Операция „Озирис“

10.

Париж

— Доста време мина, откак за последно бяхме тук — каза Еди, докато заедно с Мейси и Нина прекосяваха вътрешния двор на Лувъра. — Трябва да са… колко? Три години и половина?

— Боже, как лети времето! — въздъхна Нина.

Те минаха покрай високата двайсет метра пирамида от алуминий и стъкло, която се издигаше в средата на двора и продължиха към богато украсеното крило „Съли“. Наоколо имаше много повече охрана от предишното им посещение; поредицата музейни кражби през последните месеци беше принудила Лувъра да вземе предохранителни мерки, за да възпре крадците да опитват каквото и да било в Париж.

— Добре, значи ни трябва стая 12а в Египетската секция — каза Еди, докато разглеждаше туристическия справочник. — И естествено, тя се намира на другия край! Да видим сега… оттук надясно, после наляво и след това направо през…

— Еди, ние няма просто да влезем в Лувъра, да погледнем нещо и после да излезем — настоя Нина.

— Да, но нали вече си виждала Мона Лиза, така че няма да изпуснеш кой знае какво. — Той намигна на Мейси, за да ѝ покаже, че просто се опитва да ядоса жена си, и то успешно. — Както и да е, Шабан и приятелите му сигурно вече са на половината път до пирамидата на Озирис. Нямаме време да си играем на изкуствоведи.

— Еснаф — изсумтя Нина, но трябваше да признае, че е прав. Съкровищата в големия музей щяха да си бъдат тук и следващия път, когато решеше да посети Париж, а онези в пирамидата на Озирис щяха да изчезнат навеки, ако Храмът на Озирис пръв се добереше до тях.

Но въпреки това тя успя да разгледа някои от експонатите, покрай които минаваха. В коридорите бяха изложени великолепни египетски антики, като се започне от обикновени папируси и се стигне до статуи в цял ръст и изваяни храмови колони. Дори успя леко да си отмъсти на Еди, като се спираше да разглежда отделните предмети, принуждавайки го всеки път да се връща да я търси.

Но накрая любопитството я привлече като магнит към зодиака на Дендера. Стая 12а представляваше малко преддверие към един от главните коридори. В единия му край се намираше релефът от храма на Амон в Карнак, но всъщност вниманието ѝ беше привлечено от нещо в другия край — или по-точно над него.

— Това е по-красиво от която и да е декорация в „Хоум депо“ — рече Еди.

Нина отметна глава назад, за да го разгледа по-добре. На три метра над главите им се намираше зодиакът на Дендера, плоча от бледокафяв камък, скрита зад стъклен похлупак и добре осветена, за да се виждат гравюрите. Той беше по-голям от зодиака в Залата на летописите, но стилизираните фигури на съзвездията бяха подредени по същия начин около центъра.

— Така, виждам Лъв и Скорпион — каза Еди и посочи фигурите на лъва и скорпиона, — но останалите не ги разпознавам. Дори не мога да намеря Голямата мечка.

— Ето я. — Мейси посочи една фигура леко встрани от центъра.

— Какво, това агнешко краче ли?

— Така е изглеждала на древните египтяни — отвърна Нина. — Но почти всички големи съзвездия — Везни, Телец, Овен — са тук, само че с леко променени форми. Модерният западен зодиак е взет почти изцяло от египетския, с малки промени в наименованията. — Тя посочи към една от фигурите. — Вземи Орион, например. За египтяните той е бил нещо друго, важна фигура в митологията им. Да видим дали ще познаеш кой.

Еди стреля напосоки.

— Озирис?

— Бам! Десет точки.

Мейси извади цветната разпечатка на онази част от зодиака, която бяха заснели в клипа. Рад беше изчистил картината максимално и ги беше снабдил с две копия — едното представляваше директно фотоувеличение на кадъра, а в другото си беше поиграл с фотошопа така, че да има вид на гледано право отдолу. Лошото качество на оригиналния образ означаваше, че и в двете копия липсват детайли, но оцветените фигури на зодиака на Сфинкса се разпознаваха по-лесно.

