Операция „Озирис“

30.

Нина се втренчи ужасено в екрана. Ръката на Шабан се приближи застрашително — и екранът почерня.

— По дяволите! — изпъшка тя. — Трябва да го измъкнем оттам!

— Не можем — отвърна разтревожено Асад. — Спецчастите ни нямат разрешение да действат, докато не получим доказателство, че зодиакът е вътре.

— Грант каза, че е там — възрази Мейси. — Това не е ли достатъчно?

— Не, трябва ни визуално доказателство — което трябваше да ни осигури съпругът ви! — рече той рязко на Нина.

— По дяволите! — Тя изтича към отворената задна врата на микробуса и погледна безпомощно към замъка, но си спомни нещо и се включи към канала на телефона. — Грант! Чуваш ли ме, Грант?

Разнесе се шумолене на плат, последвано от глас:

— Да, тук съм.

— Грант, хванаха Еди! Трябва да се махнеш оттам… — В този миг ѝ хрумна една идея. — Телефонът ти! Ако направиш снимка на зодиака, египтяните ще могат да нападнат!

— Чакай малко — хванали са Еди? По дяволите! — В обикновено спокойния глас на актьора се промъкна паника.

— Грант, Грант, просто ме чуй! — извика Нина. — Върви в залата с реликвите и снимай зодиака! Така ще можем да спасим и теб, и Еди! — Тя се обърна към Асад и го попита дали снимка от телефон ще е достатъчна. Той кимна утвърдително.

— Хубаво. Спасяване. Добра идея. — Тя чу стъпките му, докато прекосяваше стаята, след което се чу шумолене на плат, когато пусна телефона в джоба си. — По дяволите, някой идва!

Вратата се отвори и се разнесе глас:

— Господин Торн?

— Д-да?

— Церемонията ще започне скоро. Елате с нас.

— Да дойда с вас тримата? — попита Грант. — Разбира се. Личният ми ескорт, а? Яко!

Нина разбра какво иска да ѝ каже — обграден от тримата мъже, той нямаше да успее да снима зодиака.

А без снимка… двамата с Еди трябваше да разчитат единствено на себе си.

Единият от охранителите изскочи от лабораторията.

— Намерихме това! — извика той, показваше пакета C-4.

Шабан погледна към радиодетонатора, който хората му бяха взели от Еди.

— Експлозиви? Не особено умен ход. Но човек може да го очаква от теб.

— Спазвам принципите си — каза Еди, избягвайки да поглежда към пещта. Вторият пакет нямаше да бъде открит лесно, а тъй като в джоба му имаше само един детонатор, логично беше Шабан да предположи, че и взривът е само един.

Но дори и да не намереха втората бомба, това нямаше никакво значение: C-4 беше изключително стабилен експлозив, който можеше да се взриви само при наличието на голяма горещина и физически удар — а те се осигуряваха от взривната капсула в пакета. За да взриви лабораторията, му трябваше радиодетонаторът. А Шабан едва ли щеше да му го върне.

— Как разбра, че съм тук? — попита той, опитвайки се да отвлече вниманието на египтянина от детонатора. Докато не го унищожеше, все пак съществуваше някакъв шанс…

Шабан посочи несъразмерното му сако.

— Лоша кройка. Винаги съм държал силите за сигурност на Храма да имат прилепнали униформи. На Халид му харесваше, защото така всички изглеждаха добре, но това имаше и друго предимство — лесно може да се разбере кога се е вмъкнал външен човек.

— Много умно, Двулики.

Шабан стисна зъби, но се въздържа да му отговори лично, а кимна на Брома, който удари Еди с дръжката на пистолета си и го запрати на колене на пода.

— Оу! Задник!

— Трябваше да му наредя да те застреля, но имам една по-добра идея.

Еди въобще не хареса тона на гласа му, но си замълча, докато мъжете го изправяха на крака. От лабораторията излезе още един мъж.

— Не намерих нищо друго — докладва той.

Шабан погледна блокчето C-4.

— Това е достатъчно. — Той погледна към детонатора, извади батерията му и го смаза с тока на обувката си.

— Мамка му! — промърмори Еди. Сега скритият заряд можеше да бъде взривен единствено саморъчно — отнасяйки го със себе си. Пакетът нямаше таймер.

