Операция „Озирис“

12.

Швейцария

Нина пое по късия път към езерото; стомахът ѝ се свиваше от притеснение. Порталът на брега представляваше вход към щаба на Храма на Озирис… който изобщо не отговаряше на представите ѝ.

На около дванайсет-тринайсет метра навътре в езерото се намираше каменист остров, обграден от стена, по която патрулираха мъже. По ъглите ѝ се издигаха кули с конични покриви, покрити с червени тухли; в дъното се забелязваше друг, по-голям правоъгълен покрив, допълващ готическия вид на замъка. Замъкът се свързваше със сушата чрез подвижен мост, който в момента беше вдигнат.

Цялата сцена на фона на веригата алпийски върхове зад синьото езеро беше абсурдно живописна — с едно изключение, което изглеждаше абсолютно нелепо. В широкия вътрешен двор на замъка над стените се издигаше пирамида от черно стъкло. Същата структура, която Нина беше видяла зад Озир на снимката му в уебстраницата на култа.

Подвижният мост се издигаше като стена пред портала, блокирайки изгледа ѝ към замъка. От едната му страна имаше интерком и камера, която я гледаше изцъклено.

Възелът в стомаха ѝ се стегна още повече. Поемаше огромен риск, като дойде тук. Но въпреки това се пресегна и натисна бутона на интеркома.

— Да? — разнесе се глас от говорителя.

— Казвам се доктор Нина Уайлд — каза Нина, гледайки директно в камерата, за да се увери, че пазачът я вижда добре. — Кажете на Халид Озир… че искам да сключим сделка.

— Трябва да призная, доктор Уайлд — каза Озир десет минути по-късно, — че съм изненадан да ви видя отново. И то тук.

— И аз самата съм малко изненадана — каза тя, докато я водеха към голямата зала във вътрешността. Залата представляваше музей, посветен на един-единствен обект.

Озирис.

— Защо изобщо разговаряш с нея? — озъби се Шабан. Той я беше посрещнал на главния вход, начело на екип от мъже със зелени сака, и Нина беше сигурна, че ако лидер беше той, а не Озир, щеше да заповяда да я убият на място. — Това очевидно е номер. Боби може да скрие трупа ѝ на някое място, където никога няма да бъде открит.

— Моля да извините брат ми — каза Озир, махвайки презрително към Шабан, което само засили гнева му. — Светското общуване не е сред силните му страни.

— Да, и аз останах с такова впечатление — отвърна Нина, вглеждайки се отблизо в една от стъклените витрини. Вътре имаше древен папирус, грижливо съхраняван между две стъкла.

Озир забеляза интереса ѝ.

— Мисля, че знаете какво е това.

— Предполагам, че става дума за четвъртия от свитъците, които доведоха до откриването на Залата на летописите.

— Да. Храмът на Озирис финансира археологически разкопки точно до границата с Египет в Газа, при които моите експерти — които са и мои последователи — сметнаха, че ще открият нещо интересно. Оказаха се много по-прави, отколкото можех да си представя.

— Значи сте запазили последната страница за себе си.

— За мен не е проблем египетското правителство да сложи ръка върху Залата на летописите. Тя е национално съкровище. Но щом открих какво има в нея — той посочи папируса, — знаех, че това е нещо, което трябва да запазя за себе си. На всяка цена. — Той посочи останалите експонати, които варираха от гравирани фигурки на древни богове до грамадни каменни плочи, изрязани от стени, покрити с множество йероглифи. — Това е най-голямата частна колекция в света от свързани с Озирис артефакти. Събирам ги от години, но се надявам скоро колекцията ми да се увеличи.

— Когато намерите пирамидата на Озирис — каза Нина.

— Точно така. И както изглежда, вие сте склонна да ми помогнете да го направя.

— Ако може да ѝ се вярва — изръмжа Шабан.

— Ще видим. Насам, доктор Уайлд. — Озир я поведе към вратата. Подминаха едно обширно пространство сред експонатите, което според Нина идеално отговаряше на размерите на зодиакалната диаграма, но тя нямаше време да спомене за това, тъй като Озир я въведе в съседната стая.

Въпреки египетската тема на украсата, луксозната стая беше определено обзаведена в стил плейбой, цялата в хром, светло дърво и черна кожа.

— Моля, седнете — покани я Озир.

Нина си избра кръгъл кожен диван с бели възглавнички от овча кожа. Очакваше Озир да седне на отсрещното кресло, но той се настани на дивана до нея. Шабан остана прав.

— Така — рече с усмивка Озир, — да ви донеса ли нещо?

— Не, благодаря.

— Тогава, надявам се, да нямате нищо против аз да си сипя. — На стъклената масичка имаше стилен домофон; той натисна един бутон и произнесе: — Фиона? Кафето ми, ако обичаш. — После погледна към Шабан, който се намръщи, и поклати глава. — Само едно, благодаря. — Озир се облегна назад и отпусна ръка върху облегалката на дивана, като върховете на пръстите му почти докосваха рамото на Нина. — Добре, доктор Уайлд… мога ли да ви наричам Нина?

