Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Роди се момиченце, тежащо две хиляди деветстотин и осемдесет грама.

– А така – каза рецепционистът на изтощената си свещеничка. – Първите детски надбавки са готови! Кога смяташ, че ще си готова за направата на следващите?

– Не днес, благодаря – отвърна свещеничката, докато акушерката я шиеше там, където имаше нужда от шиене.

Няколко часа по-късно, докато малкото бебче спеше доволно и нахранено върху корема на мама, свещеничката събра сили да попита какво бе на път да каже рецепционистът, преди раждането да ги прекъсне.

Виж ти, рецепционистът съвсем беше забравил за това, когато контракциите станаха сериозни. Но сега моментът настъпи.

– Ами, хубаво е, че разходите възлизат на четиристотин и шейсет хиляди. Но имаме и малко приходи от интернет кампанията.

– О, наистина ли? – попита майката свещеничка. – И колко?

– За първия месец ли?

– Да, кажи за първия месец.

– Приблизително ли?

– Да, кажи приблизително.

– Ами, може и да си спомням грешно, все пак така и не сварих да запиша точната сума, а и докато раждахме, може да сме получили още някоя и друга крона. Така че числото подлежи на преразглеждане...

– Ще изплюеш ли камъчето? – каза свещеничката, която бе на мнение, че е участвала малко повече от рецепциониста в раждането на дъщеря им.

– Да, извинявай. Като се имат предвид горните забележки, бих казал, че сумата е приблизително два милиона триста четиресет и пет хиляди седемстотин и деветдесет крони.

В този момент, ако беше технически възможно, на свещеничката отново щяха да ѝ изтекат водите.