Операция „Озирис“

26.

— Той се е побъркал — каза Нина на Халил, докато египетският офицер се изкачваше пред нея нагоре по коридора. — Не може да вярвате, че е прероденият Сет.

— Няма значение какво вярвам аз — отвърна Халил. — Важно е какво вярва той. А то е, че с огромна сума пари ще плати дълга си към мен за това, че спасих живота му. Освен това ми обеща важен пост, ако планът му успее — а ако не успее, какво пък, аз ще съм богат. Така че си помислих: защо не?

— Защото той е психопат! Ако планът му проработи, ще умрат милиони хора!

Халил сви рамене.

— И без това напоследък тръбят за заплахата от пренаселване на Земята.

Групата спря. След като се изкачиха обратно по въже, закачено за тавана, през ямата, оставена от Господарката на дъждовните бури, те стигнаха до дъното на огромната вертикална шахта.

— Какво ще правим? — прошепна Мейси на Нина с нарастваща паника. — Почти стигнахме до повърхността, а горе ще ни убият!

— Няма да ни убият — каза Нина. — Ще се измъкнем. — Но въпреки смелите си думи, вътрешно тя бе също толкова уплашена, колкото и Мейси. Те не бяха въоръжени, бяха по-малко… и нямаха никакъв изход. Тя погледна към Еди с надеждата да открие някакъв намек по лицето му, че е измислил план. Но той просто гледаше мрачно.

Всички поеха нагоре по тесния коридор. Войникът с куфарчето, Хашим, мина пръв по каменния мост.

— Хайде, побързайте — изръмжа Шабан. Крали го погледна смутено и тръгна на няколко крачки след войника. Кротала насочи пистолета си към Нина и Мейси. Те стъпиха колебливо върху тесния мост и веригата му изтрака от допълнителната тежест. След тях тръгнаха още войници.

Преди да стъпи на моста, Еди погледна към веригата, след което погледът му се плъзна към назъбеното колело.

И камъкът, който се беше заклещил под него.

— Нина — извика той, — помниш ли като минахме оттук? — Тя го погледна. Мейси направи същото. — Започва яко клатене!

Очите ѝ се разшириха.

— Мейси, дръж се! — извика тя.

Еди ритна камъка.

Тежестта на големия цилиндричен блок издърпа веригата през отвора и завъртя назъбените колела.

Нина и Мейси бяха обгърнали здраво моста, когато зъбците на колелата удариха изпъкналостите от двете страни на каменната греда и силно я разтърсиха. Хашим, който се намираше най-далече от въртящото се колело, залитна, хвърли пистолета си и се метна към отсрещния бряг. Хвана се за ръба и се опита да се издърпа.

Крали нямаше такъв късмет. Напълно изненадан, той полетя надолу с ужасен, отекващ писък. Двамата войници зад Мейси също бяха изхвърлени в бездната, а трети отчаяно се опитваше да се задържи, преди също да изчезне в мрака.

Последният мъж на моста успя да отскочи назад, сблъска се с Еди и Кротала, и останалата част от групата се затъркаля обратно по наклонения коридор. Еди отблъсна мъжа и ритна Кротала в корема.

— Нина! — извика той. — Преминавайте оттатък!

Тя вече пълзеше напред, следвана от Мейси.

— А ти? — извика Нина в отговор. — Тръгвай!

Но откъм него краят на моста се клатеше ужасно силно и той не можеше да стъпи върху него. Вместо това заби ботуша си в корема на култиста и се огледа за оръжието му. Пистолетът беше паднал близо до ръба. Еди се хвърли към него…

Револверът на Кротала изгърмя. Изстрелът беше напосоки, но мина достатъчно близо до Еди и откъсна парченце от лакътя му. Той изрева от болка, притисна раната си с ръка и се олюля, напълно забравил за оръжието.

— Еди! — изкрещя Нина.

— Махай се оттук! — извика той. — Вземи гърнето!

Тя се огледа и забеляза Хашим да виси от ръба на няколко крачки от нея. Куфарчето все още беше на гърба му. Тя стигна до твърдата земя и се изправи над войника. Той беше успял да се издърпа до под мишниците, но обемистият куфар нарушаваше баланса му и той не можеше да събере сили да се изкачи по-нагоре.