— Мисля, че да — отвърна несигурно тя.

— Ако желаете, можете да ми казвате Халид, както ви е по-удобно.

— Добре… Халид. — Тя успя да се усмихне леко, а Озир ѝ отвърна с широка усмивка.

— Е, Нина. Искате да ми предложите сделка. — Усмивката не слизаше от устата му, но вече беше придобила работен оттенък. — Силно съм заинтригуван.

— Аз също — обади се студено Шабан.

— Нека сложим картите си на масата — каза Нина. — Вие притежавате зодиака от Сфинкса — знаете го, и аз го знам.

Озир погледна към Шабан.

— Проверихме я за микрофони — отвърна той. — Няма нищо, само телефон.

— И аз не умирам от желание други да научават за това — увери ги Нина. — Говорехме за зодиака. У вас е, нали?

— Да, у мен е — отвърна Озир.

— Ето, признахте си! Пипнах ви! — Тя го посочи обвинително с пръст, след което свали ръка и се ухили на ядосания Шабан. — Психопат.

Озир се изсмя.

— Мисля, че ще ми харесате, Нина. Но да, зодиакът е у мен.

— И смятате да го използвате, за да намерите пирамидата на Озирис, нали?

— Отново сте права.

— Обикновено съм.

— Освен за Райската градина — обади се язвително Шабан.

Нина го изгледа злобно.

— Не, дори за това. Само че бях тотално прецакана от хората, които искаха да запазят съществуването ѝ в тайна. — Тя отново погледна Озир. — Което е една от причините да дойда при вас. Мога да ви помогна да намерите пирамидата на Озирис… но си искам моя дял.

Очите му проблеснаха присмехулно.

— Не съм очаквал прочутата Нина Уайлд да е толкова… користолюбива.

— Не съм. За пръв път го опитвам.

— Не ѝ вярвам — обади се Шабан.

— Да, напоследък никой не ми вярва. — Гласът ѝ направо режеше. — Знаете ли защо дойдох при вас? Защото копелетата от АСН съсипаха живота ми. Унищожиха кариерата ми и ми отнеха всичко, което имаше значение за мен.

— Ами съпругът ви? — попита Озир.

Тя се усмихна саркастично.

— Еди и аз сме… в почивка. Скарахме се — заради това, че реших да дойда при вас. Той каза, че няма да го приеме, а аз знаех, че няма да промени решението си. Никога не го прави. Затова дойдох сама.

— И кое ви накара да дойдете?

— Всичко — отвърна тя, след което повтори с горчивина в гласа: — Всичко! Те ме направиха за смях! Омръзна ми. АСН да вървят по дяволите! — Озир и дори Шабан изглеждаха изненадани от гневния ѝ изблик. — Искате ли да знаете истината? Харесваше ми да ги правя да изглеждат като група некомпетентни задници пред целия свят. Мътните да ги вземат. Вече им отнех Залата на летописите — а сега искам да завърша всичко с пирамидата на Озирис. Стига да ми се плати добре, вече не ми пука.

— Парите не са проблем — каза Озир със загрижен, но все пак успокояващ глас. Той леко я докосна по рамото; тя не се отдръпна. — Но сигурна ли сте, че искате да напуснете съпруга си? — Тонът му подсказваше, че одобрява решението ѝ.

— Съпругът ми — каза Нина, почти изръмжавайки. — Съпругът ми направо ме вбесява понякога. Той е непреклонен и… и абсолютен идеалист. Идеалист в един прагматичен свят. Е, поне аз съм прагматична. Писна ми да си седя и да се надявам, че светът ще се смили над мен. Щом всеки успява да пробие, като прецаква системата, то тогава майната му, искам си дела. — Тя сведе поглед към ръцете си и снижи глас. — Ако Еди не го харесва, да върви по дяволите. — Тя дишаше тежко и бузите ѝ пламтяха; съзнаваше, че наистина е ядосана и отдавна потисканите ѝ чувства изплуват на повърхността.

След кратко мълчание тя отново погледна Озир и видя, че тъмните му очи я гледат напрегнато — той я четеше така, както един актьор сканира друг. Оценяваше представлението ѝ.

Ако решеше, че се преструва, щеше да я предаде на брат си…

Лицето му се разчупи в широка усмивка.

— Мисля, че можем да се разберем, Нина. Ако наистина има какво да ми предложите.

— Имам — отвърна облекчено тя. — Направих няколко проучвания за местонахождението на пирамидата.

— Как? — настоятелно попита Шабан. — Никога не сте виждали целия зодиак!

— Видях достатъчно. Нека отгатна — опитвате се да прочетете зодиака като карта.

Шабан се усмихна подигравателно.

