Автоматът изщрака на празно. Патроните му бяха свършили. Египтянинът извади нов пълнител, но Еди вече тичаше към него. Нямаше достатъчно време да презареди…

Вместо това извади друго оръжие.

Еди рязко спря, когато Халил се опита да го мушне с ножа. Войникът замахна отново, този път към лицето му. Еди се опита да го сграбчи за китката, но онзи извъртя острието и поряза ранената му ръка.

Англичанинът се отдръпна назад и отнесе злобен ритник в корема. Превит на две, той залитна и се блъсна в нещо.

Основата на турбината.

Олюля се, гигантската перка едва не засмука главата му. Той се отдръпна встрани, а Халил се хвърли с ножа напред към сърцето му…

Еди сграбчи ръката на египтянина, спирайки атаката секунди преди острието да се забие в гърдите му, и го блъсна назад към витлото. Завихреният въздух накара и двамата да примижат, без да свалят очи от ножа.

Халил го натисна към гърлото на противника си; раните на Еди отслабваха захвата му. Той се опита да отблъсне ръката на египтянина, но успя само леко да я отмести. Острието закачи якето му и успя да проникне по-навътре, когато Халил натисна с всичка сила.

Еди извика, когато ножът опря до ключицата му. Халил се ухили и натисна отново, навеждайки се към него…

В този миг Еди нанесе удар с глава. Ъгълът не беше подходящ за хубав удар, затова той просто захапа носа на Халил.

Генералът изкрещя, изваждайки ножа, докато се опитваше да се отдръпне, но Еди не пускаше. Дори стисна още по-здраво; чу се ужасяващ звук от чупене на хрущял. Със запушени ноздри, единственото място, откъдето кръвта можеше да изтича, беше гърлото на Халил. Той се задави и я изплю върху гърдите на Еди, напълно забравил за ножа в отчаяния си опит да избяга от болката.

Еди отказваше да го пусне, захапал като териер. Разнесе се нов противен джвакащ звук и Халил залитна назад; на мястото на носа му сега имаше окървавена дупка. Еди изплю парчето хрущял в очите му и със силен рев дръпна ръката на египтянина през рамото си.

Право в перката.

Ножът изтрополи на пода, избит от ръката на войника. Последва изхрущяване и показалецът му беше отрязан до ставата, оставяйки само една оголена кост. Халид изкрещя. Еди нанесе два силни удара в корема му, последвани от ъперкът, който накара египтянина да се завърти.

Намираха се точно до страничния парапет. Най-бързият начин да приключи с всичко беше да блъсне египтянина…

Той хвана Халил — и без малко да остане без око, когато мъжът неочаквано нанесе удар, забивайки осакатения си пръст в окото на Еди. Той отметна глава назад и костта успя само да одраска веждата му.

Ново замахване — костта поряза бузата му, а другата ръка на Халил се вкопчи в гърлото му. Той отново изплю кръв и изруга на арабски. Еди се нуждаеше от две ръце, за да отблъсне атаката, а раните му позволиха на египтянина да го блъсне отново назад към витлото.

— Ще те убия! — изръмжа Халил с изпъкнали от ярост очи. — Ще те убия и ще нахраня кучетата ми с топките ти, а после ще изчукам жена ти, преди да я…

Еди отпусна здравата си ръка и когато Халил замахна с острата кост към слепоочието му, той го стисна здраво за чатала. Очите на египтянина изскочиха от орбитите си, а Еди събра всичките си сили и го подхвърли нагоре.

Вихърът го пое и витлото го засмука. Черепът на Халил се озова между въртящите се перки и вътрешността на турбината почервеня от кръвта. Обезглавеното тяло се плъзна назад към Еди и се строполи на пода.

Англичанинът се наведе, прикривайки се от вятъра.

— Пази си главата приятел… о-па, твърде късно — изхриптя той, оглеждайки трупа. Египтянинът беше прибрал пистолета в кобура си; Еди го взе, извади резервния пълнител и зареди.

