Операция „Озирис“

27.

Шабан погледна към стълба от дим, който се виждаше на монитора.

— Какво стана? Какво беше това?

— Това — ухили се Еди — беше жена ми.

Лицето на египтянина се напрегна и той удари Еди в корема.

— След тях! — изрева той на пилота, преди да се обърне към стрелеца. — Кажи им да се целят само в шофьора! Ако унищожат гърнето, лично ще ги убия! — Войникът, доволен, че работи за Халил, а не за Шабан, предаде нареждането.

Всички залитнаха, когато ховъркрафтът направи завой, за да подгони ленд ровъра.

— С пълна скорост! — изрева Шабан. — Настигнете ги!

Прехвърляйки се на предната седалка, Нина забеляза, че бъгито бързо ги настига, следвайки паралелен курс. Бяха в обхвата му, но нещо възпираше стрелеца.

— Не стрелят!

— Казваш го така, сякаш е нещо лошо — оплака се Мейси.

— След малко ще стане — осъзна Нина. — Опитват се да се приближат, което означава, че не искат да стрелят по джипа, а по нас!

— О, страхотно! Обожавам физическия контакт!

Нина видя, че ховъркрафтът поема след тях, но не му обърна внимание. Другата заплаха беше много по-близка. Бъгито скъси разстоянието, картечницата се прицели в очакване на подходящия момент…

На контролния монитор джипът и бъгито бяха един до друг. Оръжейният оператор побутна един джойстик. Курсорът върху ленд ровъра почервеня, радарът автоматично прихвана джипа.

Еди се насили да погледне встрани, към останалите мъже в стаята. Шабан беше вперил очи в монитора, изпълнен с нетърпеливо очакване, а изражението на Кротала беше такова, сякаш гледа американски футбол и очаква куотърбекът на неговия отбор да пробие линията и да отбележи тъчдаун. Хамди изглеждаше замислен, а Бъркли беше извил глава, сякаш не искаше да вижда резултатите от предателството си. Халил и оръжейният оператор наблюдаваха с професионална безпристрастност.

Което означаваше, че никой не го гледа.

Тъй като беше с вързани зад гърба ръце, явно не гледаха на него като на заплаха — а понеже стаята се беше напълнила с хора, които зяпаха монитора, Кротала беше принуден да свали пистолета си.

Еди отново му хвърли един поглед, преди да се раздвижи…

Каквото и да правеше Мейси, ленд ровърът не беше достатъчно бърз или подвижен, за да избяга от налитащото бъги. То се намираше на около стотина метра от тях и стрелецът насочваше картечницата към шофьора…

На екрана стрелецът в бъгито представляваше ярко очертан силует на фона на пустинята. Той се прицели, тялото му се напрегна — беше готов да стреля…

Еди стисна ръце и се хвърли към Кротала, забивайки юмруци в слабините му. Преди някой да успее да реагира, Еди изрита с коляно стрелеца в главата и го събори от стола му. Завъртя се и натисна ръчката със завързаните си ръце — след което отново се завъртя и заби чело в поредицата бутони.

А с тях се управляваха оръдията АК-630 Гатлинг.

Когато натисна ръчката, той измести мерника от ленд ровъра към бъгито — и сега двете оръдейни кули, наподобяващи оръжие на извънземни, послушно се насочиха към новата си цел.

И стреляха.

Дори в стаята без прозорци звукът от изстрелите на двете шестцевни оръдия, изстрелващи над осемдесет трийсетмилиметрови експлозивни снаряди в секунда, прозвуча болезнено силно. Металната буря не просто повреди бъгито — тя направо го помля, заедно с хората в него; а АК-630 продължи да стреля в очакване на потвърждение, че целта е унищожена.

Получи го едва след няколко секунди, през които Еди продължаваше да рита и да се бори, опитвайки се да поддържа хаоса в стаята колкото се може по-дълго. Най-накрая Кротала го блъсна върху конзолата, удряйки главата му в метала. Пронизителното боботене на оръжията спря в мига, в който замаяният стрелец удари с ръка бутона.

Кротала издърпа Еди и опря револвера си под брадата му — но само след миг го свали, защото Шабан заби няколко бързи удара в лицето на беззащитния англичанин, крещейки от безсилна ярост. Последния удар нанесе в корема му, след което го блъсна към вратата и Еди се стовари на пода на мостика.

Египтянинът профуча покрай него и го ритна в гърдите, преди да посочи с пръст през прозореца.

