Операция „Озирис“

16.

Щом Еди връхлетя в казиното, двамата пазачи до вратата веднага реагираха. Той блъсна единия назад, но другарят му веднага се хвърли към нарушителя…

Внезапно обаче се просна по лице на земята. Еди го прескочи и се озова в залата, съзирайки Мейси зад вратата, която беше протегнала крак, за да спъне служителя. Чейс ѝ кимна с благодарност. Тя понечи да тръгне към него, но той твърдо поклати глава и с жест ѝ показа да се смеси с тълпата, преди някой да разбере, че са заедно. И сам му беше трудно да се измъкне от казиното.

Тя отстъпи неохотно назад, а Еди се втурна в залата, лавирайки покрай изненаданите играчи. В дъното до вратата Шабан крещеше заповеди, а другите двама бодигардове на Озир се впуснаха да го преследват. Двамата охранители до вратата, водеща към вътрешния двор, излязоха напред да го пресрещнат, размахвайки ръце.

Той се насочи към изхода, но през входната врата нахлу охраната на казиното с пропукващи уоки-токита в ръце. Игралната зала беше оборудвана с камери, които да следят за измамници — професионални комарджии или служители; алармата се включи в мига, в който започна суматохата.

Еди имаше нужда от нещо за отвличане на вниманието им…

Една жена, облечена в униформата на казиното, носеше към масата за рулетка табла с чипове. Еди побягна към нея и ритна таблата. Съдържанието ѝ излетя във въздуха и се посипа върху околните маси като пъстроцветна градушка.

Настъпи пълен хаос.

Чиповете имаха различна стойност — от няколко евро до десетки хиляди — и всички се хвърлиха да събират по-скъпите. Някаква жена изпищя, когато мъжът до нея я събори от стола ѝ, а гръмотевичен трясък беляза обръщането на количката с питиета. Дилърката на блекджек изпищя, когато масата ѝ се преобърна и разпиля по пода още чипове. Двамата бодигардове се озоваха в капана на десетки търсещи ръце.

Настъпилият в залата хаос попречи на охраната да стигне до Еди — но и на него да стигне до изхода. Той започна да си пробива път в търсене на друг изход.

— Дръжте копелето! — прогърмя Кротала, който влетя в залата заедно с още един от бодигардовете на Озир. В ръката си държеше пистолет — гневът му изцяло беше заличил всякаква предпазливост.

Еди се хвърли напред. В крака му се блъсна нещо твърдо. Бутилка шампанско от количката. Той се протегна и я грабна — по-добре бухалка, отколкото нищо — и в този миг видя под масата за рулетка изход от побеснялата за пари тълпа.

Пропълзя под масата, разкъса фолиото на бутилката и разви телта, придържаща корковата тапа. Зад него някой извика на френски, че охраната е изгубила следите му. В този миг той изскочи изпод масата.

Някакъв мъж изкрещя, блъснат силно от бодигарда на Озир. Кротала вървеше след него и двамата мъже тръгнаха да заобикалят масата, приближавайки се до Еди от две страни, докато той запъваше палци в корковата тапа…

Пук!

Коркът излетя, последван от разпенен гейзер шампанско, и улучи бодигарда право в едното око. Той изрева и залепи ръка върху лицето си, докато шампанското се изливаше върху него. Кротала се опита да го избута встрани и протегна над рамото му ръката си, с която държеше пистолета…

Еди хвърли продължаващата да бълва шампанско бутилка. Единият ѝ край закачи револвера и го изби от ръката на Кротала, запращайки го върху голямата кръгла маса. Оръжието отскочи от зеленото сукно и се приземи върху въртящото се колело, като дървената му дръжка остана да стърчи от ръба.

Кротала изръмжа и блъсна полуослепения бодигард към Еди — който залитна след сблъсъка с едрия мъж — и се хвърли върху масата след пистолета си. Колтът се изплъзна от ръката му. Той се надигна и отново се протегна…

Еди отхвърли бодигарда встрани и сам се метна върху масата, забивайки лакът в гръбнака на Кротала. Американецът изрева от болка и протегнатата му ръка отново не успя да хване пистолета. Еди го изтласка назад, удари го по главата и се хвърли към револвера.