Избърса кръвта от лицето си и се огледа. Няколко души от екипажа се намираха на палубата, но никой не се заинтересува от него или от мъртвия им командир; те се опитваха да слязат от подпаления ховъркрафт. Единият беше прескочил перилата и се опитваше да се плъзне по въздушната възглавница, но вместо да отскочи от нея, беше повлечен от пясъчните вихри и си счупи врата. Другарите му решиха, че се нуждаят от друг план и побягнаха към вътрешността на машината.

Еди взе пистолета и също влезе вътре.

Мейси почти бе настигнала ховъркрафта, но през маранята в далечината вече ясно се виждаше характерната линия, която пресичаше терена.

Урва.

Ховъркрафтът се движеше към унищожението си.

Тя видя хора по палубата, но никой от тях не беше Еди или Нина.

— Хайде де! — каза тя, приближавайки още повече ленд ровъра до машината, — слизайте от това чудо!

Стиснала здраво канопа, Нина погледна в трюма и за свой огромен ужас установи, че пожарът се е разпространил и в него през вратата в дъното. В огромната зала имаше няколко мъже, които се опитваха да стоят далеч от пламъците, докато един от тях се занимаваше с панела за управление. Двете рампи се спуснаха, нахлулият вятър разнесе пушека от кърмата, но подхрани и пламъците.

Единият мъж изтича към задната част на трюма. Скокът от кърмата даваше по-големи шансове за оцеляване. Рампата беше по-тясна от трюма и бушуващите пламъци бяха започнали да се спускат по нея. Мъжът закри лицето си с ръце и побягна към късчето дневна светлина.

Моментът не беше подбран удачно. Пламъците нахлуха през люка и го подпалиха. Горящата фигура размаха ръце и изчезна в пясъчната буря.

Останалите мъже не бяха доволни от останалия им изход. Един смел — или глупав — войник хукна по рампата, опитвайки се да стигне до въздушната възглавница и да се спусне по нея. Реакцията на останалите показа, че опитът му не е бил успешен. Но изправени пред избора да скочат от ръба и да бъдат прегазени от голямата машина или да изгорят живи, те решиха да рискуват и един по един наскачаха от рампата.

След като и последният изчезна, Нина влезе в трюма и отиде до бъгито, за да огледа ремъците, с които беше завързано. Може би то щеше да е достатъчно бързо, за да мине по рампата, без да се подпали.

Тя чу нечии стъпки по стълбата. Нямаше време да се връща при люка. Пропълзя под бъгито и надникна. В трюма влизаха Шабан и Бъркли.

— Намери гърнето — заповяда Шабан, махвайки с ръка към каютите на кърмата.

— Но там има пожар — възрази Бъркли.

— Тогава гледай да го избегнеш! Провери булдозерите, виж да не се крие в някой от тях. Или под тях.

— А ти? — попита Бъркли, когато Шабан тръгна към бъгито.

— Това е изходът ни оттук. Хайде, търси!

Нина се напрегна, но за нейно голямо облекчение Бъркли отиде първо до единия багер. Тя се изтегли към задната част на машината, под която се криеше. Недалеч се виждаше друг отворен люк — ако успееше да стигне до него, без да я видят…

Огънят се разрастваше, маслото и разлятото гориво по пода веднага пламваха. Бъркли приключи огледа на първия булдозер и се прехвърли на другия.

Вратата се намираше на четири-пет метра от него. Тя се изви, за да погледне назад, и видя краката на Шабан, който освобождаваше ремъците на бъгито.

Той гледаше на другата страна. Ако тръгнеше веднага, можеше и да успее да стигне до вратата, стига Бъркли да не я забележеше.

Археологът се беше качил в кабината и стоеше с гръб към нея.

Сега беше моментът.

Тя се плъзна назад и се накани да побегне към вратата, когато Бъркли скочи от кабината и се обърна. Веднага я забеляза.

Погледите им се срещнаха. Нина замръзна. Само една дума от негова страна и водачът на култа щеше да бъде предупреден…

Но Бъркли не каза нищо. Само примига и лицето му придоби съсредоточено изражение. Той се обърна и се качи да претърси кабината на булдозера за втори път.

Нина му благодари мислено и се приготви да тича.

— Какво има? — извика Шабан.