— Дай ми куфарчето и ще те издърпам! — извика Нина. Тя се протегна към контейнера, но осъзна, че е закопчан здраво. Предположи, че мъжът ще е толкова схванат от неудобната си позиция, че няма да се осмели да се бори с нея, затова се наведе напред, за да разкопчае ремъците…

Той я сграбчи за глезена.

— Сигурно се шегуваш! — каза тя.

Той се ухили злобно и се хвана за глезена ѝ и с другата си ръка. Дръпна силно и я събори настрани, след което стисна прасеца ѝ.

Мейси стигна до ръба на моста, скочи до нея и започна да го рита по ръката.

— Пусни я!

— Не, вземи куфарчето! — каза Нина. Тя сви другия си крак, погледът ѝ срещна очите на култиста. — Не ме карай да го правя.

Единственият му отговор беше погледът му, изпълнен с гневна решителност, преди да се издърпа нагоре, вкопчил болезнено пръсти в крака ѝ.

Погледът ѝ се втвърди.

— Щом така си решил.

Тя го изрита силно в лицето. Главата на Хашим се отметна назад и ръцете му се плъзнаха по крака ѝ, след което отново се вкопчиха в глезена ѝ, а тежестта му я повлече към ръба.

Мейси сграбчи куфарчето, но не можа да го освободи от ремъците.

Нина отново го ритна; изхрущяването на счупения му нос сигурно се беше чуло чак от другата страна на моста.

— Махни се — извика тя, подчертавайки всяка своя дума с ритник — от мен!

— Аз ли?

— Ти! Задник!

Въпреки силната болка, Хашим се беше вкопчил в нея със силата на фанатик. Той продължаваше да я дърпа надолу, приближавайки я все повече към пропастта.

Още един ритник и едната му ръка се изплъзна — но той бръкна с нея под ремъците на гърдите си, измъкна един нож от калъфа му и се приготви да го забие в крака на Нина…

Тя отново го ритна.

Този път не в лицето, а в другата ръка.

Болката, която изпита той, когато ботушът ѝ бе ритнал пищяла му, беше силна — но беше нищо в сравнение с тази от счупените пръсти. Ножът падна на пода, култистът изкрещя и полетя надолу в пропастта — точно когато Мейси успя да разкопчае каишките на куфарчето. Мъжът изчезна в мрака, като не спираше да крещи.

Мейси залитна и падна, изпускайки куфарчето на ръба на пропастта. С разтуптяно сърце Нина погледна към тресящия се мост. Кротала държеше ранения Еди на мушка, докато останалите напредваха нагоре.

Тя знаеше, че Шабан ще използва Еди като заложник, за да я накара да му предаде канопа в замяна на живота му… а след това щеше да го убие. Същото щеше да се случи и ако ритнеше куфарчето в пропастта.

Оставаше ѝ само едно. Същият избор трябваше да направи Еди в подобна ситуация скоро след като се срещнаха за пръв път, само че тогава ролите им бяха разменени. Ако искаше да го спаси…

Трябваше да го изостави.

Тя скочи и грабна падналия нож и куфарчето.

— Да тръгваме!

Мейси я погледна шокирано.

— Но Еди…

— Бягай! — Стиснала куфарчето под мишница, тя побягна към коридора.

Мейси погледна отчаяно Еди, но щом зърна пистолетите, които се насочиха към тях, тя хукна след Нина. Куршумите откъртиха парчета скала над главата ѝ.

Шабан беше почервенял от ярост.

— Убийте ги! Убийте ги! — изкрещя той и грабна пистолета от ръката на най-близко стоящия войник. Но жените вече бяха изчезнали. Той изрева яростно и удари оръжието в пода толкова силно, че пластмасовата му дръжка се пръсна на парчета. Стиснал юмруци, той вдигна глава и забеляза Еди.

За миг изглеждаше така, сякаш се кани собственоръчно да го хвърли в пропастта, но постепенно се взе в ръце.

— Застреляй го! — нареди Шабан.

Кротала се ухили.