Пръстите му щракнаха във въздуха, защото колтът отново се завъртя.

Един юмрук се заби в главата му и замъгли зрението му. Револверът отново се завъртя. Кротала го халоса още веднъж по тила и Еди зарови лице в сукното. Преди да успее да се надигне, противникът му се извъртя и го ритна отстрани, претъркулвайки го по-далеч от колелото на рулетката, сред дъжд от чипове.

Кротала заби обутия си в каубойски ботуш крак в сукното и се оттласна напред. С едната си ръка затисна колелото и го спря.

Еди видя как другата му ръка най-после се докопва до револвера и го стисва. Американецът го беше изритал твърде надалеч, за да успее да нанесе ефективен удар — имаше нужда от по-дълго оръжие, и то спешно.

Щеката на крупието.

Той я грабна и замахна към противника си. Тя се счупи на две.

Дръжката ѝ не беше по-дълга от обикновен нож. Кротала го изгледа подигравателно — ударът не му беше причинил голяма болка, прехвърли револвера в другата си ръка и се прицели…

Еди заби острия край на дръжката в чатала му.

Този път резултатът съвсем не беше безболезнен. Очите на Кротала изскочиха от орбитите си. Еди усети разкрилата се възможност, сграбчи го за люспестите му ревери и заби глава в лицето му, преди да изтръгне револвера от ръката му и да скочи на масата, оглеждайки терена.

Хаосът беше обхванал цялата зала, някои се опитваха да избягат, други се стичаха от останалите краища с надеждата да докопат някой чип, преди всичко да е изчезнало.

При вида на пистолета някой изкрещя. Еди се огледа. В залата се изсипаха още охранители. Трябваше да излезе навън, но всички изходи бяха покрити.

Оставаха прозорците.

Той скочи от масата и хукна към вратата, водеща към вътрешния двор. Един пазач се опита да му препречи пътя, но дулото на пистолета, което помръдна към него, набързо го отказа от намеренията му. Макар че Еди нямаше никакво намерение да стреля. Дори да имаше повече от нещастните шест патрона в револвера, той нямаше намерение да си проправя път навън със стрелба по невинни туристи. Заобиколи масата за игра на крапс и погледна към украсения таван и висящите от него полилеи…

Иззад редицата ротативки изскочи друг от хората на Озир. Еди отскочи встрани тъкмо навреме, за да избегне сблъсъка, но грамадният бодигард все пак успя да го сграбчи за китката. Еди заби лакът в главата на горилата, но онзи не го пускаше, твърдо решен да го блъсне в най-близкия по-голям предмет.

Който се оказа поредната ротативка.

Вместо да се опита да се измъкне, Еди обхвана врата на мъжа с ръка и умишлено го засили към машината. Бодигардът осъзна твърде късно какво се опитват да му сторят и понечи да го предотврати, но ролите им се бяха сменили и сега Еди го водеше към изключително болезнен сблъсък…

Видеоекранът на ротативката се пръсна на парчета, когато главата на бодигарда се заби в него. Еди отскочи назад и от дупката изригнаха искри — в табличката се изсипа поток от жетони и машината зачурулика радостно.

— Удари джакпота, приятел — каза Еди на изпадналия в безсъзнание мъж. Намираше се на дванайсет метра от най-близкия прозорец — и на десет от трима охранители, които се бяха устремили към него.

Той използва отпуснатото тяло на бодигарда като трамплин, за да се покачи върху ротативките и се втурна напред. Охранителите се опитваха да го хванат за краката, но вече беше твърде късно да го спрат — той отскочи от последната ротативка и увисна на полилея.

Залюля се и съпровождан от нежния звън на кристал, излетя през прозореца.