Нина и Бъркли едновременно потрепериха. Той беше забелязал моментната нерешителност на учения.

— Не съм сигурен — заекна Бъркли, но Шабан вече се приближаваше към позицията ѝ.

Тя скочи и вдигна канопа над главата си.

— Не мърдай! Ще го разбия!

Шабан спря и протегна ръце.

— Дайте ми го, доктор Уайлд.

— Няма да стане! — Тя отстъпи назад, поглеждайки през рамо към бушуващия пожар. — Какво ще кажете да ви опечем хляба, а?

— Не! — Той пристъпи към нея, разкъсван между желанието да си върне канопа и страха да не бъде унищожен. — Дайте ми го и ще ви подаря живота.

Нина продължи да отстъпва.

— Защо? За да го използвате и да убиете милиони хора? Няма начин. Всичко ще свърши тук, задник такъв!

Очите му се отместиха от нея към стената на трюма.

— Права сте. Ще свърши.

— Нина! — извика предупредително Бъркли, но беше твърде късно.

Кротала влетя през отворения люк и се хвърли върху Нина. Когато паднаха на пода, тя изпусна гърнето. Той едва успя да подпъхне ръка под него, за да му попречи да се разбие, но не можа да го задържи. Гърнето се търкулна към пламъците, но го спря една от халките на пода, която се използваше за завързването на товарите.

Шабан въздъхна облекчено, щом установи, че гърнето е здраво, и тръгна към него.

— Убий я — заповяда той.

— С удоволствие — отвърна Кротала. С едната си ръка хвана Нина за опашката и я изправи, а с другата бръкна в джоба на сакото си, за да извади револвера…

Всички се обърнаха, когато другата врата се отвори с трясък.

В трюма скочи Еди с пистолета на Халил в ръка. Той веднага го насочи към най-голямата опасност, Кротала, но американецът дръпна още по-силно Нина за косата, карайки я да изпищи от болка, и я изправи пред себе си като човешки щит. Шабан побърза да се прикрие зад най-близкия булдозер. Бъркли направи същото в другия край на трюма, свивайки се под едно от спуснатите гребла.

— Еди! — простена Нина, ужасена от количеството кръв по дрехите и лицето му. — О, господи…

— Здрасти, скъпа — каза той, преди да погледне Кротала. — Ти. Да си я пуснал докато преброя до три.

Кротала опря револвера си в главата на Нина.

— А ти до две да си пуснал патлака.

— Еди, простреляй гърнето! — извика Нина. Той погледна настрани и забеляза канопа. — Ако го унищожиш, нищо няма да им остане!

— Направиш ли го, тя умира, Чейс! — извика Шабан, давайки знак на бодигарда си да не стреля — засега. В отговор Кротала блъсна Нина на колене и продължавайки да се крие зад нея, я принуди да се отдалечи от Еди.

Без да сваля пистолета си, той бавно ги последва. Намираха се патова ситуация; Кротала знаеше, че ако убие Нина, щеше да е мъртъв секунда след това, но Еди не можеше да стреля, без да рискува да я нарани. Можеше само да ги наблюдава как се оттеглят, докато не стигнаха до отворената врата.

— Себак! — извика американецът. — Ключовете в булдозера ли са?

Шабан веднага се досети какво си е наумил и се придвижи към кабината на булдозера, като продължаваше да се движи снижен, за да стои далеч от мушката на Еди. Качи се в кабината. Стартерът изтрака и дизеловият двигател забръмча.

— Каквото и да си намислил, откажи се — предупреди го Еди, но всъщност не можеше да направи нищо, за да ги спре. Без да сваля револвера си от главата на Нина, Кротала бръкна в джоба си и измъкна една „свинска опашка“. Промуши я през халката на пода, направи клуп, пъхна ръката на Нина в него и го затегна колкото можа.

Нина изпъшка от болка, когато полиетиленът се впи в китката ѝ. Тя беше здраво завързана за халката, ръката ѝ пулсираше болезнено.

— Няма да мръднеш оттук — изсъска Кротала в ухото ѝ.