Тя сравни разпечатката със зодиака над главата ѝ.

— Приличат си много, но има и някои разлики. Този червен кръг тук го няма при Дендера.

— Щом е червен, значи сигурно представлява Марс — предположи Нина. — Не знам доколко могат да се променят местоположенията на съзвездията за няколко хиляди години, но само за няколко седмици планетите променят местата си. По този начин може да се определи кога е направен даден зодиак — ако Марс е във Водолей, Венера в Козирог и така нататък, с помощта на компютъра може да се открие всеки период, в който планетите са се намирали в такава конфигурация.

Еди погледна към разпечатката, след което вдигна глава към тавана и на лицето му се изписа замислено изражение. Нина понечи да го попита какво е забелязал, но Мейси изведнъж щракна с пръсти.

— Охо! Това е различно.

Тя посочи една от фигурите в разпечатката, малко по-светло разклонение на Млечния път на тъмен фон.

— Този приятел — мисля, че пак е Озирис. Цветът е същият като в другото му съзвездие — зелен.

— Озирис е бил зелен? — попита Еди. — Да не е бил Вулкан или нещо такова?

— За египтяните зеленото олицетворявало новия живот — обясни Мейси. — Но този тук — тя посочи отново фигурата, — него го няма в големия зодиак.

Нина се вгледа по-внимателно.

— Какво е това там до него? — До втория, по-малък Озирис се забелязваше малка жълто-оранжева фигура.

— Друга планета?

— Не знам… — Дори при ниската резолюция се виждаше, че символът на Марс е кръгъл, а този беше ъгловат.

Три ъгъла. Триъгълник.

Пирамида.

— Не може да бъде! — ахна Мейси, стигайки до същия извод като Нина. — Не може, по… — Тя погледна смутено Нина.

— Всичко е наред — каза Еди и се ухили. — Можеш да ругаеш.

— … дяволите! — завърши Мейси. — Това е пирамидата на Озирис!

— Вероятно. — Нина погледна към тавана за потвърждение. Макар боята на зодиака на Дендера отдавна да беше избледняла, резбите си оставаха напълно ясни… и на релефа над главите им нямаше следа нито от допълнителната фигура на Озирис, нито от малкия триъгълник. — Когато позицията на звездите в небето съвпадне напълно със зодиака на Сфинкса, тогава се намираме до пирамидата на Озирис! — Тя забеляза, че Еди поклаща глава. — Какво?

— Не става така — рече той. — Да, звездите могат да се използват за навигация. Но не може просто да погледнеш нагоре, да сравниш онова, което виждаш със звездната карта и да разбереш веднага дали си на правилното място — не и без секстант и алманах, в който са описани позициите на всички звезди в съответния ден на годината.

Въодушевлението на Нина се изпари за миг.

— О!

— Има и още нещо. Те смятат, че диаграмата, която отмъкнаха от Сфинкса, е карта, нали?

— Да… — отвърна несигурно Нина.

— Но както вече казах, това не може да е просто звездна карта, което означава, че е някакъв друг вид карта. — Той погледна към тавана. — Проблемът е, че не можеш да си я сгънеш в джоба и да тръгнеш с нея, нали? Което означава, че тръгнеш ли да търсиш пирамидата, трябва да си направиш копие. Само че когато го правиш… — Устата му изви в крива усмивка. — Сега ще откачиш. Имаш ли лист и химикал?

Мейси измъкна писалка и тетрадка и му ги подаде, но той отново поклати глава.

— Не, опитай ти, Нина. Искам да видя изражението на лицето ти, когато разбереш какво става.

По-озадачена от всякога, Нина взе тетрадката и писалката.

— Така — рече Еди, — сега я вдигни във въздуха, точно над главата си и нарисувай формата на стаята.

Наведена назад, Нина начерта в тетрадката един правоъгълник.

— Добре, сега какво?

Той отиде в празния край на стаята.

— Да речем, че това е северният коридор. Напиши север на картата си — но продължавай да я държиш обърната надолу.

