Автобиография

ГЛАВА 18

Пени.

Когато Рейчъл си тръгна, последното нещо, което исках да направя, е да се влюбя до полуда във високо и русо момиче, което още няма тридесет години. Знаех докъде би довело това човек на моите години, а това място не беше особено приятно.

След осем месеца аз вече се бях влюбил до полуда във високо и русо момиче, което още нямаше тридесет години.

Но този път исках да съм сигурен. Последния път, когато си мислех, че съм сигурен, се оказа, че напълно съм сбъркал и наистина не исках това да ми се случва отново. Трябваше да се движа с бавни стъпки - ако се предположи, че бих могъл да го сторя, понеже стремителната ми романтична история твърдеше, че не е много по силите ми. И така, аз попаднах на нещо, към което, изглежда, че бях доста алергичен по време на различните ми любовни припряности през годините: едно продължително ухажване.

През пролетта на 1999-а, четири месеца, след като Рейчъл ме напусна, както и след провалената терапия и бързото отказване от йогата, страданието от нашата раздяла започна да изчезва. Мрачното настроение се изчистваше и аз отново започнах да излизам по срещи. Излязох с Трейси Туид, канадската манекенка и актриса, което беше една от най-забавните жени, които някога съм срещал. Имах някои много хубави срещи с Кимбърли Конрад, която наскоро се беше разделила с Хю Хефнър. Излизах известно време и с американската манекенка Каприс Бурет. Бедната Каприс стана жертва на продължителна кампания за изгонването и, дело на някои от децата ми, които, изглежда, че не я харесваха и хвърляха питомни мишки в скута и, поставяха снимки на бившата ми жена навсякъде из къщата, когато разбираха, че ще идва. На тази връзка не и беше писано.

Всички тези авантюри бяха много забавни, жените бяха големи красавици и към тях съм запазил само уважение. Но нито една от тях не ми изглеждаше правилната по това време. Търсех човек, когото да обичам и да си изживея живота с него.

От време на време през тези месеци, усещах, че се замислям за една красива и специална жена, която бях срещнал за съвсем кратко време миналия декември в Лондон. Дълбоко наранен от края на брака ми, пиех с приятели в хотел „Дорчестър“, когато едно русо момиче на над двадесет години се приближи и помоли за автограф. Тя беше придумана от своите приятелки да направи това, за да видят дали и стига смелостта, и те се хилеха в края на помещението.

Нейното име беше Пени Ланкастър. Тя беше на двадесет и седем години. И да, тя беше висока блондинка с убийствена фигура - по- късно разбрах, че е модел на бельо - но другото, което ме привлече, беше топлината, която излъчваше и добротата в лицето и. Попитах я с какво се занимава и тя ми каза, че е модел, както и че учи фотография в „Баркинг Колидж“ в Есекс. Попитах я дали ще и бъде от полза, ако снима някой от моите концерти и тя, изглежда, че се заинтересува. Казах и, че ако дойде събота вечер в „Ърлс Корт“, аз ще се погрижа да получи пропуск и ще може да си снима колкото си иска.

Тя дойде на концерта, направи няколко снимки, но аз не се срещнах с нея преди или след това. Кармайн Рохас, басистът в групата ми, отиде да я попита дали всичко е наред и аз разбрах, че тя му е дала телефонния си номер. От време на време през следващите няколко месеца аз питах Кармайн дали ще ми го даде. Но той винаги се смееше и казваше:

- О, не, тя е твърде добра за теб, приятел.

Най-накрая отстъпи и в началото на август 1999, почти осем месеца след първата ни среща, когато се бях върнал в Англия за малко, аз и се обадих.

- В града съм. Защо да не се видим на вечеря заедно с някои мои приятели? - казах аз. - Да, и донеси и снимките - добавих после.