Завесата се скъса и се уви около него, предпазвайки го от парчетата начупено стъкло. Той падна тежко на земята и се претърколи няколко пъти. Около него се сипеха звънтящи остри късчета.

Еди се освободи от завесата и се надигна с усилие. Гостите на партито го зяпаха стреснати.

— Не ми обръщайте внимание — изръмжа той. — Просто дойдох да видя… — Погледът му попадна върху колата в зелено и златисто, паркирана в центъра на вътрешния двор, с все още работещ двигател. Пилотът се беше надигнал от кокпита и се беше извърнал назад, за да види какво става. — … колата — завърши Еди.

В следващия миг хукна към болида. Пилотът — Еди разпозна финландеца Мика Виртанен — го гледаше объркано.

— Извинявай, приятел — каза Еди, докато го измъкваше от кокпита. Пъхна пистолета в джоба си и скочи в тясното купе, плъзвайки се в легнала позиция, почти водоравно на земята. — Успех в състезанието!

Екипът механици се отърси от изненадата при вида на изхвърления от колата пилот, и хукна към него, но Еди вече беше дръпнал лоста, за да включи амбреажа. Натисна бутона на волана, за да превключи на първа скорост… и натисна педала за газта.

През живота си не беше преживявал нищо, подобно на онова, което последва.

Без шлем или слушалки той едва не оглуша от рева на двигателя, рязкото ускоряване отхвърли главата му назад и тилът му се удари в неподплатения ролбар толкова силно, че пред очите му изскочиха звезди.

Хората отскачаха от пътя му, когато острият нос на новото му возило се насочваше към тях, а едната от огромните предни гуми блъсна близката маса и разсипа ордьоврите по пода. Той зави към улицата, затвори очи и даде газ…

Следван от Нина, Озир изтича навън от балната зала, тъкмо навреме, за да види как колата разбива кордона към площада пред казиното.

— По дяволите! — ахна той. — Спрете го, някой да го спре!

Шабан и окървавеният Кротал изскочиха от казиното. Кротала вдигна втория си револвер и се прицели в колата, но истеричният крясък на Озир „Не! Не тук!“ замрази пръста му върху спусъка.

— След него! Себак, тръгвай!

Шабан метна гневен поглед към Нина и хукна след колата, следван от Кротала и още един от бодигардовете на Озир. Охраната на казиното се изсипа във вътрешния двор твърде късно, успявайки единствено да засили още повече хаоса. На вратата се появи Мейси, но Нина ѝ махна с ръка да се връща обратно вътре.

Озир се обърна към нея.

— Съпругът ви току-що открадна кола за един милион долара!

— Да, това е едно от нещата в него, които ме влудяват — отвърна тя, преструвайки се на вбесена, — тоталната му липса на уважение към собствеността на хората!

Той поклати разтревожено глава.

— Добре че е резервната кола. Но тъй като не е професионален пилот, няма да стигне далеч.

Еди бързо осъзнаваше, че шофирането на състезателен болид е далеч по-сложно, отколкото изглеждаше. И най-слабото докосване на твърдия педал за газта като че незабавно изпращаше няколкостотин конски сили към задните колела, карайки задницата да поднася, а заради студените гуми и недостатъчната за генерирането на притискаща сила от крилата скорост той имаше усещането, че кара върху ледена писта.

И макар че се намираше на състезателното трасе, сякаш за да влоши нещата още повече, пътят беше пълен с обикновени автомобили, които идваха право към него. Беше тръгнал в неправилната посока. И на всичкото отгоре се намираше толкова близо до земята, че фаровете на насрещно движещите се автомобили се оказваха на нивото на очите му и го заслепяваха.

Той се отклони, избягвайки на косъм монолитната предница на едно бентли — но предното крило се удари в страничните заграждения и се изпари в облак от накъсани карбонови влакна. Той се вкопчи във волана и се опита да овладее колата, без да обръща внимание на армията от яростно мигащи светлинки върху таблото.