— Себак, почакай! — извика Халил. Кротала се поколеба пред авторитетния глас на военния, а Шабан се обърна рязко и погледна неочаквания си опонент. — Можеш да го използваш като го размениш срещу гърнето. Тя няма да го унищожи, докато вярва, че може да си върне него.

Шабан пое дълбоко въздух, без да спира да трепери от гняв.

— Прав си — каза най-накрая той. — Благодаря ти, че ме спря, приятелю.

— Винаги мисля в твой интерес. И мой, разбира се — добави той с лека усмивка.

— Значи няма да го убиваме? — Кротала изглеждаше разочарован.

— Разбира се, че ще го убием — изръмжа Шабан. — След като си върнем гърнето.

— Значи ще доживея до стогодишна възраст — обади се Еди, придържайки ранената си ръка. — Никога няма да я хванете. Тя ще се върне в Абидос, ще разкаже на египетското правителство какво се случи тук… и после, друже, ще бъдеш прецакан.

— Не ми се вярва. — По белязаното лице на Шабан се изписа лека усмивка, когато веригата най-после се спря. Останалите войници се втурнаха да прекосяват моста. — Не знаеш как сме дошли дотук, нали?

— Какво е това, по дяволите? — ахна Мейси, когато двете с Нина се изкачиха по стъпалата към повърхността и хукнаха към ленд ровъра, присвили очи от яркия блясък на пустинното слънце.

— Лошо. — На около стотина метра от тях се намираше гигантският военен ховъркрафт. Предната му товарна рампа беше спусната и зееше като гигантска зяпнала уста. Халил бе осигурил не само морална подкрепа на Шабан. — Но ако успеем да стигнем до каньона, няма как да ни последват в него. — Нина седна зад волана и остави куфарчето на средната седалка, пъхайки ножа в калъфката, която беше прикрепена към ремъците.

Мейси седна на другата седалка.

— А Еди? — попита тя, когато Нина запали двигателя. — Те ще го убият, ако не са го направили вече!

Нина даде заден ход, излезе от руините и зави на изток.

— Докато си мислят, че могат да го използват, за да си върнат гърнето, той ще остане жив.

— А докога ще си го мислят?

— Надявам се по-дълго, отколкото ще ми е необходимо, за да измисля как да го спася!

Мейси не остана доволна от отговора ѝ. Тя огледа куфарчето за повреди и го закопча с предпазния колан.

— По дяволите! — изписка тя, щом забеляза какво друго има привързано към ремъците. — На това нещо има две ръчни гранати!

— Не ги пипай — предупреди я Нина.

— Но те се клатят насам-натам и се удрят една в друга! Ами ако се взривят?

— Няма страшно, докато не дръпнеш халката. — Тя се усмихна леко, спомняйки си времето, когато Еди ѝ беше изнесъл подобен урок, след което се съсредоточи върху голата равнина пред тях.

Екипът на Шабан излезе от пирамидата и завари пилота на ховъркрафта да ги чака. Мъжът забързано обясни на арабски ситуацията на Халил и посочи на изток. Еди забеляза облак прах в далечината.

— Нали ти казах, че няма да я хванете.

— Ховъркрафтът ми може да вдигне четирийсет възела на всякакъв терен — каза му самодоволно Халил и кимна към гигантската машина. — Твоят джип може ли?

— Може би не, но ховъркрафтът ти може ли да се напъха в шестметрова клисура?

— Няма да е необходимо — обади се с провлачен глас Кротала. — Имаме си и други играчки.

Шабан даде заповед и войниците хукнаха към ховъркрафта. Кротала смушка Еди с пистолета си и му даде знак да ги последва. Бяха изминали около три четвърти от рампата, когато се разнесе рев на двигатели. От вътрешността на машината излязоха две малки коли, стрелнаха се сред облак пясък по рампата и се впуснаха да преследват ленд ровъра. Еди разпозна скоростните леки бойни машини с висока проходимост — армейски бъгита, които представляваха метална рамка върху четири колела, мощен двигател… и картечница, монтирана върху куличка, намираща се над шофьора. Те не бяха нито красиви, нито удобни, но той знаеше, че на пясъчен терен са много бързи.

Много по-бързи от ленд ровъра.

