Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

– Ей, свещеничката, трябва да говоря с теб.

– Добре, пари назаем ли ти трябват?

– Не.

– Бирата в хладилника ли е свършила?

– Не, сега проверих.

– Тогава какво искаш?

– Да поговорим, нали ти казах.

– За какво?

– За тая работа с Господ и Исус и Библията, сещаш се.

– А? – учуди се свещеничката, която може би още тогава трябваше да отгатне, че се задават неприятности.

Убиеца Андерш започна първия си теологичен разговор със свещеничката, като каза, че доколкото знаел, тя била наясно с повечето религиозни работи. Може би най-добре би било да почне от самото начало...

– От началото? Аха, да, казва се, че в началото Бог създал небето и земята, и това уж се случило преди около шест хиляди години, но има някои хора, които мислят, че...

– Не, по дяволите, не това начало. Как започна всичко за теб?

Вместо да застане нащрек, свещеничката се изненада приятно. Вярно е, че с рецепциониста бяха решили да ненавиждат всичко и всички заедно вместо поотделно. Но никога не си бяха разменяли спомени, освен някои без значение. Когато им се удадеше възможност, предпочитаха да се съсредоточат върху приятното вместо върху горчивото и причините за него.

Същевременно, както се оказваше, Убиеца Андерш беше размишлявал над живота си. Това бе потенциална катастрофа, тъй като, ако започнеше да чете книги, които съветват да обръщаш и другата буза, при положение че неговата работа беше да троши носове и челюсти в понеделник, сряда и петък... ами, тогава какво щеше да стане с бизнеса им?

Някой страничен наблюдател вероятно справедливо би отбелязал, че свещеничката е трябвало да помисли за това. И да предупреди рецепциониста. Но там нямаше страничен наблюдател, а свещеничката беше просто човек (и доста съмнителен посредник между човека и Бога). След като някой желаеше да му разкаже живота си, макар и този някой да беше полуненормален насилник и убиец, то тя смяташе да му угоди и толкова.

Ето как свещеничката поднесе на Убиеца Андерш своята история, която единствено възглавницата ѝ беше чувала по-рано. Разбираше, че интелектуалната реакция на убиеца ще бъде като тази на възглавницата от ИКЕА, но по-важно беше щастието, че някой иска да я изслуша.

– Ами, в началото баща ми създаде ада на земята – започна свещеничката.

Професията ѝ бе наложена от нейния баща, върл противник на жените свещеници. Не защото те бяха в противоречие с Божията воля – това беше спорно, – а защото мястото на жената било у дома, в кухнята, а от време на време и в спалнята, по желание на мъжа.

Но какво можеше да направи Густав Шеландер? Свещеничеството се предаваше в рода му още от края на седемнайсети век. Не беше въпрос на вяра или призвание. Ставаше дума за поддържането на традицията, на положението, което имаха. Затова съмненията на дъщеря му относно съществуването на Бог не можаха да послужат като аргумент. Според бащата тя трябваше да стане свещеник, иначе той лично щеше да се погрижи да я вземат дяволите.

Йохана Шеландер дълги години се бе чудила как стана така, че го послуша. Все още не знаеше отговора, но откакто се помнеше, татко ѝ я държеше в хватката си. Най-яркият спомен от детството ѝ беше как той се заканва да убие заека ѝ. Ако Йохана не си легнеше навреме, ако не разтребеше след себе си, ако не изкараше добри оценки в училище... Щял да убие заека от съчувствие, защото животното заслужавало отговорен стопанин, който може да служи за пример, а не някой като нея.

Спомняше си също вечeрите: баща ѝ често протягаше бавно ръка през масата, хващаше чинията ѝ, изправяше се, отиваше до кошчето за боклук и изхвърляше яденето ѝ с все чинията. Защото била казала нещо грешно. Чула нещо грешно. Направила нещо грешно. Или просто цялата била грешна.

Йохана Шеландер се зачуди колко ли чинии си бяха отишли така през годините. Петдесет?

Убиеца Андерш слушаше съсредоточено свещеничката, тъй като не се знаеше кога ще каже нещо, което да си струва да бъде запомнено. Разказът за баща ѝ не беше такова нещо. На убиеца бързо му стана ясно, че дъртият се нуждае от един здрав бой и всичко ще се оправи. В краен случай можеше да го набият и втори път, ако се наложи.

Накрая Убиеца Андерш се видя принуден да изкаже мнението си, за да сложи край на оплакването на свещеничката. Беше минала цяла вечност, а разказът бе стигнал едва до седемнайсетия ѝ рожден ден, когато таткото я заплюл и казал: О, Боже, колко ли ме мразиш, за да ми дадеш дъщеря, и то точно тази дъщеря. Наистина си ме наказал сурово, Господи. Баща ѝ не вярваше в Бог повече от самата Йохана, но вярваше в идеята да измъчва другите с Негова помощ.

– Свещеничката не може ли да ми даде адреса му, моля? Ще отида там да му попроповядам малко обноски с бухалката. Или много обноски, както ми се струва. Да кажем, лява и дясна ръка? Може и краката, по избор.

– Благодаря за предложението – каза свещеничката, – но е твърде късно. Татко умря преди близо две години, на четвъртата неделя след Деня на Светата Троица12. Когато ми съобщиха, се бях запътила към амвона, за да проповядвам, че трябва да прощаваме на другите и да не ги съдим. Но се получи нещо различно. Застанах там и благодарих на дявола, че е прибрал собствения ми баща. Може да се каже, че не прозвуча много добре. Не си спомням всичко, но нарекох татко с дума, която може да се отнесе към женския полов орган...

– Путка?

– Не е нужно да навлизаме в подробности. Прекъснаха ме, свалиха ме от амвона и ми показаха изхода. Естествено, аз вече знаех къде е.

Убиеца Андерш наистина искаше да знае коя е била думата, но се задоволи с информацията, че казаното от свещеничката е предизвикало сензационна реакция, като две от благочестивите агнета на паството хвърлили книгите си с псалми по нея.

– Значи, това се е случило, когато...

– Както и да е! – каза свещеничката и продължи: – Тръгнах си, скитах се наоколо чак до Деня на апостолите13 следващата неделя, когато се запознах с общия ни приятел Пер Першон на една пейка в парка. Малко след това се запознах и с теб. После стана каквото стана и ето че сега двамата седим тук.

– Да, така е – каза Убиеца Андерш. – Сега може ли най-накрая да се върнем на Библията и на въпроса какво пише там за това и онова, така че разговорът да тръгне нанякъде?

– Но нали ти искаше... ти искаше да ти разкажа за своя...

– Да, да, но не цял роман.

12 Според западнохристиянските църкви Денят на Светата Троица се пада една седмица след Петдесетница, а според източнохристиянските двата празника съвпадат. – Б. пр.

13 В православните църкви празникът на св. първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден) е винаги на 29 юни. В Швеция празникът се пада на петата неделя след Деня на Светата Троица. – Б. пр.