Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Веднага след първата наздравица с южноафриканско вино „Анвилка“ от 2005 година свещеничката представи новата си идея.

– Причастие – каза тя.

– Уф – каза рецепционистът.

– Не, напротив!

Под „причастие“ тя нямала предвид това, което крепяло Убиеца Андерш, нито причастие в истинския смисъл на думата, а вариант, променен в духа на Църквата на Андерш.

– Би ли обяснила по-подробно? – каза рецепционистът и отпи нова сладка глътка от южноафриканското вино, за което щяха да платят над две хиляди крони, в случай че не поръчат още една бутилка.

Значи, нали били открили връзка между веселото настроение на посетителите и степента на тяхната щедрост. Убиеца Андерш развеселявал хората (или поне всички освен тях двамата и може би презрения епитроп), от което те ставали щедри. Виното пък развеселявало хората още повече – следователно щяло да ги направи още по-щедри! Проста математика.

Заключението на свещеничката бе, че ако успеели да напълнят стомасите на посетителите с по една чаша или една малка бутилка вино, в зависимост от това колко голям стомах и глътка имал всеки отделен човек, приходите от тази събота като нищо можели да се удвоят. Не от пет хиляди на десет, както предположи старчето с греблото, а от половин милион на един.

– Неограничени количества причастие за всички? – каза рецепционистът.

– Мисля да спрем да го наричаме причастие, поне помежду си. Финансов стимул звучи по-добре.

– А какво ще правим с разрешителното за сервиране на алкохол?

– Не мисля, че ни е необходимо. В тази прекрасна страна, пълна със забрани и регулации, човек може спокойно да отвори няколко бутилки вино, стига да не излиза извън границите на църквата. За всеки случай ще проуча въпроса още в понеделник сутринта. Наздраве, скъпи. Хубаво вино. Твърде хубаво за нашата църква.