Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 40

След приспадането на заплатите на младежите от гимназия „Меларен“ премиерата им бе донесла четиристотин двайсет и пет хиляди крони. Това ще рече: по двайсет и една хиляди двеста и петдесет крони за охранителния отряд, Убиеца Андерш, перото за общи разходи и перото за благотворителна дейност. Останалите триста и четиресет хиляди бяха прибрани в жълтия куфар на свещеничката и рецепциониста, който пък бе прибран в шкафа от осемнайсети век в сакристията. Червеният все още не им бе потрябвал. (куфарите не бяха най-безопасното скривалище на света, но рецепционистът настояваше всички приходи да се събират в тях, тъй като при евентуална критична ситуация трябвало да могат да реагират за по-малко от половин минута.)

Убиеца Андерш получи допълнителна бутилка червено вино в знак на благодарност за добре свършената работа и като обещание, че след не повече от двайсет седмици ще може да дари следващия почти половин милион на получател по негов избор.

– Фантастично – каза той. – Но сега искам да хапна нещо. Може ли да взема назаем петстотин крони за малко храна?

Рецепционистът осъзна, че е забравил да уведоми пастора за заплащането, което всъщност му се полага. Но тъй като Убиеца Андерш не си го поиска, можеха да оставят нещата такива, каквито са, тоест забравени.

– Естествено, че можеш да вземеш назаем петстотин крони – каза той. – Знаеш ли, направо ти ги подарявам! Само не ги харчи наведнъж, моля те. И вземи Джери с ножа със себе си, ако ще ходиш някъде.

За разлика от Убиеца Андерш, Джери с ножа можеше да брои. Двайсет и една хиляди двеста и петдесет крони не покриваха разходите за заплати на него и на персонала.

– Тогава да ги удвоим – каза рецепционистът.

Охранителите получиха това, което убиецът не проумя, че му се полага, така че бюджетът не пострада.

Но преди Убиеца Андерш да се отправи навън в компанията на Джери с ножа, в помещението влезе още един човек.

– Каква прекрасна вечер в служба на Господа! – излъга мъжът, натоварен с божествената мисия да приведе всичко в ред.

– Кой си ти? – попита свещеничката.

– Аз съм Бьорие Екман, епитроп на енорията от трийсет години. Или трийсет и една. Или двайсет и девет, зависи от гледната точка, тъй като известно време църквата беше оставена под угар.

– Епитроп? – попита рецепционистът.

Проблеми, помисли си свещеничката.

– Да бе, по дяволите. Забравих да ви кажа за него – каза Джери с ножа, който в бързината забрави и че не трябва да ругае.

– Добре дошъл у дома – каза Убиеца Андерш, който в рамките на няколко минути бе похвален на два пъти, което го изпълни с чувство на блаженство.

Затова прегърна Бьорие Екман на излизане.

– Хайде, Джери, да тръгваме. Жаден съм. Искам да кажа, гладен съм.