Операция „Озирис“

7.

Шахтата беше дълбока около шест метра и се спускаше в полегат тунел с каменни стени. Преди да скочи в него, Нина провери дали отдолу не ги чака някой. Пътят на север беше блокиран от струпан пясък, но южният коридор беше разкопан и разкриваше прохода, който не беше използван от хиляди години. На всеки четири-пет метра по тавана бяха закачени крушки, и така до далечината.

По посока на Сфинкса.

Копието на картата, което им беше показала Мейси, беше вярно. Залата на летописите имаше два входа — онзи от източната страна, който екипът на АСН щеше да отвори скоро, и друг, запазен за владетеля. Само заговорниците от Храма на Озирис знаеха за него… а Бъркли не си беше направил труда да провери за други входове. Забързан да свърши всичко преди крайния срок и замаян от предстоящия фурор, той се беше втурнал към биещата на очи цел, без въобще да помисли, че може би има и друга.

Тази грешка щеше да му струва скъпо.

Еди скочи зад нея и подуши въздуха.

— Мирише така, сякаш къртят камъни.

Нина усети лека миризма на опърлено.

— На това ли мирише?

— Да. Веднъж се бях хванал на работа в една каменоделна — използваха електрически резачки, за да изрязват надгробните плочи. Миришеше по същия начин.

— Правил си надгробни плочи? Всеки ден научавам по нещо ново за теб.

Той се усмихна.

— Аз съм пълен със загадки, любов моя.

Мейси скочи от стълбата и се огледа с възхищение.

— О, боже! Това е страхотно! — Тя изчетка пясъчното покритие на най-близката стена и отдолу се разкри по-тъмният камък. — Розов гранит — най-вероятно донесен от Асуан. Това със сигурност е входът за владетеля. Твърде скъп е, за да се използва и за други.

— Наясно си с нещата — рече Еди.

— Разбира се! — възкликна тя, след което продължи, леко смутена: — Всъщност само с египетските. С останалото не съм чак толкова запозната… Може ли да тръгваме?

— След мен — рече твърдо Еди и мина пред нея. — Не се знае какво има нататък.

След като изминаха близо две трети от тунела, те откриха нещо — бензинов генератор, чиято изпускателна тръба излизаше на повърхността. Тунелът покрай него изглеждаше силно повреден: таванът беше укрепен с яки дървени греди.

— Като че ли всеки момент ще се срути — отбеляза Еди, докато се провираше внимателно под тях.

Нина се вгледа отблизо.

— Може пък вече да е станало — струва ми се, че те са го ремонтирали, за да минат оттук. Сигурно работят от седмици… Какво правиш?

Мейси вдигна фотоапарата си.

— Документирам всичко.

— Не можеш да използваш светкавица тук, може да я видят.

— Наясно съм! Правя клипове. — Тя си поигра с бутоните и засне тавана. Еди и Нина продължиха напред. — Хей, почакайте ме!

Еди стигна до дъното на коридора. Покрити с пясък колони и богато украсени стени бележеха входа към залата. Тук отекващият рев на електрическата резачка се чуваше по-ясно.

Еди надникна в залата. Крушките по тавана бяха заменени от ярки прожектори, монтирани върху триножници, които осветяваха западната половина на голяма правоъгълна зала. Не се виждаше жив човек, но шумът проникваше през отвора в западната стена и се виждаха още прожектори. Той влезе вътре и махна на Нина и Мейси да го последват.

Нина едва сдържаше изумлението си.

— Господи — прошепна тя, оглеждайки двете редици покрити с йероглифи цилиндрични колони по продължение на залата, символите по стените, нишите, които съдържаха затворени глинени контейнери, в които се пазеха папирусите…

Залата на летописите. Доскоро смятана за мит, но вече твърде реална. И Нина беше една от първите, които след хилядолетия бяха влезли тук.

Но не и първата. Различните съвременни артефакти, които се забелязваха тук-там, бяха доказателство за това. Върху една количка, оставена до входа, лежеше големият камък, който някога бе запречвал входа, готов да бъде върнат на предишното си място, щом крадците приключеха работата си. Подът беше покрит с прах и безброй отпечатъци от ботуши.

— О-па — рече Еди, забелязвайки една позната дреха, захвърлена на пейката до входа. — Това съм го виждал.

— Аз също — каза Нина, щом зърна сакото от змийска кожа. Тя се взря в тъмния източен край на стаята. Още колони на дъното бележеха местонахождението на друг вход: онзи, през който щяха да влязат Бъркли и екипът му.

Междувременно Мейси отиде в другия край на стаята, подминавайки бръмчащия компресор и електрическото табло. От тях към малкия проход за съседното помещение бяха опънати захранващи кабели и маркуч. Понечи да мине, но Еди ѝ направи знак да се връща.

