Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 4

Човекът, когото наричаха графа, не можеше да бъде открит в сборника на благородниците7. Всъщност не можеше да бъде открит където и да е. Имаше близо седемстотин хиляди крони неплатени данъци, но макар властите упорито да му го напомняха, като пращаха писма на последния му посочен адрес на улица „Мабини“ в столицата на Филипините Манила, парите така и не пристигаха. Не пристигаше и какъвто и да е друг отговор. Данъчните нямаше как да знаят, че адресът е избран случайно и уведомителните писма попадат у един местен търговец на риба, който ги използваше, за да увива в тях калмари и тигрови скариди. В същото време Графа живееше при приятелката си в Стокхолм. Тя пък се зовеше Графинята и беше високопоставен дистрибутор на различни наркотици. От нейно име Графа ръководеше пет фирми за продажба на автомобили втора употреба в южните квартали на столицата.

Той се занимаваше с това още от аналоговите времена, когато човек можеше да разглоби и сглоби кола с гаечен ключ вместо с академична степен по компютърно инженерство.

Но се беше справил с прехода към дигиталното по-добре от мнозина други, така че за няколко години фирмата му се разрасна в цели пет. Това доведе до финансови разногласия между Графа, от една страна, и Данъчната агенция, от друга – за радост и известна досада на един трудолюбив търговец на риба на другия край на земното кълбо.

Графа спадаше към хората, които възприемат промените по-скоро като възможности, а не като заплахи. В Европа и по света се произвеждаха автомобили, които струваха милиони крони, ако се купят, но само петдесет долара, ако се откраднат с помощта на малко електроника и инструкции в пет стъпки, взети от интернет. Дълго време специалитетът на Графа бяха моделите БМВ X5 с шведска регистрация. Щом откриеше такава кола, бизнес партньорът му в Гданск пращаше две момчета да я откарат в Полша, където колата получаваше ново минало, след което Графа я внасяше обратно в Швеция.

Известно време това му носеше по четвърт милион крони чист доход на кола. Но после от БМВ се усетиха и започнаха да слагат проследяващи устройства в новите и в по-запазените автомобили. И съвсем не в духа на феърплея, дори не съобщиха предварително на крадците на коли. Неочаквано полицията се появи във временния склад в Енгелхолм и прибра както колите, така и поляците.

Графа обаче се отърва. Не толкова защото беше регистриран като търговец на риба от Манила, а защото заловените поляци обичаха живота твърде много, за да се раздрънкат.

Между другото, Графа беше получил прякора си още преди години заради елегантния начин, по който заплашваше клиентите, които не се разплащаха навреме: „Наистина бих оценил, ако господин Хансон пожелае да уреди паричните си взаимоотношения с моя милост в рамките на двайсет и четири часа, като в такъв случай обещавам да не го разкъсам на парчета“. Хансон, или каквото и да беше името на конкретния клиент, винаги избираше да си плати. Не искаше да бъде разкъсан на парчета. Дори разкъсване на две би му дошло твърде много.

С годините Графа (с помощта на Графинята) разви по-вулгарна жилка и именно нея бе демонстрирал пред рецепциониста, но въпреки това прякорът му си остана.

Пер Першон и Йохана Шеландер се отправиха към въпросния граф, за да му поискат пет хиляди крони от името на Убиеца Андерш. Ако успееха, щяха да се сдобият с потенциален източник на доходи в лицето на госта от седма стая. Ако не успееха... не, това не биваше да се случва.

Свещеничката предложи да се справят с Графа, като действат твърдо. Смирението не работи в тези среди, твърдеше Йохана Шеландер.

Пер Першон възрази, после възрази отново. Той беше рецепционист с известен талант за съставяне на таблици и планиране, а не някой побойник. А ако все пак трябваше да се преквалифицира в такъв, не искаше да се упражнява върху първенеца на столицата в тази област. И между другото, какъв опит имала свещеничката в средите, за които говореше? Откъде можела да е толкова сигурна, че правилният подход не е прегръдка или две?

Прегръдка? И дете би се досетило, че няма да стигнат доникъде, ако прегърнат Графа и го помолят за извинение, задето съществуват.

– Остави проповедта на мен и всичко ще е наред – каза свещеничката, когато пристигнаха пред перманентно отворения офис на Графа. – И междувременно не прегръщай никого!

Пер Першон си помисли, че от двама им само той имаше полов орган, който да бъде отрязан, но се примири със смелостта на свещеничката. Тя се държеше, сякаш до нея стои Исус, а не обикновен рецепционист. Все пак искаше му се да знае какво точно имаше предвид тя, като предложи да „действат твърдо“, но вече беше късно да пита.

Откъм вратата се чу звън и Графа вдигна поглед от бюрото си. Вътре влязоха двама души, които му изглеждаха познати, без да може да се сети откъде. Във всеки случай не бяха от данъчното, личеше си по якичката на жената.

– Добър ден отново, господин графе, казвам се Йохана Шеландер и съм свещеник в Шведската църква, а съвсем доскоро бях и викарий в една енория, за която няма нужда да говорим. Мъжът до мен е дългогодишният ми приятел и колега...