— Преследването започна — обяви Шабан. Той се усмихна злобно на Еди. — Жалко, че няма да трае дълго.

Те продължиха да се изкачват по рампата. Трюмът на ховъркрафта беше чист и празен, обикновена метална кутия, достатъчна да побере три бойни танка или над триста тежковъоръжени бойци. Сега беше приютил няколко жълти багера и трактора, още едно бъги, сандъци с оръжие и оборудване за пустинни операции. Еди предположи, че от Храма на Озирис са очаквали да копаят доста, преди да открият пирамидата.

Халил се приближи до таблото за управление и потърси мостика по вътрешния телефон. Даде някаква команда. Няколко секунди по-късно отекна засилващ се вой на турбина — двигателите на ховъркрафта заработиха, последвани от по-силното бръмчене на четирите големи повдигащи перки. Въздушната възглавница започна да се пълни, повдигайки обемната машина над земята сред пясъчна вихрушка.

Халил натисна бутона за вдигане на рампата. Засвистя хидравлика и металният клин се затвори с отекващ трясък. Вихрушката постепенно утихна, но шумът отново се засили, щом двигателите заработиха с пълна мощност. Кротала дръпна стълбата в средата на трюма и двамата с Еди се изкачиха на горния етаж, където американецът го притисна към стената и изви ръцете му зад гърба. Раната от куршума се обади и Еди изпъшка от болка.

— Трябваше да го направя още в пирамидата — рече провлечено Кротала, докато го връзваше със „свинска опашка“. — Щеше да ти е много трудно да минеш по онази теснотия над пропастта, а аз щях да си умирам от кеф, докато те гледам.

Той го блъсна към вратата. Еди незабелязано провери здравината на връзките. Те бяха стегнати много здраво и когато се опита да ги разхлаби, зъбците им се впиха в кожата му. Трябваше да намери друг начин да се освободи.

Ако въобще имаше такъв.

— О-хо! — каза Мейси, поглеждайки пред задния прозорец на ленд ровъра. — Атакуват ни бъгита!

Нина погледна в огледалото за обратно виждане и видя две неясни фигури да препускат през пустинята след тях, скъсявайки бързо разстоянието. Огледа терена пред тях с надеждата да открие нещо, което би могло да им помогне. Пустинната равнина предлагаше единствено развълнувани пясъчни дюни, клисурата все още беше на километри пред тях.

Погледът ѝ се отклони към ножа и двете гранати. Еди сигурно щеше да измайстори някое гениално оръжие от тях, но тъй като Нина се съмняваше, че преследвачите ѝ щяха да я допуснат достатъчно близо, за да използва ножа, оставаха ѝ единствено двете гранати. А ако я забележеха, че се кани да ги използва, трябваше просто да завият настрани…

Идеята, която ѝ хрумна, беше толкова елементарна, че чак ѝ се стори смешна. Но беше единствената ѝ надежда.

Ако успееше да я реализира.

Тя отново огледа пустинята, този път по-внимателно. Трябваше ѝ просто една по-голяма дюна…

Мейси изпищя и се наведе — върху пясъка се изсипа дъжд от куршуми, който оформяше малки гейзерчета и бързо се приближаваше към ленд ровъра. Нина се плъзна надолу в седалката си и рязко завъртя волана, но беше твърде късно. Задното стъкло на джипа се пръсна, а по алуминиевите му стени цъфнаха малки дупки.

Дъждът от куршуми стана още по-интензивен, когато към него се присъедини и вторият стрелец. Нина знаеше, че няма да успее да им се изплъзва още дълго време…

Нови куршуми се забиха в каросерията на джипа. Предното стъкло се напука, а прозорецът зад Нина се пръсна на парчета и един куршум прелетя през кабината. Ако беше минал шест сантиметра по-ниско, щеше да я улучи в главата.

Тя завъртя рязко волана и ленд ровърът едва не се преобърна върху пясъка. На гърба на средната седалка, точно над куфарчето, зейнаха две дупки. Мейси изпищя.

Нина отново изправи волана и двете бъгита я последваха. Тя погледна напред. Приближаваха една дълга зигзагообразна дюна, покрай която се простираше ръбеста, обрулена от ветровете скала. Идеална — стига да успееха да се доберат до нея…

Поглед в огледалото. Едното от бъгитата се намираше на около двеста метра зад тях.