Срещнахме се в „Нийлс“, един малък ресторант в Лутън, не много далеч от „Дървената къща“. Пени, която вече беше на двадесет и осем, се появи в панталон от изкуствена кожа - доста груб, но без никакви ръбове - блуза, скриваща каквото и да било деколте, и яке, покриващо ръцете и раменете и. Веднага бях поразен от свежото и лице и момичешкия и вид. Бях поканил приятелите ми Алън „Големия Ал“ Сюъл и жена му Деби. Мисля, че Пени с притеснение очакваше да види хора от музикалната индустрия и изпита невероятно облекчение, когато видя, че на масата има една двойка, която е толкова ободряваща, земна и забавна. Това и помогна да се успокои.

В началото на вечерта попитах Пени дали мога да видя снимките, които беше направила през декември и тя ми подаде една купчина. Те не бяха най-добрите концертни снимки, които бях виждал. Пени бе предположила, че ще се намира на мястото, отредено за фотографите, точно пред сцената. Но хората от екипа я бяха поставили до смесителния пулт в средата на залата, откъдето тя беше принудена да прави снимки на група малки човешки фигури, клатещи се неясно в далечината. Изглежда, че в тъмната стаичка е имало доста увеличения и изрязвания след това.

Оставихме снимките настрана, поръчахме храна, разговаряхме и всичко си вървеше много добре, чак до момента, в който Пени стана, за да отиде до тоалетната и събори две чаши с вино на съседната маса. Тя си помисли, че напълно е развалила всичко, но всъщност така просто направи нощта още по-топла и забавна.

Докато излизахме и отивахме към колите си, попитах Пени дали можем да се срещнем на следващия ден. Тя каза, че с удоволствие би го направила, от което се зарадвах много, но после сподели, че утре е рожденият ден на нейния дядо и щели да ходят в „Тейдън Оук“.

- Но това е моят пъб - казах аз.

- Какво, ти ли го притежаваш?

- Не, посещавам го. Бихме могли да се видим там.

- Дядо със сигурност ще се зарадва да те види.

- Значи ще те видя утре - казах аз.

На следващия ден, малко след два следобед, интеркома на предната врата звънна.

Един колеблив женски глас каза:

- Търся Род.

- Да, аз съм Род.

- Ами... Пени е. Каза, че ще се срещнеш с дядо ми.

Обърках се. Мислех, че сме се разбрали за вечерта. Натиснах копчето, вратата се отвори и аз излязох на алеята отпред. Пени ми обясни, че почерпката за дядо и Уоли била за обяд, а не за вечеря. И когато обяда дошъл и си заминал, дядо и се изправил и твърдо казал:

- Ще отидем при него. Отиваме в къщата на Род Стюарт.

- Не можем просто така... да отидем у тях - казала Пени.

А Уоли отговорил:

- Той е казал, че ще дойде. А щом е казал, че ще дойде, ще трябва да го накараме да си спази обещанието.

Аз се здрависах с Уоли, дълбоко му се извиних за недоразумението, а после дълго си поприказвахме. След време, когато с Пени вече бяхме заедно, двамата с Уоли понякога излизахме за по халба бира. Той е бил пожарникар по време на войната, а хората, които имат какво да разкажат от това време, веднага ми приковават вниманието. Веднъж той ми каза:

- Трябва да съм честен с теб. Не харесвам много музиката ти, но ми допада вкуса ти към изкуството.

Той си направи една снимка, седнал на шофьорската седалка в ламборгинито ми, която показваше на хората от „Британския легион“. Бедният старец беше ударен от един автобус, докато отиваше да си вземе пенсията и почина на деветдесет и пет годишна възраст. През този ден онази снимка беше в джоба му и той беше погребан с нея.

