Автобиография

ОТКЛОНЕНИЕ

В което нашият герой размишлява над трудностите и радостта от бащинството.

Никой не може да те научи как да бъдеш родител. Това е нещо, което учиш в движение, нервно опипваш обстановката пред теб, на места се проваляш, на други успяваш, правиш най-доброто, на което си способен. Все пак, добрите съвети винаги са добре дошли, затова позволете ми да ви представя моят Топ 20 на родителски проникновения, една серия от практични наблюдения, базирани на личен опит със седем деца и повече от тридесет години в бащинския бизнес, като по-голямата част от него в Лос Анджелис, град, който, както всеки знае, предоставя свои собствени предизвикателства в отглеждането на потомството.

1. Малките деца и голяма колекция от безценни лампи „Гале“ не са добра комбинация. Продадох някои от най-добрите си експонати, когато децата започнаха да се появяват, понеже това изглеждаше по-разсъдливо, отколко- то да се опитвам да ги лепя наново.

2. Много от номерата, научени през годините на турнета и отсядане в хотели с рок групи, се оказа (може би не толкова изненадващо), че имат приложения в контекста на семейния живот у дома. Например: поставянето на кофа с вода над вратата на детската стая.

3. По подобен начин се изваждат всички крушки в същата стая, за да се създаде объркване и ядосване.

4. Но внимавайте за номера „прозрачно фолио върху тоалетната чиния“ в знак на отмъщение, за сметка на родителя, заради вече споменатите изваждане на крушките и кофа над вратата.

5. Ако едногодишното дете, докато седи върху бедрото на майка си, се протегне и вземе ченето директно от устата на неговата възрастна и объркана баба, не се паникьосвайте. Издърпайте фалшивите зъби от пръстите на детето, бързо ги измийте на кухненската мивка и ги поставете на масата. Ако имате късмет, всичко ще се случи толкова бързо, че въпросната баба ще погледне ченето недоумяващо, все едно казва: „Тези моите ли са?“, а после пак ще ги лапне и нищо повече няма да бъде споменато за това.

6. Когато приготвяте обяда на детето за училище, бъдете сигурни да включите, заедно със задължителните сандвич и шоколадче, така и най-различни предмети, като отвертка, парче шкурка или пластмасова фигурка от влаков макет просто за да ги шашнете.

7. Покриването с чаршаф и преструването на призрак е абсолютно безотказен начин да бъде изплашено едно дете, особено ако имаш достъп до голяма, ужасно стара къща в английската провинция.

8. Ако детето каже, че бледосинъото ви „Ламборджини“ все едно е излязло от „Маями Вайс“ и започне да негодува, че някой ще го види, докато седи вътре, охотно се съгласете с желанието му да бъде оставено на ъгъла на улица до училището, а не до портала, където то може да бъде видяно. Но после, след като сте изчакали кратко време, подкарайте след него до входа и започнете да натискате клаксона, да ръкомахате и да викате „Довиждане“, колкото силно можете.

9. Обаче знайте, че нищо не злепоставя повече едно дете от това баща му да се появи до басейна, обут в плувки на „Версаче“.

10. Децата от всички възрасти обичат „играта на диван“, в която всички сядат върху дивана и след като преброят до три, се навеждат силно назад, за да прекатурят дивана. Забавление за цели часове. Много рядко изпадат

в толкова мрачно настроение, което да не може да бъде разведрено от трети кръг на „играта на диван“.

11. Подобна игра: „играта на маса“. Целта й е да се завърти една маса в ресторант, толкова бавно, сантиметър след сантиметър, по време на хранене, докато, неразбираемо и объркващо за персонала, тя се озове в средата на помещението, или на някое друго място. Особено забавно беше в градските ресторанти, които имаха маси и навън, където, по някое време, масата можеше да се окажа наполовина на тротоара, а след това и на асфалта. По подобен начин беше забавно и в Сен Тропе, където масата може да се озове в морето. Запазването на сериозни физиономии е най-важното.

12. Книгите могат да бъдат полезен и неудобен матрак за детското легло, особено ако се подредят много добре по цялото легло, с дебелина три или четири книги.

