Автобиография

ОТКЛОНЕНИЕ

Кратко отклонение, в което нашият герой, наред с други неща, открадва една кола, изживява любовна връзка с една кабаретна изпълнителка и се сбива в бар, но разбира за тези неща по-късно.

Прочутите вече думи на Кели Емберг: „Кой мислиш, че си ти - Род Стюарт?“.

Да, това си мисля и продължавам да го правя. Но аз не съм единственият. Оказва се, че ужасно много хора се мислят за мен. Или, ако не си го мислят наистина, те са щастливи от това, че се представят за мен. Ще се изненадате от някои от местата, на които съм се озовавал.

И по същия начин ще се изненадате от нещата, които съм правил, докато съм бил там. Аз със сигурност се изненадвам.

Например през лятото на 2012-а, Арнолд получи обаждане от журналист от „Чатануга Таймс Фрий Прес“, който го помоли за подробности около информацията за множеството мои появявания, в период от дванадесет часа, из област Чатануга, където, усмихнат, съм давал автографи, говорил съм си с хората в един хотелски асансьор и съм позирал пред фотоапаратите на местните доброжелатели. Арнолд трябваше да признае, че това си беше една малка сензация за вестника, при положение че по същото време аз се намирах в провинцията, близо до Лондон.

Статията излезе със заглавие „Двойник на Род Стюарт подхлъзва Чатануга“. Доста точно казано. „Род Стюарт подписва автографи в Чатануга“: не е голяма новина. „Човек, представящ се за Род Стюарт, раздава автографи в Чатануга“: това вече е новина. Явно хората са били убедени най-вече от „белите обувки „Капезио“. Може, но бих ги носил преди двадесет и пет години. „Здрависах се с него, черпих го още една бира“, каза собственикът на едно заведение. Така е направил. А в същото време, не го е сторил.

Изглежда, че не е толкова трудно да убедиш хората, че си Род Стюарт. Наподоби косата и носа както трябва и работата е опечена. Случки от този тип се случваха още по времето на „Стиймпакет“, в средата на шейсетте и в началото на кариерата ми, когато Браян Аугър обикаляше клуба пред концерт, събирайки музикантите от групата и често заставаше зад мен на бара, тупаше ме по рамото и казваше:

- Хайде, Род, трябва да тръгваме.

Обаче виждаше, че това въобще не съм аз, а някакъв пич с прическа като моята.

Затова предполагам, че не трябва да съм твърде изненадан, много години по-късно, когато един шериф се обади на Арнолд от някаква блатисто място в Луизиана и сериозно заяви:

- Господине, съжалявам, но трябва да ви информирам, че задържахме вашия клиент след пиянско сбиване в бар.

Арнолд прояви съчувствие, като каза:

- Това е ужасяващо. Но и учудващо. Понеже той в момента седи срещу мен в офиса ми.

Имаше го и Род Стюарт, който е бил толкова убедителен из Манхатън, че успял да излъже Ян Венер, прочутият създател и издател на „Ролинг Стоун“, и със сигурност човек, който ме познава добре. През 1985-а Ян се обади на Арнолд и му каза:

- Ужасно съм обиден. С жена ми преди малко излязохме от хотел „Плаза“ и пред нас видяхме Род Стюарт. Аз му казах: „Здрасти, Род“, а той се направи на ударен и ме подмина. Не разбирам. Обидил ли съм го?

Обяснението на Арнолд за истинското ми местонахождение по времето на тази груба обида - Калифорния - не успя да убеди Ян.

- Арнолд, стига. Мога да разпозная физиономията на Род Стюарт, когато я видя.

Накрая, за да го убеди, че аз наистина съм доста далеч от хотел „Плаза“, Арнолд накара Ян да ми се обади в студиото в Бърбанк, където записвах и аз успях да го успокоя.

Изглежда, че този беше същият, силно приличащ на мен тип, който, между другото, почти успя да гепи едно „Ферари“ в Ню Йорк, представяйки се за мен. Той го подкарал от шоурума, преди някой да направи последна проверка. Самозванецът бил пипнат накрая от полицията, след като извършил пътно нарушение. Оказало се, че английският му акцент е бил перфектен. Все пак шапка му свалям за хладнокръвието. Да използваш приликата си с известен певец, за да задигнеш една супер кола, това качва акта на отдаване на почит към мен на едно ново ниво.

И нека не забравяме кабаретната певица, която се обади на Арнолд, за да провери дали той ще идва на нейните музикални изпълнения, за които бяха раздадени гравирани покани от мое име. Естествено, Арнолд желаеше да научи подробности. Певицата заговори по-тихо и сподели с Арнолд, че той би трябвало да е наясно с това, тъй като през последните пет месеца тя е имала серия от тайни и страстни изживявания с неговия клиент в нейния нюйоркски апартамент, за които съм летял редовно до там.

Арнолд попита:

- А на кого прилича?

- На Род Стюарт, естествено - каза певицата, леко раздразнена.

- А колко е висок Род Стюарт? - заинтересува се Арнолд.

- Един седемдесет и два - каза тя.

- Явно губи най-добрите си осем сантиметра по време на полета, понеже последния път, когато проверих, моят клиент беше метър и осемдесет.

Певицата все още беше непреклонна.

- Но той ми пее. Изнася ми серенади в леглото.

- Какво точно пее? - попита Арнолд.

- Тананика ми основната мелодия на филма „Ромео и Жулиета“.

И само чрез този единствен детайл всичко стана ясно. Когато става въпрос за тананикане по време на интимни моменти в будоара, аз много повече си падам по Пета симфония на Бетовен.

Следващия път да знае.