След онзи пропуснат обяд, двамата с Пени се срещнахме няколко пъти, но връзката ни се изгради много бавно и колебливо, в течение на много месеци. По това време Пени беше сгодена за човек, с когото имаше десетгодишна връзка. Тя винаги беше напълно открита с мен за това. Малко след това ми каза, че нещата не вървели много добре, но не искала да се разделя с този човек. Казах и, че съм насреща, ако иска да си поговори с някого за тъгата заради разпадащата се връзка, като и обясних, че и аз тъкмо бях преминал през един провален брак. Колкото повече разговаряхме, толкова повече осъзнавах колко съм влюбен в нея - въпреки това напредвах много предпазливо, понеже исках всичко да се получи както трябва. Измина доста време преди да се целунем за първи път. Това се случи през един следобед в „Дървената къща“, след чая. Разговаряхме за прерафаелитите, което Пени беше изучвала като част от курсовете си. Показах и картините в стаята, в която се намирахме, а после и онези във външния коридор. Турът продължи с картините по стълбите, после бавно нагоре, докато вече разглеждахме картините в спалнята. Падна тежко мълчание. Тогава, завладян от мощен романтичен импулс, помолих Пени да легне по гръб на леглото. Тя го направи колебливо. После обиколих, докато се намерих точно зад нея, от другата страна на леглото, сложих ръце върху раменете и, наведох се напред и я целунах отгоре. Тя протегна ръце към лицето ми и започна да ме целува. После се изправих, хванах я за ръка, помогнах и да се изправи и казах:

- Хайде.

След това турът по история на изкуството продължи.

И това, драги читателю, представляваше раждането на „обърнатата целувка“, а до днес Пени я нарича „най-романтичното и съблазнително сключване на устни“, което някога е усещала. Опитайте го някой път.

Тя бе доста тиха през тези първи дни, може би и малко изплашена. После бързо научих, че тя въобще не е срамежлива. Разбрах това в края на 2008-а, когато бях поканен да пея за шестдесетия рожден ден на принц Чарлз в „Хайгроув Хаус“ и щом погледнах надолу от сцената видях как Пени танцува на Da Ya Think I’m Sexy? с принц Чарлз, нашия домакин. Той я покани да танцуват в опит да окуражи всички други да се качат на дансинга, което и стана. След това той я попитал:

- Откъде научихте тези стъпки?

А тя отговорила:

- От татко.

По време на същия концерт, отново погледнах надолу - този път по време на The Way You Look Tonight - и видях, че сега Пени се поклаща с принц Уилям, който помоли, и получи разрешението и, да я „завърти“ силно накрая.

За Пени беше голямо облекчение да бъде поканена отново от кралски особи след онова, което се бе случило две години преди това. Аз пеех на един специален повод в замъка „Уиндзор“ в чест на покровителите на благотворителната организация „Тръстът на принца“, за която и двамата с Пени сме посланици, а тя беше седнала до принц Чарлз по време на вечерята. Когато сервитьорите се появиха близо до Пени с основното блюдо върху подноси, принц Чарлз тъкмо разказваше виц и бе стигнал до средата. Докато си сервираше, Пени продължаваше да гледа принца, както вярваше, че се изисква от протокола, обаче не уцели чинията си и изпусна част от месото върху покривката между тях. Принцът просто каза:

- О, не се притеснявай, аз правя това постоянно.

После небрежно покри петното със салфетката си. Какъв човек!

Както и да е, това е едно от нещата, които заобичах в прелестната си съпруга - не знаеш какво точно ще направи в следващия момент, или кога онзи намек за пакости ще блесне в погледа и - непослушното, комбинирано с приятното. По време на турне в Австралия преди осем години, ние се връщахме в хотела през един наистина горещ ден, леко замаяни след обиколка на няколко винарни и внезапно пред нас изникна поразителна гледка на безкрайни полета с кръгли бали сено, нахвърляни навсякъде. Това вдъхнови Пени да скочи от колата, да прескочи оградата и да започне да тича, като постепенно сваляше дрехите си, стигайки до бельото, преди да се покатери на една далечна бала на хоризонта, а после се обърна и помаха. Това ме накара и аз също да изляза от колата и да побягна към нея, крещейки диво, после се покатерих на балата и ние се прегърнахме. По това време две или три коли вече бяха спрели зад нашата и се наложи шофьорът да ни повика обратно. Ние побягнахме, събрахме дрехите на Пени и се хвърлихме на задната седалка, смеейки се като идиоти.

