Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Трябваше да признаят на Убиеца Андерш, че прекарваше дълго време в разлистване на Библията. Особено го интересуваха цитатите, в които се говореше за щедрост. Чувството да даваш се бе оказало толкова хубаво. А сега го радваше и благодарността, която го заливаше от вестниците и социалните медии.

Нощта премина в сутрин, време беше да продължат към Сундбюберг. Свещеничката се върна в новия кемпер и установи, че Убиеца Андерш вече е буден и е заровил нос в Изход.

– Добро утро, Мини-Исус, нали не си забравил какъв е планът?

– Помисли си само какъв щях да ти фрасна за това изказване само допреди няколко седмици – каза Убиеца Андерш. – Не, не съм забравил. Но искам сам да напиша писмото до „Спасете децата“.

– Ами залавяй се тогава, имаме само два часа. Книгата, която четеш, е на няколко хиляди години и няма да се промени, ако я оставиш за малко.

Свещеничката забеляза, че е ненужно раздразнена. Нямаше смисъл да се заяжда със спасения. Просто... не биваше да става така... убиецът не трябваше да бъде част от живота им... и погледите на цяла Швеция и части от света не трябваше да са насочени към тях.

Но каквото – такова. Не им оставаше друго, освен да се нагодят към новата ситуация. Все пак имаше нещо хубаво в това, че убиецът беше станал суперзвезда и най-аплодираният човек в Скандинавия за момента. И това хубаво щеше да доведе до нещо още по-хубаво, тоест пари, в съвместната малка война на свещеничката и рецепциониста срещу човечеството. Или както там предпочитате да наречете житейската им битка.

Но във всяка война (дори ако се води срещу самото съществуване) има нужда от войници. А войниците са най-полезни, ако са в добро настроение.

– Извинявай – каза свещеничката на Убиеца Андерш, който вече се бе захванал с писането на писмото си.

– Извинявай за какво? – попита той, без да вдигне поглед.

– Че се държах заядливо – каза свещеничката.

– Така ли? – учуди се Убиеца Андерш. – Писмото е готово. Искаш ли да го чуеш?

„Здравейте, „Спасете децата“. Искам да ви даря петстотин хиляди крони в името на Исус, така че вече да нямате нужда да ги спасявате. Алилуя! Изход 21:2.

Поздрави: Убиеца Андерш.

П.П. Сега се качвам в червеното си волво и потеглям.

Свещеничката взе Библията на убиеца, намери Изход 21:2 и се зачуди какво може да е разбрал Андерш от следните думи: Ако купиш роб евреин, нека работи шест години, а на седмата нека бъде освободен безвъзмездно.

Убиеца Андерш каза, че му е харесало това, че човекът ще излезе свободен... Свещеничката не смяташе ли, че в това има нещо щедро?

– След шест години като роб?

– Да?

– Не.

Писмото отиваше малко отвъд „умерено глупаво“, но свещеничката не искаше да се разправя с убиеца по този въпрос. Онова с волвото, каза той, било начин да накарат хората да спрат да се оглеждат за кемпери.

Свещеничката отвърна, че се е досетила и сама.