След като слезе на авеню „Д’Остенд“ и започна да се спуска към пристанището, вече се движеше в двулентово платно, но това не му помогна особено, тъй като трафикът тук беше още по-наситен. Пред очите му изскочи задницата на един рейндж ровър: той натисна рязко спирачката и болидът се плъзна напред с блокирани колела. Двигателят беше на път да угасне, затова Еди отново натисна ускорителя.

Твърде силно.

Колата скочи напред, а главата му отново се удари в ролбара. Предното дясно крило се строши в задното колело на рейндж ровъра и частици от него се забиха в гумата.

Еди сви встрани точно навреме, преди голямата гума да се взриви и джипът да се килне на една страна.

— Извинявай!

Но парчетата от карбоновия корпус бяха повредили и неговата гума, и когато се опита да изпревари друга кола, предното колело се разигра. Губеше и малкото контрол върху болида.

Освен това през рева на двигателя се долавяше и един друг звук — на сирени. Полицията приближаваше. Изобщо нямаше да им е трудно да отличат колата му сред останалите автомобили.

Трябваше да стигне до пристанището, преди да го настигнат.

Останалите коли закриваха видимостта му, но той успя да забележи, че се приближава до подножието на хълма. От предишните предавания на състезанието по телевизията си припомни, че тук се намира първият завой след старта.

Остър завой.

— Ох, мамка му — изпъшка Еди. Дори на първа скорост той се движеше с близо осемдесет километра в час, криволичейки из трафика към „Света Девота“. Движението на завоя беше натоварено дори и в обикновени дни.

Стори му се, че вижда празно платно и се засили към него…

Със силно свистене на азот повредената предна гума спихна и се откъсна от джантата.

Колата се завъртя и се плъзна странично, задното ѝ колело се блъсна в едно ферари и болидът на Еди влетя с бесен пирует в кръстовището. Светът се размаза пред очите му — но все пак успя да забележи, че сблъсъкът е неизбежен.

Той се стегна…

Колата се удари в бариерата, секциите за абсорбиране на удари се сплескаха. Без да спира да се върти, пръскайки отломки на всички страни, болидът отскочи обратно към кръстовището. Колите се отклоняваха встрани, за да избегнат разбитото возило. Един голям бус поднесе и се плъзна право срещу колата на Еди…

Двата автомобила спряха едновременно — носът на състезателния болид се беше врязал под предната броня на буса.

Еди се надигна с пъшкане. Рамото му, което се беше ударило в ръба на кокпита, го болеше така, сякаш бе отнесъл удар с бейзболна бухалка. Но защитните системи на състезателната кола бяха свършили работа: той успя да стане и да се отдалечи, клатушкайки се, от мястото на катастрофата. Когато се наведе да си събере разпилените неща, му се зави свят. Дългата старт-финална права водеше на юг, право към пристанището.

— C’est James Bond!10 — извика някой.

Еди осъзна, че наоколо се е събрала тълпа — нищо чудно, като се имаше предвид, че мъж, облечен със смокинг, току-що беше разбил състезателен болид в центъра на Монако.

Шофьорът на ферарито гледаше ужасено огромната вдлъбнатина на колата си.

— Изпратете сметката на тим „Озирис“! — извика Еди, преди да хукне към най-близкия отвор в бариерите. Проправи си път между зяпачите и когато първата полицейска кола се озова на мястото, той вече беше изчезнал в тълпата.

— Разбил я е? — каза ужасено Озир. Шабан му се беше обадил да докладва. — Намери ли го? — Отговорът беше отрицателен. — Поне полицията залови ли го? — Същият отговор. — Чудесно, направо прекрасно!

Нина направи всичко възможно, за да скрие ликуването си.

— Той съсипва всичко, до което се докосне — изсъска вместо това тя. — Връзки, животи… състезателни коли…

— Разбирам защо искате да се отървете от него — промърмори той, преди отново да заговори в телефона. — Връщам се на „Слънчев барк“. Да, с доктор Уайлд. Не, аз… Себак, не искам да чувам това повече. Събери колкото се може повече хора. Полицията също ще го търси, така че подслушвайте радиостанциите им. Искам да го намерите. — Той се заслуша в думите на Шабан. — Само ако е абсолютно наложително — не искам повече проблеми с властите, не и тази вечер. Заловете го и го откарайте на яхтата.