Обаче по време на първите си нервни срещи, аз постоянно я уверявах, че няма никакъв проблем, ако говори повече. В самото начало на връзката ни изкарахме една вечер в къщата на Рони Ууд в Уимбълдън. Уди е приятел с Джими Уайт, играчът на снукър, който едно време е бил голяма работа в тази игра, както и голям хаймана. По някое време Уайт каза:

- Имам нужда от доброволец за един техничен номер.

Пени, вероятно, мислейки, че моментът е добър да излезе от черупката си и да покаже, че не е задръстена, каза:

- Аз ще го направя.

За този номер тя трябваше да легне по гръб върху масата на Уди, с глава на зеления плат и стойка за голф топка между зъбите. Уайт сложи червената топка върху стойката и каза, че от другия край на масата ще направи параболичен удар с бялата топка, която ще удари червената от стойката и ще я запрати в левия джоб до главата на Пени.

Гледах всичко това и си помислих: „По-добре не бъркай, приятел“.

Прас! Бялата топка литна от щеката на Уайт, пропусна червената топка и се удари в челюстта на Пени. От звука, който се чу, помислих, че има счупени зъби, макар да имаше само натъртване. Уайт започна силно да се извинява, но аз бях бесен.

- Тръгваме си - казах аз.

Това и направихме, гневни на всички.

Привързаността ни един към друг нарасна след няколко романтични пътувания в чужбина. Още от самото начало заведох Пени на почивка в Бахамите, заедно с осмина мои стари приятели - имаше опасност да се подразни и отчужди, но тя веднага се вписа между нас. За да я изненадам при пристигането и, бях закупил цял гардероб с дрехи „Долче&Габана“, които я очакваха в стаята за гости. Оказа се проблемно да открия обувки с точния размер, но аз го разреших по идеален начин: като ги пробвах на своите крака. Ако на мен ми стискаха леко, знаех, че ще са точно като за нея. И се оказах прав.

Също така тръгнахме на разходка през Прованс, в южна Франция, с моето „Ламборджини“ кабрио, само двамата - пътуване, което щяхме да повторим няколко пъти през следващите години и което ни накара постоянно да търсим някое местенце там, където да ходим всеки път. Пени беше тази, която летя няколко пъти до Франция и това се превърна в четиригодишно търсене на имот, а накрая успя да намери перфектната къща в хълмовете над Ница, която е наша собственост и я обичаме до днес.

Своевременно аз се прибрах в Америка и от време на време канех Пени за кратки почивки, които да прекараме заедно. Между тях говорехме по телефона почти без прекъсване, споделяхме си съкровените мисли и разговаряхме за всички и всичко. Тя завършваше фотографските си курсове в „Баркинг Колидж“. Казвах на хората:

- Приятелката ми е в учебна ваканция и ще дойде тук.

Обичах да виждам възмутителните им реакции. Обаче за Пени сигурно това е било странно. В единия момент тя си е в колежа, а в следващия летеше до Маями, биваше возена в лимузина по пистата до чартърния самолет, където нейният нацупен и превзет приятел я чака за петнадесет минутен полет до къщата му в Палм Бийч.

В началото нашата връзка беше трудна и за двете ни семейства. Братята и сестрите ми първоначално бяха подозрителни и се притесняваха да не се повтори връзката ми с Рейчъл. Междувременно, Оливър, братът на Пени, очевидно беше неспокоен за това, че сестра му излиза с рок звезда. Накрая разбра какъв добър и културен джентълмен съм аз. Но през това време, решихме, че най-добрият начин да премахнем една част от разбираемото семейно напрежение, беше да се срещна с баща и Греъм. Греъм е на моята възраст и е адвокат. И двамата не знаехме какво да облечем за срещата. В края на краищата той се облече като рок звезда - деним и кожа - а аз се появих облечен като адвокат, в тъмен костюм, с идеално изгладена риза и хубав възел на вратовръзката. Веднага си допаднахме и отидохме до къщата ми в Епинг, пихме уиски и слушахме албуми на Сам Кук.

