Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 70

Същността на проект „Дядо Коледа“ се криеше в идеята, че единственото по-забавно от това да даваш, беше това да вземаш. Според вижданията на свещеничката и рецепциониста, ако човек успееше и с двете, би трябвало да има всички предпоставки за дълъг и щастлив живот. Все пак целта им не беше те и нероденото им бебе да умрат от глад. Дори Убиеца Андерш не заслужаваше такава съдба.

Имайки това на ум, рецепционистът създаде страница във фейсбук с мотото „Истинският Дядо Коледа – дарява щастие през цялата година“.

Страницата беше пълна с послания за любов, отправени с най-различен тон (само не и религиозен). В малкото останало място се съобщаваше, че всеки е свободен да разтвори сърцето си (това ще рече портфейла си), за да помогне на Дядо Коледа и мисията му. Това можеше да стане с банков превод, кредитна карта, онлайн банкиране, по телефона и по още няколко начина. Независимо от избора, парите отиваха в сметка в Търговската банка във Висбю. Сметката принадлежеше на шведското дружество с ограничена отговорност „Истинският Дядо Коледа АБ“, чийто стопроцентов собственик пък беше анонимна швейцарска фондация. В никакъв случай не биваше да излиза наяве кой стои зад благородната инициатива, тъй като с Убиеца Андерш като търговска марка беше свършено. В същото време Дядо Коледа открай време се нареждаше до Нелсън Мандела, Майка Тереза и онзи, чието име не биваше да се споменава напразно.

Дотук идеята напомняше изключително много на предишната интернет страница, подканваща към дарения за пастор Андерш. (Между другото, тя в момента беше пълна с коментари от потребители, които си искаха парите обратно.)

За по-сигурно рецепционистът беше поръчал да му доставят националния данъчен регистър, всичките двайсет и три издания, по двеста седемдесет и една крони всяко. Общо излезе над шест хиляди и двеста крони, но си струваше. В регистъра имаше имената, адресите и декларираните приходи от услуги и капитали на всички данъкоплатци в страната. Така функционираше Швеция. Нямаше нищо тайно. Освен самоличността на Дядо Коледа. Все пак не можеше да дарят пари на някого, когото вестниците изкарваха като жертва, а после да се окаже, че същият човек взема годишна заплата от два милиона и живее в старовремска жълта вила в Юрсхолм с дванайсет стаи и кухня. Със или без охлюви убийци.

Не, първото вложение на Дядо Коледа щеше да отиде при млада жена, която, ако се съди по адреса ѝ, живееше в апартамент. По-нататъшното разследване показа, че жената плаща наем, а декларираните ѝ доходи възлизат на деветдесет и девет хиляди крони годишно.