Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Докато Графа вадеше осколочната граната от джоба си като последна предпазна мярка, преди да се оттеглят, Улуфсон и Улуфсон най-накрая пристигнаха. Бяха се объркали на едно кръгово и в резултат изпуснаха бялото ауди въпреки цялото електронно оборудване, с което разполагаха. Докато се изкачваха по хълма, двамата чуха изстрел, последван от още един. Сега стояха на двайсет метра от Графа и Графинята, които стояха на четири крака сред един рядък, но голям люляков храст. Пушката, която Графа държеше в ръка, очевидно беше двуцевна. Благодарение на това и на изненадания му и леко отчаян поглед, когато забеляза Улуфсон и Улуфсон, братята се досетиха, че той е останал без патрони, поне докато не презареди, а как би успял да го направи сега?

– Довърши ги – каза Улуфсон на брат си. – Започни с Графа.

Но Улуфсон никога не бе убивал човек, а това не беше лесна работа дори за бандит като него.

– Да не съм ти слуга? Направи го сам, щом си толкова важен – каза Улуфсон. – И между другото, започни с Графинята, тя е по-проклетата от двамата.

През това време Графа насочи вниманието си към гранатата и успя в рамките на една секунда да я покаже на братята, да дръпне предпазителя и да я изпусне сред люляковите клонки.

– Какво правиш, идиот такъв? – бяха последните думи на Графинята.

Графа от своя страна вече беше казал всичко, което имаше да казва.

Братята Улуфсон обаче съумяха да се хвърлят зад един камък и останаха незасегнати от металните шрапнели, които разкъсаха Графа, Графинята и люляковия храст на парчета.