Тя последва напътствията му и беляза стената, към която се беше обърнал, със „С“.

— Ако това е север, то тогава противоположната страна е юг — продължи той. — Така че отбележи и нея. Така. — Еди вдигна дясната си ръка и посочи съответната стена. — Това означава, че насам е изток, а от другата страна е запад. Нали?

— Да, ясно — отвърна Нина, добавяйки съответните букви.

Еди се обърна към нея с очаквателна усмивка на лицето. Той се завъртя по посока на часовниковата стрелка, сочейки поред всяка стена.

— Север, изток, юг, запад — съвпада с картата ти, нали?

— Да, може ли сега да погледна надолу? Вратът започна да ме боли.

— Да, разбира се. — Тя с облекчение свали ръката си. — Сега идва най-откачената част. Обърни картата така, че твоят север да сочи към северния коридор. — Тя го направи. — Така, какво не ѝ е наред на картата?

Нина погледна рисунката си, обикновен правоъгълник с буква върху всяка стена, без да разбира какво трябва да види… докато изведнъж не ѝ проблесна!

— Хей! — Север си беше север и юг си беше юг — но на грубата ѝ карта изток и запад си бяха сменили позициите, изток се намираше от лявата страна на страницата, а запад на дясната. — Това е… това е много странно.

— Казах ти, че ще откачиш — рече Еди. — Мак ми го показа, когато преминавах обучението по навигация. Това е от онези неща, които са очевидни, но човек никога не се сеща сам, докато някой не му го посочи.

Мейси погледна към рисунката на Нина.

— Не мога да схвана.

Той ѝ подаде тетрадката и писалката.

— Хайде, опитай сама.

— И как това ще ни помогне да намерим пирамидата на Озирис? — попита Нина, докато Мейси се изви назад и започна да рисува.

— Честно ли искаш да ти отговоря, скъпа? Идея си нямам. — И двамата се усмихнаха. — Това просто означава, че зодиакът, който са отмъкнали, не е просто карта. Шабан и шайката му имат доста работа, докато я разгадаят, нищо че разполагат с цялата диаграма.

— Да се надяваме, че е така.

Мейси свали тетрадката и погледна в нея; после обходи с очи стените и върху лицето ѝ се изписа разбиране.

— Значи изток и запад си сменят местата, когато гледаш нагоре или надолу… Щура работа!

— Да, нали? — рече Еди. — Вече не съм досадният стар пръдльо, нали?

— Никога не съм казвала, че си скучен! — възрази тя.

Той изсумтя, но по-нататъшният им разговор беше прекъснат от някакъв служител, облечен в сако от туид, който застана на входа и ги заля с поток от френски думи.

— Съжалявам, приятел — каза Еди, въпреки че двамата с Нина владееха езика достатъчно добре, за да разберат по-голямата част от тирадата му. — Англичани. Е, поне аз съм такъв. Те двете са американки.

— Англичанин и американки. Разбирам. Надявам се, че посещението в Лувъра ви харесва — каза мъжът, който очевидно не се интересуваше какъв ще бъде отговорът. — Боя се, че трябва да ви помоля да напуснете стаята. Една ВИП личност помоли да разгледа зодиака на Дендера насаме.

— О, ВИП? — рече Еди с преувеличена учтивост. — Е, разбира се, че ще се ометем оттук! Нали не искаме един ВИП да дели стаята с някакви си обикновени хорица?

— Мили боже, не — добави Нина с приповдигнат тон. — Със сигурност ще напуснем залата преди да опетним обонянието на по-висшите от нас с нашите вредни изпарения! — Тя хвана Еди за ръката и двамата се обърнаха към изхода.

На служителя на музея въобще не му беше забавно, още повече след като Мейси избухна в смях.

— Извинявам се за неудобството — рече той през зъби, преди да се обърне към коридора, където явно имаше други хора.

Хванати за ръце и неспособни да сдържат усмивките си, Нина и Еди излязоха в главния коридор.

Но усмивките им се стопиха в мига, когато се озоваха пред Себак Шабан и Боби Кротала.