— Насам — каза той и отиде до тъмния отвор, който се намираше точно срещу входа на владетеля.

Нина го последва. Извън пространството между входа и съседната осветена камера не се забелязваха почти никакви следи от стъпки. Крадците се интересуваха само от една определена част от Залата на летописите и не обръщаха никакво внимание на останалото.

— Какво има там?

— Египетски дрънкулки. — Нина го погледна саркастично. — Но според мен проходът заобикаля и се връща обратно. В далечината се виждат някакви светлини. — Той извади малко фенерче и плъзна лъча наоколо. Макар и по-малка от предишната, стаята също беше пълна с египетски артефакти, но беше пострадала, най-вероятно от земетресение; едната колона беше пречупена и по пода се въргаляха големи късове.

Еди влезе вътре. Нина тръгна след него, следвана от Мейси с фотоапарат в ръка. Малък, слабо осветен правоъгълник на западната стена показваше входа към четвърта стая; докато се придвижваха към нея, през изхода до северозападния ъгъл забелязаха гърба на едно от осветителните тела. След като влязоха в новата стая, те се промъкнаха покрай стената към прожекторите, които осветяваха няколко стъпала.

Нина надникна иззад триножника. Широката каменна стълба водеше нагоре — тя осъзна с трепет, че това е вътрешността на самия Сфинкс. Стаята в края ѝ беше изсечена право в сърцето на огромната статуя.

През бръмченето на електрическите уреди тя чу гласове.

— Какво правиш? — попита я Еди, когато тя се опита да мине покрай него.

— Искам да видя какво има там.

— Да, а те ще видят теб!

— Не, няма — прожекторите ще ги заслепят. — Той се намръщи, но отстъпи.

Стаята, в която Мейси едва не влезе малко по-рано, се намираше срещу основата на стълбата и в нея имаше още прожектори. От нея излизаше диря прашни отпечатъци от стъпки, която продължаваше по стъпалата. Нина се наведе да види какво има на върха — и откритието доведе до нов приток на адреналин.

Примесен със страх.

В горното помещение се забелязваха няколко фигури и дори без сакото от змийска кожа тя разпозна мъжа от Ню Йорк, когото, както каза Мейси, наричали Кротала. Освен това видя Хамди да разговаря с някой, който се намираше извън полезрението ѝ. Но всъщност вниманието ѝ беше привлечено от обекта, който обсъждаха.

Той се намираше на тавана — зодиакалната диаграма, звездната карта с диаметър около двайсет метра, чиито съзвездия бяха изсечени в камъка във формата на древни египетски богове. Нина беше виждала и други подобни — имаше една в Лувъра в Париж — но за разлика от тях тази беше оцветена така, както са искали създателите ѝ.

Само че вече не беше цяла. Бяха я разглобили, насекли. На тавана оставаше последният сегмент с груба триъгълна форма, която започваше от южния край на тавана и леко подминаваше центъра. Тя ясно виждаше външните очертания на кръга; камъкът беше издълбан и парчетата бяха точно и внимателно изрязани от тавана. Един мъж с предпазни очила, маска на лицето и защитни слушалки режеше с циркуляр последното парче.

Друг мъж с маска също работеше по тавана, но с много по-обикновени инструменти — чук и длето. Нина го погледна озадачено, преди да осъзнае какво прави: изсичаше вдлъбнатини в идеално гладката повърхност, останала след циркуляра. Единственото, което трябваше да направи, за да премахне всякакви следи, че зодиакалната диаграма се е намирала тук, беше да направи гладкия кръг неравен и груб, за да не се различава от останалия таван. При всичките останали съкровища в Залата на летописите никой нямаше да обърне внимание на обезцветяването на някакъв таван. Тя оцени гениалността на операцията… макар да бе ужасена от нея.

Мъжът, с когото говореше Хамди, пристъпи в светлината. Тя го разпозна от снимката му.

Себак Шабан.

Освен това установи, че Мейси съвсем не бе преувеличила, описвайки белега на лицето му, който покриваше цялата дясна половина от горната устна до месестата част на ухото му. Не можа да не потръпне при мисълта за болката, която сигурно е изпитал.

Но това не му спечели съчувствието ѝ. Той си оставаше крадец, отмъкваше едно от най-големите археологически съкровища в света.

Воят на резачката заглъхна и работникът махна на третия мъж — Гамал, който помагаше при изнасянето на сандъка от палатката. Сега вече тя беше сигурна, че в него са изнасяли части от диаграмата. Картата нямаше как да бъде изнесена цялата през тясната вертикална шахта, затова се налагаше да я нарежат на по-малки парчета.