— След тях!

Мейси гледаше невярващо пушещите останки на бъгито.

— Какво беше това, по дяволите?

— Еди! — Нина погледна към ховъркрафта с надежда. Той беше още жив!

Очевидно Шабан не искаше да повреди канопа. Доказателство за това беше, че стрелбата спря, вместо оръдията просто да бъдат насочени към ленд ровъра. Което ѝ даваше шанс да спаси съпруга си.

Малък шанс, но Нина щеше да се възползва от него.

— Завий назад — каза тя. Мейси я погледна неразбиращо. — Обърни и подкарай към ховъркрафта!

— Да не си се побъркала? — ахна Мейси. — Не видя ли какво се случи с бъгито? Прашките ми са по-големи и от най-голямото парче, което остана от него!

— Няма да стрелят по нас. — Надявам се, помисли си на ум. — Хайде, обръщай!

Мейси неохотно направи широк завой.

— Нали ти казах, че те смятам за много умна? Дано не съм бъркала.

Нина не ѝ обърна никакво внимание, опитвайки се да сглоби плана за действие. Погледна гранатата, ножа — след което отключи закопчалките на куфарчето.

— А сега какво смяташ да правиш? — поиска да знае Мейси.

Нина отвори куфарчето и показа гърнето, което спокойно си лежеше вътре. След повдигането на капака вече нямаше какво да го притиска надолу и то бавно се надигна нагоре, като дунапренът постепенно прие първоначалната си форма. Тя извади ножа и отряза част от него — неравен куб със страна около десетина сантиметра — и отново затвори куфарчето.

— Изравнявам шансовете.

— Връщат се към нас! — докладва пилотът на ховъркрафта.

— Какво? — Шабан погледна пред прозореца на мостика. Ленд ровърът наистина се движеше право срещу ховъркрафта. — Тя смята да ни атакува!

— С какво? — попита Халил.

— С гранатата, която взе от Хашим!

Пилотът изсумтя саркастично.

— Гранатата няма да ни нарани. Корпусът е брониран — най-много да разкъса въздушната възглавница, а тя е разделена на отделения. Ще пробие само едно от тях, а не всичките.

— Тогава какво смята да прави?

Хамди се подаде през вратата.

— Може да се е осъзнала и да иска да се предаде? — предположи той с надежда в гласа.

Шабан погледна към Еди, който се беше свил на пода между двама войници, повикани от Халил.

— Ако поне малко прилича на съпруга си, силно се съмнявам. Изправете го.

Кротала вдигна Еди на крака и го блъсна назад към кърмата.

Халил погледна към приближаващия се джип.

— Можем да простреляме двигателя и да ги принудим да спрат.

Шабан поклати глава.

— Може да повредим гърнето. Щом доброволно идва насам, нека видим какво е намислила. Ако е номер, ще плати за него с живота си. — Той погледна злобно към Еди. — И с неговия.

Ховъркрафтът представляваше гигантска тъмна маса, командната му кула се издигаше над плоската главна палуба като команден пункт на подводница. И ставаше все по-голям.

— О, господи, какво правим? — проплака Мейси, забелязвайки оръдията му.

Нина пъхна ръце под ремъците и метна куфарчето на гръб като раница.

— Като ти кажа, просто завий. — Тя се сви на пасажерската седалка. — Приготви се…

— Това нещо е огромно! — възрази Мейси. — Ами ако ни прегази?

— Разчитам на теб да не го позволиш.

— О, не ме притискай! — Ховъркрафтът се приближи и вече повече приличаше на сграда, която по някакъв начин се е откъснала от основите си, отколкото на превозно средство. Ревът на турбините му цепеше въздуха.

Нина извади ножа. Ховъркрафтът се движеше право към тях, изпод въздушната му възглавница се заформяха малки пясъчни бури.

— Готови, готови… сега!

Мейси рязко завъртя волана и ленд ровърът се плъзна покрай дясната страна на грамадната машина. Нина запази равновесие, очаквайки подходящия момент.

Шабан видя как джипът се отклонява от самоубийствения си курс.

— Завийте след нея! — извика той, когато ленд ровърът се изгуби в облака пясък от дясната му страна.

През счупените прозорци нахлу пясък, ситните му зрънца боднаха кожата на Нина. Тя остана на мястото си, присвила очи, за да ги предпази от вихъра.

Ховъркрафтът завиваше, за да ги последва.

— Не спирай да завиваш! — извика тя. — Не изоставай от него!