Междувременно Шабан беше разгадал управлението на булдозера. Той дръпна един лост, за да вдигне греблото му високо във въздуха, след което заклещи педала за газта с гаечен ключ. Двигателят изрева, от ауспуха блъвна черен пушек, но машината не помръдна. Не беше на скорост.

Все още.

Той погледна нагоре и видя нещо през отвора на спуснатата предна рампа. Ръба на урвата. На по-малко от два километра пред тях.

Ховъркрафтът щеше да я достигне за по-малко от две минути.

Еди погледна Кротала и Шабан и постепенно осъзна ужасния им план. Водачът на култа беше в обсега му — но ако се извъртеше да го простреля, щеше да даде възможност на Кротала да стреля по него.

Канопът…

Той беше изтракал в халката на същото разстояние като Нина.

Шабан забеляза погледа му.

— Кое ще избереш, Чейс? Да ме спреш или да спасиш жена си? Можеш да направиш само едното!

Той превключи лоста на най-ниската задна скорост и отскочи встрани, когато булдозерът бавно тръгна назад.

Машината измина около трийсетина сантиметра, преди ремъците да я спрат. Но те бяха направени единствено да я удържат, докато ховъркрафтът е в движение, а не да удържат мощта на няколкостотин конски сили. Металните вериги изскърцаха по пода, булдозерът започна постепенно да се откъсва, халките скърцаха от усилието.

Кротала продължаваше да стои зад Нина, хвърляйки по някое око към ръмжащата машина, която се намираше на три-четири метра от него.

— Хайде, действай! — извика той на Еди. — Ти си наред!

Еди погледна към канопа. Дали щеше да успее да го ритне в огъня, преди булдозерът да се освободи?

Но ако трябваше да избира, той знаеше, че за него изборът е само един…

Халката изпука. Допълнителното натоварване върху ремъците беше твърде голямо и миг по-късно те се скъсаха. Булдозерът тръгна назад.

Към Нина.

Кротала отскочи от нея и се хвърли зад булдозера. Еди стреля, но двата куршума отскочиха от корпуса на машината.

Той хукна към Нина, която отчаяно се опитваше да освободи ръката си.

Булдозерът продължаваше безмилостно да се приближава към нея. Оставаше метър и половина, метър… Еди знаеше, че няма начин тя да успее да се освободи навреме — за това насочи пистолета към халката.

Дръпна спусъка. Куршумът преряза връзката, рикошира в халката и изби пистолета от ръката му. Пламъкът от дулото опърли ръката на Нина. Тя изпищя, но Еди я дръпна назад малко преди булдозерът да мине през нащърбената халка.

Те се търкулнаха на пода, докато грамадната машина премина с боботене покрай тях, но знаеха, че опасността не е отминала. Шабан тичаше към канопа. Кротала го следваше на няколко стъпки с вдигнат пистолет. Еди се огледа за оръжието си…

То изчезна под веригите на булдозера с хрущене на сплескан метал.

Еди повлече Нина след себе си и двамата се скриха зад бавно движещата се машина. Кротала стреля, куршумът обели парче от жълтата боя. Американецът се накани да ги последва, но се досети, че има по-пряк път и скочи в кабината…

Еди вече беше там.

Той се хвърли към Кротала и двамата мъже се стовариха върху палубата. Револверът изтрака на пода.

Шабан стигна до гърнето и го грабна, изпитвайки за момент пълно облекчение, щом забеляза, че е здраво и все още запечатано. После се обърна и хукна към бъгито. Бъркли надникна от скривалището си; водачът на култа го изгледа навъсено, което го накара да се скрие обратно.

Еди блъсна Кротала с наранената си ръка, което го накара да изпита почти толкова силна болка, колкото и противникът му. Американецът осъзна, че нещо не е наред и сграбчи ръката му, забивайки пръсти в раната. Еди изкрещя и се дръпна назад, давайки шанс на Кротала да го ритне. Покрай тях премина булдозерът.

Нина се качи в кабината на голямата машина. Тя изрита гаечния ключ от педала за газта и превключи на неутрална позиция. Булдозерът спря на сантиметри от разпространяващия се пожар. Тя видя как Кротала забива лакът в гърдите на Еди, как зад тях Шабан се качва в бъгито, а през зейналия отвор на рампата…

Урвата!