Това, както и внимателната работа по последната част, подсказваха, че крадците възнамеряват по-късно да я сглобят. Все пак можеше да бъде реставрирана.

Но за да стане това, заговорниците трябваше да бъдат заловени.

— Дай ми фотоапарата си — прошепна тя на Мейси. — Как се прави клип?

— Просто натисни бутона, а когато искаш да го спреш, натисни отново.

— Добре. — Нина протегна фотоапарата покрай триножника и започна да записва, следейки образа върху малкия LCD екран. Ядоса се, че Шабан и Хамди се бяха обърнали към диаграмата и се виждаха само тиловете им. — Обърнете се, по дяволите — изсъска тя. Ако успееше да заснеме лицата им, те щяха да влязат в затвора за доста дълго време.

Еди се промъкна до нея, опитвайки се да чуе какво говорят. Разговорът се водеше на арабски; успя да разпознае отделни думи, но не достатъчно, за да разбере всичко.

— Това ли е зодиакалната диаграма?

— По-скоро онова, което е останало от нея. — Последната ѝ част също скоро щеше да изчезне. Гамал премести под нея част от оборудването — подплатена подкрепяща рамка, монтирана върху пневматичен крик. Натисна някакъв бутон и в камерата отекна пронизителното свистене на компресиран въздух. Подемното устройство започна бавно да се разтяга. Хамди запуши ушите си с ръце и се изгуби от обхвата на фотоапарата.

Шабан остана, съсредоточен върху машината. Рамката продължи да се вдига. Когато се озова точно под диаграмата, тя забави скоростта си и продължи да се издига сантиметър по сантиметър, докато подплънките не докоснаха древния таван.

Съскането на пневматиката спря — но беше бързо заменено от воя на циркуляра. Мъжът с маската продължи да реже камъка. След като рамката вече подкрепяше картата, той можеше спокойно да я изреже от тавана.

Кротала каза нещо на Шабан и двамата мъже се изгубиха някъде. Нина изруга. Но поне сега можеше ясно да заснеме как крадат картата. Може би това щеше да е достатъчно, за да убеди египетските власти…

Някакво движение я принуди да се дръпне назад в тъмното. Мускулест бял мъж с ниско остригана посивяла коса тръгна да слиза по стълбите. Носеше нещо, което приличаше на моторна резачка, макар да беше много по-грубо от стандартния инструмент на дървосекачите: това беше специализирано оборудване за обработка на камъни. Докато се спускаше, той намотаваше на ръката си захранващия кабел, чийто край се губеше в осветената зала.

— Като че ли се канят да се омитат — прошепна Еди, щом мъжът се скри от погледите им.

— Може би и ние трябва да направим същото — отвърна Нина. Тя спря записа и тримата се изтеглиха през трите тъмни стаи — но бяха принудени да спрат при входа на първата.

— Гръм и мълнии — промърмори Еди.

Мъжът проверяваше криковете, които поддържаха каменната плоча.

— Можем да притичаме покрай него — предложи Мейси.

— Да, но ако има пистолет, лесно ще ни улучи в тоя тунел. Трябва да се измъкнем, без някой да ни забележи.

Възможностите за това намаляваха с всяка минута. Кротала се появи в преддверието, изтупвайки праха от брадата си. Бръмченето на резачката заглъхна, заменено от съсъка на спускащото се пневматично устройство. Не след дълго Гамал и другият мъж внесоха поредния сандък в стаята, следвани от Шабан и Хамди.

— Това ли е всичко? — попита Кротала. — Сега какво следва?

— Сега — отвърна Шабан, — ще разчистим. — Той погледна часовника си и посочи източния вход. — Имаме малко повече от пет часа, преди АСН да отвори онази врата. Лоренц, колко време ти е нужно, за да запечаташ царския вход?

Сивокосият мъж отмести поглед от криковете.

— Щом изнесем всичко оттам, ми трябва един час да върна блока на мястото му — отвърна той със силен холандски акцент.

— Следите по пода са голям проблем — рече Хамди, оглеждайки нервно стъпките по прашния под.

— Няма да бъдат. — Шабан посочи няколко въздушни цилиндъра, оставени край компресора. — Ще използваме сгъстен въздух да почистим подовете — когато АСН влязат тук, прахът отдавна ще се е слегнал. — Той кимна с глава на мъжа, който стоеше до Гамал. — Брома, хващай се за работа.

— Мамка му — прошепна Еди. — Май все пак ще се наложи да потичаме. Потегляме веднага, щом се върнат горе да си приберат инструментите.

Те изчакаха в тъмното, докато Брома започна да издухва следите от пода. Останалите мъже се отдалечиха от вихрите прашен въздух.