Знаех за желанието на Пени да има деца. Тя открито ми каза колко много иска да има дете. И аз открито и признах как в този момент чувствах, че наистина не мога да имам повече деца, или да се оженя, или да продължавам със сериозна връзка. И двамата казахме, че се забавляваме и нищо друго няма значение; ще оставим връзката ни да си поеме по предопределената и посока. Но аз знаех, че няма да успея да я направя истински щастлива, точно поради тази причина.

Също така тя трябваше да вземе решение дали да напусне човека, с когото беше от доста дълго време - човек, при когото можеше да остане и да създадат семейство. Тя веднъж се разплака в прегръдките ми, понеже изпитваше болка заради това решение, а аз и предложих да отиде до езерото, да поседи малко и просто да изчисти съзнанието си. Докато седеше там, един лебед се издигна над водата и отлетя, а след като се изгуби от погледа, едно бяло перо се спусна надолу и се приземи до нея. Твърде фантазьорско ли ще е, ако счета това за знак? Със сигурност си беше щастливо съвпадение и вдъхновяваща гледка. Пени се върна при мен в къщата, взела решение, с перото в ръка. Все още си го пази.

След като Пени се раздели с приятеля си, аз можех много лесно да кажа: „Нанеси се при мен“. Обаче отново, с огромно въздържане, ние подходихме бавно. Тя се прибра у дома си, за да живее при баща си, не много далеч от дома ми в Есекс. Леглото, в което спеше, беше там, откакто беше навършила осем годинки. Краката и стърчаха от единия край, а пружините се бяха скъсали. Затова и купих ново легло, което предизвика леко вълнение в квартала и, когато един микробус от „Хародс“ пристигна да го достави. Като се замисля, това може би беше подаръкът с най-малко романтика в него, който съм подарявал на жена: ново легло, за да може тя да продължи да живее в къщата на баща си.

Накрая предложих да се нанесе в малката къща за гости, в края на алеята в Епинг - доближих я още повече до себе си, но все още не беше при мен. Но после се получи един прекрасен период от три седмици, когато Рене и Лиъм бяха при мен и „Дървената къща“ се ремонтираше. И така Пени, децата и аз поживяхме заедно в къщичката за гости, плътно един до друг в двете спални. Рене и Лиъм идваха сутринта в нашата спалня и подкачаха на леглото. Пени ги водеше до Саутенд на брега в Есекс, тъпчеше ги със сладки неща и ги оставяше да се нарад- ват на крайбрежието: плажът, шезлонгите, детската площадка „Питър Пан“. Виждаше се, че това и носи огромно удоволствие, но ме караше да се свивам от болка заради това, че тя няма да може да върши тези неща със свои деца. Защо тази връзка не се беше случила по-рано?

Имаше я и тази постоянна нужда да сме сигурни и двамата. Намирахме се на турне, вървяхме ръка за ръка из градчета и големи градове и усещахме, че искаме да влезем в някоя църква. Нямаше служба по това време, но нещо ни теглеше към църквите и двамата сядахме вътре тихо за известно време и се молехме. Това не беше нещо, с което се изпитвахме един друг; това си беше една нужда. Нещо ни притегляше вътре. Например намирахме се в Ню Йорк, имахме задача да отидем някъде или да свършим нещо, но тогава подминавахме някоя църква и без да искахме си казвахме: „Хайде да влезем“. Сядахме най-отзад и навеждахме глави за малко. Поговорихме си открито за това чак ко- гато се оженихме, но се оказа, че и двамата сме се молили да открием начин да бъдем заедно в бъдещето. Обаче по това време не го обсъждахме. Молихме се, хващахме се за ръце и излизахме.