Кротала отново удари Еди в ребрата, след което отскочи назад, за да намери револвера. Той беше точно пред булдозера. Кротала го грабна и се обърна, за да застреля Еди…

И застина, когато бъгито се отлепи от мястото си със свистене на гуми. Зад волана седеше Шабан, притиснал гърнето към гърдите си.

— Себак! — извика американецът, но гласът му се изгуби в рева на вятъра и машините. — Чакай!

Еди се изправи. Кротала се отърси от шока, че е изоставен и се прицели…

Нина рязко превключи на скорост.

Булдозерът скочи напред и греблото му удари силно американеца в гърба. Револверът излетя от ръката му и падна в стоманената кофа. Кротала се обърна към Еди и залитна назад, след като получи юмрук в лицето.

Еди не спираше да го удря. Кротала изплю кръв. Еди замахна и заби един ъперкът в брадичката му. Американецът залитна, падна върху греблото на булдозера и зъбците му се забиха в сакото от змийска кожа.

Но Кротала не беше приключил. Той забеляза оръжието си, протегна се да го вземе…

И полетя във въздуха, щом Нина рязко вдигна греблото.

Зъбците на греблото се забиха още по-здраво в сакото и Кротала остана да виси безпомощно. Той се опита да се изплъзне от дрехата, но не успя да освободи ръцете си.

Когато булдозерът спря, Еди заби още един юмрук в корема му и погледна към предната част на трюма.

Шабан засили бъгито от рампата.

Офроудърът се удари силно в земята, разтърсвайки египтянина. Той едва успя да запази контрол върху колата, шофирайки с едната ръка, а с другата притиснал канопа към гърдите си. За миг ховъркрафтът се приближи към него и поклащащият се край на рампата се накани като огромна лопата да загребе бъгито… но Шабан успя да направи остър завой встрани. Ховъркрафтът профуча край него.

И пое директно към пропастта.

Мейси забеляза бъгито да се отдалечава и разпозна кой седи зад волана.

Щом Шабан беше избягал, къде се намираха Нина и Еди? Да не би да бяха…

Не. Тя отказваше да приеме тази възможност. Те не я бяха изоставили; тя също нямаше да ги изостави.

Мейси стисна зъби, превключи скоростите и натисна докрай педала за газта. Индикаторът за температурата светеше червено, старият ленд ровър прегряваше, но въпреки това започна да настига ховъркрафта.

Нина изтича при Еди.

— Добре ли си? — попита тя, преглеждайки многобройните му наранявания.

— Няма нищо, което един месец на Малдивите да не може да оправи — изпъшка той, стиснал ръката си, за да спре кървенето. Пренебрегвайки безпомощно ритащия и ругаещ Кротал, той огледа трюма и забеляза люка, който водеше към машинното отделение. — Трябва да спрем това нещо. Може да успеем да повредим двигателя…

— Няма време за това! — извика Нина, сочейки към предната рампа. — Ще паднем в пропастта!

— Какво? Мамка му! — Започна да се оглежда трескаво. Пожарът на задната рампа се беше превърнал в огнен ад, а ако се опитаха да скочат от предната, ховъркрафтът щеше да ги размаже.

Нямаше никакъв изход…

Трясък на метал ги накара да се обърнат — и да видят как очукания ленд ровър се изкачва заднишком по предната рампа. Мейси беше спряла точно пред ховъркрафта, бе дръпнала ръчната спирачка и беше изчакала рампата да я загребе и да я погълне както кит поглъща лещанка. Джипът поднесе, когато тя скочи рязко върху спирачката, и се завъртя с предницата към тях.

Мейси се надигна, замаяна, но по стреснатата ѝ физиономия бързо се разля усмивка, щом забеляза Нина и Еди.

— Качвайте се! — извика тя! — По-бързо!

Те хукнаха към очукания джип.

— Лоугън! — извика Нина. — Размърдай си задника! — Бъркли изскочи от скривалището си и хукна към ленд ровъра. Всички се натовариха в него.