Египтянинът разчете изражението на лицето му.

— Нямаш резервен план? Лошо. — Той се усмихна студено. — Дошъл си чак дотук заради церемонията ми. Сега… ще бъдеш част от нея.

С вързани зад гърба ръце, Еди беше поведен към храма.

Той беше много по-голям от аудиторията в Париж. Вратите, през които влизаха култистите, водеха към стълбище от стъкло и стомана, което се спускаше към огромна арена, изпълнена от стотици хора.

Централната пътека беше празна, покрай нея, като почетна стража, бяха наредени мъже със зелени сака. В края ѝ имаше друго, по-тясно стълбище, което стигаше до тесен подиум, водещ към черна мраморна сцена. В ъглите ѝ се издигаха четири блестящи хромирани статуи на египетски богове. Стените представляваха матирани стъклени панели, покрити с йероглифи. Целият храм приличаше на някаква извратена смесица от рок арена и магазин на „Епъл“.

Шабан, Лоренц и Брома бяха тръгнали по друг маршрут в пирамидата, оставяйки пазачите да водят Еди към арената, по пътеката и нагоре по стълбите без парапет към сцената. Виждайки завързаните му ръце, култистите започнаха да го освиркват и да искат кръвта му. При вида на стъкления блок на сцената, наподобяващ олтар за жертвоприношения, Еди се изпълни с гадното усещане, че може и да я получат.

Пазачите му го отведоха настрани и зачакаха, което му позволи да се огледа в търсене на път за бягство. Възможностите му бяха да се върне през арената, изходите от двете страни на подиума — и двойната врата в центъра на черната стена. От двете ѝ страни имаше две още по-големи статуи. Телата бяха на Озирис, приличаха на статуите пред гробницата на царя бог, но главите им бяха различни, заменени от някакъв странен звяр, ужасяваща, удължена кръстоска от чакал и кон.

Лицето на Сет.

Шабан беше побързал да сложи отпечатъка си върху храма. Освен това Еди осъзна защо култистите бяха карани да влизат от по-далечния вход. Двойните врати водеха на север, посока, която древните египтяни бяха запазили за царските особи. Озир беше замислил тази подробност за постигането на повече ефект… но брат му вярваше в нея.

Минутите минаваха, нетърпението на тълпата нарастваше. Изведнъж грейнаха светлини.

— Сет! Сет! Сет! — започнаха да скандират култистите и да размахват юмруци във въздуха. — Сет! Сет! Сет!

Вратите се отвориха.

Шабан пристъпи на сцената, облян от светлина. Когато беше зарязал Еди, той носеше скъп, но сравнително невзрачен костюм — сега одеждите му със сигурност не можеха да се нарекат скромни. Беше се издокарал с роба в зелено и черно, модерна интерпретация на традиционното кралско облекло, със сложна корона на главата, стилизирана версия на носените от фараоните. Брома и Лоренц стояха в сянката зад него.

Култистите направо полудяха и започнаха да крещят непрекъснато „Сет! Сет!“, тропайки толкова силно с крака, че подът на сцената затрепери. Шабан прие хвалебствията по същия начин, както брат му преди това, после вдигна ръце. Глъчката бързо утихна.

— Служители на Сет! — каза той и гласът му прогърмя от говорителите: в короната му се криеше микрофон. — Добре дошли! Денят ни най-после настъпи. Изтърканите фрази на Озирис са унищожени. Него вече го няма. Най-после аз съм истинският водач! Аз съм прероденият Сет! И ще покажа на света истинската сила на един Бог!

Реакцията на тълпата беше по-истерична и отпреди. Дори пазачите на Еди ѝ се поддадоха за миг — но не достатъчно, за да забравят за какво са тук, както бързо разбра Еди, когато се опита да провери здравината на въжетата си. Единият заби пистолет в гърба му, а Шабан отново призова за тишина.

Ученият, който беше дошъл по-рано с него, излезе на подиума, носейки в ръка контейнера. Той се поклони и го подаде на Шабан, след което се оттегли назад.

— Това — заяви Шабан с нисък глас, — е семето на нашата мощ. Така Храмът на Сет ще разнесе волята ми по света. Този контейнер — гласът му ставаше все по-силен, докато вдигаше контейнера над главата си, — съдържа смърт. Смърт, за онези, които ни се противопоставят. Смърт за неверниците. Смърт за онези, които отказват да се преклонят пред могъществото на Сет!