През 2003-а отидохме до Танзания за Нова година. Видяхме една реклама по телевизията, в която една двойка си пожела честита Нова година в африканската пустош и си помислихме: „Това изглежда като ужасно романтично нещо“. А по време на почивката ни там взех един камък и издрасках в ствола на дърво: „РС обича ПЛ.“ Това беше нещо, което никога не и бях казвал и тогава не знаеше дали се майтапя, или съм искрен, а и аз не го поясних.

А след това дойде 11 септември 2004-а, третата годишнина от атаките върху Световния търговски център. Намирахме се в „Дървената къща“, седяхме до езерото през един от онези ярки, ясни английски следобеди. Говорехме си за онова, което се беше случило тогава, за разбитите семейства през този ден и загиналите деца. И след малко аз казах:

- Хайде да си направим бебе.

Тя се зарадва, защото въобще не беше очаквала това нещо от мен. Но осъзнаването, че точно това желая за нас двамата, дълго време се бе изграждало, а и аз знаех, че го искам от сърце, повече от всичко друго. Веднага се захванахме за работа и Пени забременя през Коледа, но много бързо пометна. Въпреки това решихме да пробваме отново.

Междувременно ми хрумна нещо. През март 2005-а Пени наближаваше своя тридесет и трети рожден ден. Аз и казах:

- Ще отидем на почивка-изненада - ти, майка ти и баща ти. Само за един ден е, но ще трябва да си вземеш паспорта. И се облечи хубаво.

През тази сутрин двамата с Пени се срещнахме с родителите и на летище „Станстед“. Питър Макей, моят мениджър на турнетата, дойде, за да се грижи за нас, и аз му поверих на грижите една малка, но много важна кутия, но дори и той не знаеше какво щеше да се случи през този ден. Пени бе облякла черна пола до коляното и бяла риза, учителско-секретарският изглед, който не се срамувам, че харесвам. Не можех да повярвам, че тя не успя да разгадае каква ми беше целта - а може би беше разбрала, но не го показваше. Очевидно бе нервна и чувстваше, че нещо ще се случи.

Докато минавахме по пистата към самолета, аз изостанах малко назад заедно с нейния баща и през рева на двигателя се наведох и му прошепнах в ухото:

- Имам ли твоето позволение да се оженя за дъщеря ти?

Греъм е корав мъж, но краката му за малко да се огънат под него.

Трябваше да го хвана за малко.

- Да! - каза той. - Да, имаш го!

Много добре, иначе останалата част от деня щеше да е много угнетена, ако ми беше отказал.

Греъм по някакъв начин успя да запази тайната по целия ни път до крайната ни цел: Париж. Той и Сали, майката на Пени, никога не бяха ходили там. Отидохме до „Льо Фуке“ на „Шанз-Елизе“ да пием кафе, но аз въобще не можех да се успокоя. Постоянно си гледах часовника. „Дванадесет и половина. Пий бързо. Трябва да тръгваме.“ Подтиквани от мен ние тръгнахме от кафенето и подкарахме към Айфеловата кула. Там се качихме на асансьора до ресторант „Жул Верн“ на втората платформа, където Пийт ни ескортира до бара и ни остави там.

Аз бях по средата на поръчка на коктейли с водка, когато паниката ме завладя. Кутийката се намираше в джоба на Пийт! Хукнах след него и успях да го настигна пред асансьора, преди да е изчезнал из Париж за един час, а това наистина щеше да прецака всичко. Пъхнах кутийката във вътрешния джоб на сакото ми и се върнах в бара на ресторанта, където продължих да квася опънатите си нерви с коктейл с водка, последван веднага след това от още един. И тогава, точно там на бара, аз паднах на коляно, вдигнах пръстена в кутийката и помолих Пени да стане моя жена.

На нея и бе нужно известно време да се опомни. Ръцете и се вдигнаха към лицето и очите и се навлажниха. Отзад се чуваше Сали, която плачеше истерично. Това продължи известно време. Дясното ми коляно беше леко разклатено - стара футболна травма - и не знаех колко още ще мога да издържа. Накрая казах:

- Пени, моля те, кажи нещо, понеже коляното ме боли много.