— Нали не възнамерявате да го убиете? — попита Нина, когато той приключи разговора.

Озир посочи остатъците от партито.

— И без това ще ми е трудно да го обясня. Последното нещо, от което имам нужда, е да пусна телевизора и да видя новинарския бюлетин, в който съобщават, че Себак е арестуван за убийството на съпруга ви!

— Тогава какво ще правите с Еди, когато го заловите?

— Средиземно море е много голямо и много дълбоко.

— А-а-а… страхотно. Така ще си спестя парите за адвокат по развода.

Озир се изсмя студено.

— Е, изглежда партито свърши. Не знам дали зодиакът вече е сглобен, но бихме могли да проверим лично. Дайте ми няколко минути да се сбогувам.

Той се приближи до близката група хора, изпълнен с такава сърдечност и съчувствие, сякаш вътре в него се беше задействал превключвател. Нина се възползва от възможността да отиде до вратата. Зърна Мейси сред зяпачите и ѝ махна да се приближи.

— Къде е Еди? — попита Мейси. — Добре ли е?

— Засега — измъкна се. Със състезателната кола.

Мейси се усмихна.

— Знаете ли, съпругът ви е страхотен човек.

— Да, и аз така мисля. — Тя погледна към двора. Озир продължаваше да разговаря с гостите. — Виж какво, колкото и странно да ти прозвучи, но тук като че ли е най-безопасното място за теб. Шабан и приятелите му отидоха да търсят Еди, а Озир възнамерява да ме отведе на яхтата, за да видим зодиака.

— Страхотно, но не би ли трябвало да си тръгна, когато това място затвори? Няма да мога да си взема стая, дори и да има свободни — паспортът ми е у Еди!

— Точно сега това е най-малкият проблем, Мейси. — Нина отново се обърна; Озир я гледаше. — Ще измислиш нещо. Трябва да вървя. Ако аз или Еди не се свържем с теб, от другата страна на площада има хотел — изчакай ни във фоайето му, ние ще те намерим.

Мейси не остана доволна, но кимна с глава.

— Успех, доктор Уайлд. Пазете се.

— Ти също. — Нина се върна в двора и се приближи до Озир. — Готов ли сте за тръгване?

— Идва кола, която ще ни откара до пристанището. — На лицето му се появи изкуствена усмивка. — Ще се наложи обаче да заобиколим — като че ли на „Света Девота“ има пътен инцидент! — Шегата предизвика приглушен смях.

Озир хвана Нина под ръка и я поведе обратно към казиното. Когато пазачите се отместиха, за да го пропуснат да мине, Мейси се шмугна в двора и побърза да се отдалечи, преди персоналът на казиното да я забележи. Партито се беше развалило след като голямата му атракция беше изчезнала сред пушек от изгоряла гума.

Но Мейси забеляза друга атракция: привлекателен рус мъж в състезателен гащеризон, който развълнувано разговаряше с двама по-възрастни мъже. Тя предположи, че това е пилотът, и се приближи към тях.

— Какво се случи?

Виртанен ѝ хвърли бърз поглед, след което се обърна изненадано към нея, установявайки, че пред него стои млада и красива жена, която не е залепена за ръката на някой възрастен спонсор.

— Ужасно беше — оплака се той. — Колата ми беше похитена от мъж с пистолет! Опитах се да го спра, но той се измъкна. — Събеседниците му завъртяха очи, но не казаха нищо в противоречие с думите на звездата на отбора.

— О, боже! Добре ли сте?

— Само леко съм натъртен. Със сигурност ще мога да се състезавам утре. Но сега мисля да се прибера в хотела. Освен ако — той ѝ се усмихна подканящо, — не искате първо да изпием по едно питие?

Мейси му се усмихна чаровно.

— С удоволствие.