Тълпата отново започна да припява и да тропа с крака — макар и по-слабо от преди, осъзна Еди. Може би не всички от тях подкрепяха идеята за глобален геноцид…

Шабан свали контейнера.

— И този контейнер е само началото. Щом напуснете това място, вие ще отнесете много други със себе си. Бавно и невидимо ще разпръснете съдържанието им по света. Когато враговете ни осъзнаят какво сме направили, вече ще бъде твърде късно — те ще са погълнали смъртта. Има само един начин да оцелеят — като заявят тоталното си подчинение и преклонение пред Храма на Сет! Вие, моите последователи, ще бъдете в безопасност — хлябът на Сет ще ви пази! — Гласът му отново се извиси почти до вик. — Но ще го получат само онези, които сметна за достойни — останалите ще умрат! Настъпи царството на Сет!

От арената се разнесе нов одобрителен рев, но този път се забелязваха групички, които далеч не бяха толкова ентусиазирани. Водачът на култа върна контейнера на учения, след което отново се обърна към тълпата… но Еди забеляза познатото изражение на лицето му, египтянинът едва сдържаше гнева си.

— Знам, че някои от вас са разколебани — каза той с копринен, успокояващ глас. Макар и да нямаше ораторските умения на брат си, Шабан определено се учеше бързо. — Ако таите някакви съмнения, сега е времето да ги изразите. — Той махна с ръка към стълбите, които водеха към сцената. — Хайде. Пристъпете напред. Аз ще сложа край на страховете ви.

Той се усмихна, но очите му бяха студени като на змия.

— Не го правете! — изкрещя Еди, забелязвайки как неколцина от култистите тръгват по пътеката, но пазачите го удариха с пистолетите си по коленете. Гласът му се изгуби в ропота на тълпата. Онези, които бяха приели предложението на Шабан, се приемаха с подозрение, дори враждебно от останалите.

На пътеката се събраха дванайсетина мъже.

— Това ли са всички? — попита Шабан меко и с усмивка, прикривайки истинските си чувства. Той огледа тълпата за други признаци на недоволство. След като не видя такива, изкриви устни злобно. — Доведете ми ги! — нареди.

Пазачите покрай пътеката бяха подготвени за този момент. Внезапно се спуснаха напред, сблъсквайки се като две зелени вълни. С юмруци и крака те започнаха да налагат недоволните. След това вдигнаха от пода окървавените мъже и ги повлякоха по стълбите. Тълпата нададе ужасяващ вой, който ставаше все по-силен и по-животински, когато стенещите жертви бяха изправени на олтара.

Шабан изгледа презрително колебаещите се и се обърна към последователите си.

— Вие ме приехте за свой водач — за свой бог! Тук няма място за съмнение, няма място за страх — аз ще ви дам вечен живот, а в замяна искам вечно подчинение! Аз съм вашият бог, аз съм Сет!

— Сет! Сет! Сет! — закрещя тълпата.

Той мина зад олтара и взе дълъг, странно изглеждащ нож. Кимна към най-близката група охранители и пленникът им беше довлечен до стъкления блок. Писъците му за помощ останаха нечути от крясъците на тълпата.

Вдигнал ножа над главата си, Шабан започна да реди зловещата си молитва, а гласът му отекна през говорителите.

— Отдавам почитта си на теб, Ра, господарю на небесата. Аз съм твоят защитник, който налага волята ти на този свят. Светлината ти се сипе върху великата майка Нут, чиито ръце държат небето над нас, и великия баща Теб, чието тяло обгръща земята под краката ни. Аз съм твой син, твой слуга… твой воин!

Той издигна острието още по-нагоре.

— С кръв доказвам цената си — обяви той. — В кръв потапям враговете ти. В кръв заемам полагаемото ми се място като владетел на този свят и следващия, до края на вечността! Онези, които не вярват, ще страдат! Онези, които ми се противопоставят, ще умрат! Аз съм Сет, господарят на пустинята, владетелят на мрака, богът на смъртта! Аз съм Сет!