Макар донякъде загубила видимост от пясъчните вихри, Мейси не изпускаше волана, придържайки ленд ровъра плътно до ховъркрафта. Джипът трябваше да направи далеч по-малък кръг от гигантския транспортьор и успяваше да не изостава от него.

Шумът беше оглушителен, пясъчната буря им причиняваше физическа болка. Но Нина трябваше да се приближи още повече. Над главите им надвисна краят на въздушната възглавница, нагъната черна стена от подсилена гума. Нина рязко отвори вратата и въздушната струя я блъсна силно.

Тя вдигна ножа…

Макар и с притиснато към преградата лице, Еди не можа да не се усмихне, усещайки засилващото се чувство на безсилие у Шабан.

— Къде са? — извика водачът на култа, притичвайки от едната към другата стена на мостика в търсене на враговете си.

Ленд ровърът продължаваше да се движи редом с ховъркарфта, а грохотът беше по-силен от всякога. Нина виждаше ясно черната гума само на метър и половина от себе си, на метър и двайсет…

Тя скочи.

Затича към машината, блъсна се във въздушната възглавница — и заби ножа си в нея.

Навън бликна въздух, но ножът остана в гумата. Нина увисна на дръжката му, сухожилията на ръката ѝ се издуха. Тя задрапа с крака по въздушната възглавница и успя да се повдигне достатъчно, за да се хване за ножа с двете си ръце.

Погледна назад. Въпреки че беше възразила срещу плана на Нина, Мейси правеше каквото ѝ бе наредено, и се оттегляше в облак прах, за да успее да се отдалечи колкото се може повече от ховъркрафта.

Земята се движеше стремително под краката ѝ. Дори завивайки, ховъркрафтът се носеше с почти петдесет километра в час. А единственото, което можеше да направи Нина, за да не падне, беше да се държи здраво за ножа.

Тя се опита да се изтегли нагоре, усещайки как пластовете гума и тъкан се гънат под тежестта ѝ. Корпусът се намираше само на шейсет сантиметра над главата ѝ. Почти толкова оставаше и до трите палуби на мостика над него. На около два метра вдясно метална стълба водеше към тясната странична палуба.

Стиснала здраво ножа с лявата си ръка, Нина протегна дясната и се опита да достигне ръба на корпуса. Не ѝ достигнаха двайсет сантиметра. Тя заби крака в нагънатата гума за по-добра опора, Хвана с две ръце дръжката на ножа и се изтласка нагоре. Ножът се размърда и острието му се заби още по-дълбоко във въздушната възглавница.

— По дяволите! — простена тя, когато свистенето на излизащия въздух се засили. Ако дупката се разширеше още, ножът нямаше да успее да се задържи в нея и тя щеше да падне.

Отчаяно се опита да се добере до корпуса, но отново не ѝ достигнаха няколко сантиметра.

— Ето! — извика пилотът и посочи с пръст.

Шабан забеляза ленд ровъра да се появява от пясъчния облак и да поема на изток през пустинята.

— След тях! — заповяда той.

Пилотът промени курса и подкара грамадната машина след джипа.

Когато ховъркрафтът промени курса си, въздушната възглавница се нагъна под краката на Нина. Ножът отново се размърда, разширявайки процепа. Тя усети, че той започва да се изплъзва.

Нина се стегна, оттласна се нагоре и протегна дясната си ръка към корпуса…

Пръстите ѝ докоснаха твърдия метал и тя се вкопчи в него. Пусна дръжката на ножа и се хвана и с двете ръце. Ножът се измъкна от разширения процеп и падна на земята. Нина започна да се придвижва настрани към стълбата. Последно протягане — и ръката ѝ се вкопчи в най-долното стъпало.

Вторият пилот забеляза примигващата червена светлина.

— Сър! Има пробив във възглавницата!

— Къде? — попита пилотът.

— В централната секция на дясната страна.

Халил погледна надолу през страничния парапет и забеляза Нина, която се изкачваше по стълбата.

— Уайлд е на борда! — извика той и извади пистолета си.

Шабан изтича до него.

— Не стреляй! — Халил го погледна изненадано. — Куфарчето е на гърба ѝ — ако падне, може да счупи гърнето. Изпрати хората си да я заловят.

Нина стигна до върха на стълбата и изчезна от погледите им, изкачвайки се на главната палуба. Халил изруга, след което отиде да даде нарежданията си по вътрешната комуникационна система.