13. Дори и най-мързеливото дете може да бъде събудено сутринта за училище, ако поставите достатъчно будилници из стаята му, на по-недостъпни места.

14. По същия ефективен начин: запис на гайди, пуснат силно пред вратата на тийнейджъра.

15. Ако тийнейджърът настоява да паркира близо до къщата на някое място, където вие не искате той да паркира, обвийте ключа му за колата в трийсет пласта прозрачен целофан, за да схване за какво говорите.

16. Ако ви е писнало кучето чихуахуа да си върши работата из градината, а после нечистотиите му да не бъдат изчиствани, поставете фъшкиите му в салфетка под шофьорската седалка на колата на детето и позволете на естествената топлина и влажността във вътрешността на автомобила да създадат паметен урок за грижите по домашния любимец.

17. Същата фъшкия в салфетка поставена на пода в стаята на детето ще пресъздаде същия по сила урок.

18. Ако ви е писнало от същото куче като цяло, опитайте се да напишете „666“, числото на Звяра, върху главата му с маркер.

19. Онзи бездомник, открит рано сутринта от икономката да спи на дивана във всекидневната до кухнята, може въобще да не е бездомник. Може да е Мънки, китаристът на „Корн“, който си спи, понеже е бил късен гост на детето ви. Следователно, икономката не е нужно веднага да звъни в полицията и да съобщава за незаконно влязъл човек. (Радвам се да спомена, че не бях в къщата, когато това се е случило.)

20. И докато се намираме на темата за това да се намираш надалеч, когато Томи Лий, основател на метъл бандата „Мотли Крю“, и неговият пилот решат, докато пристигат на гости на децата, да приземят хеликоптера си в задната градина, със сигурност ще поискате да сте на турне, както и аз бях, за да избегнете последвалия хаос и да накарате някой друг да обяснява на фирмата, която се грижи за имота, и на пожарната какво, по дяволите, се случва.

Моите повече от тридесет години на родител ме дариха не само с изключително полезното знание, описано по-горе, но също и с любов към Деня на бащата. За мен по- голямо значение има да бъда почетен на този ден, откол- кото на Коледа или на рождения ми ден. Денят на бащата е празникът, който не може да бъде пренебрегван. Дори преди него ставам нервен, чудейки се дали това ще е годината, в която някое от децата ми ще го забрави. А когато не го направят, обадят се и ми изкажат любовта си, това ме разтапя, понеже нищо друго не ме интересува.

Може би имам нужда от подобно успокоение, защото съм предразположен да изпитвам вина, а едно от нещата, за които съм склонен да се чувствам виновен е дали, като баща, съм направил всичко по силите си. Никога не съм бил лош баща. Напротив, винаги съм бил добър баща, в смисъл, че моите деца винаги са ми вярвали. Но е вярно, че за големи периоди от време в живота на по-големите ми деца, бях отсъстващ баща. Естеството на работата ми беше такова, че си бях вкъщи един месец, а после ме нямаше за три. Това беше трудно за децата, а и фактът, че те не разбираха, че може да е по-различно, усложняваше нещата. А после, след известен период от време, аз усложнявах нещата още повече, като създавах ново семейство. Всяко едно от децата ми знаеше, че го обичам, но доста често любовта ми идваше от далечно разстояние. И аз осъзнах, твърде късно, че това беше нещо, за което не мога да се компенсирам и това беше време, което никога няма да се върне. Най-доброто, което може да се стори, е да се опиташ да скалъпиш нещата, а точно това правя в момента - опитвам се, като баща, да присъствам много повече в живота им.

