Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

След като в един ден срещна свещеничка, после граф, а накрая стана консултант на убиец, когото и без това познаваше твърде добре, Пер Першон легна на матрака в стаичката до рецепцията и се вторачи в тавана.

Една счупена ръка от време на време не беше болка за умиране, особено щом ставаше дума за хора, които друго и не заслужаваха, пък и цялата работа облагодетелстваше както изпълнителя, така и мениджърите.

А свещеничката беше сред най-странните хора, които бе срещал. Рецепционистът можеше спокойно да го заяви, въпреки че се бе нагледал на всякакви типове през годините, прекарани в Къща за гости „Шоуден“ – забравения от Бога хотел.

Но тя беше човек на действието, а освен това бе находчива във финансово отношение (макар че можеше да подготви молитвата си в парка малко по-добре; тогава загуби двайсет крони).

„Мисля за известно време да се закача за теб, Йохана Шеландер – каза Пер Першон на себе си. – Мисля да го направя. Ти миришеш на пари. А парите миришат хубаво.“

Той изгаси голата лампа до матрака и само след няколко минути вече се бе унесъл.

Отдавна не бе спал толкова добре.