Шабан се обърна към Еди.

— Тя наистина вярва, че може да те спаси.

— Голяма е умница — отвърна Еди.

— Не е чак толкова умна — изсумтя Кротала. — Да се качи тук, без да има как да слезе? Не е много мъдро от нейна страна.

— Ами не се е изправила срещу членове на МЕНСА, все пак — рече Еди, което му докара поредния удар в бъбреците. Но макар и външно да изглеждаше самоуверен, той беше ужасно разтревожен: Нина не беше въоръжена и беше сама. Какво ли бе намислила?

Нина стъпи на палубата и се огледа. Тясната пътека минаваше по цялата дължина на ховъркрафта; няколко люка водеха към вътрешността му, най-близкият се намираше точно до нея. Друга стълба водеше към огромната главна палуба, но тя не можеше да ѝ предложи никакво прикритие, а Нина искаше да остане незабелязана колкото се може по-дълго…

Една от вратите на кърмата се отвори и двама мъже излязоха от машинното отделение. Те хукнаха към нея.

Дотук с мечтите да остане незабелязана.

Тя се метна към най-близкия люк, затръшна го зад себе си и се озова в тесен, но много шумен коридор. От вътрешната страна на люка имаше заключващ механизъм. Върху боядисания метал се мъдреха инструкции на кирилица, под които беше залепен стикер с превод на арабски и английски — NBC печат. Еди ѝ беше обяснил, че този акроним не означава американската телевизионна мрежа, а е абревиатура на ядрен, биологичен, химичен16 — вътрешността на машината беше запечатана, за да предпази екипажа от оръжията за масово поразяване. Тя дръпна един лост, на негово място се плъзна тежко резе и една малка, боядисана дръжка, с която да го заключи.

Гръмотевичният тътен откъм задната преграда ѝ подсказа, че се намира точно зад едната от турбините. Тя бързо се придвижи към другия край на коридора. Отвори вратата в дъното и се озова в стая, претъпкана с легла, разположени едно над друго — спалните на екипажа. Предвид оглушителния шум, това не беше най-удобното място за спане, но това бе най-малката ѝ грижа в момента. Забеляза друг люк, който водеше към страничната палуба.

От коридора се разнесе тропане — войниците бяха стигнали до вратата, през която току-що беше влязла, и се опитваха да я отворят. Скоро щяха да осъзнаят, че е заключена и щяха да изтичат до следващата…

Нина прекоси на бегом спалнята и дръпна резето на вратата точно когато някой отвън се опита да я отвори.

Най-близкият отключен люк водеше към машинното. Щеше да ѝ осигури нужното време.

Тя разкопча ремъците на куфарчето, постави го на леглото и го отвори.

Халил изслуша доклада по интеркома.

— Намира се в една от каютите край десния борд — каза той на Шабан. — Заключила е външните люкове, но няма много места, където може да отиде.

Шабан кимна.

— Хамди, веднага щом си върнем куфарчето, искам да провериш гърнето за повреди.

Хамди влезе в стаята.

— Ще имам нужда от повече място.

Зад станциите на двамата пилоти имаше малка метална маса, затрупана с карти. Шабан ги насмете на пода.

— Ето ти пространство. — Той се обърна към Кротала. — Иди ми я доведи. Не прави нищо, което би повредило гърнето — просто ми я доведи. — Кротала не изглеждаше особено доволен от изричната заповед да не я застрелва, но кимна с глава, предаде Еди на един от войниците и напусна мостика.

Водачът на култа взе микрофона на интеркома.

— Доктор Уайлд!

С куфарчето на гръб, Нина отвори предпазливо люка и надникна в трюма. Точно пред нея стоеше друго бъги, невъоръжен граждански модел, привързано за палубата между две мръсни земекопни машини.

Тъкмо се накани да продължи, когато гласът на Шабан се разнесе от колоните.

— Доктор Уайлд! Знам, че ме чувате. Предайте се и ми донесете гърнето. В противен случай ще убия съпруга ви!

Последва приглушен шум, след което се разнесе гласът на Еди.

— Здрасти, скъпа.

Въпреки напрегнатата ситуация Нина не можа да се сдържи и се усмихна, щом чу гласа му. Надеждата ѝ се беше оправдала; Шабан наистина го беше оставил жив, за да може да я изнудва с него.

Колко дълго щяха да останат живи — той и тя — зависеше изцяло от гнева на арабина. Ако решеше да си разчисти сметките, преди да получи наградата си…

— Забрави за мен — бързо продължи Еди. — Просто размажи проклетото гърне и… — Чу се тъп удар, последван от болезнено изпъшкване.