Тълпата отново подхвана зловещите си напеви, юмруците им се стрелнаха в унисон нагоре. Еди забеляза Грант, който гледаше ужасено, постепенно осъзнавайки какъв ще бъде неизбежният край на този ритуал, но беше твърде уплашен да се бори или да избяга.

— Аз съм Сет! — повтори Шабан. — Аз посякох страхливия Озирис и сега в кръв ще властвам над всички! Аз съм Сет!

Той замахна с ножа.

От гърдите на безпомощния човек бликна кръв, а Шабан не спираше да забива острието. Пазачите държаха мъжа, който се гърчеше, риташе с крака… докато накрая притихна. Еди гледаше ужасен.

Но Шабан не беше приключил. С окървавени дрехи и налудничав поглед, той се спусна към следващия пленник.

— Аз съм сеячът на смърт! — изкрещя той, прерязвайки с един удар гърлото на мъжа. Останалите мъже започнаха да се мятат и да викат, но пазачите ги държаха здраво, докато ножът пронизваше плътта им. — Такава е съдбата на онези, които се съмняват! А тези, които ме следват, ще живеят вечно!

— Исусе Христе! — ахна Нина, която слушаше речта на Шабан през телефона на Грант.

Мейси притисна ръце към устата си, очите ѝ се разшириха.

— Той ги убива! — Тя се обърна към Асад. — Изпратете хората си!

По лицето на египтянина се стичаше пот.

— Аз… нямам такава власт — отвърна отчаяно той. — Трябва… трябва да се обадя на министъра.

— Няма време! Трябва да… о, по дяволите! — Тя се обърна и се заслуша в думите на Шабан.

— Грант Торн! — каза водачът на култа и името отекна в храма. — Грант Торн ще излезе ли напред? Господин Торн?

— Аз… тук съм — изграчи Грант с пресъхнала уста.

— Добре. — Шабан се усмихна злобно. — Сигурен съм, че всички вие познавате господин Торн. Но — усмивката му помръкна — той беше последовател на брат ми. Време е да разберем дали ще положи клетва пред новия бог.

— Ами… разбира се! — Грант се прокашля. — Естествено! Кълна се, че ще те боготворя, Сет! Абсолютно!

— Голите думи не са достатъчно доказателство — рече Шабан. — Елате при мен.

Грант се поколеба, но две горили го избутаха напред. Разтреперан, той се изкачи по стълбите. Щом се озова на подиума, той погледна към Еди, статуите, тавана — навсякъде, само за да избегне студените очи на Шабан и окървавените тела край олтара.

— Очаква ви велика чест, господин Торн — каза Шабан, пристъпвайки към него. Все още държеше ножа, от който капеше кръв; Грант отстъпи назад. — Видяхте каква е съдбата на онези, които не се подчиниха на волята ми. Сега… — Той погледна към Еди и садистичната усмивка се върна на лицето му. — Сега ще видите каква съдба чака враговете на Сет.

— Свирка от някой супермодел? — извика Еди, което му донесе силен удар по главата.

Шабан изсумтя.

— Този човек — каза той и го посочи, — се изправи срещу нас. Опита се да ни унищожи. Опита се да ви лиши от вечния живот! — Тълпата изрева. — За това има само едно наказание — смърт! — Той се обърна към Грант и вдигна ножа пред лицето на актьора. — А вие, господин Торн, ще докажете верността си към Храма на Сет, като го убиете!

Грант помръдна безмълвно с устни, преди гласът му най-накрая да се появи.

— О, не, аз, ох… това наистина е прекалена чест от ваша страна.

— Настоявам — каза Шабан с леден глас. Той подритна един от труповете с крак. — Знаете какво се случва с онези, които не се подчиняват на волята на Сет.

Той тикна ножа в омекналите ръце на актьора и бързо отстъпи назад, след което махна на пазачите, които държаха Еди.

— Доведете го до олтара!

— Те ще убият Еди! — извика Нина на Асад. — Направете нещо! — Египтянинът се колебаеше между желанието си да действа и ограничението на заповедите му. — Мамка му! — Раздразнена, ядосана и уплашена тя хукна към вратите на микробуса и погледна към замъка.

Мостът все още беше спуснат.

