* * *
„Убиеца Андерш прави нов удар!“ гласеше едно от многото заглавия. Контекстът беше ясен и нямаше опасност читателите да се подведат. Всички бяха посветени, всички знаеха, че има убиец на свобода и че този убиец раздава пари на нуждаещите се, вместо да ги убива.
Това бе пореден пиар успех с мъничък дефект, състоящ се в това, че „Спасете децата“ не получиха обещаните петстотин хиляди, а само четиристотин и осемдесет. Но се зарадваха и на тях.
Подканването от страна на полицията мина добре. За няколко часа жената успя да предаде, общо взето, всичко, което Убиеца Андерш ѝ бе съобщил. Това включваше бъбренето за Графа, който не бил граф. Тази информация също се озова във вестниците и доведе не само до връщането на кемпера (формално той принадлежеше на една от автокъщите на Графинята), ами и до това, че един начетен служител в данъчното отвори висящия случай, откри Графа и му съобщи, че данъчните му задължения към този момент възлизат на един милион и шейсет и четири хиляди крони.
– Разбрахме се да го нарежем бавно от горе надолу, нали? – каза Графа.
– Да – каза Графинята. – Много бавно, моля.