Тя изрече едно плачливо „Да“ и най-накрая успях да стана, да облекча коляното си и да се превърна в неин доживотен партньор.

След като обядвахме се върнахме до летището и се прибрахме вкъщи. От този ден нататък Париж се превърна в нашето специално място, град, в който се завръщаме, когато можем, за да си напомним за този ден. Не можех да повярвам колко сме влюбени, какъв късметлия е тази остаряваща рок звезда. И тази нощ заченахме Алистър, нашия красив син.

* * *

Бебето се роди на 27 ноември 2005 г. Пени обичаше бременността си, а и аз я харесвах такава. Докато отивахме към болница „Св. Джон и Св. Елизабет“ в „Сейнт Джон Ууд“ в Лондон, ние се отбихме до църквата до родилното отделение, за да се помолим. След това, след дълго и емоционално раждане, като Пени понякога излизаше от родилния басейн (бяхме решили раждането да е водно), Алистър най- накрая се появи - бе положен върху линолеума в края, който, успях да забележа, сред моментната еуфория, бе с почти същите шарки, като този в къщата на „Арчуей Роуд“ 507. Докато Пени си поемаше дъх, аз взех Алистър и му изпях Flower of Scotland. А когато на следващата сутрин си тръгнахме, аз казах на сестрите:

- Ще се видим следващата година.

През юни 2007-а двамата с Пени се оженихме пред стотина гости в параклис, украсен с бели рози, в град Санта Маргерита на италианската Ривиера. Трябваше да извършим залъгващи маневри, за да не позволим на журналистите да се самопоканят. Тръгнахме към Италия от южния бряг на Франция с корабче, като слязохме на два различни залива. Това наподобяваше десанта в Нормандия. Хитрата ни игра просто добави още силни усещания към всичко.

А и колко прекрасен уикенд си изкарахме. В нощта преди церемонията организирахме тематично парти с бели дрехи в хотела и както при много други случаи от моя живот, то премина в пеене. Веднага се чуха старите парчета: Show Me the Way to Go Home, Knees up mother Brown, On Mother Kelly s Doorstep и, разбира се, Get Me to the Church on Time. Сестра ми Мери беше там, братята ми, Боб и Дон, с когото цял живот бях пял тези песни, а танците от „Конга“ партито излязоха от хотелските врати и поеха по улицата - точно както излизаха тези партита през вратата на „Арчуей Роуд“ преди толкова много години; някои неща не се променят.

По време на церемонията, без да знам, Пени бе уредила, като част от нейната процесия по пътечката, да бъде придружена от един италиански момчешки хор, който изпя Fields of Athenry, великата ирландска фолк балада, адаптирана от феновете на „Селтик“. Аз се разплаках и бях на път тотално да загубя контрол. В чест на лебеда от Епинг, който се издигна в небето, докато Пени го наблюдаваше през онзи ден, имаше пера от лебеди във вазите с цветята, по поканите, във висящите декорации над балната зала. А когато, каквато си е традицията, булката и младоженецът тръгнаха към дансинга за първия има танц, техният избор на песен беше At Last“1 на Ета Джеймс.

Да, сега като мъж на 67 години, мога само да съжалявам, че тази връзка, този брак, това семейство, не се случиха по-рано. Но знам, че сега говори алчността и че благословията, облекчението и все по- силното смайване за мен е как тези неща въобще успяха да се появят; че съм по-щастлив и по-влюбен, отколкото някога съм бил, че пътуването ми достигна до тази точка, когато вече бях изгубил надежда, че ще успее въобще.

Има една снимка от сватбата. Направена е след церемонията и след сватбеното тържество. Тъкмо започнаха фойерверките над пристана, тортата предстоеше да бъде нарязана и ние стоим на един хълм над водата. Пени е кръстосала ръце, аз стоя зад нея и съм я прегърнал, държа я здраво, и онова, което израженията на лицата ни и обстановката, както и всичко друго в снимката, изглежда, че казват е: най-накрая.