Еди забеляза за пръв път урвата, към която се приближаваха. Разстоянието беше твърде малко, за да успее ленд ровърът да се отдалечи от ховъркрафта.

— Тръгвай към задната рампа! — изкрещя той.

— Тя гори! — възрази Бъркли.

— Тръгвай!

Мейси превключи на скорост и подкара джипа между двете редици тежко оборудване. Тя видя бушуващите пламъци.

— Господи!

— Минавай през тях! — изкрещя Еди. Кротала продължаваше да виси от греблото, но успя да се извърти достатъчно, за да достигне пистолета си. — Давай!

Когато джипът се насочи към него, Кротала се прицели в шофьора му…

Но показалецът му се парализира от страх. Толкова се беше вживял в опитите да си върне револвера, че не беше забелязал приближаващата се пропаст… до сега.

Той преодоля шока си и стреля, но беше закъснял. Куршумът прониза покрива на ленд ровъра над главата на Мейси. Джипът профуча край него.

Нина погледна назад.

— Няма да успеем! — Ленд ровърът беше проектиран да бъде издръжлив, а не бърз.

— Ще успеем — каза Еди и я сграбчи здраво. Подминаха първия булдозер и когато Мейси сви към рампата, пред тях се разтанцуваха пламъците. — Но мисля, че трябва да се наведем!

Те се снижиха колкото можаха, а ленд ровърът се гмурна в огнения ад, пламъците алчно нахълтаха през счупените прозорци.

Стъпиха на рампата…

Ховъркрафтът стигна до урвата.

Когато въздушната му възглавница се озова над пропастта, силната въздушна струя запрати пясък и камъни надолу. Останал без опора, носът на ховъркрафта клюмна надолу, масивната машина се наклони силно напред и увисна над ръба на скалата. Огромните ѝ турбини продължаваха да я тикат напред и тя се залюля напред-назад като люлка, преди да се наклони до точката, откъдето няма връщане. Всичко, което се намираше в нея, се плъзна към носа ѝ…

Включително булдозерът, към който беше прикован Кротала.

Той изкрещя, когато машината се плъзна по пода на трюма, изскочи през отвора на рампата и полетя в пропастта заедно с него.

Трийсет тона стомана се разбиха на дъното на пропастта, последвани от над петстотин тона метал, когато ховъркрафтът се стовари отгоре. Той се взриви с разтърсваща земята сила и нагоре се издигна огромен облак с формата на гъба.

Който се устреми към ленд ровъра.

Джипът не беше успял да се засили достатъчно, за да успее да направи по-дълъг отскок от рампата, и беше спрял на ръба на пропастта със стърчащи от ръба задни колела. Предните му колела се завъртяха безпомощно и се повдигнаха над земята, когато задницата му се наклони надолу…

Макар и леко зашеметена от твърдото приземяване, Нина осъзна опасността и се хвърли към таблото.

Промяната в баланса беше достатъчна, за да наклони джипа напред, гумите му успяха да зацепят и да се изкатери по скалата с оглушителен рев на двигателя. Зад гърба им се издигна огнена топка, която подпали едната му гума. Джипът успя да измине около десетина метра, преди горящата гума да се взриви. Мейси рязко спря.

Прахът постепенно се уталожи. Те слязоха от колата, кашляйки. Разтрепераният Бъркли се обърна към Нина.

— Благодаря ти, че ме взе. И ти благодаря, че… се опитваш да ми помогнеш.

— Няма проблем — отвърна несигурно Нина.

Той изглеждаше облекчен и протегна ръка.

— Без лоши чувства?

За голяма изненада на Мейси и Еди тя я пое и я разтърси веднъж…

След което го удари в лицето. Той падна по задник и я погледна зашеметено.

— Всъщност със! Това беше, задето ме предаде, кучи сине! — Еди я хвана и я дръпна назад, преди да успее да замахне втори път.

— По дяволите! — извика Нина, досещайки се за нещо по-важно от Бъркли. — Гърнето е у него! Как ще го настигнем?

— Не можем — отвърна Еди. — Той ни изпревари доста. Освен това се обзалагам, че е извикал някой да го вземе с хеликоптер. В бъгито има сателитен телефон.

