Бялата принцеса

Дворецът Гринич, Лондон Коледа 1488 г.

Тревожното озъртане на Тюдорите из ненадеждния свят, който ги заобикаля, престава за коледните празненства, сякаш най-сетне е възможно дните да минават, да се случват дребни събития и да се пишат и получават бележки, без да се налага Хенри да вижда всичко и да знае всичко. Изглежда, че с потъването на невидимото момче в неизвестността не остава за какво друго да бъдем нащрек, и шпионите по пристанищата и стражите по пътищата могат да си отдъхнат. Дори Нейна светлост майката на краля изоставя намръщеното си изражение и наблюдава с лека усмивка пристигането на бъдника, шутовете, актьорите, участниците в пантомими и коледния хор. Позволяват на Маргарет да посети брат си в Тауър, и тя се връща в Гринич толкова щастлива, колкото не е била от доста време насам.

— Кралят му позволява да има учител и книги — казва тя. — Има и лютня. Свири и композира песни, изпя ми една.

Хенри идва в стаята ми всяка вечер след вечеря, седи до огъня и ние разговаряме за изминалия ден; понякога ляга с мен, понякога остава с мен до сутринта. Чувстваме се удобно заедно, дори сме нежни един към друг. Когато слугите идват да оправят леглото и да ми свалят робата, той ги отстранява с махване на ръка. „Оставете ни“, казва, и когато те излязат и затварят вратата, той сам изхлузва робата от раменете ми. Целува голото ми рамо и ми помага да се настаня във високото легло. Все още облечен, ляга до мен на леглото и нежно отмята косата от лицето ми.

— Много си красива — казва. — А това е третата ни Коледа заедно. Чувствам се като мъж, сключил добър брак, женен отдавна, и то за красива съпруга.

Лежа неподвижно и го оставям да дръпне панделката от края на плитката ми и да прокара пръсти през лъскавите златисти кичури коса.

— И винаги ухаеш толкова съблазнително — казва той тихо.

Става от леглото и развързва колана на халата си, сваля го и го полага внимателно на един стол. Винаги държи нещата си спретнато. После повдига завивките и се вмъква до мен. Изпълнен е с желание, и аз се радвам на това, защото искам още едно дете. Разбира се, ние имаме нужда от още един син, за да подсигурим наследяването на трона; но заради себе си аз искам онова прекрасно чувство за бебе в утробата ми и усещането за растящ в нея живот. Затова му се усмихвам, повдигам крайчеца на робата си, и му помагам да се намести върху мен. Протягам ръце към него и чувствам топлата сила на плътта му. Той е бърз и внимателен, потръпвайки от собственото си бързо удоволствие; но аз не чувствам нищо повече от топлота и готовност. Не очаквам повече, радвам се, че поне изпитвам готовност, и съм му благодарна, че е внимателен. Той остава да лежи известно време върху мен, заровил лице в косата ми, с устни, притиснати към шията ми, после се повдига от мен и, за моя изненада, казва:

— Но не е като любов, нали?

— Какво?

Потресена съм, че е изрекъл такава явна истина.

— Не е като любов — казва той. — Имаше едно момиче, когато бях млад, в изгнание в Бретан, тя се измъкваше тайно от къщата на баща си, рискувайки всичко, за да бъде с мен. Криех се в обора, горях от копнеж да я видя. А когато я докоснех, тя потръпваше, щом я целунех, се разтапяше, а прегърнеше ли ме, обвиваше ръце и крака около мен и се разплакваше от наслада. Не можеше да спре, и чувствах как радостни ридания разтърсват тялото ѝ.

— Къде е сега? — питам. Въпреки безразличието си към него откривам, че съм любопитна да науча нещо за тази жена, и раздразнена от мисълта за нея.

— Още е там — казва той. — Роди дете от мен. Семейството ѝ я омъжи набързо за един фермер. Вероятно вече е дебела малка фермерска съпруга с три деца — той се засмива. — Едното — червенокосо. Как ли се казва? Анри?

— Но никой не те нарича „блудница“ — отбелязвам.

При тези думи той обръща глава и се изсмива високо, сякаш съм казала нещо необичайно забавно.

— Ах, скъпа, не. Никой не ме нарича „блудница“, защото съм крал на Англия и съм мъж. Независимо какво друго може да ти се иска да промениш на този свят — да видиш крал от рода Йорк на престола, различен изход от битката, Ричард да възкръсне от мъртвите, — не можеш да се надяваш да промениш начина, по който светът гледа на жените. Всяка жена, която изпитва желание и му се подчинява, винаги ще бъде наричана блудница. Това никога няма да се промени. Твоята репутация беше съсипана от безразсъдството, което прояви в отношенията си с Ричард, макар да мислеше, че това е любов, твоята първа любов. Възвърна си репутацията единствено чрез един брак без любов. Спечели доброто си име, но изгуби насладата.

При небрежното назоваване на мъжа, когото обичам, аз придърпвам завивките до брадичката си, прибирам косата си и я сплитам отново. Той не ме спира, а ме наблюдава безмълвно. Подразнена, осъзнавам, че ще остане за през нощта.

— Би ли искала майка ти да дойде в двора за Коледа? — пита той небрежно, като се обръща да духне свещта до леглото. Стаята се осветява само от догарящия огън, светлината на жаравата придава бронзов оттенък на рамото му. Ако бяхме влюбени, това щеше да е любимото ми време от деня.

— Може ли? — почти заеквам, толкова съм изненадана.

— Не виждам защо не — казва той небрежно. — Ако ти искаш тя да е тук.

— Искам го повече от всичко друго — казвам. — Толкова много ми се иска. Толкова ще бъда щастлива тя да е отново с мен, и то за Коледа, а сестрите ми, особено малките ми сестри… те толкова ще се радват.

Импулсивно се надвесвам и го целувам по рамото.

Изведнъж той се обръща, улавя лицето ми и поема целувката по устата си. Нежно ме целува отново, а после отново, и скръбта ми, задето спомена Ричард, и ревността ми към момичето, което някога е обичал, някак ме подтикват да приема допира на устата му в моята, и да обвия ръце около шията му, после усещам как тежестта му се отпуска върху мен и тялото му се притиска по цялата ми дължина, докато устните ми се разтварят и аз го вкусвам, а очите ми се затварят, когато ме прегръща, и чувствам как внимателно, сладко, прониква отново в мен, и за първи път досега това, което се случва между двама ни, наистина прилича мъничко на любов.