— Донесете ми гърнето, доктор Уайлд — каза Шабан. — Веднага. — Интеркомът изпука и млъкна.

Нина се стегна, влезе в трюма, изстъпи се пред машините и вдигна ръце пред войниците, които влизаха през един страничен люк. Те изтичаха към нея и грубо я хванаха за ръцете.

По стълбата, която се спускаше в средата на огромното помещение, затракаха каубойски ботуши. Кротала.

— О, по дяволите — каза той, докато се приближаваше към нея, — все пак се надявах, че ще се бориш. Винаги ми е харесвало да поставям кучките на мястото им. — Той се ухили злобно, след което махна с револвера си към стълбата. — Размърдай се.

Двама войници застанаха от двете ѝ страни и я поведоха към стълбата. Кротала тръгна нагоре и ѝ махна с ръка да го последва. Тя започна да се изкачва към следващата палуба. Стръмни метални стълби се виеха още по-нагоре. На върха един къс коридор водеше към мостика.

Там чакаше Шабан — както и Еди; един войник го пазеше до задната стена, близо до люка към страничния коридор.

— Нина! Ти… О, по дяволите! — каза той. Радостта при вида ѝ беше заменена от ужас, когато видя, че тя носи със себе си куфарчето с канопа. — Нали ти казах да разбиеш това нещо!

— Опитвам се да ти спася живота, Еди — каза тя. — Точно както ти ме спаси на кораба на Джак Мичъл. — Той я погледна объркано. — Когато се появи в трюма? — продължи тя, опитвайки се да говори завоалирано, за да не могат враговете ѝ да се досетят какво има предвид.

Явно беше твърде завоалирано. Еди продължаваше да я гледа недоумяващо. Шабан обаче я гледаше алчно.

— Оставете куфарчето, доктор Уайлд. — Той посочи металната маса. — Бъдете много внимателен, доктор Хамди.

Хамди пристъпи напред, изпълнен със самодоволство, и застана зад масата с лице към останалите, докато Нина сваляше куфарчето от гърба си.

— Не ми изглежда повредено — обяви той, когато тя го остави на масата.

— Дръпнете я назад — заповяда Шабан. Кротала я блъсна към стената. Тя забеляза Бъркли в оръжейната стая и впери поглед в него; той извърна глава смутен. — А сега отворете куфарчето.

Изключително внимателно Хамди отвори първо едната ключалка, после и другата. Публиката му се приближи към него. Нина погледна към Еди с надеждата да срещне погледа му и да му даде знак, но войникът ѝ пречеше.

Хамди хвана капака с театрален жест и го повдигна.

Чу се металическо изщракване. От куфарчето изскочи парче дунапрен, последвано от заоблено парче метал, което се завъртя на масата и спря до ръба ѝ.

Всички се ококориха, щом разпознаха метала: предпазител на ръчна граната. Парчето дунапрен го беше задържало на мястото му, когато Нина внимателно бе издърпала халката, преди да затвори куфарчето — а сега, след освобождаване на налягането, пружината се беше освободила.

Активирайки петсекундното отброяване.

Четири секунди.

На мостика настъпи хаос. Шабан, който се намираше най-близо, се завъртя истерично, търсейки изхода. Кротала го блъсна в оръжейната стая и се хвърли върху него. Халил се пъхна под малката метална маса, запушвайки ушите си с ръце. Единият войник се втурна към стълбите, а другият, който пазеше Еди, го заряза и се хвърли на пода.

Три.

Нина и Еди се спогледаха за миг от двата края на стаята — и се хвърлиха през два различни люка към страничните коридори.

Две.

Шокираният мозък на Хамди най-после регистрира същността на тъмнозеления яйцевиден предмет, който видя на мястото на гърнето. Той изскимтя, обърна се да побегне, но откри, че пътя му е блокиран от паникьосаните пилоти, които се опитваха да станат от столовете си.

Едно…

Еди се блъсна в парапета на коридора, забелязвайки големия кръгъл отвор и въртящите се перки на турбината, които се намираха точно под него. Мястото не беше подходящо за скачане. Той се обърна и се претърколи към кърмата. Ръцете му все още бяха завързани за гърба, затова нямаше как да омекоти падането си по стълбите.

От другата страна на мостика Нина прескочи перилата…

Гранатата избухна.