В този миг Йохана Шеландер осъзна, че не знае как се казва рецепционистът. Беше мил с нея на пейката в парка, малко стиснат при преговорите за цената на стаята, доста безличен по време на увещаването на Убиеца Андерш, но все пак достатъчно смел, че да дойде с нея и да измъкне петте хилядарки от ръцете на Графа, пред когото стояха в момента. Беше си казал името, когато тя се опита да измъкне от него двайсетачка за молитвата, но всичко се случи прекалено бързо.

– Дългогодишният ми приятел и колега... той също си има някакво име, разбира се, при хората това е обща тенденция...

– Пер Першон – каза Пер Першон.

– Тъкмо това казвах – продължи Йохана Шеландер. – Дойдохме тук като представители на...

– Вие не сте ли тия, на които дадох плика с петте хиляди в Къща за гости „Шоуден“?

Беше убеден, че е така. В южните части на Стокхолм едва ли имаше кой знае колко жени свещеници с мръсни яки. Поне не и двете едновременно.

– Точно така – каза свещеничката. – Бяха пет хиляди. Другите пет липсват. Нашият работодател, Юхан Андершон, ни помоли да дойдем и да ги вземем. Каза, че би било най-добре за всички, ако това стане по лесния начин. Защото алтернативата според господин Андершон е Графа да изгуби живота си по неприятен начин, а в резултат самият господин Андершон да бъде затворен за двайсет години в добавка към времето, което вече е излежал по подобни причини. Или, както пише в Писанието: „Истинската праведност носи живот, а който се стреми към злото, насочва се към смъртта си“. Притчи 11:19.

Графа се замисли. Да идват тук и да го заплашват? Направо му идеше да стисне свещеничката за яката и да ѝ спре притока на кислород. От друга страна, както тя му обясни, това би превърнало Убиеца Андерш от полезен идиот в обикновен идиот. Графа щеше да е принуден да отнеме живота на Убиеца, преди Убиеца да отнеме неговия, което пък означаваше, че любимият му трошач на крайници вече няма да е на разположение. Какво пишеше или не пишеше в Библията по въпроса, не го интересуваше ни най-малко.

– Хм – промълви той.

Свещеничката продължи да говори. Не искаше диалогът да се закучва ненужно, затова обясни какво си е мислел Убиеца Андерш, когато е счупил едната ръка на две места и е оставил другата в добро състояние. По този начин беше действал съобразно етичните принципи, които бе разработил заедно с агентите си. Въпросните агенти бяха именно самата тя и нейният добър приятел Пер Янсон.

– Пер Першон – каза Пер Першон.

Според тези принципи било недопустимо по време на работа да се остави да пострада дете, а тъкмо това е щяло да стане, ако Убиеца Андерш не бил реагирал толкова благоразумно в неочакваната ситуация. Или, както повелявал Господ според Второ летописи: „Да не бъдат убивани бащите заради децата и децата – заради бащите, а онзи, който бъде наказан със смърт, то да е поради собствения му грях“.

Графа каза, че свещеничката я бивало да дрънка. Оставало да обясни какво смята да направи по същинския въпрос, а именно че, бидейки само с една гипсирана ръка, набелязаната жертва продължаваше да си кара проклетата кола, за която не беше платил.

– Внимателно премислихме този аспект – каза свещеничката относно проблема, който едва сега се разкриваше пред нея.

– И? – попита Графа.

– Ами, предлагаме следното – каза тя в мига, в който ѝ хрумна решението. – Изплащате на Убиеца Андерш петте хиляди, които му дължите за последната поръчка. Като се има предвид сферата, в която работите, знаем, че след известно време отново ще имате нужда от услугите му. Ако от управителния съвет сметнем, че поръчката е съобразена с натюрела на Убиеца Андерш, а вероятно ще бъде така, то ще се заемем с нея в съответствие с актуалния ценоразпис, като освен това ще се върнем при обект А, ще се уверим, че наблизо няма бебета, и отново ще му счупим ръцете. Както тази, която тъкмо ще е заздравяла, така и другата, която така злощастно е останала непокътната предния път. И то без допълнително заплащане!

Странно беше да преговаря със свещеник и... какъвто там беше онзи другия... по такива въпроси, но Графа бе готов да приеме предложението. Плати петте хиляди, стисна ръката на свещеничката и на онзи другия и обеща да ги потърси пак. Все щеше да се наложи все някой все за нещо да бъде смъмрен.

– И моля Пер Янсон за извинение за онова с пишката – каза той на сбогуване.

– За нищо – каза Пер Першон.

– Счупено за счупено... – изтърси свещеничката по инерция, но се усети, преди да е стигнала до око за око и зъб за зъб, всичко това според Левит 24.

– К’во каза? – попита Графа, на когото му се стори, че току-що е бил заплашен, а да заплашиш Графа два пъти в рамките на няколко минути, беше поне един, един и половина пъти повече от допустимото.

– Нищо – каза Пер Першон бързо и хвана свещеничката под ръка. – Просто малката ми Йохана се изгуби в Библията на излизане. От жегата е. Хайде, миличка, ето я вратата.

7 Годишен генеалогичен сборник на всички живи благородници в Швеция. – Б. пр.