Когато скочи на земята, Мейси извика след нея, но тя не ѝ обърна внимание и затича към най-близкото мицубиши. Големият джип беше напълно оборудван за офроуд, с големи гуми, повдигнато окачване, лебедка и ролбар пред радиатора. И двете предни врати бяха отворени, а на предната седалка се беше облегнал един от командосите и пушеше цигара в очакване на заповед за действие.

Нина му я даде по най-неочаквания начин.

— Хей!

Той я погледна и тя го удари, блъсвайки главата му във вратата. Той беше повече стреснат, отколкото наранен, но объркването му бе достатъчно, за да позволи на Нина да го отблъсне от колата. Останалите войници реагираха изненадано.

Тя скочи в кабината, запали двигателя и превключи на скорост.

Мейси се хвърли вътре през отворената задна врата.

— Почакай!

— Слизай, Мейси! — извика Нина, докато заобикаляше микробуса. Отвътре Асад ѝ извика да спре.

— Идвам с теб!

— Не, не идваш! Ще те убият!

— Свикнала съм! Освен това… — Нина примига при вида на грамадното оръжие, което се промуши между двете седалки. — Това може да свърши работа.

— Това дори не е истински автомат! — Странно изглеждащото оръжие беше „Арвен 37“, газова гранатохвъргачка с пет гранати със сълзотворен газ.

Мейси издърпа оръжието обратно.

— Ако искаш нещо по-различно, ще трябва да се върнем!

— Няма да стане. — Мицубишито се спусна по пътя край езерото. През слушалките си Нина чуваше какво става в храма. Еди беше все още жив, това се разбираше от ругатните му.

Но един друг глас я накара да се смрази до кости. Шабан.

— Отдавам почитта си на теб, Ра…

Тя натисна до дъно педала за газта.

Погледът на Грант прескачаше отчаяно между Еди и Шабан, докато водачът на култа продължаваше убийствената си молитва. Докато говореше, последователите му скандираха името на мрачния бог в нетърпеливо очакване на смъртоносната кулминация.

Повечето от пазачите се бяха върнали на арената, но четирима все още държаха Еди до олтара за жертвоприношения.

— Ой! Жертвоприношение! — изкрещя той. — Наистина ли всичко това може да компенсира отрязаната ти патка?

Единственият отговор на Шабан беше бърз вбесен поглед, но единият от пазачите удари Еди в корема. Англичанинът изпъшка сподавено от болка.

— С кръв доказвам цената си…

Мицубишито стигна до разклонението и Нина взе завоя сред дъжд от камъчета. Мейси извика, когато се плъзна по задната седалка.

— Ох! — каза Нина. Пред тях се издигаше порталът… а подвижният мост беше започнал да се вдига. Приближаването ѝ беше забелязано.

Мейси се надигна.

— Няма да успеем!

— Трябва да успеем — отвърна мрачно Нина. Тя не сваляше крак от педала. Двете половини на моста се разделиха, повдигнаха се на трийсет сантиметра, на шейсет…

През рева на двигателя и паническите викове на Мейси тя чуваше молитвата на Шабан в слушалката.

— Аз съм Сет, господарят на пустинята, владетелят на мрака, богът на смъртта!

Ръцете на Грант трепереха, когато вдигна ножа над Еди. Той се опита да отстъпи назад и усети дулото на пистолета, който един от пазачите беше опрял в гърба му.

Шабан го гледаше злобно.

— Аз посякох страхливия Озирис и сега в кръв ще властвам на всички!

— Ще се разбием! — изпищя Мейси.

Нина стисна здраво волана, без да сваля поглед от моста. По-близката му половина се беше вдигнала под ъгъл от двайсет и пет градуса и продължаваше да се движи.

Нина не намали скоростта.

Мицубишито се удари в моста с разтърсващ трясък, но продължи да се изкачва нагоре. Излетя с бясна скорост от ръба му и се стовари от другата страна. Мейси изкрещя.

Предните въздушни възглавници изскочиха от отделенията си, отблъсквайки болезнено Нина назад към облегалката, но тя видя пирамидата и подкара към нея.

Гласът на Шабан звучеше в ушите ѝ.

— Аз съм Сет! Сет! Сет!

— И ще си намериш майстора! — изкрещя Нина.

Джипът се заби в стъклената стена на пирамидата.