Толкова се гордея с тях: Сара, Кимбърли, Шон, Руби, Рене, Лиъм, Алистър и Ейдън, последното (със сигурност мога да го кажа) от децата ми. Ейдън се появи малко по- късно. Опитвахме две години да дарим Алистър с братче или сестриче, преди лекарите да открият, че Пени има в организма си високо съдържание на живак и ни препоръчаха да опитаме с осеменяване „ин витро“. Това също не се оказа много лесна работа. Опитахме три пъти, а и това причинява много физически болки на жената, и е сърцераздирателно за двама ви, когато не се получава. Въпреки това продължихме да опитваме и пробвахме да го превърнем в някакъв вид приключение. Предложиха ми възможността да дам моя материал в болницата, но предпочетох да направя това в уединението на собствения си дом. После двамата с Пени скачахме в моето „Ферари“ и се насочвахме към клиниката и слагахме контейнера да се топли между бедрата на Пени. Бях на турне в Москва през лятото на 2010-а, когато Пени се обади да каже, че най-накрая е забременяла и двамата се разплакахме от радост. На 16 февруари 2011 г. нашето прекрасно момче се роди. Шест месеца след това Ким стана майка на Дилайла и направи един баща и един дядо много горди.

Обичам факта, че децата ми се наричат помежду си брат или сестра - не полубратя и полусестри. Няма никакви половинки тук. Истинско семейна гравитация ги придърпва един към друг - истинска клановост, кланът Стюарт.

Една от битките, които съм водил през годините - заедно с майките им и със собствената си съвест - е с материалната част на родителството, въпросът за това колко трябва да се дава на децата и от колко ще имат нужда. Аз съм силно привързан към тази етика на работническата класа, от която произлизам - от това да тръгнеш от нищото и да успееш. Но, разбира се, че моите деца не идват от нищото; те тръгват от доста по- привилегировано ниво над моето тогава. Става въпрос за

това да се намери баланса между даването на възможности и разглезването, и аз си признавам, че се боря с това, люшкам се от едната крайност към другата.

Но, въпреки всичко това, аз съм щастлив, че все още имам добра връзка с майките им. Когато имаш дете с някого, споделяте това до края на живота си, пренебрегвайки различията, които сте имали. Ким живее с Дилайла в къщата за гости до дома ми в Бевърли Парк, а Алана, като нейна баба, често е при тях, помагайки й, грижи се за бебето, бута количката по алеята и до детската площадка. Кели, която в последствие се омъжи, има двама сина и сега живее в Сан Диего, стана интериорен дизайнер и аз я извиках да декорира някои от стаите в „Келтската къща“ в Бевърли Парк. Добре се разбираме. Двамата с Рейчъл никога не сме се мразили, затова приятелството ни още е силно. Рейчъл изживя любовно разочарование след нашия разводи е показателно за връзката ни, че тя дойде и разговаря с мен за това.

Всъщност, връзката ни винаги е била ненарушима дотолкова, че през 2000 г. се почувствахме достатъчно близки и след предложение от моя страна, организирахме голяма семейна Коледа. Тя се състоя в „Келтската къща“: коледна вечеря за всички деца, Алана, Кели, Рейчъл и Пени, с която бях живял само няколко месеца и за която това трябва да е било изключително ужасяващо изживяване - натикана в една стая с трите страхотни майки на децата на новия й съпруг, които никога не са се събирали по такъв начин, а и то, по стечение на обстоятелствата, точно на Коледа.

В кухнята се получи съревнование в готвенето на пуйки. Всички се съгласиха, че пуйката на Алана се оказа най-добрата, докато Рейчъл развали своята, понеже сложи всички подправки, които успя да намери. Кели приготви печените картофи и зеленчуците. Пени, доста хитро, ги остави да се надпреварват. Всички се разбирахме много добре, а и на децата, естествено, това им хареса. Това беше ли такава Коледа, каквато присъствалите възрастни биха желали да провеждат всяка година? Може би не. Оттогава повтаряли ли сме я? Не. Но аз успях да се огледам из стаята през следобеда, да погледна всички и да си помисля: „Окей, може би не би седнал и не би го планирал точно по този начин, а и Господ знае, че имаше толкова много мъка и кавги. Но по един дълбок и непоклатим начин, това семейство е едно цяло и нещата се получават“. Дванадесет години по-късно, чувствам това още по- силно.

Невъзможно е да пресъздам огромната радост, която съм получавал от децата си, планините от любов, които са ми давали и удоволствието, което съм изпитвал, дока- то съм ги наблюдавал как се превръщат от малки бебета в силни и млади зрели хора - а сега го правя наново с Алистър и Ейдън. Това е благословия. Никакви продажби на албуми не могат да се сравнят с това, никога няма да могат.