Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 53

Графинята беше свършила всичката предварителна работа, сега беше ред на Графа. Той се двоумеше как да постъпи. От една страна, трябваше да се въоръжи достатъчно добре, за да е подсигурен за всякакви възможни ситуации, от друга страна, не трябваше да е прекалено тежко натоварен, в случай че конкретната ситуация изискваше да офейка веднага след изпълнението на мисията.

Именно вторият развой обаче беше най-вероятният. Графинята каза, че последните пет седмици, през които бе наблюдавала мястото, всяка сряда двойната странична порта на църквата се беше отваряла точно в тринайсет часа. Наскоро охранителят, поставен пред портата, бил заменен от онзи, който иначе никога не се отделял на повече от половин метър от Убиеца Андерш; изглежда, охраната била с човек по-малко и за кратък период всяка седмица географското разстояние между Убиеца Андерш и бодигарда му се увеличавало.

Това едновременно опростяваше и усложняваше нещата.

През въпросния времеви прозорец Убиеца Андерш можеше да бъде видян от другата страна на портата заедно с Йохана Шеландер и Пер нещо си. Беше логично да се предположи, че така ще бъде и в деня на операция „Благодаря и сбогом“.

Тогава планът беше първо да свали Убиеца Андерш с обикновения куршум, след което да е готов с втория, в случай че бодигардът тръгне към него. Значи, първо цялостна обвивка, после частична, а не обратното.

Не можеше обаче да бъде сигурен, че ще успее да повали бодигарда с един изстрел. Първо, той можеше да се окаже що-годе професионалист, което означаваше, че няма да остане на място и да чака да го сполети съдбата на Убиеца Андерш. И второ, обстоятелствата вече бяха такива, че не ставаше дума за отместване на мерника с няколко милиметра, за което бяха нужни десети от секундата. Сега разстоянието и времето щяха да са много по-големи, отколкото ако набелязаните жертви стояха рамо до рамо.

Следователно имаха нужда от резервен план. Щом това стана ясно, решението беше доста очевидно. Щяха да лежат в горичката над църквата, скрити от погледа на всеки, който би проявил глупостта да ги контраатакува. Осколочна граната, хвърлена от Графа в точния момент, без съмнение би изкарала противника от строя.

– Осколочна граната – повтори Графинята, сякаш наслаждавайки се на думата и на мисълта какво би могла да причини гранатата на тялото на бодигарда.

Графа се усмихна с любов. Графинята му наистина беше най-прекрасната от всички.