— Дали да не рискуваме? — предложи Нина.

— Онзи все още е до вратата — отвърна Еди, сочейки Лоренц, който оглеждаше криковете. — Когато се махне…

Брома изведнъж спря да работи и се втренчи с озадачено изражение в пода до тъмната стая. Еди веднага разбра защо.

Беше видял техните отпечатъци в праха.

— Назад, назад! — изсъска Еди.

Брома проследи новите следи до входа и се изгуби в сенките.

Еди и Нина се скриха зад отломките на пречупената колона. Мейси се сви до един по-малък камък. Брома продължи да осветява с фенерчето си пода. Избра си един комплект следи и тръгна по тях.

Право към скривалището на Мейси.

Тя изплашено се сви още повече — и някакво малко парче се строши под подметката ѝ. Изпукването едва се чу, но бе достатъчно, за да накара Брома да потръпне. Лъчът на фенерчето му се фокусира върху падналата колона. Той остави бутилката със сгъстен въздух на земята… и извади нож.

Мейси замръзна. Лъчът на фенерчето осветяваше все по-голяма част от колоната… докато не освети скритата зад нея млада жена.

Ръката с ножа се вдигна във въздуха…

Тряс!

Пет хиляди годишната делва се пръсна на парчета при удара в главата на Брома. Мъжът се свлече на колене пред Мейси, а Еди го изрита в главата, запращайки го по лице върху каменната плоча. Брома се отпусна в безсъзнание на пода.

Шабан, който стоеше в преддверието, се обърна рязко по посока на шума.

— Брома? — извика.

Никакъв отговор. Той махна с ръка на Лоренц.

— Виж какво става.

Лоренц грабна една кирка и побърза да провери.

Нина скочи.

— Хайде — рече Еди, хвана Мейси за ръката и двамата последваха Нина към другия вход.

Лоренц влезе в стаята, забеляза падналото фенерче на Брома — и отпуснатото на земята тяло. Огледа се разтревожено и видя неясните силуети, които бързо се отдалечаваха.

— Хей!

— По дяволите! — простена Нина. Тя влетя в следващата тъмна зала, подмина триножника на прожектора и погледна нагоре към стълбите. В залята с диаграмата нямаше никой, но оттам нямаше и изход. Вместо това тя хукна към следващата стая, малко хранилище за летописите с четири подпорни колони, осветено от още два прожектора. Малък отвор в източната му стена водеше отново към преддверието.

През него Нина забеляза Гамал, който тичаше към нея с чук в ръка. Тя отстъпи назад и едва не се сблъска с Еди в подножието на стълбите.

— Пътят е блокиран!

— Другият също! — извика Мейси, сочейки към Лоренц, който ги преследваше.

— Нагоре! — изкомандва Еди, като вземаше по три стъпала наведнъж. Мейси и Нина хукнаха след него.

Гамал и Лоренц стигнаха едновременно до стълбите и се втурнаха нагоре, за да заловят попадналата в капан плячка…

Но само след миг побягнаха още по-бързо обратно, защото Еди подгони тях, хванал циркуляра с две ръце.

— Хайде да ви видя, смотаняци! — изкрещя той, докато ги подкарваше към осветената зала. — Кой иска малко?

Гамал очевидно не искаше, защото направо се изстреля към преддверието, но Лоренц се обърна към него и замахна с кирката, опитвайки се да избие циркуляра от ръцете на Еди. Еди отскочи назад — и в следващия миг кирката прелетя в опасна близост до главата му.

— Уау!

Въртящото се острие създаваше жироскопски ефект и обемистият и тежък циркуляр танцуваше в ръцете му. Еди повлече захранващия му кабел след себе си, повдигна леко инструмента и двамата мъже започнаха да се обикалят застрашително. Англичанинът не сваляше очи от противника си. Трябваше да действа бързо.

Лоренц замахна…

Еди отскочи назад, за да избегне металното острие и рязко вдигна циркуляра нагоре. Чу се кратко з-з-зт и острието му безпроблемно преряза дръжката на кирката, запращайки горната ѝ половина в другия край на стаята. Той изръмжа раздразнено. Целеше се в ръцете на Лоренц.

Но пък действията му постигнаха желания ефект. Лоренц изпусна остатъка от дръжката на земята и бързо се изтегли в преддверието. Еди се обърна към Мейси и Нина.

— Мисля, че всичко е под контрол! — успя да надвика той бръмченето на циркуляра. — Пригответе се да бягате, когато… о, мамка му!

В другия край на прохода той видя Кротала да приближава до работната маса, да бърка в джоба на сакото си и да вади револвера — но по-непосредствената опасност беше Гамал, който изникна неочаквано до Лоренц с моторната резачка в ръце!