— Не е нужно да сте Шерлок Холмс, за да се досетите.

— Може би, но ако също така се досетя, че не можете по никакъв начин да откриете еквивалента на звездната ви карта в реалния свят?

По свитите устни на Шабан беше ясно, че е права. Озир кимна.

— Но вие можете?

— Както вече казах, просто едно от моите умозаключения. Първото от които ще ви дам безплатно. За да ви докажа, че съм сериозна в желанието си да ви помогна. Всяко следващо ще ви струва пари.

Озир отново се усмихна.

— Заинтригуван съм какво сте открили, без дори да видите целия зодиак.

— Всъщност е доста просто. — Тя обясни онова, което Еди ѝ беше показал в Лувъра: че картата, направена да се гледа върху тавана, трябва да се приема огледално, щом бъде свалена на земята. — Просто предполагам, че не сте закачили зодиака на тавана.

— Поредното правилно умозаключение — рече Озир. Той погледна към Шабан и поклати глава. — Служил си в армията. Не си ли внимавал в часа по разчитане на карти?

— Нашите карти не се намираха върху тавана — отвърна Шабан и белегът му се сбърчи, докато се опитваше да сдържи гнева си. — Освен това ти винаги си бил по-умният, братко.

— Май е така. — На вратата се почука и той погледна нататък. — Влез. А, Фиона!

Влезе красива пищна блондинка около двайсетте, която носеше малка чашка горещо, ухаещо кафе. Тя погледна подозрително Нина, преди да подаде с усмивка кафето на Озир.

Той ѝ се усмихна в отговор и нежно я докосна по ръката, преди да вземе чашата.

— Както винаги идеално, скъпа моя. Благодаря ти. — Фиона отново се усмихна, след което се обърна да излиза, а Озир безсрамно огледа задника ѝ. После се облегна назад и вдъхна аромата на кафето, преди да отпие. — Странно. Мога да имам най-луксозните неща от цял свят… но по незнайни причини за мен няма по-добро кафе от египетската саада.

Шабан изсумтя презрително.

— Как от всички неща избра точно тази помия?

— Какво да ти кажа… Човек не избира нещата, които му харесват — те избират него. За да може да им се наслаждава, без да изпитва вина. — Той отпи отново със съсредоточено изражение на лицето.

— Това не ми звучи като нещо, което би казал Озирис — изкоментира Нина.

— Красотата на Озирис се крие в това, че има хиляди начини да се интерпретира историята му. Както вече сама посочихте в Париж.

— Нима казвате, че извъртате всичко така, че да отговаря на нуждите ви?

Последва ехиден смях.

— Вие сте откровена като брат ми, Нина! Но можете да си мислите каквото си искате; аз нямам желание да коментирам.

Шабан не споделяше веселото му настроение.

— Халид! Тя работеше срещу нас от самото начало, а сега изведнъж се обръща на другата страна и зарязва собствения си съпруг, за да дойте тук? Наистина ли вярваш, че иска да ни помогне? Това е номер.

— Щеше да е много глупаво от моя страна да дойда сама тук, ако не бях искрена — възрази Нина. — Като се има пред вид, че вие и змийското ви приятелче искате да ме убиете.

— Страхувам се, че Шабан и хората му могат да бъдат малко… свръхревностни в защитата на интересите на Храма — каза Озир. — Надявам се, че ще приемете извиненията ми. Не съм искал никой да пострада.

— Исках само да изнеса зодиака от Залата на летописите, преди АСН да я е отворила, за да мога да намеря пирамидата на Озирис, без някой да ми пречи.

— Но защо се опитвате да намерите пирамидата? — попита тя. — Какво толкова важно има вътре?

Той допи кафето си и се изправи, подавайки ръка на Нина. Тя се поколеба, след което я хвана.

— Ще ви покажа.

— Халид! — изсъска предупредително Шабан.

Озир го погледна.

— Шабан, може и да си ми брат, но аз ръководя Храма на Озирис. Не го забравяй! — Гневът на Шабан беше толкова силен, че той видимо трепереше от ярост, но се насили да замълчи, когато Озир се обърна към Нина. — Отново се извинявам. Имате ли по-малък брат? Или сестра?

— Не — отвърна тя. — Но Еди — съпругът ми — има по-малък брат.

— Тогава ви е познато съперничеството между роднини.

— Може да се каже. — Тя бе срещала сестрата на Еди само няколко пъти и макар тя и Чейс да се бяха сдобрили в известен смисъл, отношенията им оставаха изострени.

Озир се ухили.

— Работата на най-големия син е да отговаря за брат си, да се грижи за него, когато има нужда от подкрепа. И понякога да поправя грешките му, когато гневът го подведе. — Последните му думи бяха насочени към Шабан, чието лице се изкриви от безмълвен гняв. — Но елате — каза той, повеждайки Нина към вратата. — Вижте сама защо търся пирамидата на Озирис.