— Дръж волана! — извика Нина.

Мейси я погледна стреснато.

— Какво?

— Дръж волана! — Тя ѝ махна с ръка да се премести от другата страна.

Мейси се плъзна към мястото ѝ.

— Какво правиш?

Нина натисна силно педала за газта и се надигна, за да прескочи Мейси. Видя в огледалото, че най-близкото бъги ускорява, скъсявайки дистанцията, за да получи възможност за точен изстрел. Другото бъги спря да стреля, за да не улучи другаря си.

— Просто натискай педала за газта и дръж волана — каза тя. Мейси се подчини, свивайки се неудобно върху седалката. — Имам една идея.

В оръжейното помещение на ховъркрафта Еди надничаше над рамото на стрелеца, за да наблюдава преследването върху екрана на монитора.

Преследване, което скоро щеше да приключи. На компютрите в стаята се изписваха обхвата, местоположението и скоростта на трите автомобила и разстоянието в метри между първото бъги и джипа на Нина, което бързо се скъсяваше.

Зад него Шабан удари с юмрук по конзолата, когато първият стрелец отново засипа джипа с куршуми.

— Шофьорът! — изкрещя той. — Кажете му да се цели в шофьора! Не трябва да рискуваме да улучи гърнето!

Седящият мъж повтори заповедта.

— Куфарчето бронирано ли е? — попита нервно Хамди.

— Срещу куршуми от пистолет, да — отвърна Халил. — От картечница… не знам.

— Ще трябва да го провериш, като си го върнем, Хамди — рече Шабан и погледна презрително към Бъркли. — Ръцете на доктор Бъркли треперят твърде силно.

Еди погледна към Бъркли, който стоеше пребледнял в ъгъла.

— Май вече започна да размисляш, а? — попита го студено той. — Не е толкова забавно да гледаш как стрелят по някой, когото познаваш. Но пък поне ти плащат, нали!

— Затваряй си устата — каза Кротала и го блъсна към конзолата.

На екрана се виждаше как ленд ровърът се отправя към една дюна, бъгито се приближава към него, а стрелецът се прицелва…

Нина се прехвърли на задната седалка на джипа, стиснала в ръка едната граната.

— Давай напред! — изкрещя тя на Мейси, докато се промъкваше към задната врата. — Кажи ми, когато приближим върха!

— Какво правиш? — попита Мейси, поглеждайки назад. Видя как бъгито се приближава бързо, когато джипът забави скорост по склона. Тя натисна с двата си крака педала за газта.

— Просто ми кажи! — Нина надникна навън през счупения заден прозорец. Първото бъги продължаваше да се движи по следите им на по-малко от сто метра зад тях…

Нина сграбчи дръжката на задната врата и пъхна палец в халката на гранатата.

— Хайде, приближи се, хайде — мърмореше тя, докато наблюдаваше как бъгито скъсява разстоянието. — Хайде…

— На върха сме! — извика Мейси.

Нина дръпна халката с палец и гранатата се активира. Дано беше от типа, който се взривяваше след пет секунди…

Ленд ровърът стигна до върха на дюната, наклони се напред и стъпи на равното. Бъгито се изгуби от погледа ѝ.

Тя протегна ръка през счупения прозорец и пусна гранатата върху следите, оставени от джипа.

Джипът се наклони рязко и започна да се спуска по хълма, а Нина се претърколи и се удари в облегалката на предната седалка. Не знаеше дали задната врата ще я защити от взрива, но нямаше друг изход.

Бъгито изскочи над гребена на дюната с ревящ двигател и се стовари върху гранатата в мига, в който тя се взриви. Машината излетя във въздуха, преобърна се и се стовари на земята с обърнати нагоре колела, изкорубвайки кулата с картечницата и размазвайки в пясъка човека вътре.

Нина запуши ушите си с ръце и погледна. Бъгито представляваше горяща развалина — но другарят му все още беше в играта и тъкмо се появяваше на върха на дюната.

А номерът ѝ нямаше да мине втори път.