— Значи той печели? — попита ужасено Мейси. — И на края ще му се размине?

— Не — отвърна Нина. — В никакъв случай. Няма да позволя това да се случи. — Тя се втренчи в отдалечаващия се египтянин замислена. — Трябва да се върнем в Абидос. — Еди и Мейси я погледнаха така, сякаш се канеха да направят саркастични коментари относно очебийността на плана ѝ. — Дори не си го помисляйте. Казах, че трябва да се свържем с властите. Това все още е необходимо.

— В такъв случай — Еди посочи пушещата задна гума на ленд ровъра — по-добре да я сменим. Тъй като пеша пътят е адски дълъг.

Египетският хеликоптер се появи от запад, силуетът му се очерта на фона на червеното слънце. Вдигна облак пясък и кацна близо до Озириона в Абидос.

Нина, Еди и Мейси стояха до очукания ленд ровър, Бъркли седеше мълчаливо на задната седалка, закрил очите си с ръце заради пясъчната вихрушка. Люковете се отвориха и от хеликоптера слязоха шестима мъже. Петима от тях бяха войници, но не със стандартните униформи на египетската армия: това бяха тъмните камуфлажни облекла на спецчастите.

Шестият мъж беше цивилен — доктор Исмаил Асад, генерален секретар на Висшия съвет за антики.

— Доктор Уайлд — кимна той, щом стигна до ленд ровъра.

— Доктор Асад — отвърна Нина. Тя погледна към пустинята, откъдето се бе появил хеликоптерът. — Предполагам, че сте проверили координатите, които ви издиктувах по телефона, преди да дойдете тук.

— Така е. Беше… невероятно. — Той поклати изумено глава. — А имах време само да разгледам входната зала. Колко още има вътре?

— Много — отвърна Мейси. — По целия път надолу до гробницата на Озирис.

— Невероятно — повтори Асад. — Оставих там отряд от специалните сили към Висшия съвет — кимна той към войниците, — за да обезопасят терена. Ще изпратим пълна експедиция колкото се може по-скоро.

— Шабан няма да се върне там — предупреди го Еди. — Той взе онова, от което се нуждаеше.

— Да, канопа, за който ми споменахте — обърна се Асад към Нина. — Сериозно ли говорите? Вярвате, че Шабан ще го използва, за да създаде биологично оръжие?

— Той със сигурност го вярва — отвърна Нина. — Освен това разполага с ресурсите на Храма на Озирис — е, всъщност най-вероятно вече е прекръстен на Храма на Сет. От онова, което видях в Швейцария, съдя, че е напълно способен да го направи.

Асад се намръщи.

— Може би, но оръжията за масово поразяване не влизат в моята сфера на дейност. А без доказателство не мога да убедя властите да предприемат някакви действия срещу него.

— Но има нещо, което е във вашата сфера — каза Нина. — Зодиакът от Сфинкса. Сигурна съм, че той е при Шабан — Озир го изпрати обратно в Швейцария. Дори му беше избрал място в залата, където държи озирисовата си колекция.

— Ако зодиакът е при Шабан — рече замислено Асад, — това определено ще е достатъчно за предприемане на действие. Все пак той е египетски гражданин, а нашето правителство има много отрицателно отношение към крадците на археологически ценности.

Еди погледна войниците.

— Ще изпратите няколко от тях да го върнат обратно?

— Боя се, че не мога да коментирам мисиите на спецчастите извън страната — отвърна египтянинът с лека, но многозначителна усмивка.

— А ако междувременно успеете да намерите доказателство, че той произвежда биологични оръжия — обади се Нина, — тогава ще направите нещо по въпроса, нали?

— Със сигурност. Но първо ще ми трябва доказателство, че зодиакът е у него.

Нина погледна към Еди.

— Което означава, че трябва да се върнем обратно в щаба на Храма на Озирис.

— И как ще го направите? — попита Мейси. — Та ние го видяхме — мястото прилича на крепост. Защото всъщност е било крепост! Този път няма да ви пуснат вътре просто ей така.

— Може би не — рече замислено Еди, — но има един човек, когото биха пуснали…